Решение по дело №512/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба на Ж. С. С., [ЕГН], от [населено място], [жк], [адрес], чрез процесуален представител адв. С. К., против отказ за възобновяване на производство по издаване на Заповед за задържане рег.№3388зз-23/24.01.2023г. с искане за отмяна на същата, обективиран в писмо рег.№338800-2168/28.02.2024г., подписано от началник на Пето РУ на МВР [населено място].

Жалбоподателят иска да бъде отменен отказа и преписката да бъде върната на компетентния орган за решаване на искането по същество за възобновяване на производството по отмяна на процесната заповед. Сочи, че с влязло в сила постановление на Р. прокуратура – Бургас е прекратено образуваното против водача С. досъдебно производство за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Постановлението било мотивирано с токсикологична експертиза, от заключението на която се установява, че в кръвната проба на жалбоподателя няма наличие на забранени субстанции. Издадената заповед за задържане не била оспорена и влязла в сила, но постановлението за прекратяване на досъдебното производство съставлявало основание за възобновяване на производството по отмяна на заповедта като незаконосъобразна поради липсата на данни за престъпление и изначално нарушаване на процедурата по установяване и доказване на нарушението. Претендират се присъждане на разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение по реда на чл.8, ал.2, т.3 от НМРАВ.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска отмяна на отказа за възобновяване производството по издаване на заповедта. Претендира разноски по списък, като прилага и договор за правна защита и съдействие (л.8).

Ответникът по оспорването – началник на Пето районно управление на МВР Бургас, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не изразява становище по жалбата.

1. ФАКТИТЕ:

Н. 24.01.2023г. около 19:10ч. автоконтрольори при Пето РУ на МВР-Бургас, разпределени на КПП край м. „Пода“ на главен път I-9, спрели лек автомобил „Мерцедес ЦЛК“, с рег. №[рег. номер], с водач Ж. С. С..

По време на проверката полицейските служители забелязали, че водачът е със зачервени очи и е видимо притеснен от проверката. Това предизвикало съмнение у проверяващите, че водачът е употребил алкохол или наркотични вещества. Потърсено било съдействие от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас с цел изпробване на водача за наличие на алкохол в издишания въздух и наркотични вещества и/или техни аналози.

При извършена проверка с „Дрегер Алкотест 7510“ бил установен резултат от пробата - 0,00 промила на хиляда в издишания от С. въздух.

Извършен бил и тест с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабр.№ARLB-0021, като резултатът от пробата бил положителен за наличие на кокаин.

Н. водача бил съставен АУАН сер.Д, бл.№485924/24.01.2023г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП (л.140). Н. С. бил издаден талон за изследване №136875 в УМБАЛ- Бургас, ведно със 7 бр. холограмни стикери (л.142).

Изложените факти съдът намира за доказани предвид представените с административната преписка доказателства: докладна записка от 25.01.2023г., изготвена от инсп. Македонов (л.105); протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества №А0011713 (л.143); талон за изследване (л.142); разпечатка „Дрегер Дръг Тест 5000“ (л.145).

Ж. С. бил отведен в Пето РУ на ОДМВР - Бургас, където В. М., на длъжност КО при Пето РУ – Бургас, издал Заповед за задържане на лице рег. №3388зз-23/24.01.2023г., с която разпоредил задържане за срок от 24 часа на лицето, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР (л.20). Според мотивите на заповедта С. бил задържан, за това че е заподозрян в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК - управлява МПС след употреба на упойващи вещества.

Лицето било освободено на 25.01.2023г. в 10.45ч.

Н. задържаното лице е бил извършен обиск и съставен протокол (л.21).

Н. 24.01.2023 г. в 20.05ч. С. подписал декларация, с която заявил, че при задържането му не желае да ползва адвокатска защита (л.23). Декларирал е отказ от извършване на медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка (л.22).

Н. 24.01.2023г., според талон за медицински преглед за установяване здравния статус на задържано лице по чл.63 от ЗМВР, подписан от лекар при УМБАЛ - Бургас, на С. е бил извършен медицински преглед, приключил със заключение „може да бъде задържан“ (л.25).

В УМБАЛ – Бургас на жалбоподателя били взети проби от кръв и урина за химичен анализ.

За установеното деяние било образувано бързо производство №3388-46/2023г. по описа на Пето РУ-Бургас, впоследствие преобразувано в досъдебно производство №46/2023г. по описа на 05 РУ Бургас, пр. №1366/2023г. по описа на Р. прокуратура – Бургас с постановление от 27.01.2023г. (л.98).

В хода на разследването било издадено постановление за назначаване на токсикохимична експертиза със задача да се определи дали в представените кръвни проби от урина и кръв има наличие на алкохол и наркотични вещества и/или техни аналози (л.119).

Н. 22.06.2023г. взетите проби били изследвани в Химико-токсикологична лаборатория към ВМА [населено място].

От заключението на химико-токсикологичната /токсикохимична/ експертиза (л.86-90) се установява, че в предоставената за анализ кръвна проба няма присъствие на алкохол (етанол) и на наркотични вещества. При изследването на предоставената проба от урина също не е установено наличие на алкохол (етанол), но в пробата е установено присъствие на наркотични вещества от групата на стимулантите – амфетамин и метамфетамин, кокаин и негови метаболити – Списък I (Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина) на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП.

С постановление от 08.08.2023г. по ДП №3388/46/2023г. по описа на 05 РУ – Бургас била назначена повторна експертиза със задача да се определи дали в контролната кръвна проба на С. има наличие на алкохол и на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно заключението на изготвената химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза с рег.№И.-8641/27.09.2023г. в представената за анализ контролна кръвна проба не се установява наличие на алкохол (етанол), както и не се доказва присъствието на наркотични вещества - амфематин, метаамфетамин и 3,4-метилендиоксиметамфетамин, кокаин и метаболити (л.83-85).

Изготвена е и ДНК експертиза, от заключението на която се установява, че представените кръвни проби са взети именно от жалбоподателя (л.180-182).

Предвид липсата на установени наркотични вещества в кръвта на водача при направените изследвания, образуваното досъдебно производство №46/2023г. по описа на 05 РУ, пр. пр.№1366/2023г. по описа на Р. прокуратура – Бургас, било прекратено с постановление от 09.11.2023г., издадено от прокурор при РП – Бургас (л.195-196).

Н. 21.02.2024г. Ж. С., чрез пълномощник адв. К., подал заявление с вх.№338800-1852 до началника на Пето РУ на МВР - [населено място] с искане за възобновяване производството по издаване на заповед за задържане рег.№3388зз-23/24.01.2023г. и искане за отмяна на същата поради липса на данни за извършено престъпление (л.31).

С писмо изх.№338800-2168/28.02.2024г. на жалбоподателя било отказано възобновяване на производството по издаване на цитираната заповед за задържане. Като мотив за отказа било посочено, че основанията за възобновяване на влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, неоспорен пред съда, са визирани в чл.99 от АПК, като заключението на токсилогичната експертиза не е сред изброените в нормата предпоставки, за да бъде проведено производство по възобновяване.

Оспореното писмо било подписано от автора му със запетая – т.е. от служител, който в условията на заместване е изпълнявал задълженията на Г. И.. – началник на 05 РУ на МВР Бургас.

По делото е представена заповед №251з-643/01.02.2024г. на директора на ОД на МВР – Бургас, според която гл. инспектор Ч. Й. /началник сектор „Криминална полиция“ при Пето РУ-Бургас/ е бил определен да замества началника на Пето РУ при ОД на МВР – Бургас за времето от 01.02.2024г. до завръщането му (л.63).

Според писмо рег.№251р-17284/19.09.2024г. на ВПД началник сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР-Бургас отпускът за временна неработоспособност, ползван от началника на 05 РУ на МВР – Бургас е бил за срок от 01.02.2024г. до 04.03.2024г. (така и според болничния лист на л.66 по делото). Същият по вид отпуск е ползван и от заместника на титуляря – гл. инспектор Ч. Й. – за периода от 26.02.2024г. до 28.02.2024г. включително (съгласно болничен лист на л.68). В писмото е посочено, че няма издадена отложена заповед за заместване на началника на 05 РУ през периода от 26.02.2024г. до 28.02.2024г.

В изпълнение на повторното разпореждане на съда да се представят доказателства, че на 28.02.2024г., титулярът, заемащ длъжността началник на Пето РУ на МВР – Бургас, е отсъствал, е постъпило писмо вх.№5315/15.05.2024г., в което изрично е заявено, че за периода от 26.02.2024г. до 28.02.2024г. няма издадена заповед за заместване на ответника по делото.

Оспореното писмо е било изпратено до Ж. С. чрез „Български пощи“ АД, като предаването на писмото на пощенския оператор е станало на 01.03.2024г., съгласно представения по делото приемо-предавателен протокол (л.40). Не са представени обаче доказателства за това кога писмото е било връчено на адресата.

2. ПРАВОТО:

С жалбата се иска да бъде отменен изричния отказ за възобновяване на производство, приключило със Заповед за задържане на лице рег. №3388зз-23/24.01.2023г., издадена от В. М., на длъжност КО при Пето РУ – Бургас.

Предвид характеристиките си заповедта за задържане представлява индивидуален административен акт, а не административно наказателен такъв.

Поради това производството по издаване на Заповед №3388зз-23/24.01.2023г. на КО при Пето РУ на ОДМВР-Бургас, като се отчете и факта, че законосъобразността на същата не е била проверявана по съдебен ред, може да бъде възобновено само по реда на чл.99 и сл. от АПК.

Според чл.99 от АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал.

Нормата на чл.72, ал.4 от ЗМВР предвижда, че задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.

Посочената норма изключва възможността за оспорване на заповедта по административен ред пред непосредствено по-горестоящия орган.

Поради това компетентен по смисъла на чл.99 от АПК да разгледа искането за възобновяване производството по издаване на заповедта за задържане, е органът, който е издал същата.

Оспореният отказ за възобновяване обаче е подписан от служител, който в условията на заместване е изпълнявал длъжността началник на Пето РУ на ОДМВР – Бургас, т.е. горестоящият административен орган.

Поради изложените съображения съдът счита, че атакуваният акт е издаден от некомпетентен административен орган, тъй като оспореният отказ за възобновяване не е постановен от органа, който е издал административния акт, чието възобновяване се иска.

Доколкото, съгласно трайната съдебна практика, всяка некомпетентност опорочава административния акт до такава степен, че същият се явява нищожен, то и отказа за възобновяване на производството по издадената заповед за задържане, следва да бъде обявен за нищожен.

Съдът намира, че в случая е налице и друга предпоставка за обявяване нищожност на оспорения акт.

Като автор на процесното писмо е посочен началникът на 05 РУ на МВР-Бургас Г. И.. Писмото обаче е подписано със запетая, което е индиция, че подписът в акта не е положен от посочения поименно и с длъжност негов издател, а от друго лице.

Съдът отбелязва, че полагането на подпис със запетая не е нормативно уредено от българското законодателство. Ноторен е обаче фактът, че този начин на подписване е утвърден в практиката на държавната и общинските администрации и на други органи и учреждения. С полагането на подпис със запетая се означава, че съответният документ е подписан от лице, оправомощено да подписва документа от името на титуляря на правомощието, т.е. в условията на заместване.

По своята правна същност заместването представлява упражняване на правомощия от административен орган чрез прехвърляне на компетентност от органа, който я притежава.

При преценката относно компетентността на органа, който е издал оспорен пред съда административен акт при условията на заместване, следва да се провери дали са осъществени всички елементи от фактическия състав на заместването, т.е. да се провери дали е налице валидно учредяване на компетентност по заместване.

За да е налице компетентност по заместване, е необходимо да се установи, че са изпълнени кумулативно следните условия: органът, който упражнява компетентност по заместване да има качеството на заместник по служба на титуляря на правомощията, да е налице изрична заповед за заместване, както и обективна невъзможност на титуляря на компетентността да я упражнява /отсъствие поради отпуск, командировка и други/.

Посочените условия в случая не са налице.

Съгласно нормата на чл.33, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, при отсъствие на ръководител на звено в структура на МВР, който е държавен служител със статут по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, по-горестоящият ръководител определя със заповед длъжностно лице, което да замества отсъстващия служител.

Със заповед №251з-643/01.02.2024г., издадена от директора на ОД на МВР – Бургас (л.63), е удостоверено, че за периода от 01.02.2024г. до завръщането му, началникът на Пето РУ /Г. И./ ще се замества от началник сектор „Криминална полиция“ /Ч. Й./.

Т.е. по силата на посочената заповед служителят, заемащ длъжността „началник сектор Криминална полиция“ в съответното РУ (Ч. Й.) има качеството на заместник по служба на титуляря на правомощията.

Наред с това, по делото са представени болнични листи, според които началникът на Пето РУ - Г. И. е бил в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 01.02.2024г. до 04.03.2024г. (л.66-67). Такъв вид отпуск е ползвал и определеният да го замества служител – Ч. Й., за периода от 26.02.2024г. до 28.02.2024г. вкл. (л.68-69).

Оспореният акт е издаден на 28.02.2024г., към която дата, съгласно гореописаните доказателства, определеният за заместник на началника на Пето РУ е бил в отпуск поради временна неработоспособност.

Поради това няма как писмото да е било подписано от лицето, посочено като негов издател, нито от неговия заместник, доколкото към момента на издаване на писмото и двамата са били в законоустановен отпуск поради болест.

Разпоредбата на чл.59, ал.2, т.8 от АПК изисква издаденият административен акт да съдържа подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Това изискване предполага посочване на лицето, което е подписало акта и длъжността му, дори и в случаите, когато се замества титуляря на длъжността.

От представените доказателства по делото не може да се направи еднозначен извод, че оспореното писмо е подписано от лицето Ч. Й., заместващ титуляря Г. И., съгласно приложената заповед за заместване.

С писмо вх.№5315/15.05.2024г. началникът на Пето РУ на МВР-Бургас изрично признава, че няма издадена заповед за заместването му за периода от 26.02.2024г. до 28.02.2024г. (л.74).

Въпреки дадените нарочни указания от страна на съда ответникът да докаже компетентността си, последният не е доказал авторството на подписа, положен върху оспорения акт.

Затова при липсата на каквото и да е отбелязване върху писмото, че същото се издава от лице, изпълняващо функции по заместване и при отсъствие на титуляря и на неговия заместник поради ползване от тяхна страна на отпуск за временна неработоспособност, съдът не може да определи кое лице е подписало оспореното писмо, обективиращо отказа за възобновяване на производството по издаване на заповедта за задържане.

След като е невъзможно да бъде определен издателят на оспореното писмо, е невъзможно да бъде извършена и преценка за наличие на материална компетентност. Поради това, оспореният акт следва да бъде обявен за нищожен, а преписката да бъде изпратена на органа, компетентен да се произнесе по подаденото заявление за възобновяване на производството по издаване на Заповед за задържане на лице рег. №3388зз-23/24.01.2023г.

Поради установените пороци, касаещи валидността на акта, съдът не следва да извършва преценка за материалноправната му законосъобразност.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 760,00 лева, представляващи платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Затова и на основание чл.172, ал.2 от АПК, А. съд гр. Бургас, IV състав,

Р Е Ш И:

О. З. Н. отказ за възобновяване на производство по издаване на Заповед за задържане рег.№3388зз-23/24.01.2023г., издадена от В. Н. М.- КО при Пето РУ [населено място], с искане за отмяна на същата, обективиран в писмо рег.№338800-2168/28.02.2024г., подписано от началник на Пето РУ на МВР [населено място].

ИЗПРАЩА преписката на В. Н. М.- КО при Пето РУ [населено място] по компетентност за произнасяне по заявление с вх.№338800-1852/21.02.2024г. по опис на Пето РУ на ОДМВР [населено място], подадено от Ж. С. С..

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР [населено място], да заплати на Ж. С. С., [ЕГН], с адрес в [населено място], [жк], [адрес], сума в размер на 760 лева (седемстотин и шестдесет лева), представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд гр. София, в 14 дневен срок от съобщаването му.