Решение по дело №922/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът – „Прима-2000-заложна къща“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Лермонтов“ №30 и съдебен адрес:***, чрез представител по пълномощие адв. Г.Н., е оспорил решение № 263/31.03.2023г., постановено по АНД № 4562/2022г. по описа на Районен съд - Бургас.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 1929-F662369/18.07.2022г. на заместник директора на ТД на НАП – Бургас, с което за нарушение на чл.59, ал.1 от Наредба за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със или от тях по занятия (Наредбата), на основание чл.18, ал.6 от Валутния закон (ВЗ) е наложена имуществена санкция, в размер на 2000 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Счита, че противно на доводите на решаващия съд наказващият орган, издал наказателното постановление, няма материална компетентност да налага санкции по чл.18, ал.6 от Валутния закон. С представената по делото заповед №ЗМФ-644/28.08.2020г., издадена от министъра на финансите, същият е оправомощил териториалните директори на НАП и техните заместници да издават наказателни постановления по реда на изчерпателно изброени разпоредби на Валутния закон, сред които не е нормата на чл.18, ал.6 от същия закон. Твърди се, че съдът не е обсъдил възражението за липса на индивидуализираща информация за предлаганите златни изделия, доколкото същите не са конкретизирани поотделно с техните специфични белези в представените протоколи, описи и удостоверения. Твърди, че в наказателното постановление остава неясно коя е нарушената правна норма при положение, че в АУАН и в НП като нарушена е посочена разпоредбата на чл.59 от Нареедбата, а в обстоятелствената част на наказателното постановление е посочена за нарушена нормата на чл.41, ал.3, т.2 от Наредбата. Касаторът твърди, че районният съд неправилно е обсъдил доводите му относно това кой, кога и как е установил липсата на държавен знак върху златните изделия. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация – заместник директор на ТД на НАП Бургас, не изпращат представители.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

С решението, което е предмет на оспорване в настоящото производство, съдът е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено от компетентен орган съгласно представената по делото заповед №ЗМФ-644/28.08.2020г. на министъра на финансите, издадена на основание чл.18, ал.12 от Валутния закон (л.17 от делото на БРС). Доколкото дружеството е било санкционирано за нарушение именно по Валутния закон, заповедта за оправомощаване на заместник директора на ТД на НАП Бургас да издава наказателни постановления за процесното нарушение обосновава компетентността на органа.

Районния съд е приел, че производството е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, като при издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не е приел за основателни възраженията на касатора относно допуснато нарушение на процесуалните правила във връзка с описанието на нарушението, доколкото ясно е посочено, че дружеството е „държало в проверения обект изделия от злато, които били изложени за продажба и които имали само обозначен титър 585, без да имат поставен български държавен знак“. Според обжалваното решение деянието правилно е подведено под нормата на чл. 59, ал.1 от Наредбата и не е налице неяснота по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение. В наказателното постановление е посочена и разпоредбата на чл.41, ал.3, т.2 от Наредбата, но същата не предвижда задължение за поведение за адресатите й, а посочва само какъв е видът на държавната марка, поставена върху златните изделия – „стилизирана роза“.

Съдът е приел за неоснователно възражението на касатора за неяснота относно обстоятелствата, при което е установено процесното нарушение. За установяване на това дали накитите са от злато и върху същите е поставен държавен знак било възложено извършването на експертиза. От нейното изготвяне се установява, че накитите действително са изработени от злато и за да бъдат изложени за продажба в търговския обект следва да притежават държавна марка „стилизирана роза“. При тези факти срещу касатора е издадено наказателно постановление само за накитите, за които е констатирано, че са от злато и нямат поставена държавна марка, а останалите били върнати на дружеството. Изделията били посочени както в АУАН, така и в наказателното постановление, с оглед на което съдът е направил извод, че не е налице разминаване между иззетите с протокола за проверка изделия и тези, за които се твърди, че нямат поставена държавна марка.

С тези мотиви районният съд е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Основателно е възражението на касатора, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процедурата, които опорочават самото наказателно постановление. В тях златните изделия, върху които е липсвал държавен знак, не са описани чрез конкретни техни специфични белези, така че всяко поотделно да може да бъде индивидуализирано. Те са описани само чрез своите родови белези, като например вида на изделието – обица, пръстен, гривна. Описано е и тяхното тегло, общо за съответната родова принадлежност, например, 4 бр. гривни с тегло 2,44 грама или 2 бр. златки пръстена – 4,12 грама. Това не е достатъчно, за да може всяка вещ да бъде индивидуализирана самостоятелно, а същевременно препятства и възможността да се извърши проверка за верността на отразеното в акта и наказателното постановление що се касае до броя и вида на изделията, по отношение на които е липсвал изискуемият държавен знак, доколкото при извършената проверка е установено, че не всички златни изделия, намиращи се в обекта, са били с липсващ държавен знак. По тази причина следва да се приеме, че АУАН е съставен в нарушение на чл.42, т.4 и т.10 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като и в двата случая е липсвало описание на нарушението, доколкото не са посочени конкретните изделия от злато, по отношение на които се твърди, че липсва положен държавен знак. Липсата на индивидуализация на иззетите вещи води до неяснота относно фактическите положения, възприети от актосъставителя, респ. от наказващия орган, като елементи на процесното административно нарушение. Нарушението винаги трябва да бъде описано в АУАН и в наказателното постановление по такъв точен и ясен начин, че да създаде у нарушителя вярна представа за какво действие или бездействие е санкциониран, както и за да може съдът, контролиращ законосъобразността на наказателното постановление, да установи съществуването или несъществуването на описаното в него административно нарушение, като съпостави установените факти със съответната законова норма. Неспазването от страна на административнонаказващия орган на изискванията на чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН в издаденото наказателно постановление да бъде посочено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено води до ограничаване правото на защита на наказания субект, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на същото наказателно постановление. В случая не става ясно по един безспорен начин кои са били предлаганите в търговския обект артикули и кои от тях са били предмет на проверката. От показанията на актосъставителя се установява, че в обекта е имало множество изделия от жълт метал, но само някои от тях са били без държавна марка. Не може да се установи връзката между вещите, иззети от търговския обект, и тези, които са изпратени за изследване и възприети от актосъставителя, съответно от наказващия орган. Това нарушение само по себе си обосновава порочност на наказателното постановление.

На следващо място основателно е и възражението относно компетентността на органа, произтичаща от заповед № ЗМФ-644/28.08.2020г. на министъра на финансите. Според т.3 от същата заповед министърът е определил териториалните директори на НАП, техните заместници, директора на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ при ТД на НАП София да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания за нарушения по чл.18, ал.1 във вр. с чл.16, ал. 6, както и за нарушения по чл.18, ал.4, 5 и 7, т.1 от Валутния закон и нормативните актове по неговото прилагане, постановления за прекратяване на изпълнението на административните наказания и принудителните административни мерки по чл.18, ал.10 от Валутния закон, както и да прилагат мерките за въздействие по чл.17, т.1, буква „а“ и буква „б“ от Валутния закон. Според процесното наказателно постановление нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора, е визирано в чл.18, ал.6 от същия закон. Тази хипотеза обаче не е изброена сред хипотезите, описани в т.3 на заповед № ЗМФ-644/28.08.2020г. на министъра на финансите. Това означава, че наказващият орган не притежава нито нормативно определени, нито делегирани правомощия, които да му дадат право в ролята на наказващ орган да постановява актове за налагане на наказания за административни нарушения, квалифицирани по чл.18, ал.6 от Валутния закон. Некомпетентността на наказващия орган е друго самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Както в наредбата – §6 от ПЗР, така и във Валутния закон - §9 от ПЗР, е предвидено, че изпълнението на наредбата, респ. на закона, се възлага на министъра на финансите. С представената заповед той е делегирал правомощия на други органи във връзка с нарушения на Валутния закон. Правомощията обаче са конкретно и точно дефинирани според приложимите разпоредби от закона и не могат да бъдат разширявани, за да се счита, както е приел и районният съд, че след като има възлагане по Валутния закон, то включва и приложената санкционна норма. Делегирането на правомощия винаги е изрично и се простира върху конкретно описаните в съответния акт правомощия. В случая пропускът произтича от промяна на Валутния закон, настъпила през 2020г., вследствие на която бившата ал.4 става ал.6. Затова компетентният орган – министърът на финансите, още в представената по делото заповед, доколкото изменението на разпоредбите е настъпило преди това, е следвало да отчете това изменение и да включи ал.6 на чл.18 наред с другите правомощия, които е делегирал на описаните в заповедта органи. След като това не е сторено, а процесното наказателно постановление е издадено въз основа на тази заповед, то следва, че НП е издадено от орган, който няма материална компетентност да го издава.

По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а по съществото на спора следва да бъде отменено обжалваното пред районния съд наказателно постановление.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на касатора. Такива са своевременно претендирани с касационната жалба и с допълнителна молба от 20.09.2023г. и се дължат от ответника по касация, в размер на 528 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение с ДДС.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 263/31.03.2023г., постановено по АНД № 4562/2022г. по описа на Районен съд - Бургас, вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1929-F662369/18.07.2022г. на заместник директора на ТД на НАП – Бургас.

ОСЪЖДА НАП да заплати на „Прима-2000-заложна къща“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Лермонтов“ №30 и съдебен адрес:***, чрез представител по пълномощие адв. Г.Н. направените по делото разноски в размер на 528 лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: