Мотиви към Присъда № 114, постановена по НОХД № 693 по
описа на БРС за 2019 г.
Производството в Районен
съд-Бургас е образувано по повод внесен в БРС обвинителен акт, с който срещу И.Н.Г. с ЕГН ********** *** е
повдигнато обвинение по чл.343 ал.3 предложение последно, б.“а“ предложение
второ вр.ал.1 б.“б“ предложение второ вр. чл.342 ал.1 от НК вр. чл.5 ал.1 т.1 и
ал.2 т.1 вр.чл.20 ал.2 вр. чл.116 и чл.119 ал.1 от ЗДвП за това, че на
15.12.2014 г., в град Б., ж.к.“С.“, на пешеходна пътека до бл. ..., при управление
на МПС –лек автомобил марка Фолксваген модел Голф с рег. № ... нарушил правилата
за движение по ЗДвП, а именно:
Чл.5 ал.1 от ЗДвП :“Всеки
участник в движението по пътищата:
т.1 С поведението си не трябва
да създава опасност и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота
и здравето на хората и де причинява имуществени вреди;“
Чл.5 ал.2 от ЗДвП:“Водачът на
пътно превозно средство е длъжен: т.1 да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквите са пешеходците …“
Чл.116 от ЗДвП: „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен предпазлив към пешеходците, особено към децата,
към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора“ ;
Чл.119 ал.1 от ЗДвП:„При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци , като намали или спре.“
като при движение по пътното
платно не възприел пресичащия уличното платно по пешеходната пътека тип 8.1
пешеходец В.Г.А. ***, като по непредпазливост му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се във фрактура на ладиевидната костица, довело до затруднение на
движението на ляв горен крайник за срок от около 2-3 месеца при обичайно
протичане на оздравителния процес.
По искане на пострадалия от
престъплението А. съдът го конституира в качеството на частен обвинител, за
негов повереник се явява упълномощен от него адвокат.
Прокурорът моли съда да признае
подсъдимия Г. за виновен в повдигнатото му обвинение и да му наложи наказанието
лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което да отложи за
срок от три години. Моли на основание чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК да му
бъде наложено и кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от осем месеца като и негова тежест да бъдат възложени направените в хода
но досъдебното и съдебното производство съдебно-деловодни разноски.
Частният обвинител и неговият
повереник пледират пред съда да признае подсъдимия за виновен и да му бъде
наложено наказанието предложено от държавното обвинение както и кумулативното
наказание.
Служебният защитник на
подсъдимия пледира за невиновност. Аргумент за това сочи в събрания доказателствен
материал като се акцентира на показанията на свидетеля К. дадени пред съдия
поради местонахождението на свидетеля в чужбина
по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК. Защитата сочи, че свидетелят К. не е
бил очевидец на престъплението, поради което съществува възможност пострадалият
да е паднал случайно или да е влязъл в съприкосновение с друг предмет. Защитата
сочи, че е налице и хипотеза, при която подсъдимият е причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на пешеходеца, то последният е съпричинител на вредоносния резултат, поради
неизпълненото му задължение като участник в движението на пътя. Пледира при условията
на евентуалност да бъде признат подсъдимия за виновен и да му бъде наложено
наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК.
Подсъдимият не се признава за
виновен. Счита, че не е ударил пострадалия и че свидетелят П.К. е основният и
единствен свидетел. Моли съдът да го оправдае по повдигнатото обвинение.
След
съвкупна преценка на събраните в производството доказателства, съдът намира за
установена следната:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият И.Н.Г. с ЕГН ********** *** е български гражданин, със средно
образование, пенсионер, разведен, неосъждан (реабилитиран по право и по чл.86,
и по чл.88а от НК).
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 1970 г.
като във времето е придобил категории „А“, „В“, „АМ“, „В1“, „А2“ и „А1“. В
информационната система на сектор „ПП“ при ОДМВР-Бургас се води на отчет се
съдържат данни за налагане спрямо него наказания по ЗДвП и ПП ЗДвП (лист 54-56
от том ІІ-ри на ДП).
На 15.12.2014г, около 17,20 часа, в град Б., приближавайки
бл. ... на ж.к.“С.“, подсъдимият Г.
управлявал личния си лек автомобил марка Фолксваген модел Голф с рег. № ...
Предвид сезона било тъмно, времето било сухо и
ясно, работело уличното осветление.
Пътят бил двуосен с по една лента за движение във всяка посока, в населено
място с ограничение на скоростта от 30 км/ч. На пешеходна пътека тип М8.1,
означена с хоризонтална маркировка и обозначена с пътен знак Д17, на прав
участък, равен, със сух асфалт посоченият по-горе лек автомобил с водач
подсъдимия наближавал пешеходната пътека, преди която имало изкуствена
неравност (бабуна). По това време свидетелят А. (на 72 години) носейки в ръцете
си буркан с декоративни рибки решил да пресече пътните платна по пешеходната пътека.
Свидетелят А., не употребявал очила във всекидневието си се огледал и в двете
посоки преди да предприеме пресичането и
забелязал в далечината лек автомобил. Свидетелят счел, че може да пресече преди
да се приближи автомобилът и предприел пресичане стъпвайки на пешеходната
пътека. Преминала през едното пътно платно и при навлизането на другото на
около метър в него ненадейно усетил удар в дясната част на тялото си, подпрял
се с дясната си ръка върху предния капак отдясно на автомобила, оставяйки следа
от длан (виж протокола за оглед на лист 115 от том І на ДП) и паднал на лявата
си ръка. Съприкосновението на тялото на пострадалия с лекия автомобил станало в
с десния ъгъл на предната броня. След съприкосновението автомобилът спрял, като
задните гуми застъпили пешеходната пътека. Пострадалият при падането си се
подпрял с лявата си ръка върху асфалта и получил фрактура на ладиевидната
костица на лявата китка довело до трайно затруднение на горния ляв крайник за
срок от около 2-3 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес. При падането свидетелят А. си ударил в
асфалта и лицето, вследствие на което получил кръвонасядане на долен клепач на
дясното око, охлузване на носа и рана на горната устна, която по-късно било
обработена с хирургически конци. Пострадалият А. останал да лежи на асфалта. Свидетелят
П.К. управлявал велосипед движейки се от парка на ж.к.“С.“ в посока на бл. ... Когато стигнал
до пешеходната пътека видял, как свидетелят А. пада на платното. Забелязал и
лек автомобил до пешеходната пътека. Виждайки това свидетелят си помислил, че
падналият е мъртъв и изпаднал в стрес. Нападнал вербално водача Г. като му говорел,
че е блъснал пострадалия. През това време пострадалият дочул гласа на свидетеля
К.: “Уби човека“. Отворил очи и видял хора около себе и човек с очила, който се
надвесил над него. Този човек с очилата му казал: „Господине, не го направих
нарочно“. По това време свидетелката Т.Я. пътувала в отсрещното пътно платно с
лек автомобил. Видяла събраните хора и разбрала, че е станал инцидент когато
чула и това, което свидетелят П.К. крещял на подсъдимия, че е блъснал
пострадалия. Попитала дали някой от присъстващите се е обадил на тел.112 и като
никой не й отговорил подала сигнал в 17,22 часа (лист 49 от том І на ДП) на тел
112. Точно по време на инцидента наблизо на около 20 метра се намирал и свидетелят
Н. Вниманието му било привлечено от звука на счупени на стъкла. Веднага се
обърнал и видял човек да лежи върху пътното платно и до него лек автомобил
марка Фолксваген спрян след преди пешеходната пътека. Други автомобили наоколо
не видял. Веднага се обадил на тел.112
като съобщил за ПТП (лист 49 от том ІІ-ри на ДП). Така постъпили и свидетелите В.В.
и Г.Н., които след инцидента се намирали покрай местопроизшествието- обадили се
на тел.112 (лист 49 от томи ІІ-ри на ДП). На място дошли представители на полицията
и Спешна помощ. Свидетелят А.П. по това време бил служител в сектор Пътна
полиция в ОДМВР-Бургас. На 15.12.2014 г. бил на работа за времето от 08,00 до
20,00 часа. Към 17,20 часа бил изпратен по сигнал за ПТП в ж.к.“С.“ до бл. ...
На място свидетелят П. заварил лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с
рег.№ ... и пострадалия свидетел с наранявания в областта на лицето. Извършил
проверка и установил, че лекият автомобил бил управляван от подсъдимия Г. и че
пострадалият е В.А. На място свидетелят установил и свидетел-очевидец на
произшествието–П.К. Свидетелят П. и неговият колега извършили оглед на
местопроизшествието и установили, че пешеходецът А. е пресичал пешеходната пътека
когато водачът на МПС –Г. му отнел предимство и това станало причина за ПТП.
Свидетелят П. забелязал, че по автомобила нямало щети, но имало една следа от
съприкосновението с пешеходеца избърсан прах от предния капак на автомобила в
дясно. Пострадалият А. бил отведен от екип на Спешна помощ в МБАЛ АД и му била
взета кръв за химически анализ. Кръвна проба била взета и от подсъдимия (лист
44 -47 от том ІІ-ри на ДП). При изготвените химически анализи и видно от
протоколи № 1072/16.12.2014 г и №1071/16.12.2014 г. (лист 42 и 43 от том ІІ-ри
на ДП) в кръвта на пострадалия и на водача Г. не било открито наличие на етилов
алкохол. Пострадалият А. постъпил в спешното отделение на МБАЛ Бургас АД където
били обработени раните му по устната и клепача като и бил гипсиран.
От изготвената тройна автотехническа експертиза, както
и от повторната комплексна медико-автотехническа експертиза и показанията на
вещите лица в хода на съдебното следствие е видно, че е налице причинно-следствена
връзка между удара с лек автомобил марка Фолксваген модел Голф с рег. № ... и
получените травми на свидетеля А. От изготвената по писмени данни съдебно
медицинска експертиза и от обясненията на вещото лице д-р Я. в хода на
съдебното следствие е видно, че
полученото нараняване представлява пукване на ладиевидната костица без да е
било налице разместване. Затова е била предприета имобилизация чрез
гипсиране.
Горната фактическа обстановка се потвърди от показанията
на свидетелите А., П., В. и прочетените показания на последните двама по реда
на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 предложение второ от НПК, свидетелските показания
на свидетелите К. и Н. и тези прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 предложение
второ от НПК , показанията на свидетеля Т.Я., прочетените показания на свидетеля
П.К. по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК, от изготвените експертизи – съдебномедицинска,
тройна автотехническа и повторна комплексна медико-автотехническа експертиза,
както и химическите експертизи на кръвта на водача и пострадалия, заключенията
на вещите лица – д-р Я., д-р М. и инж. С., писмените доказателства: справка съдимост
на подсъдимия, справката за нарушител /водач от сектор ПП при ОДМВР-Бургас
касаеща подсъдимия, протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към
него, писмо от Дирекция „Национална система 112“ РЦ Бургас, акт за установяване
на административно нарушение, протокол за ПТП подписан от свидетеля К., СУМПС и
контролен талон на водача Г. (лист 57 и 58 от том ІІ-ри5 на ДП).
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, тъй
като счита, че същите противоречат на събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства и са предназначени да потвърдят неговата защитна
теза, а тя е, че не е ударил с управлявания от него лек автомобил пострадалия А.
На първо място подсъдимият не си спомня какво е било времето по време на
инцидента, в която част на денонощието е станал, греши и по повод на това, кой
е ударил с ръка предния капак на автомобила, като посочва, че свидетелят К. го
ударил отпред вляво. Тези обяснения са в противоречие с показанията на свидетеля
П. и прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 предл. второ НПК неговите
показания, както и протокола за оглед и протокола за ПТП, на комплексната
медико-авто-техническа експертиза и показанията на свидетелите А. и Я. По време
на инцидента подсъдимият е управлявал лек автомобил, за който по това време не е
имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което е било
отчетено като нарушение, за което му е бил издаден фиш (лист 55 от том ІІ-ри на
ДП). Освен това подсъдимият в обясненията си твърди, че свидетелят К. при
управлението на велосипед не е видял какво се е случило. Свидетелят К. при
първоначалния си разпит дава повече информация, но впоследствие при разпита си
пред съдия станал близо една година по-късно започва да не си спомня какво се е
случило, защото бил афектиран. Независимо, че от годината на инцидента до
разпита на свидетеля Т.Я. в хода на съдебното следствие проведен близо 5 години
по-късно, последната си спомня, че
свидетелят К. е говорел на висок тон с подсъдимия като го укорявал, че е блъснал
пострадалия А. Освен тези показания при съставянето на протокола за ПТП (на
лист 55 от том ІІ-ри на ДП), свидетелят К. се е подписал като очевидец и е разказал
пред свидетеля П., че водачът Г. не осигурил предимство на пешеходеца и го блъснал
на пешеходната пътека. Пострадалият е видял че над него е бил човек с очила,
който му се извинявал и е твърдял, че не е искал да го блъсне. На снимката от
СУМПС (на лист 58 от том ІІ-ри на ДП) е видно, че подсъдимият Г. е заснет с
диоптрични очила. Съдът не кредитира и показанията на свидетеля К., които прочете
по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК дадени пред съдия от първоинстанционния съд. Счита,
че същите са пристрастни и предубедени и
са дадени с цел да бъде потвърдена защитната теза на подсъдимия. Съдът кредитира
останалите показания на свидетелите, които разпита лично и непосредствено, като
и показанията им прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 предложение второ НПК. Всеки един от тях безпристрастно
потвърди това, което е възприел в момента на установеното от него след
инцидента. Не само това, видно от писмото на РЦ-Бургас за тел.112, всеки един е
взел участие да съобщи за станалия инцидент.
Съдът кредитира изготвената тройна автотехническа
експертиза, която по желание на страните се прочете без да бъдат разпитани лично
и непосредствено вещите лица. Експертизата дава отговори на поставените въпроси
и по мнение на съда е обективна, изчерпателна и безпристрастна. Същото важи и
за повторната комплексна медико-автотехническа експертиза, съдебномедицинската
експертиза, както и химическите експертизи на кръвта на водача Г. и пострадалия
А.
С оглед изложената фактология съдът направи следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
От приетите по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства съдът изгради категорично
убеждение, че подсъдимият И.Н.Г. с ЕГН ********** *** е осъществи от обективна страна състава на
престъплението по чл.343 ал.3 предложение последно, б.“а“ предложение второ
вр.ал.1 б.“б“ предложение второ вр. чл.342 ал.1 от НК вр. чл.116 и чл.119 ал.1
от ЗДвП за това, че на 15.12.2014 г., в град Б., ж.к.“С.“, на пешеходна пътека
до бл. ..., при управление на МПС–лек автомобил марка Фолксваген модел Голф с
рег. № ... нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно:
Чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни
увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“;
Чл.119 ал.1 от ЗДвП:„При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци , като намали или спре.“
като при движение по пътното
платно не възприел пресичащия уличното платно по пешеходната пътека тип М 8.1
пешеходец В.Г.А. ***, като по непредпазливост му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се във фрактура на ладиевидната костица, довело до
затруднение на движението на ляв горен крайник за срок от около 2-3 месеца при
обичайно протичане на оздравителния процес.
Съдът счита, че не е осъществено нарушение на
правилата посочени от обвинението по чл.5 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от ЗДвП, според
които всеки участник в движението по пътищата:
Т.1 с поведението си не трябва
да създава опасност и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота
и здравето на хората и да причинява имуществени щети;
Чл.5 ал.2 „Водачът на ППС е длъжен:
Т.1 да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението каквите
са пешеходците.“
Тези правила са твърде общи и се прилагат когато няма поставена хоризонтална и вертикална маркировка на мястото на местопроизшествието.
В настоящия казус е видно, че обстановката е специфична. Касае се за населено място, пътно платно където е поставен знак В26 за скорост не повече от 30 км/ч и знак Д17 за пешеходна
пътека. Поставена е пътна маркировка М8.1 на пътното платно пред пешеходната пътека има поставена изкуствена
неравност тип „бабуна“. Имайки предвид тези специфични за настоящия казус обстоятелства несъмнено посочването като нарушени общи правила
не могат да бъдат вменени при условие, че са налице специфични
изисквания. Законът за движение по пътищата съдържа както общи, така и
специфична правила за движение. Основното правило за скорост е това
визирано в чл.20 ал.2 от ЗДвП.
В него са посочени факторите за пътната
обстановка, с които водачът на ППС е длъжен да се съобразява, за
да избере разумната скорост на
движение. В настоящият казус тройната автотехническа експертиза сочи, че скоростта на движение на МПС управлявано от водача Г. преди
инцидента е
била 18 км/ч. Ограничението на скоростта е било до 30 км/ч. Очевидно е, че не избора на скоростта е в
причинно-следствена
връзка с настъпването на инцидента.
Причинно-следствена връзка в казуса се явява неспазваенто
на специфичните правила разписани в чл.116 от ЗДвП, където заканодателят е вменил в задължение към водачите на ППС да бъдет внимателни и предпазливи към престарелите хора какъвто в случая е пострадалият. Към годината на инцидента е
бил на 72
години. Друго
правило, нарушението
на което е в причинно-следствена
връзка с причинената по непредпазливост средна телесна повреда е нарушението на
чл.119 ал.1 от ЗДвП, съгласно което
при приближаването към пешеходната
пътека
водачът на ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пътеката пешеходци или преминаващите по
нея, а при
необходимост да намали или да спре. Предвид
изложеното съдът на основание чл.304 ал.1 от НПК оправда подсъдимия Г. по повдигнатото му обвинение за
нарушение на правилата на чл.5 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 и по чл.20 ал.2 от ЗДвП.
От субективна страна деянието
е извършено от подсъдимия виновно при форма на вината непредпазливост по
смисъла на чл. 11 ал.3 предложение първо–небрежност. Подсъдимият се е движел в
участък с ограничение от 30 км/ч въведено със знак В26. Поставен бил и знака
Д17 за наличие на пешеходна пътека. Скоростта е била ограничена допълнително и с
поставянето на изкуствена неравност на пътното платно пред пешеходната пътека. Участъкът
е бил осветен. Вместо да намали скоростта и дори в готовност да спре автомобила,
водачът Г. не е дал предимство на стъпилия на пешеходната пътека А. и го ударил
със сила по-малка от 417 кг/сила. Този удар и възрастта на А. били причината за
пукването на ладиевидната костица без изместване, което телесно увреждане довело
до трайно затруднение на горния ляв крайник за срок от 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния
процес-представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Подсъдимият
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди. Бидейки водач с 44-годишен стаж, притежавайки категории
за професионален шофьор е бил длъжен да бъде внимателен докато е приближавал
пешеходната пътека.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА:
Наказателната
отговорност за престъплението по чл.343 ал.3
предложение последно, б.“а“ предложение второ вр.ал.1 б.“б“ предложение второ
вр. чл.342 ал.1 от НК е от една до
шест години и е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Обществената опасност на
конкретното деяние е обичайната и дори по-ниска в сравнение с обществената опасност
на деянията от този вид. Обществената опасност на дееца е ниска с оглед настъпилата
реабилитация към момента на извършване на деянието. Съдът счита, че не е налице
нито едно изключително смекчаващо вината обстоятелство, нито са налице
многобройни такива. Единственото смекчаващо обстоятелство, което съдът взе предвид при определяне размера
на наказателната отговорност е продължилото във времето разследване – близо пет
години, поради което счете, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено под
минималния предвиден в закона размер с приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК, а
именно шест месеца лишаване от свобода. Деецът е пенсионер, разведен е и живее при
дъщеря си.
Налице са в кумулативна даденост предпоставките на
чл.66 ал.1 от СН, а именно деецът е бил реабилитиран по право веднъж на основание
чл.86 и веднъж на основание чл.88а ал.1 НК, видно от справката му за съдимост.
Деецът се счита за неосъждано лице. Освен това съдът счете, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко поправянето на дееца не е наложително да
изтърпи наказание от шест месеца лишаване от свобода. Затова на основание чл.66
ал.1 НК отложи изпълнението на това наказание за срок от три години.
Съдебният състав наложи и предвиденото кумулативно наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от осем месеца на основание чл.343г вр.чл.37
ал.1 т.7 от НК, като начало за този срок следва да счита, денят, в който бъде
иззето СУМПС на подсъдимия Г. от органите на сектор ПП при ОДМВР –Бургас.
ОТНОСНО
НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ :
Осъди на основание чл.189
ал.3 от НПК подсъдимия И.Н.Г. с ЕГН ********** *** за заплати в полза на
бюджета на ОДМВР-Бургас направените в хода на досъдебното производство разноски
в размер на 1 191,55 (хиляда сто и деветдесет и един лева и 55 стотинки)
лева за изготвените експертизи.
Осъди на основание
чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия И.Н.Г. с ЕГН ********** *** за заплати в полза на
бюджета съдебната власт по сметка на Районен съд - Бургас направените по делото
в хода на съдебното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 80,00
(осемдесет) лева представляващи възнаграждения на вещи лица, като и 5 (пет) лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.