Номер 53526.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Бургас
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен А. Синков
Членове:Петя И. Петрова Дакова
Даниел Н. Марков
Секретар:Петя Е. Помакова Нотева
Прокурор:Красимира Георгиева Кателиева (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Пламен А. Синков Наказателно дело за
възобновяване № 20202000600201 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.420, ал.2 вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Образувано е по
искане на адвокат С. Т. – АК-Стара Загора в качеството му на защитник на осъденото лице
Б. Н. Т. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 647/2019г. по описа
на Районен съд гр.Несебър и изменение на постановената по него присъда № 78 от
15.11.2019г., като бъде намален вида и размера на наложеното наказание.
В искането е посочено, че основанието за възобновяване на наказателното производство е
по чл.422, ал.1, т.5 от НПК вр. с чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК. За първите две основания -
нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, не са посочени абсолютно никакви доводи. Бланкетно е изложено и третото
основание – явна несправедливост на наложеното наказание, като с него е свързано искането
на осъденото лице за определяне на по-леко по вид и по-малко по размер наказание, без да е
посочено за кое от двете кумулативно наложени наказания се отнася претенцията и защо
счита, че определените по вид и размер наказания не са съобразени с обществената опасност
на деянието.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция искателят – осъдено лице Б. Н. Т. се
явява лично, заедно с изрично упълномощения защитник адвокат С. Т. от АК – Стара
Загора. Защитникът поддържа искането за възобновяване на наказателното производство.
Отново не излага никакви доводи за наличие на основанията по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК.
Моли единствено за намаляване на наказанието, като причина за това изтъква, че след
привеждане в изпълнение на наказанието по предходна присъда на осъденото лице (една
година и четири месеца лишаване от свобода), сборът от двете наказания по настоящото и
1
предишното осъждания е около две години и половина лишаване от свобода, което е твърде
много. Защитникът изтъква, че осъденият не е оказал съпротива при задържането му както
по първото, така и по второто деяние, бил е пристрастен към алкохол, но започналото срещу
него наказателно производство вече му е повлияло положително в посока да се откаже от
употребата на алкохол.
Осъденото лице Т. в личната си защита и последната си дума се оплаква от обостреното
си психологично състояние, изразяващо се във фобии и паник-атаки. Сочи, че е осъзнал, че
страда от алкохолизъм, който е болестно състояние. Разкайва се за постъпката си. Моли за
намаляване на наказанието.
Пред настоящата инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура –Бургас изразява
мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и предлага същото
да бъде оставено без уважение. Излага доводи, че двете кумулативни наказания лишаване от
свобода и глоба са наложени в предвидения от закона минимум, при липсата на
предпоставки за приложението на чл.55 от НК, поради което са правилно определени.
Наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири
месеца прокурорът намира за законосъобразно и справедливо.
Апелативният съд, след преценка на материалите по делото и като съобрази доводите на
страните, в пределите на правомощията си прие следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо.
Предмет на същото са актове от кръга на визираните в чл. 419 от НПК - атакувана е влязлата
в сила на 05.05.2020г. присъда № 78 от 15.11.2019 г. по НОХД № 647/2019 г. на РС -
Несебър, изменена с решение № 32 от 05.05.2020 г. по ВНОХД № 1345/2019 г. на ОС -
Бургас. Посочени са основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК.
Искането е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК. Разгледано по съществото си, в
контекста на очертаната аргументация, искането на осъденото лице е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Съображенията за това са следните:
С присъда № 78 от 15.11.2019 г., постановена по НОХД № 647/2019 г. по описа на
Несебърския районен съд, Б. Н. Т. е бил признат за виновен в това, че на 01.07.2019 г., около
17.25 часа, в гр. Несебър, до комплекс „Амадеус 5“, управлявал лек автомобил марка „БМВ“,
модел „318Д“, с рег. № СТ 2533 РА, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а именно 1,64 /едно цяло и шестдесет и четири/ на хиляда, установено по надлежния
ред с техническо средство - „Алкотест дрегер 7410+“, с № ARYF 0325, съгласно Наредба №
1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, след като е осъден за деяние по
чл.343б, ал.1 от НК с влязла в сила присъда – сключено споразумение по НОХД №
3191/2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора, влязло в сила на 02.11.2016г., поради
което и на основание чл.343б, ал.2 вр. чл.54 от НК му е определено наказание лишаване от
свобода за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „В“ от
ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим. За същото деяние на Т. е наложено и
кумулативно предвиденото в закона наказание глоба в размер на 500 лева, платими в полза
на държавата.
2
На основание чл.59, ал.1 от НК от наказанието лишаване от свобода е приспаднато
времето, през което е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Със същата присъда на основание чл.343г вр. чл.343б, ал.1 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, е
лишен от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
На основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което свидетелството за
управление на МПС на Т. е било отнето по административен ред, считано от 01.07.2019г.
В изпълнение на разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, Районен съд – Несебър е привел в
изпълнение наложеното на Т. наказание по НОХД № 3191/2016г. по описа на Районен съд –
Стара Загора, а именно една година и четири месеца лишаване от свобода, което на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
С въззивното решение № 32 от 05.05.2020 г., постановено по ВНОХД № 1345/2019 г. по
описа на Бургаския окръжен съд присъдата е изменена, като е намален размера на
наложеното му наказание по чл. 343б, ал.2, вр. чл. 54 от НК от 18 /осемнадесет/ месеца
лишаване от свобода на една година лишаване от свобода. В останалата част присъдата е
потвърдена.
В искането се сочи бланкетно, че присъдата е постановена в нарушение на процесуалния
и материалния закон, без да са наведени никакви доводи в тази насока. Твърдените
касационни основания - по т.1 и по т.2 на чл.348 от НПК не са конкретизирани нито в
искането, нито при пренията адв. Петров се позова на тях, а и настоящата инстанция не
констатира да са допуснати нарушения по тези основания от проверяваните инстанции.
Твърдения за допуснати такива нарушения не са били заявени от Б. Т. и неговия защитник и
пред въззивния съд. И първоинстанционният съд, и въззивната инстанция са изложили
своите съображения, за да приемат фактическата обстановка, която е позволила осъждането
на подсъдимия Т.. С оглед на тези съображения съдилищата са изпълнили своите
процесуални задължения да изследват пълно, всестранно и обективно станалото и да
разкрият обективната истина по делото. Изложени са подробни и пълни мотиви за
възприетата фактическа обстановка и е отговорено на всички доводи на защитата и на
осъдения, направени в съдебните заседания на първата и на въззивната инстанции. Ето защо
настоящият съд не установи в първоинстанционното и въззивното производството да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото
на защита на осъдения. Установените по делото факти дават основание извършеното от
искателя деяние да се квалифицира като престъпление съобразно разпоредбата на чл.343б,
ал.2 от НК, поради което материалният закон е приложен точно.
Неоснователно е искането на осъдения Т. за намаляване на наложеното му наказание. В
приложимата материална норма чл.343б, ал.2 от НК са предвидени две кумулативни
санкции: лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и
петстотин лева. Наложеното на осъдения наказание е на предвидения в закона минимум и за
двете санкции – една година лишаване от свобода и 500 лева глоба.
Въпреки липсата на конкретика относно възражението за явна несправедливост на
наказанието, апелативният съд счита, че правилно е решен въпроса за вида и размера на
наложеното наказание лишаване от свобода. Действително първонистанционният съд е
3
определил размера на наказанието лишаване от свобода на осемнадесет месеца, но при
съблюдаване на правилото на чл.54 от НК въззивният съд обосновано е намалил размера на
това наказание на една година, което е на минимума, предвиден в закона. БОС е взел
предвид отегчаващото отговорността обстоятелство – значително превишаване на
максимално допустимата концентрация на алкохол, но е дал превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства – признание за извършеното още в хода на бързото
производство, изразено съжаление и критично отношение към стореното. Същевременно
въззивният съд е приел, че първоинстанционния неправилно е оценил като отегчаващи
обстоятелства предходното осъждане на Т., което е елемент от състава на престъплението по
чл.343б, ал.2 от НК и допуснатите от осъдения многобройни административни нарушения
на правилата за движение по пътищата, предвид ниската им обществена опасност и тяхната
давност. Всички изводи на въззивната инстанция относно степента на обществена опасност
на деянието и на дееца, апелативният съд намира за правилни, като постановеното въз
основа на тях наказание е законосъобразно и справедливо.
От данните по делото не се установяват предпоставки за допълнително смекчаване на
наказателната отговорност, поради което правилно наказанието е индивидуализирано в
рамките на предвиденото от закона, съобразно разпоредбата на чл.54 от НК. Действително,
по отношение на осъденото лице са налице смекчаващи вината обстоятелства, но те не са
достатъчни, за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, съответно на чл.55, ал.2 от НК, тъй
като не са нито многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер. Наложените на
осъдения наказания са на предвидения в закона минимум – една година лишаване от
свобода и 500 лева глоба. В този смисъл, не е налице основание за намаляване на
наказанията лишаване от свобода и глоба под най-ниския предвиден в закона предел.
Неоснователно е и искането за изменение на вида на наложеното наказание в по-леко.
Това е допустимо единствено на основание разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК,
която в конкретния случай е неприложима. От една страна, както вече беше отбелязано, не
са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които
да обосноват несъразмерност и на най-лекото предвидено в закона наказание, от друга
страна липсва още една предпоставка за приложението на тази норма, а именно за
наказанието лишаване от свобода за съответното престъпление да не е предвиден най-нисък
предел. В конкретния случай, видно от текста на чл.343б, ал.2 от НК, наказанието лишаване
от свобода е определено при законен минимум от една година, което изключва
възможността същото да бъде заменено с по-леко по вид наказание. По отношение на
наказанията глоба и лишаване от право да управлява МПС, в закона напълно липсва
възможност за изменението им в по-леки по вид наказания.
Съгласно разпоредбата на чл.348, ал.5 от НПК, наложеното на един подсъдим (осъден)
наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответства на степента на
обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. В настоящият случай такова
несъответствие, съобразно гореизложените съображения, не е налице.
Въпреки липсата на изрично възражение относно приложението на чл.68, ал.1 от НК,
4
апелативният съд счита, че следва да се произнесе и по този въпрос, който касае крайния
размер на наказателноправната санкция, която следва да търпи осъдения. Разглежданото в
настоящото производство престъпление е извършено на 01.07.2019 г. - преди изтичането на
тригодишния изпитателен срок, определен със споразумение по НОХД №3191/2016 г. на РС
– Стара Загора, влязло в сила на 02.11.2016 г., поради което инстанциите при редовното
разглеждане на делото правилно са привели в изпълнение наказанието, определено със
споразумението.
Не е налице една от обективните предпоставки за прилагане института на условното
осъждане, предвид предходното осъждане на Б. Т. по НОХД №3191/2016 г. на РС – Стара
Загора за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от една година и четири месеца. Ето защо разпоредбата на чл.66, ал.1 от
НК е неприложима.
Правилно решаващите съдилища са определили строг режим на изтърпяване на
наказанието по настоящото дело по реда на чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС, тъй като
деянието представлява умишлено престъпление, извършено в изпитателния срок на условно
осъждане, отложеното наказание следва да се изтърпи отделно и сборът от двете наказания
надвишава две години (две години и четири месеца). Съответно правилно е определен общ
режим на изтърпяване на приведеното по чл.68, ал.1 от НК наказание по НОХД №3191/2016
г. на РС – Стара Загора, съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
По изложените съображения Апелативен съд Бургас намира, че искането на осъденото
лице Б. Н. Т. за възобновяване на делото, е неоснователно и като такова следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице Б. Н. Т. , за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 647/2019 г. по описа на Районен съд гр. Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5