РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Етрополе, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветомир Ц. Цветанов
при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева
като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело №
20211830100377 по описа за 2021 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.228 вр.
чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Предявена е искова молба с вх.№1324 от 29.09.2021 г. от „Х“ ООД, ЕИК-*******, със
седалище и адрес на управление гр.Етрополе, ул.“Дандевил“ №31, представлявано от
Христо Николов Лазаров - управител, чрез адв. Н.П. - САК против „В В“ ЕООД, ЕИК-
********, със седалище и адрес на управление гр.Етрополе, ул. “Васил Петлешков“ №1,
представлявано от Ц Ц-управител, с цена на иска 21 523.75 лева. В молбата се твърди, че
ищеца е универсален правоприемник на ЕТ „Х-Х Н, заличен търговец по силата на договор
за прехвърляне на търговско предприятие, вписан в търговския регистър на 19.02.2021 год.
ХеТвърди се, че между ЕТ „Х-Х Н, в качеството на наемодател и „В В“ ЕООД,, в
качеството на наемател, в периода 01.05.2013 год.-31.10.2014 год. е сключен неформален
договор за наем на недвижим имот – промишлено хале с адрес гр.Етрополе,
бул.“Партизански“ №1. За наемните вноски наемодателя е издал 18 бр. фактури, всяка на
стойност 1 000 лева с включено ДДС. Общия размер на главницата възлиза на 16 500 лева, а
лихвите за периода от 28.09.2018 год. до 28.09.2021 год. са в размер на 5 023.75 лева. Твърди
се, че дължимостта е изрично призната от ответника с писма за потвърждение на разчети,
като съобразно константната съдебна практика, потвърждаването на счетоводни разчети има
значение на признаване на задължението и води до прекъсване на погасителната давност.
Твърди се, че пред молителя стои правен интерес да предяви обективно съединени
осъдителни искове по чл.228 ЗЗД за сумата от 16 500 лева-дължимо наемно възнаграждение
за ползване на недвижим имот – промишлено хале с адрес гр.Етрополе, бул. “Партизански“
№1 за периода 01.05.2013 год.-31.10.2014 год. и искове по чл.86 ЗЗД за заплащане на
законната лихва за периода от 28.09.2018 год. до 28.09.2021 год. в общ размер на 5 023.75
лева, върху всяка от месечните наемни вноски-цена на ползване на недвижим имот –
промишлено хале с адрес гр.Етрополе, бул.“Партизански“ №1 за периода 01.05.2013 г.-
31.10.2014 г.
Моли ответника да бъде осъден да заплати горните суми, ведно с разноските.
1
В едномесечния срок за отговор е постъпил такъв от ответника „В В” ЕООД, чрез
адв. Запрянова, с който се оспорва предявения иск, счита се за неоснователен и подлежащ на
отхвърляне. Твърди се, че не съществува сключен наемен договор между страните и не
съществува между тях облигационно правоотношение. Твърди се, че ответникът не дължи
сумите, които се претендират. Всякакви парични вземания по посочените фактури са
погасени по давност, с което ответникът прави възражение за погасяване на вземанията по
давност. Твърди се, че нито плащания, нито потвърждаване на разчети правят вземанията по
фактурите дължими.
В съдебно заседание ищеца, чрез адв.Н.П. и адв. Тодор Дабков поддържат исковата
молба.
В съдебно заседание ответника, чрез адв.Гергана Запрянова, оспорва предявения иск.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От приетите по делото 17 броя фактури, всяка на стойност 1000 лева с вкл. ДДС с
номера - №1043/08.05.2013 г, №1061/ 11.06.2013, №1072/03.07.2013 г., №1086/05.08.2013 г.,
№ 1093/05.09.2013 г., №1111/02.10.2013 г., №1118/04.11.2013 г., №1122/03.12.2013 г.,
№1129/10.01.2014 г., №1137/02.02.2014 г., №1147/05.03.2014 г., №1158/06.04.2014 г.,
№1174/08.05.2014 г., № 1189/04.06.2014 г., № 1119/05.07.2014 г., № 1220/04.09.2014 г. и
1237/06.10.2014 г., се установява, че същите са издавани от ищеца, като правоприемник на
ЕТ „Хенц“-Христо Николов, с получател ответното дружество във връзка със заплащане на
„наем“ за съответния месец.
От Писма за потвърждение на разчети от 28.01.2021 г., 08.01.2020 г., 03.01.2019 г.,
09.01.2018 г., 07.01.2017 г. и 23.01.2015 г., се установява, че ответника е потвърждавал
задължението си към ищеца във връзка с неплатените суми по издадените фактури.
От извлечение от разплащателна сметка на ЕТ „Х“-Х Н от 10.09.2018 година се
установява, че на 07.09.2018 год. ответника му е превел сума от 1 000 лева, като
вътрешнобанков превод.
От показанията на св. Цветелин Славков се установява, че работи за ищеца от
01.03.2013 година. Сочи, че ответника ползвал помещение на ищеца, като държал там
камион, като имало паркинг и сервиз. Знае, че собственик на имота е Христо Лазаров.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Евг. К.,
което съдът възприема изцяло, се установява, че във връзка с процесните фактури, ищецът е
осчетоводил приход от наем и фактурите са отразени в дневниците за продажби за периода
за който са издадени. Същевременно ответникът е осчетоводил разход за наем за същите
фактури. Установява се, че ответникът е ползвал данъчен кредит по процесните фактури.
Установява, че размерът на непогасеното задължение е 16 500 лева, като лихвата за забава за
периода от 28.09.2018 год. до 28.09.2021 година е 5 028.37 лева.
От заключението по назначената съдебно-графическа експертиза с вещо лице инж.
А.Д., което съдът възприема изцяло, се установява, че подписите върху представените за
изследване писмени доказателства са положени от Цветолюб Василев Цветков.
2
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предявените искове са допустими, а разгледани по същество, същите се явяват
основателни и доказани и като такива ще следва да бъдат уважени изцяло.
По делото се доказа, че между страните е било налице наемно правоотношение, във
връзка с което ответникът се е задължил да заплаща наемна цена в размер на 833,33 лв.
месечно без ДДС или 1000 лв. с ДДС.
Доказа се, че в периода 01.05.2013 г. - 30.10.2014 г., ЕТ „Х“-Х Н, чийто
правоприемник е ищеца по делото „Х“ ООД, е издал 18 бр. фактури за дължимите суми по
договора, 17 бр. от които ответникът не е заплатил на ищеца, а една от тях - частично, в
размер на 500 лв. Съдът приема за безспорно установено, че общата стойност на главницата
по процесиите фактури е в размер на 16 500 лв., а лихвите за периода от 28.09.2018 год. до
28.09.2021 г., са в размер на 5 028,37 лв., като исковата претенция е за 5 023.75 лева и не е
депозирано искане за изменение на същата в тази й част.
Съдът приема, че задължението за сумите по процесиите фактури е безспорно
установено, предвид признанието на ответника с писма за потвърждение на разчети от
28.01.2021 г., 08.01.2020 г., 03.01.2019 г., 09.01.2018 г. 07.01.2017 г. и 23.01.2015 г.
От заключението по допуснатата и назначена съдебно-графологична експертиза се
установи, че подписите върху оспорените документи са положени от управителя на
ответното дружество - Ц В Ц. Поради безспорно установеното авторство на оспорените
писма за потвърждения на разчети, се установи и безспорната дължимост на исковата
претенция. Потвърждаването на разчетите, изходящо от ответната страна съдържа в себе си
изрично признание на задължение. Признание по смисъла на закона е налице, когато се
признава съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право.
Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено е
заявил, че е задължен към кредитора. С оглед разпоредбата на чл. 116, б. а ЗЗД, съдът
приема, че с признаване на вземането е прекъсната давността и е започнала да тече нова
давност. Поради което съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за
погасяване на вземането по давност. В разпоредбата на чл.116 б. „а“ от ЗЗД се посочва, че
давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.
Признание по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на
задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно
волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към
кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл.116 б. "а" ЗЗД, същото
трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов
представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до
наличието на фактите, от които произхожда.
Волеизявлението, с което е признато вземането в настоящия случай е отправено към
ищеца, отнася се до конкретно вземане, което е индивидуализирано, налице е адресатност на
волеизявлението, с което се признава вземането по смисъл на чл.116 б.“а“ ЗЗД.
След като всички предпоставки са изпълнени, се налага извода за основателност на
предявения иск.
На следващо място от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза
се установи, че ответникът е осчетоводил процесиите фактури в дневниците за покупки,
както и че е ползвал данъчен кредит за тях. Отразяването на фактурите в счетоводството на
ответника, включването им в дневниците на покупки и ползването на данъчен кредит за тях
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
3
В хода на устните състезания, с представени писмени бележки, ответната страна е
навела доводи за това, че ищецът не е собственик на недвижимия имот, за който се твърди,
че е отдаден под наем на ответника. Това възражение е направено за първи път едва с
представените писмени бележки, така както не беше оспорена истинността на
представените „потвърждения на разчети“ с подаване на отговора на исковата молба, а едва
в първото съдебно заседание, но въпреки това съдът уважи искането на ответната страна и
допусна съдебно-графическа експертиза. В тази връзка съдът намира това възражение за
несвоевременно направено едва с представяне на писмените бележки, поради което и съдът
не дължи произнасяне по същото.
Предвид гореизложеното предявеният иск ще следва да бъде уважен изцяло, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 16 500 лева, главница, дължимо
наемно възнаграждение за ползване на недвижим имот – промишлено хале с адрес
гр.Етрополе, бул.“Партизански“ №1 за периода 01.05.2013 год.-31.10.2014 год., съгласно
фактури №1043/08.05.2013 г., №1061/ 11.06.2013 г., №1072/03.07.2013 г., №1086/05.08.2013
г., № 1093/05.09.2013 г., №1111/02.10.2013 г., №1118/04.11.2013 г., №1122/03.12.2013 г.,
№1129/10.01.2014 г., №1137/02.02.2014 г., №1147/05.03.2014 г., №1158/06.04.2014 г.,
№1174/08.05.2014 г., № 1189/04.06.2014 г., № 1119/05.07.2014 г., № 1220/04.09.2014 г. и
1237/06.10.2014 г., както и сумата от 5 023.75 лева, законна лихва за забава за периода
28.09.2018 г.-28.09.2021 год., върху всяка от месечните наемни вноски по фактурите, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника ще следва да
заплати на ищеца сумата в размер на 2 061 лева, разноски по делото съгласно представен
списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В В“ ЕООД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление
гр.Етрополе, ул. “Васил Петлешков“ №1, да заплати на „Х“ ООД, ЕИК-********, със
седалище и адрес на управление гр.Етрополе, ул.“Дандевил“ №31, сумата от 16 500
/шестнадесет хиляди и петстотин лева/, главница, дължимо наемно възнаграждение за
ползване на недвижим имот – промишлено хале с адрес гр.Етрополе, бул.“Партизански“ №1
за периода 01.05.2013 год.-31.10.2014 год., съгласно фактури №1043/08.05.2013 г., №1061/
11.06.2013 г., №1072/03.07.2013 г., №1086/05.08.2013 г., № 1093/05.09.2013 г., №1111/ 02.10.
2013 г., №1118/04.11.2013 г., №1122/03.12.2013 г., №1129/ 10.01.2014 г., №1137/02.02.2014
г., №1147/05.03.2014 г., №1158/06.04.2014 г., №1174/08.05.2014 г., № 1189/04.06.2014 г., №
1119/05.07.2014 г., № 1220/04.09.2014 г. и 1237/06.10. 2014 г., както и сумата от 5 023.75 /пет
хиляди двадесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, законна лихва за забава за периода
4
28.09.2018 г.-28.09.2021 год., върху всяка от месечните наемни вноски по фактурите, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „В В“ ЕООД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление
гр.Етрополе, ул. “Васил Петлешков“ №1, да заплати на „Х“ ООД, ЕИК-********, със
седалище и адрес на управление гр.Етрополе, ул.“Дандевил“ №31, сумата от 2 061 /две
хиляди шестдесет и един лева/, разноски по делото съгласно представен списък по чл.80 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
5