Р
Е Ш Е Н И Е
№ 163 24.06.2022 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно заседание на шестнадесети
юни
две хиляди двадесет и втора год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Албена
Ангелова
и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №152 по описа
за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Й.И.П. ***, подадена
чрез пълномощника му адв. С.П. от АК – Пловдив, против Решение №50 от 12.04.2022
год., постановено по АНД №648/2022 год. по описа на Старозагорския районен съд,
с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система серия К, №36400123 на ОД на МВР
– Стара Загора.
В жалбата се
съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при
неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във
вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Твърди се в
касационната жалба, че решението е постановено при липса на мотиви. Оспорва
като необоснован направения от въззивния съд извод за процесуална
законосъобразност на електронния фиш, като поддържа, че същият е издаден в
противоречие на материалния закон, в частност на чл.39, ал.4 от ЗАНН. Направено
е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да бъде отменен
електронен фиш серия К, №36400123 на ОД на МВР – Стара Загора както и да се присъдят
сторените от него разноски в производството.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР
– Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не
изпраща представител по делото, а в депозираното възражение срещу касационната
жалба взема становище за неоснователността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в
съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е неоснователна и
предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Старозагорския районен съд се е
развило по жалба на Й.И.П. ***, против електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система серия К, №36400123 на ОД на МВР
– Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лв., за нарушение
на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено,
че на 10.05.2020 год., в 16.36 ч. в гр. Стара Загора, ГП I-5, км.236+100 до
разклона за фирма „Мегатрон“ управлява в посока към гр. Хасково лек автомобил „Фолксваген
Бора“ с рег. №*** със скорост 69 км./ч., при ограничение на скоростта от 50
км./ч., въведено с пътен знак В26 в населено място. Заснето с мобилна радарна
система АТСС /ARH CAM S1/ и
отчетен километров толеранс от -3 км. и превишение на скоростта 19 км/ч.
С обжалваното решение Старозагорският районен съд е
потвърдил електронния фиш, по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Въззивният съд е приел, че електронният фиш съдържа всички
изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като не са констатирани нарушения при
неговото издаване. Безспорно е установено, че мястото на нарушението попада в
гр. Стара Загора, както и че в посоченият пътен участък е налице поставен знак
В26. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства е намерил за
доказано извършеното административно нарушение от страна на жалбоподателят,
като същото е подведено под правилната материално правна разпоредба.
При извършената служебна проверка на решението, съдът
намира, че не са налице допуснати процесуални нарушения при неговото
постановяване, които да обосноват отмяната му само на това основание. Решението
съдържа мотиви както по отношение на осъщественото административно нарушение,
неговият автор, процедурата по неговото установяване, така и подвеждането му
под правилната материално правна разпоредба.
По отношение на съответствието на решението с приложимият
материален закон:
Според разпоредбата на
чл.39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени
и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат
да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава
електронен фиш.
В нормата на чл.39, ал.2 от ЗАНН няма посочен необжалваем
минимум. Разпоредбата урежда ред за налагането на глоби на местонарушението при
маловажни случаи, когато нарушението е установено в присъствието на контролен
орган. Предвидена е възможност за налагане на глоба от 10.00 до 50.00 лв. с
фиш, който не е електронен такъв, и която глоба, независимо от определения
размер в диапазона от 10.00 до 50.00 лв., е необжалваема, но само в случай, че
нарушителят е съгласен да заплати глобата. Съответно, за да настъпи
необжалваемост е необходимо да липсва спор и да се постигне съгласие между
нарушител и контролен орган, независимо от размера на определената глоба, в хипотезата
на маловажен случай. Но пък „необжалваем минимум“ в смисъл на невъзможност по
принцип да се оспорва определен размер на глоба не се съдържа в нормата. А
точно това значи изразът „необжалваем минимум“ използван от законодателят в
хипотезата на чл.39, ал.4 от ЗАНН.
От друга страна, необжалваемостта, по смисъла на чл.39,
ал.2 от ЗАНН, след като бъде постигната, води до приключване на
административнонаказателното производство, тъй като с издаването на фиш се
постига ефектът на влязло в сила наказателно постановление. Моментът на
настъпване на необжалваемост в процедурата по чл.39, ал.2 от ЗАНН изключва
възможността за последващо издаване на какъвто и да е акт за установеното вече
и санкционирано с фиш административно нарушение. В този смисъл разпоредбата на
чл.39, ал.4 от ЗАНН е „нонсенс“, защото понятие „необжалваем“ в ал.2, към която
препраща тази алинея, няма. Трудно може да се разбере смисълът на нормата
на чл.39, ал.4 от ЗАНН и по-точно какво
се има предвид под „необжалваем минимум“ – глобите от 10.00 лв. или до 50.00
лв. и защо същите да представляват необжалваем минимум, след като всъщност
никъде никой не изключва възможността да се оспорва и този размер
административно наказание, а само е предвиден допълнителен облекчен ред за
налагането им. Несъгласието на нарушителя по своята същност се приравнява на
обжалване на констатираното от контролния орган нарушение, което налага и
провеждането на процедурата по съставянето на АУАН и въз основа на установените
факти и изложените аргументи на двете страни – актосъставителя и нарушителя,
наказващият орган да вземе решение за издаването на наказателно постановление
или прекратяване на административнонаказателната преписка.
За правилното тълкуване и прилагане на законовите
разпоредби, следва да се има в предвид и
действащата към момента на приемане на чл.39, ал.4 от ЗАНН, разпоредбата на
чл.59, ал.3 от ЗАНН, според която не подлежат на обжалване наказателните
постановления и електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10.00
лева включително, постановено е в полза на държавата отнемане на вещи на
стойност до 10.00 лева включително или е присъдено обезщетение за причинени
вреди на същата стойност, освен ако в специален закон е предвидено друго. Ето
защо и предвид семантичното тълкуване на думата „необжалваем“ - нещо, което не
подлежи на обжалване, очевидно става въпрос за необжалваем минимум на глоба в
размер на 10.00 лв. При така съществуващата към 2011 год. нормативна уредба, и
при едно систематично и историческо тълкуване на ЗАНН предполага извод, че с
разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН /към
момента на приемането й/ е въведено ограничение за издаване на електронен фиш
за глоби в размер до 10.00 лв. Нито една друга разпоредба на ЗАНН не борави с
това понятие необжалваем минимум. Разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗАНН е
отменена през 2012 год. и от тогава не е налице въведена законова забрана за обжалване
на наказателно постановление или електронен фиш, независимо от размера на
наложената санкция.
В исторически план, към момента на приемане на
разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН
(Закон за изменение и допълнение на ЗДвП (ЗИДЗДвП), обнародван ДВ, бр. 10 от
01.02.2011 год.), освен че е действала разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗАНН, са
приети и разпоредбата на чл.189, ал.4 и ал.13 (досегашна ал.5) от ЗДвП, като
според ал.13 не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни
фишове, с които е наложена глоба до 50.00 лв. включително. Нормата на чл.189,
ал.13 от ЗДвП е обявена за противоконституционна с Решение №1 на
Конституционния съд (КС) на Република България (РБ) от 01.03.2022 год. (ДВ, бр.
20 от 09.03.2012 год.), но пък съдейки по нейното съдържание, се налага извод,
че „необжалваем минимум“ според законодателя всъщност са глобите с размер до
50.00 лв., до какъвто размер могат да се санкционират маловажните нарушения по
реда на чл.39, ал.2 от ЗАНН с фиш. Това обаче не означава, че поради разписаното
в чл.39, ал.4 от ЗАНН с електронен фиш
не могат да се налагат глоби до 50.00 лв., най-малкото, защото и според
приетата едновременно с тази норма противоконституционна разпоредба на чл.189,
ал.13 от ЗДвП не се изключва тази възможност, а напротив, изрично се споменава
и издаването на електронни фишове, с които е наложена глоба до 50.00 лв.,
респективно законодателят не е изключвал никога тази възможност. Впрочем, с
разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗАНН, действаща към онзи момент, не се изключва възможността
за издаване на електронни фишове под 50.00 лв., включително и за глоби в размер
на 10.00 лв.
Така, независимо, че чл.189, ал.4 от ЗДвП, който въвежда
института на електронния фиш едновременно с приемането на чл.39, ал.4 от ЗАНН, приемането в същото
време и едновременно с това и на чл.189, ал.13 от ЗДвП изключва възможността
разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН да
се тълкува в смисъл, че издаването на електронен фиш не е предвидено за
нарушения, за които санкционирането на нарушителя е с глоба в размер до 50.00
лв.
Обратното не може да се заключи и при прочита на чл.85а
от ЗАНН, според който, доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл.39, ал.4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП.
Впрочем, тази разпоредба също е приета със ЗИДЗДвП (ДВ, бр. 10 от 01.02.2011
год.) или едновременно с разглежданите по-горе разпоредби и също трябва да се
тълкува едновременно с тях. На практика чл.85а от ЗАНН е ненужна, защото с нея
се препраща към специален закон при липсата на правила в общия закон, което е
така и по правило, съгласно Закона за нормативните актове (ЗНА). А и налична е
обратната разпоредба в ЗДвП. Според чл.189, ал.14 (предишна ал.6) от ЗДвП, за неуредените
в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на
наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания
се прилагат разпоредбите на ЗАНН. Във всеки случай няма как ЗАНН в частите си
относно електронните фишове да се счита за специален закон спрямо ЗДвП, а в
останалите си части да е общ закон по отношение на ЗДвП.
Това, че чл.39, ал 2, във връзка с ал.4, от ЗАНН не
въвежда ограничение в размера на глобите, налагани с електронен фиш следва и от
обстоятелството, че разпоредбата на ал.2 включва хипотезите на маловажен случай
без да препраща към друга норма и друг закон, поради което очевидно се имат
предвид маловажните случаи по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като в ЗДвП има
самостоятелно легално определение за „маловажно нарушение“ (§ 6, т. 32 от ДР на
ЗДвП).
Единственото императивно въведено ограничение за
санкциониране на нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо
средство или система (АТСС), с електронен фиш е в случаите, когато за нарушението
е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки (чл.189, ал.4 ЗДвП).
В контекста на последното, становището, че с електронен
фиш не може да се налагат глоби до 50.00 лв. води като резултат провеждането на
производството по издаване на акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) и наказателно постановление (НП) за нарушения, наказуеми с глоба в
размер до 50.00 лв., т. е. нарушения с по-ниска степен на обществена опасност,
на фона на предвидения изрично такъв ред в ЗДвП по отношение на по-тежко
наказуемите, с предвидени наказания лишаване от право да се управлява МПС.
Нелогично и противно на правната логика е по-усложненият ред да се прилага за
по-леките нарушения, след като изрично този ред е предвиден за по-тежките.С
оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното
касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо
и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да
бъде оставено в сила.
При този изход на спора и предвид своевременно
направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноски
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят следва да бъде осъден да му
заплати сумата 80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
защита пред касационната инстанция, определено в минималния размер по чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.
първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №50 от 12.04.2022 год., постановено по АНД №648/2022
год. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Й.И.П. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***,
ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, представлявана от Директора Николай Колев сумата 80.00
/осемдесет/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.