Решение по дело №1772/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Предмет на разглеждане в настоящото производство е жалбата на Р.Д.П., ЕГН ********** ***, срещу Решение № 2153-15-182/28.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-01337209/04.04.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив в частта, с която му е разпоредено да възстанови недобросъвестно получена сума за лична пенсия и осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) в размер на 26 546,90 лв., от които 18 783,56 лв. главница за периода от 01.01.2018 г. до 31.05.2020 г. и лихва – 7 763,34 лв., начислена към 04.04.2023 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 04.04.2023 г. до окончателно погасяване на задължението. Жалбата на П. в останалата част, а именно, досежно заличеното като погасено по давност задължение за периода от 02.12.2016 г. до 31.12.2017 г. в размер на 12 377,39 лв., от които главница в размер на 7 772,21 лв. и лихва за минало време в размер на 4 605,18 лв., е оставена без разглеждане и производството по делото в тази му част е прекратено с влязло в сила протоколно определение от 18.09.2023 г.

Жалбоподателят чрез пълномощник адв. Б. изразява становище, че решението в оспорената му част е незаконосъобразно, поради което настоява за неговата отмяна. Претендира сторените разноски. Допълнителни съображения излага в депозирано по делото становище.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск. В. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съображения по същество са изложени в депозирано по делото становище.

Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Не е спорно между страните, че във връзка с подадено от жалбоподателя Заявление за отпускане на пенсия с вх. № 2113-21-10676/02.12.2016 г. (л. 5 и сл.) и приложените към него документи, е издадено Разпореждане № **********/протокол № N51491/22.12.2016 г. от Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ – Пловдив, с което, считано от 02.12.2016 г. пожизнено по чл. 69б, ал. 1 от КСО на П. е отпусната ЛПОСВ при навършена възраст 54 г. и 01 м. и осигурителен стаж от Първа категория труд и по чл. 104, ал. 2 от КСО – 08 г. 07 м. и 20 дни, осигурителен стаж от Трета категория труд – 07 г. 09 м. и 02 дни, осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО – 08 г. 02 м. и 00 дни и на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към Трета категория труд – 46 г. 07 м. и 25 дни, в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 9 от КСО – 161,38 лв. до определянето на размера й по реда на КСО (л. 25).

Съответно с Разпореждане № **********/протокол № N51030/23.01.2017 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив е изменена ЛПОСВ при същия осигурителен стаж, като е определена такава в размер на 544,24 лв. (л. 26).

По повод подадено възражение от жалбоподателя (л. 29), е издадено Разпореждане № **********/протокол № N51090/07.03.2017 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отменено разпореждането от 23.01.2017 г. и е отпусната ЛПОСВ в размер на 589,82 лв. при същия установен осигурителен стаж (л. 34).

Така отпуснатата пенсия е своевременно преизчислявана и осъвременявана с разпореждания, издадени от Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив (л. 35 и сл.).

Във връзка с извършване на преглед на пенсионните досиета, е изискано от Р.П. с писмо изх. № 2175-15-142#1/27.02.2020 г. представянето на всички документи за осигурителен стаж, послужили за отпускане на ЛПОСВ с Разпореждане № **********/протокол № N51030/23.01.2017 г. (л. 60), в отговор на което на 20.05.2020 г. лицето е представило Трудова книжка № 868/14.10.1982 г., удостоверение № 501/30.09.1982 г. и ВОК № 24382/15.11.1960 г. (л. 71 и сл., л. 122-125 и л. 145-154).

С оглед установяване на действително положения осигурителен стаж, е изискана информация от ТП на НОИ – Варна, ТП на НОИ – Кърджали, с оглед на което и с Разпореждане от 28.05.2020 г. на Ръководител ПО ри ТП на НОИ - Пловдив е спряна, считано от 01.06.2020 г. ЛПОСВ на П. (л. 74), като след събирането на всички относими доказателства, в т.ч. и извършени проверки, е последвало издаването на Разпореждане № **********/протокол № 2140-15-289/23.04.2021 г. от Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, поправено с Разпореждане № **********/протокол № 2141-15-9/15.06.2021 г. от Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отменено Разпореждане № **********/протокол № N51090/07.03.2017 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив и всички последващи и е отказано отпускането на ЛПОСВ (л. 138 и сл.).

Срещу така постановените разпореждания П. е депозирал жалба (л. 155), по повод на което е издадено Решение № 2153-15-278/10.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което жалбата е оставена без уважение (л. 173 и сл.). Това решение е обжалвано по съдебен ред, по повод на което е образувано адм. дело № 2305/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, приключило с Решение № 1149/17.06.2022 г., оставено в сила с Решение № 3211/27.03.2023 г., постановено по адм. дело № 9370/2022 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, с което жалбата на П. е отхвърлена (л. 182 и сл.). Или, разпореждането, с което са отменени разпореждането за отпускане на ЛПОСВ и всички последващи го и е отказано отпускане на ЛПОСВ, е влязло в законна сила на 27.03.2023 г.

И най-сетне, с Разпореждане № РНП-2-4-15-01337209/04.04.2023 г. Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив е разпоредил на жалбоподателя да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 38 924,29 лв., от които главница за периода от 02.12.2016 г. до 31.05.2020 г. в размер на 26 555,77 лв. и законна лихва в размер на 12 368,52 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 04.04.2023 г., както и лихва по чл. 113 от КСО до окончателното погасяване на задължението (л. 201-202). За да стори това, органът е приел, че с влязло в сила Разпореждане № **********, протокол № 2140-15-289/23.04.2021 г. е прекратена получаваната от Р.Д.П. пенсия за ОСВ, считано от 02.12.2016 г., както и на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО и чл. 69б, ал. 1 от КСО е отменено разпореждане № **********, протокол № N 51090/07.03.2017 г. (погрешно посочено като такова от 03.03.2017 г.) и всички последващи и е отказано отпускането на ЛПОСВ на П.. Констатирано е, че лицето е получавало ЛПОСВ от 02.12.2016 г., отпусната на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО при навършена възраст 54 години и 01 месец, като размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от Първа категория труд – 08 г. 07 м. и 20 дни, осигурителен стаж от Трета категория труд – 07 г. 09 м. и 02 дни, осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КСО – 08 г. 02 м. и 00 дни и на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към Трета категория труд – 46 г. 07 м. и 25 дни. Във връзка с извършен преглед на пенсионните досиета през 2020 г. се посочва, че е стартирано производство по проверка на правомерността на отпуснатата на П. пенсия за ОСВ, в което са предприети всички възможни и необходими действия по установяване на точния размер на осигурителния му стаж при спазване принципите на истинност и служебно начало, визирани в разпоредбите на чл. 7 и чл. 9 от АПК. В рамките на извършената проверка на основание чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО по събраните редовно оформени документи е установен осигурителен стаж от Първа категория труд – 12 г. 00 м. и 15 дни, осигурителен стаж от Втора категория труд – 00 г. 09 м. и 27 дни и осигурителен стаж от Трета категория труд – 11 г. 02 м. и 11 дни, като общата продължителност на осигурителния стаж съгласно чл. 104 от КСО е 32 г. 03 м. и 17 дни. При наличието само на този действително положен осигурителен стаж е прието, че П. няма право на ЛПОСВ при условията на чл. 69б от КСО, тъй като не отговаря на условието за сбор от навършена възраст и продължителност на осигурителния стаж 100 точки – към 02.12.2016 г. (датата на заявлението) П. има сбор от 86 точки (навършена възраст 54 години 01 месец и 14 дни и осигурителен стаж, превърнат към Трета категория труд - 32 г. 03 м. и 17 дни). В подкрепа на направения от пенсионния орган извод за недобросъвестност от страна на П. при получаването на пенсия, на която същият не е имал право, е цитирана разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НПОС (в редакцията й за процесния период), съгласно която за административния орган липсва нормативноустановено задължение да съхранява в пенсионните досиета на лицата документи за осигурителен стаж, тъй като тези документи не са част от задължителното съдържание на пенсионното досие, а подлежат на връщане на лицата след произнасянето на административния орган. След разглеждане на всички факти и обстоятелства е прието, че П. е бил недобросъвестен както при подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ, така и при получаване на същата, на която не е имал право, тъй като си е послужил с документи с невярно съдържание с цел облагодетелстване с пенсионни права, поради което и на основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от лицето, което ги е получило, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО.

По жалба на лицето (л. 204) с Решение № 2153-15-182/28.06.2023 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив е заличено погасеното по давност задължение за периода от 02.12.2016 г. до 31.12.2017 г. в размер на 12 377,39 лв., от които главница в размер на 7 772,21 лв. и лихва за минало време в размер на 4 605,18 лв., установено с Разпореждане № РНП-2-4-15-01337209/04.04.2023 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив и е оставено в сила разпореждането в останалата му част, която част е именно и предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство. Като неразделна част от решението са приложени Справка № 1 за размера на първоначалното задължение за периода от 02.12.2016 г. до 31.05.2020 г., Справка № 2 за размера на погасеното по давност задължение за периода от 02.12.2016 г. до 31.12.2017 г. и Справка № 3 за размера на оставащото задължение за периода от 01.01.2018 г. до 31.05.2020 г. (л. 208 и сл.).

В хода на съдебното производство по делото са приети: разпечатка от пенсионни записи по ЕГН на жалбоподателя, представено от ответника, съдържаща данни с изплатените суми на П. (л. 235); писмо № 7374/28.09.2023 г. от Административния ръководител на Окръжна прокуратура – Пловдив, съгласно което, към 26.09.2023 г. не са установени данни за образувани досъдебни производства срещу Р.Д.П. (л. 248). Приложено по настоящото дело е и адм. дело № 2305/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ведно с приложеното към него адм. дело № 9370/2022 г. по описа на ВАС, Шесто отделение.

Във връзка с направено искане от жалбоподателя, е допуснато изслушването на ССЕ, изготвена от вещото лице А.С., неоспорена от страните, в която експертът в табличен вид е проследил актовете, с които на жалбоподателя е отпускана и изменяна ЛПОСВ, като отново в табличен вид са представени изплатените суми с уточнението, че при П. не е налице т.нар. „стар“ и „нов“ размер на пенсията (както той твърди), тъй като веднъж определена, пенсията не е била намалявана, но в софтуера на НОИ се ползва такава абревиатура в случаите, когато има промяна в размера на пенсията. Първоначално на лицето се посочва, че е бил определен минимален размер на пенсията от 161,38 лв. с разпореждането от 22.12.2016 г. за периода до изчисляване на действителния размер от 544,24 лв., което е удостоверено с разпореждането от 23.01.2017 г. На следващо място вещото лице е установило, че размерът на ЛПОСВ на жалбоподателя е бил преизчисляван всяка година в увеличение на заложените в бюджета увеличения на всички пенсии, единствено през м.12.2016 г. и м.01.2017 г. за лицето е бил определен т.нар. „стар“ размер, който представлява размера на минималната пенсия, която се дава на всички пенсионери, докато бъде изчислен действителният размер на пенсиите им, които размери от 156,17 лв., съответно 161,38 лв. са изплатени наведнъж през м.01.2017 г., а в м.02.2017 г., когато вече е бил изчислен действителният размер на пенсията на П., е направено доплащане за м.12.2016 г. и м.01.2017 г. с разликата между изплатения и действителния размер. Представена е в т.2 от констативно-съобразителната част от заключението таблица с действително изплатения размер на пенсията на П. за периода 02.12.2016 г. – 31.05.2020 г. общо в размер на 26 555,87 лв. с уточнението, че в Справка №1 за размера на задължението за същия период, представена по делото от НОИ, сумата на главницата отговаря на сумата на изплатените пенсии с разлика от 0,10 лв. Експертизата е установила, че тази разлика е в м.11.2019 г., като по данни при проверката на вещото лице в ТП на НОИ – Пловдив, изплатената пенсия в м.11.2019 г. е в размер на 836,66 лв., а по Справка 1 – размерът на главницата е посочен като 836,56 лв. (т.е. по-малко, съответно по-малък е определеният размер за възстановяване, което е по-благоприятно за лицето). В заключение вещото лице е посочило, че главницата като част от размерите на цялото задължение за времето от 02.12.2016 г. до 31.05.2020 г. по Справка № 1, на заличеното по давност задължение за времето от 02.12.2016 г. до 31.12.2017 г. по Справка № 2 и на оставащото за заличаване (събиране) задължение по Справка № 3, не представлява разлика между „стар“ размер на пенсията и „нов“ размер, тъй като за П. е определен еднократно само един размер на пенсията, който е преизчисляван с ежегодните, предвидени в бюджета увеличения. В Справка № 1 се3 твърди да е посочен целият изплатен размер на пенсията – 26 555,77 лв., в Справка № 2 - размерът на погасените по давност задължения за периода 02.12.2016 г. – 31.12.2017 г. – 7 772,21 лв., а в Справка № 3 - дължимият остатък за възстановяване, изчислен като разлика между изплатените пенсии – 26 555,77 лв. и погасеното по давност задължение – 7 772,21 лв., който е 18 783,56 лв. И не на последно място вещото лице е установило, че посочените в процесното разпореждане размери на главниците и лихвите, са определени математически вярно. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, като същото ще бъде коментирано при разглеждане на спора по същество.

Други доказателства в хода на съдебното производство не се ангажираха от страните.

При така установеното от фактическа страна се формираха следните правни изводи.

Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е постановено от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 2 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

Съгласно чл. 98, ал. 2, т. 2 от КСО, посочен като правно основание за неговото издаване, длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, а като оправомощен субект в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е посочено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. С разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО е въведено специално правило относно възстановяването на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и именно поради това се изключва приложението на общата разпоредба на чл. 114, ал. 3 от КСО. Съгласно тази разпоредба длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията, съгласно чл. 114а, ал. 3 от КСО или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 от КСО способи. Когато се касае до възстановяване на суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде съответното разпореждане, е органът, посочен в чл. 98, ал. 2 от КСО, затова в случая разпореждането е издадено от компетентен орган.

В разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО също посочена като правно основание за издаване на процесното разпореждане, е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания, се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В чл. 114, ал. 2 от КСО е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

Предвид съдържанието на цитираните разпоредби и поради това, че в случая безспорно не са налице тези хипотези, от съществено значение е преценката за законосъобразността на разпореденото възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не са се следвали, т.е. преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването на сумите. Макар да липсва легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти.

Безспорно, в тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието на основанията за пенсиониране при условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, но такова доказване не е извършено от негова страна, поради което и с влязлото в сила Разпореждане № **********/протокол № 2140-15-289/23.04.2021 г., поправено с Разпореждане № **********/протокол № 2141-15-9/15.06.2021 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, е отменено Разпореждане № **********/протокол № N51090/07.03.2017 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив и всички последващи и е отказано отпускането на ЛПОСВ, тъй като П. не отговаря на условието за сбор от осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд и навършена възраст – 100. След като не са налице условията за пенсиониране, а пенсия е получавана, то лицето дължи връщане на недобросъвестно получените суми, като процесното разпореждане и потвърждаващото го решение касаят единствено и само процедурата по възстановяване на неоснователно получените от жалбоподателя суми, размерът на които е предопределен с влязлото в сила предходно разпореждане по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО. Тези изводи не бяха оборени в хода на настоящото съдебно производство, доколкото и от приетото и неоспорено от страните заключение по ССЕ се установява, че същите са математически вярно изчислени и именно това са сумите, получени от жалбоподателя. Не се констатира и същите да са погасени по давност, доколкото на основание разпоредбите на чл. 115, ал. 1, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от КСО петгодишния давностен срок за задълженията за 2018 г. изтича най-рано на 31.12.2023 г., към която дата безспорно давността е била спряна.

Само за пълнота следва да се отбележи, че в процесното решение, а и в разпореждането на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив, липсва подобна конкретизация на претендираните суми за възстановяване и дължимите лихви. Такава обаче несъмнено се съдържат в справка в табличен вид, неразделна част от решението (л. 210 и сл.). Ето защо, в случая следва да се съобрази Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС (което макар и прието по време на действието на отменения ЗАП е актуално и при действието на АПК), според което, мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 от ЗАП, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, издал акта. Настоящият случай е именно такъв, тъй като безспорно във въпросната справка, съставляваща част от административната преписка, са посочени основанието, конкретният размер на задълженията и съответно размера на лихвите върху тях.

Във връзка с възраженията, досежно приетата от административния орган недобросъвестност и твърденията, че жалбоподателят е упълномощил трети лица да го представляват пред НОИ във връзка с пенсионирането и не той е представил и посочил документите, въз основа на които е била отпусната пенсията, е необходимо да се посочи, че дори и П. лично да не е подал заявлението и приложените към него документи, не се спори, че е упълномощил друго лице, което да го стори от негово име, а и положените в заявлението подписи не са оспорени, поради което и следва да се приеме, че са положени от жалбоподателя и/или упълномощено от него лице. Отделно от това, към дата 02.12.2016 г., когато е подадено заявлението, въз основа на което е издадено разпореждането за отпускане на ЛПОСВ, няма данни, а и не се твърди жалбоподателят да е подал друго заявление, съответно да е разполагал с други документи, които да е представил и които да удостоверяват реалните му осигурителен стаж и доход, даващи му право да се пенсионира по реда на чл. 69б от КСО. Отделно от това, не е спорно, че към тази дата 02.12.2016 г. П. не е имал необходимите възраст и осигурителен стаж, даващи му право да се пенсионира по общия ред, поради което и в случай, че твърди, че не той е посочил документите, удостоверяващи осигурителен доход и стаж от първа категория и/или втора категория, още повече такъв по чл. 104, ал. 3 от КСО (като работник, зает на работа под земята) за да се установи, че е бил добросъвестен, би следвало да представи документите, които, според него му дават правото да се пенсионира по специалния ред и/или по общия ред към тази дата, такива доказателства обаче не са ангажирани нито в хода на административното, нито в хода на настоящото съдебно производство. Впрочем, няма и твърдения и в тази насока. Казано по друг начин, очевидно към датата на депозиране на заявлението, жалбоподателят не е имал право на пенсия по реда на чл. 69б от КСО, която не е спорно, че е получавал.

Видно от административната преписка, компетентните органи, в рамките на правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО са извършили проверки въз основа на приложените писмени доказателства и са извършили проверка на осигурителния стаж на лицето, още повече, че по делото са налице данни, че за всяко едно действие същият е бил своевременно уведомяван. Тук е мястото да се посочи, че в тежест на лицето е да докаже и да удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако претендира такъв, извън зачетения от пенсионния орган. Съгласно чл. 108, ал. 2 от КСО физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения. Тези задължения се отнасят и за проведеното производство по възстановяване на пенсионното досие, което по същество е проверката по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО. Дори и да е налице законовото изискване стажът и категорията труд да се преценяват от длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то това не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за пенсиониране, се позовава на неверни данни, а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми. По изложените съображения, правилно е прието от административния орган, че е налице недобросъвестност при получаване на сумите.

С оглед на всичко, изложено до тук, следва да се обобщи, че лицето не установява да е заемало длъжности и изпълнявало функции, обосноваващи категоризирането на положения от него труд през годините при условията на първа категория труд и по чл. 104, ал. 2 и ал. 3 от КСО, даващи му право да се пенсионира при условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, поради което получената на основание издаденото разпореждане от 2017 г. ЛПОСВ, е получена недобросъвестно от П..

Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-182/28.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-01337209/04.04.2023 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив в частта, с която е разпоредено П. да възстанови недобросъвестно получена сума за ЛПОСВ в размер на 26 546,90 лв., от които 18 783,56 лв. главница за периода от 01.01.2018 г. до 31.05.2020 г. и лихва – 7 763,34 лв., начислена към 04.04.2023 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 04.04.2023 г. до окончателно погасяване на задължението, поради което жалбата ще следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на НОИ се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева, определен на база правилото на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Д.П., ЕГН ********** ***, срещу Решение № 2153-15-182/28.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-01337209/04.04.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив в частта, с която му е разпоредено да възстанови недобросъвестно получена сума за лична пенсия и осигурителен стаж и възраст в размер на 26 546,90 лв., от които 18 783,56 лв. главница за периода от 01.01.2018 г. до 31.05.2020 г. и лихва – 7 763,34 лв., начислена към 04.04.2023 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 04.04.2023 г. до окончателно погасяване на задължението.

ОСЪЖДА Р.Д.П., ЕГН ********** *** да заплати на Национален осигурителен институт с адрес на призоваване гр. С., бул. „А.С.“ № **** сумата от 100 (сто) лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

Съдия: