Русенската окръжна
прокуратура е обвинила подсъдимия Г.Г.Д., български гражданин, с постоянен
адрес в с.Н.с., Р. обл., с основно образование, неженен, осъждан, не работи,
ЕГН **********, в това, че на 12.11.2010г. в Русе, в условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи: мобилен телефон марка „*****” ****с фабричен
номер ********, кафява дамска чанта от естествена кожа, дамско портмоне, две
червила, джобно огледало тип „табакера”, диоптрични очила, калъф за очила, пакет
носни кърпички и десет лв. в брой - всичко на обща стойност 177,15 лв., от владението
на В.С.К. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила, престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на Русенска окръжна прокуратура поддържа обвинението.
По отношение наказанието, предлага на подс.Д. да бъде наложено лишаване от
свобода при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
което да се присъедини изцяло към неизтърпяната част от наказанието, определено
след групиране по определение № 31/23.02.2009г. постановено по ЧНД № 69/2009г. от
Русенски окръжен съд.
Подсъдимият Г.Г.Д.
се признава за виновен. По негово искане, поддържано и от служебния защитник адв.Д.
Т., е проведено предварително изслушване, при което подсъдимият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, след което съдебното
следствие е проведено по реда на чл.373 ал.2 и 3 от НПК. По отношение наказанието,
което следва да му се наложи, защитникът пледира за лишаване от свобода в снизходителен
размер, към минимума, предвиден в закона, а подсъдимият не взема становище.
Съдът, след
преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.Г.Д. е роден на ***г. в Р. Завършил
е основно образование. Няма професия и не работи. Не бил женен и няма родени
деца. Постоянният му и настоящ адрес е в с.Н.с., Р. обл., където живее с
родителите си. Осъждан е десет пъти за престъпления от общ характер на различни
срокове лишаване от свобода. С присъда № 176/17.12.2008г. постановена по НОХД №
386/2008г. от Русенски окръжен съд, в сила от 06.01.2009г. , за престъпление
по чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК му било наложено наказание
лишаване от свобода за четири години и десет месеца. Това наказание било
групирано с определение № 31/23.02.2009г. постановено по ЧНД № 69/2009г. по
описана Русенски окръжен съд с наказанията, наложени по НОХД № 67/2008г., НОХД №
225/2008г. и НОХД № 263/2008г., всички по описа на същия съд, като му било
наложено най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за четири години и
десет месеца. На основание чл.24 от НК това наказание било увеличено с една
година. За общото наказание в размер пет години и десет месеца, съдът определил
да бъде изтърпяно при строг първоначален режим. Определението влязло в сила на 11.03.2009г.
Подсъдимият започнал изтърпяване на наказанието в
Затвора Враца на 23.02.2008г., след приспадане предварителното му задържане. На
05.11.2009г. бил преведен в затвора гр.Ловеч, където трябвало да изтърпи останалата
част от наказанието в затворническото общежитие от открит тип „Полигона”.
На 26.10.2010г. като затворник той осъществил
бягство от района на външен неохраняем работен обект в ЗВЧ„Осъм” - Ловеч. Бил
обявен за издирване с бърза телеграма №***/****. на ГД „ИН” - София и телеграма
****/****. на ГДКП-МВР - София. След бягството се върнал в Русе, където се скитал
по улиците без подслон.
Когато останал без пари решил да си ги набави чрез
грабеж на случайно лице. Изпълнявайки замисленото, на 12.11.2010г. след 22 часа
вървял през градинката на пл.„****” в Р.. По същото време, там минавала свид.В.С.К.
(**), която се връщала от концерт. Тя вървяла след подс.Д., когото възприела добре,
макар и в гръб. С намерение да мине зад нея, той седнал на пейка и изчакал. Като
отминала, станал и я последвал до входната врата на дома й, на ул.„****”№ **. Свидетелката
носела на лявото си рамо кафява дамска чанта от естествена кожа, в която държала
следните вещи: мобилен телефон марка „******”**** с фабричен номер ********** и
поставена в него СИМ карта с № ******, дамско
портмоне, две червила, джобно огледало тип „табакера”, диоптрични очила, калъф
за очила, пакет носни кърпички, банкнота от пет лв., банкнота от два лв. и три монети
по един лев. Като използвал момента, в който свидетелката отключвала вратата,
подсъдимият се приближил незабелязано и рязко дръпнал чантата от рамото й. От опъването
дръжката се скъсала и чантата останала в ръцете му. Свид.К. се обърнала и го
видяла да бяга с нея към хотел „*******”. Извикала подир него, но той завил по една
от страничните улички и се укрил. След като се отдалечил, изхвърлил вещите на
неустановено място, запазвайки само парите и мобилния телефон. С тях отишъл ул.„*****”
№ **** в дома на свид.А.А., когото познавал от затвора. Поискал му зарядно за
телефон „********” и изпробвал телефона на свид.К. със СИМ карта с № ******, собственост
на свид.А..
Междувременно, свид.К.,
като се прибрала в дома си не уведомила полицията веднага, а сторила това
по-късно на следващия ден. По тази причина, когато на 13.11.2010г. около
19.30ч. свидетелите Н.Б.Н. и Д.Д.П., полицейски служители от Първо РУП при ОДМВР
- Русе, открили подс.Д. в дома на свид. А., го задържали само като лице, което
избягало от затвора. Подсъдимият не им казал за грабежа, който извършил предната
вечер и на 16.11.2010г. бил преведен в затвора Ловеч, където продължил изтърпяването
на наказанието. Мобилният телефон на свид.К. останал в дома на свид.А..
За престъплението,
извършено от подс.Д. било образувано досъдебно производство. Разследването по
него било възложено на свид.И.П.С.. Тя установила местонахождението на процесния
телефон, кои лица и с кои СИМ карти са го ползвали непосредствено след
отнемането му. Посетила свид.А., който с протокол за доброволно предаване от
01.12.2010г. й предал мобилен
телефон марка „*******”****** По-късно, срещу
разписка той бил върнат на свид. К..
Според
заключението на назначената и изготвена на досъдебното производство съдебно-ценова
икономическа експертиза стойността на предмета на престъплението възлиза на 177,15
лв. След връщането на мобилния телефон, останали невъзстановени щети в размер 97,15
лв.
На 23.02.2008г., когато фактически бил задържан,
подс.Д. започнал да изтърпява наказанието лишаване от свобода за четири години
и десет месеца. Присъдата, с която било наложено, влязла в сила на 06.01.2009г.
На неустановена дата, след влизане в сила (11.03.2009г.) на определение № 31/23.02.2009г.
по ЧНД № 69/2009г. започнал да изтърпява общо наказание, лишаване от свобода за
пет години и десет месеца. До 12.11.2010г., когато било извършено процесното
престъпление останал неизтърпян остатък от наказанието в размер две години, десет
месеца и шестнадесет дни.
Тези
фактически положения съдът приема за доказани според самопризнанието, направено
от подс.Г.Г.Д. при предварителното изслушване, свидетелските показания на В.К.,
А.А., И.С., Н. Н. и Д.П., както и от приложените писмени доказателства и
доказателствени средства - свидетелство за съдимост, автобиография, декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние, справка, съдебно-икономическа
експертиза, разписка, писма до „Мобилтел”АД, детайлна справка и разпечатка на
проведени телефонни разговори, писма - отговори от Следствен арест - Русе и Затвора
- Ловеч и справка от Затвора Белене за изтърпяната част от наказанието.
При анализа на установените фактически
обстоятелства, съдът преценява, че са доказани всички обстоятелства, имащи
отношение към обективните признаци на състава по чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198
ал.1 от НК, тъй като на
12.11.2010г. в Русе, при условията на опасен рецидив, подс.Г.Д. отнел следните
чужди движими вещи: мобилен телефон „*******” ***** с фабричен номер ***************5,
кафява дамска чанта от естествена кожа, дамско портмоне, две червила, джобно
огледало тип „табакера”, диоптрични очила, калъф за очила, пакет носни кърпички
и пари на стойност десет лв. всичко на обща стойност от 177,15 лв., от владението
на В.С.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила.
Подсъдимият Д. извършил престъплението след като
бил осъждан десет пъти за престъпления от общ характер на различни срокове
лишаване от свобода. От значение за правната квалификация на деянието е
наказанието по присъда № 176/17.12.2008г. постановена по НОХД № 386/2008г. от
Русенски окръжен съд, в сила от 06.01.2009г. С нея бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1, вр. чл.26 от НК. В размер четири години и десет месеца лишаване от свобода, това наказание
се оказало най-тежко, поради което с определение № 31/23.02.2009г. постановено
по ЧНД № 69/2009г. в сила от 11.03.2009г. Русенски окръжен съд го наложил като
общо и увеличил с една година, при групиране с тези по НОХД № 67/2008г., НОХД №
225/2008г. и НОХД № 263/2008г., всички по описа на същия съд. Процесното
деяние, подсъдимият извършил преди изтърпяване на наказанието.
От изложеното следва, че деянието, извършено на
12.11. 2010г. правилно е квалифицирано като извършено в условията на „опасен
рецидив“. Налице са предпоставките по чл.29 ал.1 б.„а“ от НК, тъй като
предходното извършено престъпление е умишлено и „тежко“ по см.на чл.93 т.7 от НК. Наложеното наказание е в размер повече от една година лишаване от свобода и
е изтърпяно ефективно. Не е изтекъл и срокът по чл.30 от НК.
Не се спори, че вещите, описани като предмет на
престъплението са били във владение на свид.К. и при извършване на деянието се
намирали в дамската й чанта. Като я хванал за дръжката и издърпал от рамото на
пострадалата, подсъдимият употребил сила по см. на чл.198 ал.1 пр.1 от НК. Приложението
й, било мотивирано с намерение да присвои съдържащите се в чантата вещи, което
било обективирано с бързото му отдалечаване от местопроизшествието, въпреки
протестите на пострадалата и последващото разпореждане с тях като със свои.
Деянието
е извършено от подс.Д. при пряк умисъл. При извършването му бил пълнолетен и вменяем,
поради което бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното. Той съзнавал и наличието на всички признаци на състава,
включително квалифициращите, като представите за тях формирали интелектуалния
момент на умисъла му. Наличен е и волевия момент, тъй като, с цел придобиване
на незаконна облага, той се съгласявал с настъпването на общественоопасните
последици, които предвиждал.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс.Д.
за престъплението по чл.199
ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1 от НК, съдът, съдът съобрази следното.
За това престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадедесет
години, като съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на
осъдения. При индивидуализацията на конкретното наказание, което следва да се
наложи на подс.Д., съдът взе предвид наличието на множество осъждания, освен обуславящите
квалификацията „опасен рецидив”, предимно за посегателства против собственоста,
включително други грабежи, невъзстановяването на всички причинени щети, както и
обстоятелството, че престъплението е извършено след бягство от затвора. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита ниската равностойност на
предмета на престъплението, възстановяването, макар и без участието на
подсъдимия на голяма част от тях и изключително ниската интензивност на
приложеното от него насилие. Втората група обстоятелства имат значително
по-голяма относителна стойност, поради което наказанието следва да се определи
при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Водим от
тези съображения, Окръжният съд отмери наказание лишаване от свобода за шест
години, което е достатъчно за постигане целите на чл.36 от НК, при минимална
употреба на наказателна репресия.
Поради
направеното самопризнание, предвид нормата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58„а“
от НК, определеното наказание трябва да се намали с една трета до размера
четири години лишаване от свобода.
Тъй като процесното деяние е извършено
преди изтърпяване на наказанието по определение
№ 31/23.02.2009г. постановено по ЧНД № 69/2009г. на Русенски окръжен съд, в
сила на 11.03.2009г., на основание чл.27 ал.1 и 2 от НК, определеното с
тази присъда наказание трябва да се присъедини към неизтърпяната част в размер
две години десет месеца и шестнадесет дни. Предвид множеството осъждания и
останалите посочени по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
преценява, че подсъдимият е личност с относително висока степен на обществена
опасност, поради което наложеното наказание трябва да се присъедини изцяло.
Не
са налице предпоставките за отлагане изтърпяването му по реда на чл.66 от НК.
Във връзка с чл.57
ал.1, чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС, наказанието лишаване от свобода трябва
да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип, при
първоначален строг режим.
След задържането и връщането му затвора, подс.Д. продължил
да изтърпява наказанието по определение
№ 31/23.02.2009г. постановено по ЧНД № 69/2009г. на Русенски окръжен съд, в
сила на 11.03.2009г., прекъснато с бягството от затвора. Това прави невъзможно
приспадането му по чл.59 ал.1 от НК в настоящото производство, тъй като от една
страна преценката следва да се извърши към датата на извършване на деянието, а
от друга до влизане в сила на настоящата присъда подсъдимият продължава да търпи
същото наказание. Това зачитане най-точно може и следва да се извърши от
прокурора при изпълнение на присъдата.
За
престъплението е предвидено и кумулативно наказание конфискация, искане за
което не се поддържа от прокурора. Доколкото на досъдебното производство не са
събрани никакви данни за притежавано от подсъдимия имущество, налагане на
такова наказание е невъзможно.
Причина
за извършване на престъплението е стремеж за материално облагодетелстване по неправомерен
начин и неспазване на установения в страната правен ред.
Подсъдимият
трябва да заплати направените съдебни разноски.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
Председател: