Р Е Ш Е Н И Е
№ 291
08.10.2020 година град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурор Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 231 по описа за 2020г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, гр. Пловдив, против Решение № 104 от 30.03.2020г.,
постановено по АНД № 1289/ 2019г. по описа на Районен съд - Казанлък, с което е
отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 135 от
19.08.2019г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, гр. Пловдив.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение
и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1,
т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.
63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят
оспорва направения от въззивния съд извод, че е налице несъответствие между
фактическото описание на нарушението, посочената като нарушена законова
разпоредба и приложената административнонаказателна норма за санкционирането на
нарушението. Поддържа, че
необосновано съдът е приел, че наказателното постановление е издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения, при неизяснена фактическа
обстановка и без да е извършен анализ на релевантните за съставомерността на
деянието факти и обстоятелства. Твърди,
че извършването на санкционираното нарушение от „Специализирани болници за рехабилитация
– Национален комплекс“ ЕАД, е доказано по безспорен и несъмнен начин. С
подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е
направено искане обжалваното съдебно
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде
потвърдено Наказателно постановление № 135 от 19.08.2019г. на Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. Пловдив.
Ответникът по касационната жалба – „Специализирани
болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, чрез пълномощника си по
делото, в представените писмен отговор и писмено становище, оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в
съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е
отменил наказателното постановление, по съображения за неговата материална и
процесуална незаконосъобразност.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Казанлък се
е развило по жалба на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален
комплекс“ ЕАД, против Наказателно постановление /НП/ № 135 от 19.08.2019г.,
издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр.
Пловдив, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 128 от 03.06.2019г., на „Специализирани болници за
рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, на основание чл. 200, ал.1, т.29 от Закона за
водите /ЗВ/, е наложена имуществена санкция в размер на 500лв., за нарушение на
чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ. Административнонаказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че при извършена на 16.05.2019г. проверка на обект
„Балнеолечебен комплекс“ База 1 и База 1Н, стопанисвани от „Специализирани
болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, във връзка с изпълнение условията
на Разрешително № 01610208/ 24.07.2009г., издадено от Министерство на околната
среда и водите и Решение № РР-1866/ 14.02.2014г. на Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ за водовземане от минерална вода от находище
„Павел баня“ – сондаж № 3, е констатирано, че общото добито количество
минерална вода от сондаж № 3 използвано „за лечебни цели в специализирани
болници за лечение, лечение и рехабилитация“ за периода от 01.01.2018г. до
31.12.2018г. е 106115 куб.м, при разрешен годишен воден обем 104920.3 куб.м,
като разрешеното годишно водно количество е надвишено с 1194.7 куб.м, с което не е спазена т.3 „Разрешен годишен
воден обем“ - 104920.3 куб.м/ годишно от Решение № РР-1866/ 14.02.2014г. за
изменение на Разрешително № 01610208/ 24.07.2009г. Наказващият орган е приел,
че с това деяние „Специализирани болници за рехабилитация – Национален
комплекс“ ЕАД не е спазило условията в издаденото по реда на Закона за водите
разрешително, съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ.
Казанлъшкият
районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за
неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел,
че е налице несъответствие между фактическото
описание на нарушението, посочената като нарушена законова разпоредба и
приложената административнонаказателна норма. В мотивите към решението са
изложени съображения, че в нарушение на процесуалните правила, наказващият
орган не е обсъдил наведените от санкционираното лице доводи в подаденото
писмено възражение срещу съставения АУАН, като наказателното постановление е
издадено при неизяснена фактическа обстановка и без да е извършен анализ на
релевантните факти и обстоятелства, което има за последица необоснованост и
недоказаност извършването на вмененото на „Специализирани болници за
рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД съставомерно от обективна и субективна
страна деяние.
Решението на Казанлъшкия районен съд е
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
„Специализирани болници за рехабилитация –
Национален комплекс“ ЕАД, гр. София, е санкционирано на основание чл.200, ал.1,
т.29 от ЗВ, съгласно която разпоредба се наказва с глоба, съответно с имуществена
санкция от 500лв. до 5000лв, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическото или юридическото лице, което не извършва собствен мониторинг на количеството и/или
качеството на водите. Административнонаказателното обвинение от
правна страна се основава на допуснато нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ,
която норма регламентира като задължение на водоползвателите – титуляри на
разрешително, да изпълняват
условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните
разрешителни, издадени по реда на ЗООС. От фактическа страна извършването на
нарушението е обосновано с това, че „Специализирани болници за рехабилитация –
Национален комплекс“ ЕАД като водоползвател - титуляр на Разрешително №
01610208/ 24.07.2009г., издадено от Министерство на околната среда и водите,
изм. с Решение № РР-1866/ 14.02.2014г. на Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, за водовземане на минерална вода от находище „Павел
баня“ – сондаж № 3, е добило минерална вода от сондаж № 3 за периода от
01.01.2018г. до 31.12.2018г. в общо количество
106115 куб.м, при разрешен годишен воден обем 104920.3 куб.м, като
разрешеното годишно водно количество е надвишено с 1194.7 куб.м, с което не е спазена т.3 „Разрешен годишен
воден обем“ - 104920.3 куб.м/ годишно от
Решение № РР-1866/ 14.02.2014г. за изменение на Разрешително № 01610208/
24.07.2009г. и съотв. не са спазени условията в издаденото по реда на Закона за
водите разрешително.
Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че
е налице противоречие /несъответствие/ между фактическото описание на
нарушението, посочената като нарушена законова разпоредба и административнонаказателната
правна квалификация на деянието като нарушение по чл. 200, ал.1, т.29 от ЗВ. От
фактическа и правна страна административното обвинение е обосновано с
неспазване от страна на дружеството – водоползвател, на условията на издаденото
му разрешително за водовземане от минерална вода от находище „Павел баня“ –
сондаж № 3, от гл.т на разрешения за добиване годишен воден обем и констатирано
надвишаване на разрешеното годишно водно количество. Очевидно това деяние не се
субсумира в административнонаказателния състав на чл.200, ал.1, т.29 от ЗВ
/предвиждащ налагане на административна санкция за неизвършване на собствен мониторинг на
количеството и/или качеството на водите/, още повече че законът регламентира
ползването на води в отклонение на предвидените условия в разрешителното /в
какъвто смисъл е фактически и юридически формулираното обвинение/, като отделно
съставомерно деяние, квалифицирано като друго /различно от
санкционираното/ административно нарушение. Както правилно е приел Казанлъшкият
районен съд, противоречието между обстоятелствената и санкционната част на
наказателното постановление освен че води неяснота на обвинението, не позволява
формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите
и по приложението на закона. С оглед на изложеното фактически, правно и
доказателствено обоснован е направения от въззивния съд извод, че липсата на изискуемия
се конекситет между фактическото обвинение, правната му квалификация и
приложената административнонаказателна разпоредба, е абсолютно основание за
отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Изцяло се споделя и приетото в обжалваното
решение, че наказателното
постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка и без да са
разгледани, обсъдени и преценени всички релевантните факти и обстоятелства
/вкл. въведените като спорни такива от санкционираното лице с подаденото от
него възражение срещу съставения АУАН/. Правилно това нарушение е квалифицирано
като съществено процесуално нарушение, тъй като в конкретния случай има за
последица необоснованост и недоказаност извършването на вмененото на „Специализирани
болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД съставомерно деяние – събраните в
хода на съдебното производство доказателства са индиция, че ако
административнонаказващият орган беше изпълнил процесуалното си задължение по
чл.52, ал.4 от ЗАНН, това би довело до възприемане на друга фактическа
обстановка и съотв. до други правни изводи относно наличието на административно
нарушение и неговата квалификация, вкл. от гл.т на прилагането на чл.28 от ЗАНН. Единствено не се споделя приетото от Казанлъшкия районен съд, че се е
следвало обосноваване и доказване на виновно извършено деяние от страна на
санкционираното дружество – отговорността на юридическите лица по ЗАНН е
обективна, което изключва разглеждането и обсъждането на въпросите относно
вината.
С
оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно
основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на
ответника за присъждане на направените разноски в касационното производство
следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, гр. Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на „Специализирани
болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, сумата от
432 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат за осъществено процесуално представителство в касационното
производство.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 104 от 30.03.2020г., постановено по АНД № 1289/
2019г. по описа на Районен съд - Казанлък, с което е отменено Наказателно
постановление № 135 от 19.08.2019г., издадено от Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, гр. Пловдив, да заплати на „Специализирани
болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Средец“, бул. „Васил Левски“ № 54, сумата
от 432 /четиристотин тридесет и два/ лева, представляваща направени разноски в
съдебното производство пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.