Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
260008, 25 март 2022г, град КОТЕЛ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ,
граждански състав, на първи март
през две хиляди двадесет и втора година, в публично съдебно заседание, в
следния състав:
СЪДИЯ : ЙОВКА
БЪЧВАРОВА
Секретар Йордан Кръстев, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 553 по описа за 2020год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са два иска с правна квалификация чл.127, ал.2 от СК. Ищцата Г.Х.К. твърди, че тя и ответникът Й.М.Т. са родители на малолетните
деца Х.Й.Т. и М.Й.Т., двете родени на ***г в Обединеното Кралство. Майката
твърди, че с бащата са живели на съпружески начала от началото на 2017г, но
техните взаимоотношения се влошили. Бащата започнал да подлага на психическо и
физическо насилие майката. Проявявал нетолерантно отношение и към децата,
дезинтересирал се от тяхното възпитание и ги пренебрегвал. Майката била тази,
която осигурявала издръжката на децата. Няколко пъти била настанявана във
Великобритания в убежище за жени, върху които е оказвано домашно насилие.
На 02.08.2020г ищцата успяла да се завърне в България и се
установила да живее при родителите си. На 09.09.2020г ответникът също си
пристигнал в България, намерил ищцата и децата, държал се агресивно, заради
което ищцата потърсила полицейска помощ.
Ищцата счита, че е в интерес на децата родителските права да
се представят на нея, тъй като поведението на ответника било неприемливо и
застрашавало нормалното им развитие. Бащата не разполагал с необходимия лични и
възпитателски качества, докато ищцата била предоставила всички необходими за
възрастта на децата условия, издръжка, били обгрижени и се отглеждали в сигурна
и стабилна семейна среда.
Моли на ищцата да се предостави упражняването на
родителските права по отношение на децата Х. и М., на нейния адрес да бъде
определено тяхното местоживеене, като на бащата се определи режим на лични
контакти. Моли ответникът да бъде осъден да ù заплаща, като законен
представител, месечна издръжка в размер на 200.00 лева за всяко от децата,
считано от подаване на исковата молба – 01.10.2020г. Заявена е претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК отговор е подаден от назначения на
основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника – адв. Д.О. ***.
Моли съда да постанови решение при съобразяване с интереса на децата. Оспорва
размера на претендираната издръжка като завишен. Предлага конкретен режим на
лични контакти.
С определение от 02.11.2021г, постановено по реда на чл.140
от ГПК, са разрешени предварителните въпроси по редовността на исковата молба и
по допустимостта на предявените искове.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява
от адвокат Р.Х. ***, който поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи.
Ищцата беше изслушана по реда на чл.59, ал.6 от СК.
Особеният представител на ответника – адвокат Д.О. ***,
пледира за уважаване на исковете, тъй като би било в интерес на децата
упражняването на родителските права да се възложи на ищцата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа
страна:
Ищцата Г.К. и ответникът Й.Т. са родители на две малолетни
деца - близнаците Х. и М., родени на ***г. Ищцата и
ответникът заживели на съпружески начала първоначално в България, а впоследствие
с Обединеното кралство, където се родили децата. Ответникът работел, за да
издържа семейството. След раждането на децата ответникът променил отношението
си към ищцата – станал груб, обиждал я, ругаел я, упражнявал спрямо нея и
физическо насилие. Пряк свидетел на насилието била майката на ищцата –
свидетелката Д. К., която отишла при тях, за да помага при отглеждането на
децата. Ответникът бил незаинтересован от децата и почти не им обръщам
внимание. В резултат на постоянния тормоз, на майката и децата била
предоставяна на три пъти защита от Службите за социални грижи. От изготвения от
тях социален доклад явства, че децата са третирани като деца в риск.
Констатирано е значително изоставане при проговарянето на децата и е изказано
подозрение, че то се дължи на преживяната в семейството травма. На 22.06.2019г
децата започнали да посещават яслата в убежището и добре са адаптирали. На
ищцата било разяснено, че Службата за социални грижи може да ù съдейства
по три начина : 1/Службата да финансира обратния полет до България; 2/Да
заживеят отново заедно с ответника, в който случай : децата ще продължат да са
обект на защита; родителите да си наемат адвокат; да се търси алтернативна
грижа за децата; 3/Ищцата ще бъде подкрепяна, ако заживее самостоятелно. След
като мярката за закрила приключила, майката и децата отново заживели с
ответника.
През 2020г в България първо се прибрал ответникът, а след
него ищцата заедно с децата. Установили се да живеят в апартамента на ответника
в град Сливен. Ответникът продължил да упражнява насилие – физическо и
психическо, спрямо ищцата в присъствие на децата. Заключвал ги тримата с
апартамента в продължение на часове, когато излизал навън. Ищцата взела решение
да го напусне и заедно с децата отишли да живеят в дома на родителите ù
в село Ябланово. В съдебно заседание ищцата изложи съмнения, че ответникът
употребява наркотици.
На 09.09.2020г ответникът намерил ищцата в село Ябланово и
направил скандал, което наложило намеса на полицията. С протокол от същата дата
ответникът бил предупреден да не нанася физически и психически тормоз, да не
отправя обидни думи и закани и да не се саморазправя с ищцата и членовете на
семейството ù. След описания случай ищцата разбрала, че ответникът
заминал за Великобритания, където заживял с друга жена. Разговаряли два-три
пъти по телефона във връзка с децата. Ответникът изпратил дребни суми за децата
– четири пъти по 100.00 лева.
През 2021г ищцата заедно с децата се установили да живеят в
град Сливен на квартира. Заедно с тях отишла да живее и свидетелката Д. К., за
да помага в грижите за децата. Децата били записани в детска градина, а ищцата
започнала на 16.09.2021г работа като готвач в ресторанта на хотел „Брилянтин“ с
месечно трудово възнаграждение в размер на 800.00 лева. Свидетелката Д. К. не
работи, тъй като помага в домакинството, води и взема децата от детската
градина. Финансова помощ оказва бащата на ищцата, който работи в строителството. Ищцата
получава и месечни помощи за отглеждане на децата в размер на 150.00 лева.
Месечният наем за квартирата е 200.00 лева.
Социалният работник, посетил жилището, в което се отглеждат
децата, е описал в социалния доклад, че на децата са осигурени адекватни битови
условия. Няма данни за заболявания на децата. Избран им е личен лекар. Децата
се адаптират към новата среда, като все още срещат проблем с българския език,
тъй като във Великобритания в семейството се е говорело на турски език, а в
яслата – на английски език, и сега се налага да учат и трети език. В социалния
доклад се поддържа становище за достатъчен родителски капацитет на майката.
Социалният работник не е успял да установи връзка с ответника.
Горните факти съдът установи, след като анализира
приобщените към делото писмени доказателства, които кредитира с оглед доказателствената
сила, която им придава ГПК. Съдът кредитира показанията на свидетелката Д. К.,
тъй като нейните показания не влизат в противоречие и се потвърждават от
останалите събрани по делото доказателства.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Разгледани по същество, исковете по чл.127, ал.2 от СК са
основателни и следва да бъде уважени. Когато родителите не живеят заедно, те
могат да постигнат споразумение съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и неговата
издръжка. Ако такова съгласие не се постигне, спорът се разрешава от районния
съд. Носител на родителските права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие
деца е всеки от двамата родители и всеки от тях има право и задължение да се
грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето,
за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. За да
определи на кого от родителите да възложи упражняването на родителските права и
да определи местоживеенето на децата, съдът се съобрази със задължението си да
постави децата в такава позиция, в която техните интереси са защитени по най –
добрия начин. Децата имат право да бъдат отглеждани и възпитавани по начин,
който да осигурява тяхното нормално физическо, умствено, нравствено и социално
развитие.
Интересът на децата се извежда след извършване на цялостна
оценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и
нравственото им развитие. В разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК неизчерпателно са
посочени водещите критерии, като например възпитателските грижи на родителите,
полаганите до момента грижи и отношението към детето, желанието на родителите,
привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности, с което в общи линии са възпроизведени
обстоятелства, очертани в ППл № 1 от 12.11.1974г на Пленума на ВС, актуални и при сегадействащия СК.
В разпоредбата на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет. е дадено легално
определение на понятието „интерес на детето“, който се преценява чрез примерно
очертан комплекс от фактори : желанията и чувствата на детето; физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и
други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да
се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
В настоящия случай с най-голяма значимост е
дезинтересираността на бащата от децата – ответникът не беше намерен нито в България,
нито във Великобритания, за да бъде призован по делото, което наложи
назначаване на особен представител по реда на чл.46, ал.6 от ГПК. От повече от
година и половина бащата не е виждал децата, не полага каквито и да било грижи
за тях, не дава издръжка. Децата не са на възраст, предполагаща изслушването им
в съдебно заседание, поради което за техните желая следва да се съди по
поведението им спрямо членовете на семейството. От данните по делото явства, че
децата са емоционално привързани към майката, която ги отглежда с много любов и
е немислимо да се внася промяна в съществуващото към момента положение. Майката
осигурява и е в състояние да осигури за в бъдеще подходяща среда за правилното
им физическо и психическо развитие. Между децата и майката са изградени духовни
и емоционални връзки, докато такива липсват между децата и бащата. Съдът не намери основание да приеме, че
майката не се е справяла досега с грижите за децата или да е имала поведение,
застрашаващо по някакъв начин интересите им. В интерес на децата е родителските
права да продължат да се упражняват от майката, която с оглед на възрастта и
степента на развитието на децата е по-способна да полага адекватни грижи не
само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като зрели личности,
което обаче е мислимо да бъде постигнато с осъществяването на пълноценни
отношения с другия родител. Към настоящия момент социалният работник не е
установил вероятността за наличие на синдром на родителско отчуждение.
Местоживеенето на децата следва да бъде определено на
адреса, на който живее ищцата.
На основание чл.59, ал.3 от СК съдът следва да определи
такъв режим на лични контакти, който да е балансиран от гледна точка на
интересите на децата и поведението на бащата, което на този етап съдът преценява
като застрашаващо тяхното интелектуално развитие.
За първите шест месеца след влизане на решението в сила
срещите следва да се провеждат в град Сливен, като бащата ще има право да
извежда децата всеки първи съботен ден от 11:00 часа до 15:00 часа, като
срещите следва да се осъществяват в присъствието на социален работник, а през
следващите шест месеца – всеки първи и трети съботен ден.
Следващите 12 месеца срещите следва да се осъществяват при
същия график, но без присъствието на социален работник.
След изтичане на двугодишния срок режимът се разширява какво
следва : Бащата ще има право да взема децата при себе си с преспиване от 10:00
часа в събота и да ги връща до 17:30 часа в неделя. Бащата ще има право да
взема децата при себе си 25 дни през лятото след предварителна уговорка с
майката. Бащата ще има право да присъства на личните празници на децата (рожден
ден, имен ден, първи учебен ден, завършване на училище и др).
Бащата ще има право да взема децата при себе си през
официалните празници, както следва :
На четна година бащата ще взема децата при себе си на Нова година, Великденските празници, 1 май - Ден на труда и на
международната работническа солидарност, 24 май - Ден на българската просвета и култура и на
славянската писменост, 22 септември -
Ден на Независимостта на България, включително дните, обявени за
почивни/неучебни, а за останалите празници децата ще остават при майка си - 3 март - Ден на Освобождението на
България, 6 май –
Гергьовден, 6 септември -
Ден на Съединението, 1 ноември -
Ден на народните будители, Коледните празници.
На нечетна година бащата ще взема децата при себе си на 3 март - Ден на Освобождението на България, 6 май – Гергьовден, 6 септември - Ден на
Съединението, 1 ноември -
Ден на народните будители, Коледните празници, а за останалите празници децата
ще остават при майката - Нова година, Великденските празници, 1 май - Ден на труда и на
международната работническа солидарност, 24 май - Ден на българската просвета и култура и на
славянската писменост, 22 септември -
Ден на Независимостта на България.
Тъй като родителите и децата са с мюсюлманско
вероизповедание следва да се постановят и лични контакти с децата за
мюсюлманските празници – Курбан Байрям и Рамазан Байрям, по начина, по който се
предлага в исковата молба : първият по време през годината празник децата ще
прекарват при майка си, а вторият – при баща си.
Бащата ще има право да
взема и двете деца при себе си през цялата пролетна ваканция на нечетна година,
след като децата станат ученици.
Ищцата претендира присъждане на издръжка в размер на 200.00
лева за всяко от децата. Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК, размерът на
издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя
в зависимост от нуждите на децата и
възможностите на родителя. Според ал.2-ра, издръжката на детето не може да е по
– ниска от ¼ от минималната работна заплата, която от 01.01.2021г е
650.00 лева, т.е. не по – малко от 162.50 лева. От 01.04.2022г предстои
увеличение на 710.00 лева и оттогава размерът на издръжката ще е не по – нисък
от 177.50 лева. Това е глобалната сума, която подлежи на разпределяне между
двамата родители.
И двете деца са на четири години и шест месеца и се нуждаят
от средства, за да съществуват и да се развиват като личности. Необходимо е да
им се осигуряват средства за
здравословна храна, облекло, средства за отопление, за медикаменти, за
козметични продукти, дезинфектанти и
други продукти за защита срещу вируси и болести и пр. Предстои да ползват
компютър, мобилен телефон и достъп до интернет.
Ищцата реализира месечен доход в размер на 800.00 лева.
Получава и детски надбавки в размер на 150.00 лева. Разходът за наем е 200.00
лева.
Тъй като ответникът живее и работи във Великобритания,
следва да се приеме, че реализира месечен доход в размер на минималния. През
2021г минималната часова ставка е била 9.93 евро – 19.86 лева. За един месец
при 40-часова работна седмица възлиза на 1588.80 евро (3177.60 лева).
По делото не се представиха доказателства, че майката или
бащата страдат от заболявания, както и да имат задължения към други лица, на
които са задължени да дават издръжка в поредността, посочена в чл.141 от СК.
Отчитайки тези обстоятелства, съдът прецени, че необходимата
сума за издръжката всяко от децата с оглед възрастта му и възможностите на
родителите им, е 400.00 лева. Съдът приема, че бащата реализира месечен доход,
надвишаващ повече от четири пъти този на майката. Бащата е тази, който не
полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата (не
прави дори разходи, свързани в осъществявани на личните контакти с децата),
което обичайно се преценява като обстоятелство, водещо до определяне в тежест
на този родител на по-голямата част от издръжката. Съвкупността от тези
съображения води до извод, че в тежест на бащата следва да бъдат възложени 75 %
от определената глобална сума, т.е. 300.00 лева, но с решението съдът следва да
присъди 200.00 лева, съобразно цената на предявените искове. Издръжката следва
да се присъди с начален момент 01.10.2020г., както и законната лихва върху
всяка закъсняла вноска.
В полза на ищцата следва да се присъдят направени от нея
разноски в общ размер 1051.00 лева.
Ответникът следва да заплати по сметка на РС държавна такса
върху исковете за издръжка в размер на 576.00 лева, както и 30.00 лева държавна
такса, която по грешка не е била събрана при образуване на делото.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.2 вр. чл.59,
ал.2 от СК на майката Г.Х.К., ЕГН **********, постоянен адрес ***, настоящ
адрес *** камъни 29-В-7-21, упражняването на родителските права по отношение на
малолетните деца Х.Й.Т., ЕГН **********, М.Й.Т., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетните деца Х.Й.Т.
М.Й.Т., двете с посочени данни, да бъде при Г.Х.К., с посочени данни, на
адреса, на който майката живее в град Сливен, ж.к. С. *************
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.3 от СК на бащата Й.М.Т., ЕГН **********,
постоянен адрес ***-12, настоящ адрес – в Обединеното
Кралство, режим на лични контакти с децата Х.Й.Т. и М.Й.Т., двете с посочени данни, както
следва :
1/За първите шест месеца след влизане на решението в сила
бащата има право да извежда децата всеки първи на месеца съботен ден от 11:00
часа до 15:00 часа, като срещите следва да се провеждат в град Сливен и да се
осъществяват в присъствието на социален работник, а през следващите шест месеца
– всеки първи и трети съботен ден при същите условия.
2/Следващите дванадесет месеца срещите следва да се
осъществяват при същия график, но без присъствието на социален работник.
3/След изтичане на двугодишния срок режимът се променя,
както следва : Бащата ще има право да взема децата при себе си с преспиване от
10:00 часа в събота и да ги връща до 17:30 часа в неделя, както и да ги взема
при себе си 25 дни през лятото след предварителна уговорка с майката.
4/Бащата ще има право да присъства на личните празници на
децата (рожден ден, имен ден, първи учебен ден, завършване на училище и др).
5/След изтичане на двугодишния срок по т.1 и т.2 режимът се
разширява, както следва :
5.1/ На четна година
бащата ще взема децата при себе си на Нова
година, Великденските празници, 1 май -
Ден на труда и на международната работническа солидарност, 24 май - Ден на българската
просвета и култура и на славянската писменост, 22 септември - Ден на Независимостта на България, включително
и през дните, обявени за почивни/неучебни, а за останалите празници децата ще
остават при майка си - 3 март -
Ден на Освобождението на България, 6
май – Гергьовден, 6
септември - Ден на Съединението, 1 ноември - Ден на народните будители, Коледните празници.
5.2/ На нечетна година
бащата ще взема децата при себе си на 3 март - Ден на Освобождението
на България, 6 май –
Гергьовден, 6 септември -
Ден на Съединението, 1 ноември -
Ден на народните будители, Коледните празници, включително и през дните,
обявени за почивни/неучебни, а за останалите празници децата ще остават при
майката - Нова година, Великденските празници, 1 май - Ден на труда и на международната работническа
солидарност, 24 май - Ден
на българската просвета и култура и на славянската писменост, 22 септември - Ден на
Независимостта на България.
5.3/ За мюсюлманските празници Курбан Байрям и Рамазан
Байрям : първия по време през годината празник децата ще прекарват при майка
си, а втория – при баща си.
6/Бащата ще има право да
взема и двете деца при себе си през цялата пролетна ваканция на нечетна година,
след като децата станат ученици.
ОСЪЖДА на основание
чл.127, ал.2 вр. чл.143 вр. чл.142 от СК Й.М.Т., с посочени данни, да заплаща
на Г.Х.К., като майка и законен представител на малолетното дете Х.Й.Т.,
двамата с посочени данни, издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, считано от
01.10.2020г до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на причини
за изменяване или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска до окончателното ù изплащане, като съответният
размер на присъдената издръжка не се дължи за периода, когато бащата взема
детето при себе си за повече от една седмица.
ОСЪЖДА на основание
чл.127, ал.2 вр. чл.143 вр. чл.142 от СК Й.М.Т., с посочени данни, да заплаща
на Г.Х.К., като майка и законен представител на малолетното дете М.Й.Т.,
двамата с посочени данни, издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, считано от
01.10.2020г до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на причини
за изменяване или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска до окончателното ù изплащане, като съответният
размер на присъдената издръжка не се дължи за периода, когато бащата взема
детето при себе си за повече от една седмица.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Й.М.Т., с посочени
данни, да заплати на Г.Х.К., сумата 1051.00 (хиляда петдесет и един) лева,
представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Й.М.Т., с посочени
данни, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел
сумата 606.00 (шестстотин и шест) лева, представляващи окончателна държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
ПРЕПИС от решението, след влизането му в сила, да се изпрати
на ДСП Сливен.
С Ъ Д И Я :