Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 14.11.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 14592 по
описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл. 435 - 437 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е
по жалба на длъжниците по изпълнението Н.П.Д. и М.П.Д. срещу разпореждане от
01.10.2019г. по изп. дело № 20198390400178 по описа на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839,
с район на действие СГС.
С обжалваното
разпореждане е оставено без уважение искането на длъжниците, да бъде отменено
искането за заплащане на възнаграждение за вещо лице по цитираното изпълнително
дело, както и за заплащане на сумите, определени за принудителен въвод във
владение. В жалбата се твърди, че длъжниците никога не са се противопоставяли, след влизане в
сила на решението на ВКС, взискателят М.М.да влезе във владение на имота,
поради което не се е налагала принудителен въвод във владение, като това са го
заявили в писмен вид пред ЧСИ с писмена молба. Твърдят, че никога не са искали
ползване на вещо лице в изпълнителното производство и не се налага ползване на
вещо лице със специални познания за откриване на имота и въвеждане в него, тъй
като имота се намира в урбанизирана територия, в квартал Връбница, гр.София с
ясни очертания и граници от другите имоти, ограден е и има поставена метална
порта, за която са предали на взискателя ключ от катинара, с който се заключва
портата и няма причина да бъде ползвано вещо лице, което да намира имота или да
изготвя скици или заключения за неговото местоположение. Твърдят, че за имота
има скици, които са изготвени от АГКК и са ползвани от съда по делото, както и
са ползвани вещи лица по делото, които са дали подробни заключения за същия
имот. Изразяват и несъгласие да заплащат суми за принудителен въвод във
владение, тъй като когато получили първата призовка за изпълнение на въвод във
владение, заявили ясно и категорично, че не се противопоставят на съсобственика
да ползва имота, съобразно неговите права и че са съгласни с доброволния въвод.
Заявено е искане съдът да отмени разпореждането от 01.10.2019г. и се отмени
разпореждането за заплащане на възнаграждение за вещо лице, както и на сумите,
определени за принудителен въвод във владение.
В срока по
чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя М.Д.М., чрез упълномощената адв. А.И.М.от САК,
с който я оспорва, като неоснователна. Излага подробни съображения и иска да се
остави жалба без уважение.
Страните не претендират
разноски по настоящото дело и не представят списъци по чл. 80 от ГПК.
По делото се
съдържат мотиви на ЧСИ И.М.-К., с които е заявено становище за допустимост, но неоснователност
на жалбата. Съдебният изпълнител поддържа, че не е налице нито една от хипотезите
на чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което искането на жалбоподателите е
неоснователно. Моли съда
да остави жалбата без уважение.
Софийски
градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20198390400178 по описа на ЧСИ И.М.-К. е образувано въз основа на молба от
14.03.2019 г. на взискателя М.Д.М., въз основа на изпълнителен лист от
05.03.2019г., издаден от Софийски районен съд, 36 състав, на основание решение
от 22.05.2015г. по гр.д. № 17066/2013г. по описа на СРС, 36 с-в, вр. с решение
от 01.09.2017г. по гр.д. № 15965/2015г. по описа на СГС, ГО, ІІ-Д състав, вр. с
решение № 140/04.01.2019г. по гр.д. № 192/2018г. по описа на ВКС, ІІ ГО, срещу
длъжници М.П.Д. и Н.П.Д., с предмет парично вземане за конкретно посочени суми.
Със същия
изпълнителен лист длъжниците са осъдени да предадат владението на следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 68134.2821.780, при съседи: ПИ с
идентификатори 68134.2821.200, 68134.2821.795, 68134.2821.779, 68134.2821.781,
който съставлява реална част с площ от
1073 кв.м. от УПИ-І за озеленяване, УПИ IV - 952, 199а, 799, 780, УПИ V-199а,
780, 781, 795 и УПИ VI - 271, 272, 780 от 206 по действащия регулационен план
на м. „НПЗ - Орион“, който съгласно скица на поземлен имот №
15-501635-06.06.2019г., издадена от АГКК - гр. София, представлява поземлен
имот с идентификатор 68134.2821.780, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011г. на изпълнителен директор
на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, адрес на поземления имот: гр. София, район Връбница, ул. Проф. Янаки
Моллов, площ: 1036 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 780, квартал 3, съседи: 68134.2821.2567,
68134.2821.781, 68134.2821.1021, 200. По изрично искане на взискателя и поради
обстоятелството, че към момента на образуване на изп. дело е била висяща
процедура по отбелязване на влязлото в сила решение в Агенцията по вписвания,
не е насрочен въвод във владение в описания имот. Въводът е извършен след
отбелязване на решението в АВ, както и след снабдяване със скица и данъчна
оценка от страна на взискателя.
От
приложеното копие на изп. дело № 20198390400178 на ЧСИ И.М.-К. се установява,
че са извършени следните действия по принудително изпълнение: на 18.03.2019г.
на длъжниците е връчена покана за доброволно изпълнение, с която те са уведомени
за образуваното срещу тях изпълнително дело, с предмета на изпълнителното дело
- парично вземане, както и за наложените мерки по обезпечаване вземането на
взискателя, състоящи се в налагане на запор.
По искане на
взискателя, с молба с вх. № 4430/04.07.2019г., е насрочен въвод във владение на
описания имот, който е извършен на 25.09.2019г. от 11:00 часа, но поради нуждата
от специални знания за обозначаване на имота на място, тъй като същият не е бил
ограден от всички страни, при извършване на въвода е използвана помощта на вещо
лице - геодезист, а определеният депозит за вещо лице от 250.00 лева е внесен
от взискателя.
На
27.09.2019г. на всеки един от длъжниците са изпратени съобщения, с които същите
са уведомени, че дължат допълнително сумата от 125.00 лева - поравно за двамата
длъжници, представляващи половината от платено от взискателя възнаграждение на
вещото лице при извършване на въвода във владение.
На
30.09.2019г. от М.П.Д. и Н.П.Д. е депозирана молба с вх. № 6478/30.09.2019г. по
описа на ЧСИ, с която е направено искане за отмяна на сумите за депозит за вещо
лице в размер на 250.00 лева, а с обжалваното разпореждане на ЧСИ от
01.10.2019г. молбата на длъжниците е оставена без уважение, като неоснователна.
Съобщението за разпореждането от 01.10.2019г. е връчено на длъжниците на 17.10.2019г.,
а на 23.10.2019г. пред ЧСИ И.М.-К. е постъпила разглежданата жалба.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът приема,
че частната жалба по чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирани
лица – длъжници по изпълнението, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по
чл.436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител,
поради което същата е процесуално допустима.
При проверка
за законосъобразността на обжалвания акт, съдът намира следното:
Спорният
въпрос между страните по делото е дължат ли се от длъжниците по изпълнението,
разноските направени във връзка с извършен принудителен въвод във владение, на
описания в изпълнителния лист имот.
Съгласно чл.79,
ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се
прекрати съгласно чл.
433, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, или 2. изпълнителните
действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда; 3. (нова – ДВ, бр. 86
от 2017 г.) разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи,
които не са приложени. Според чл. 79, ал. 2 от ГПК когато таксите по
изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.
От
приложимите норми следва, че законодателят изчерпателно е посочил хипотезите, при
които разноските по
изпълнението не са за сметка на длъжника, а следва да бъдат възложени в тежест
на взискателя. В настоящия случай, не е изпълнена никоя от посочените хипотези, поради
което следва, че разноските за възнаграждението на вещото лице и за извършения принудителен
въвод следва да се възложат в тежест на длъжниците – жалбоподатели пред съда.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че не се е налагало
използването на специалните знания на вещо лице. Преценката за наличие на нужда
от използване на вещо лице е предоставена на съда, а в случая на съдебния
изпълнител - арг. от чл. 195 от ГПК, и след като ЧСИ е преценил, че се нуждае
от изясняване на възникнали по делото въпроси за които са необходими специални
знания, то тази преценка не подлежи на контрол от съда. След като имотът,
предмет на принудително отнемане не е бил ограден от всички страни, то не може
да се приеме за основателно становището на жалбоподателите, че не е следвало да
се ползва вещо лице. Без правно значение за спора е дали длъжниците са съгласни
или не с тази преценка на съдебния изпълнител.
В този смисъл,
настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна и я оставя без
уважение.
Разноски не
се претендират и съдът не дължи произнасяне.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, ГО
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжниците по изпълнението Н.П.Д. и М.П.Д. срещу разпореждане от 01.10.2019г. по изп. дело № 20198390400178 по описа на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839, с район на действие Софийски градски съд, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./ 2./