Р Е Ш Е Н И Е
№ 834/30.4.2019г. Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
Варна, Пети наказателен
състав,
на двадесет
и шести март, година две хиляди и деветнадесета,
в публично заседание в следния състав:
председател съдия Г. Митев,
секретар
Радостина И.,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4883 по описа
на съда за
2018 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от Закона
за административните нарушение и наказания/ЗАНН/ и е образувано по жалба на
Г.П.Д. ЕГН ********** против Електронен
фиш Серия К № 2329027 на ОД
на МВР Варна, с който му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.3 от Закона за движението
по пътищата
за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/.
В жалбата въззивникът
твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен поради допуснато съществено процесуално нарушение при издаването му, поради което моли
съда да го
отмени.
В съдебно заседание
въззивникът, редовно призован, не се
явява, не се представлява.
С молба моли делото да се гледа в негово
отсъствие, поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. В
придружителното писмо, с което изпраща административно-наказателната преписка в
съда, моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
След преценка на
доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Първоначално
е издаден електронен фиш серия К № 2000025 от 31.03.2018 г. на ОД на МВР Варна
за същото нарушение на К.И.Д. като представител на АБЦ България ЕООД. Фишът е
бил връчен на упълномощеното лице К. В. В. на 26.04.2018 г. На 09.05.2018 г. по
пощата К.И.Д. в качеството на законен представител на собственика на превозното
средство е подала декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, че на 30.03.2018 г. в
20:32 часа превозно средство № В 1471 ВН е било във владение на лицето Г.П.Д.
ЕГН **********, като към декларацията било приложено заверено копие от
свидетелството за управление на МПС на Г.П.Д.. Електронен фиш серия К № 2000025
от 31.03.2018 г. на ОД на МВР Варна бил анулиран.
Против въззивника Г.П.Д. бил издаден електронен фиш Серия К № 2329027 на ОД на МВР Варна, за това, че на
30.03.2018 г. в 20:32 часа в гр.Варна,
по бул.Княз Борис I в
посока к.к.Златни пясъци, до Двореца на културата и спорта, е управлявал лек автомобил Мерцедес
С 500 с рег.№
В 1471 ВН, със скорост от 74 км/час при разрешена
за този пътен
участък скорост от 50 км/час.
Нарушението било установено
и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 646.
На въззивника Г.П.Д. била наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на
основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП.
Към
административно-наказателната преписка са приложени: Клип № 19076, Радар № 646
от 30.03.2018 г. час 20:32:21 ч.; заверени копия от: Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. относно мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M; Декларация за
предоставяне на информация по нарушение № 2000025 във връзка с разпоредбите на
чл.189 ал.5 от ЗДвП; свидетелство за управление на МПС на Г.П. Г.; Обратна
разписка от 09.05.2018 г.; Разписка от 26.04.2018 г.; Нотариално заверено
пълномощно от К.И.Д. като управител на АБЦ България ЕООД за К. В. В.; Становище
относно анулиране на ЕФ серия К № 2000025/2018 г.; Справка от информационната
система на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна за анулиран фиш серия К №
2000025/2018 г.; Справка от информационната система на Сектор Пътна полиция при
ОД на МВР Варна за издаден фиш серия К № 2329027/2018 г.; Протокол 04-9-17 от
13.06.2017 г. за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 483 с
идентификационен номер 646/14; Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег.№ 819-р-8107 от 02.04.2018 г. за използвано
АТСС TFR1-M
№ 646/14 на 30.03.2018 г., пощенски плик.
От
съда бяха изискани и представени от Сектор Пътна полиця при ОД на МВР Варна
следните писмени доказателствени средства: справка, от която е видно, че
електронен фиш серия К № 2329027 е издаден на 31.03.2018 г.; справка за
наложените наказания на Г.П.Д. по ЗДвП като водач на моторно превозни средства;
справка за лек автомобил Мерцедес С 500 с рег.№ В 1471 ВН, от която е видно, че
същият е собственост на АБЦ България ЕООД.
От
представляващия АБЦ България ЕООД К.И.Д. бе предоставено заверено копие от
договор за наем от 26.03.2018 г., с който АБЦ България ЕООД като наемодател
предоставя на С.3. ЕООД като наемател за временно ползване лек автомобил
Мерцедес С 500 с рег.№ В 1471 ВН за срок от 6 календарни дни – до 31.03.2018 г.
включително.
От
изготвената от съда служебна справка от Търговски регистър при Агенцията по
вписванията е видно, че С.3. ЕООД е със седалище и адрес на управление ***, с
управител и едноличен собственик на капитала Руси Димов Борисов.
От
депозираната молба вх.№ 15720/28.02.2019 г. на Районен съд Варна от управителя
на С.3. ЕООД Руси Борисов е видно, че лек автомобил Мерцедес С 500 с рег.№ В
1471 ВН към 20:32 часа на 30.03.2018 г. е управляван от лицето Г.П.Д. с ЕГН **********
с приложено към молбата копие от свидетелството за управление на МПС на Г.П.Д..
Съдът
кредитира посочените писмени доказателствени средства, приобщени към делото по
реда на чл.283 от НПК, като обективни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта
на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Електронния
фиш е връчен на ответника на 17.10.2018 г. Жалбата срещу него е заведена в ОД
на МВР Варна на 23.10.2018 г. Спазен е срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП. Жалбата е
е своевременна, подадена от процесуално легитимно лице, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Законодателната уредба, касаеща
издаването на електронния фиш - чл.186 ал.4 и ал.5, чл.189 ал.4-8 от ЗДвП,
регламентира издаването му против собственика на автомобила, т.е. налице е
законова презумпция, че той е неговия водач. С подаването на декларацията по
чл.189 ал.5 от ЗДвП собственикът може да обори презумпцията, като посочи друго
лице, на което автомобилът е бил предоставен за управление, като представи на
наказващия орган неговите данни, включително и свидетелството му за управление,
в който случай издадения електронен фиш се анулира и се
издава нов на името на посочения от собственика водач. Без правно значение е, че тези данни са му
били предоставени от трето лице, на което автомобилът е бил отдаден под наем. В този случай, след като е посочен надлежен водач,
против който да бъде издаден нов електронен фиш, то с
основание наказващият орган е анулирал първоначално издаденият и е издал нов – против
въззивника. При тази законодателна уредба не може да се възлага на наказващия
орган да прави разследване кой именно е бил водача на автомобила, което между
впрочем е и вероятно практически невъзможно, като се има предвид механизма на
регистриране на нарушението. Поради този механизъм в този случай е установена
законовата презумпция за водач, която е оборима, но задължението за оборването
й е в тежест на лицето, посочено като водач от собственика, без в някоя от
посочените по-горе правни норми законът да е възложил задължения на наказващия
орган той да се увери, че соченото за водач лице реално е управлявало
автомобила. В първоначалната жалба въззивникът сочи, че никога не е притежавал
или управлявал автомобила, с който е регистрирано нарушението.
В
хода на съдебното производство бяха събрани всички възможни доказателства
касаещи допуснатото от въззивника нарушение. Безспорно се потвърди твърдението
му, че не е собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, но не се
събраха такива които да подкрепят направеното от него възражение, че не той е
управлявал автомобила, с който е извършено нарушението на посочената дата и на
посоченото място. Напротив, от изисканите от съда справки, разпитаните
свидетели и другите събрани доказателства става ясно, че лекият автомобил е
нает от жалбоподателя по силата на договор и е бил именно в негово владение към
момента на регистриране на нарушението. Жалбоподателят, въпреки дадената му
законова възможност след запознаване с допълнително събраните и приобщени
доказателства, с оглед направените от него възражения, не е представил или
изискал събиране на други такива с цел подкрепа на тезата си, не е направил
също така и възражения по така събраните служебно от съда, като за всяко едно
от насрочените заседания е бил надлежно призоваван. Не е оспорил и наличието на валиден договор за наем на лек
автомобил Мерцедес С 500 от 26.03.2018 г., по силата на който, към момента на
регистриране на нарушението автомобила е бил в негово владение, както и не е
представил никакви доказателства, че не той е управлявал автомобила. С оглед на
това и след като водачът не е оборил законовата презумпция чрез средствата,
дадени му от закона, то настоящият съдебен състав счита, че процесният електронен
фиш е законосъобразно издаден, като авторството на нарушението е безспорно
доказано.
По направените възражения
досежно реквизитите на фиша, които го опорочавали и водели до
незаконосъобразност, настоящата инстанция се съобразява с трайно установената и
формирана константна съдебна практика, според която, съгласно нормата на чл.189
ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш за налагане
на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика на когото е регистрирано, съответно
посоченото от собственика лице като ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи. Според чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. ЗДвП дава възможност
и за съдебно обжалване на елекронния фиш, като непосочването на срока за
обжалване и пред кой орган следва да бъде осъществено то не може да се приеме
за съществено процесуално нарушение, тъй като всеки правоспособен водач,
какъвто е и настоящият жалбоподател следва да бъде запознат със ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП електронният фиш се изпраща на
собственика-физическо лице или законен представител на юридическото лице, който
в 14-дневен срок може да представи в съответната териториална структура на МВР
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие от
свидетелството му за управление на МПС, като на това лице се издава и изпраща
електронен фиш, а първоначално издадения електронен фиш се анулира. На
горепосочените основания съдът не приема възраженията на въззивника, посочени
във въззивната жалба, че електронният фиш е незаконосъобразен и необоснован,
тъй като не съдържа точни данни за неговия издател, не съдържа дата на
издаване. Производството по чл.182 от Закона за движение по пътищата е особено
производство. В случая не се съставя акт за установяване на административно
нарушение и не се издава наказателно постановление, поради което не могат да
намерят приложение правилата на ЗАНН относно реквизитите на тези документи. В
чл.182 от ЗДвП са посочени какви реквизити трябва да съдържа електронния фиш, в
случая са спазени тези изисквания и електронният фиш е законосъобразен.
Посочената
норма, касаеща реквизитите на електронния фиш, не визира съща така и вписване
на издател, дата на издаване и полагане на подпис, поради което съдът намира
възраженията на жалбоподателя по т.2 в тази насока за неоснователни. Сроковете
за съставяне на АУАН са неприложими. Липсата на дата на издаване на електронния
фиш не представлява законово нарушение. В реквизитите на електронния фиш не е
предвидено да се посочва датата, на която е издаден, за разлика от изискванията
на ЗАНН за посочване на дата на съставяне на АУАН и издаване на наказателно
постановление.
Обстоятелството,
че в бланката, връчена на жалбоподателя, не е отбелязано в какво конкретно
качество е ангажирана административно- наказателната отговорност на въззивника
– собственик или ползвател и по този начин се нарушавало правото му на защита,
което било съществено процесуално нарушение, не се споделя от настоящия състав.
В хода на развилото се въззивно производство, както вече беше посочено по-горе,
въззивникът е имал неограничена и законово гарантирана възможност да се запознае
с цялата административно-наказателна преписка, включително да се запознае
с приложените от административно-наказателния
орган доказателства за годност на техническото средство и записите от системата
за контрол, съответно да депозира конкретни допълнителни искания или възражения. Обстоятелството, че същият не се
е възползвал от нея не може да обуслови извод за ограничаване правото на защита
до степен невъзможност за организиране на такава в пълен обем.
Във
връзка с направеното доказателствено искане за събиране на допълнителни доказателства,
че посоченият в електронни фиш пътен
участък е бил обозначен със знаци, контролирани с радарна система, да се
представи и схема на организация на пътното движение, съдът намира, че с оглед
промените на ЗдвП, според които, контролираните с камери участъци следваше да
бъдат предварително оповестявани и допълнително предупредително обозначавани
искането е неотносимо. Също
така, неотносимо е и искането за изискване на доказателства, че контролираният
участък попада в зоната на ограничение на скоростта, въведено с пътни знаци
В-26 и Е-24, тъй като служебно е известно на съда, че мястото, където е
регистрирано нарушението, е в рамките на населено място, в което максимално
допустимата скорост съгласно чл.21 от ЗДвП е 50 км/час.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че нарушението е безспорно установено от
разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал,
тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административно-наказателния процес, авторството е доказано,
управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл.
182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 24 км/час законодателят в
разпоредбата на ал.1 т.3 от същия текст е предвидил глоба в размер на 100 лева.
Санкцията е във фиксиран размер, поради което обсъждането на въпроса за нейната
справедливост е безпредметно.
Не са налице предпоставките на
чл.28 от ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената
скорост с 27 км/час в населено място, следователно обществената опасност на
това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, което не дава
основание на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
Воден от гореизложеното и на
осн. чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава Електронен фиш
серия К № 2329027, издаден от ОД МВР Варна, с който на Г.П.Д. ЕГН ********** за
нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.
1 т.3 от Закона за движението по пътищата.
Да
се изпратят съобщения до Г.П.Д. и ОД на МВР Варна.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Административен съд гр.Варна в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че решението е изготвено.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната
преписка да се върне на
наказващия орган по компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :