Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 175
04.11.2019г., град П.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.СКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав
На четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
Секретар: СТЕФКА ТОШЕВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №390 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №668 от 22.05.2019г., постановено по гр.дело №645/2017г. по описа на Окръжен съд-П., „Е.“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, пл.“С.“№3, ет.3, ап.301, представлявано от управителя П.Х.П., е осъдено да заплати на Х.Б.Б. с ЕГН:********** и К.Г.Б. с ЕГН:**********,***, на основание чл.92,ал.1 от ЗЗД, общо сумата от 50000лв. – договорна неустойка по чл.21 от Предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство от 05.10.2009г. с нотариална заверка на подписите рег.№**/05.10.2009г. на нотариус Ж.Н., рег.№**на НК, за неизпълнение на задълженията по чл.5 от същия предварителен договор, ведно със законната лихва, считано от 13.03.2017г. до окончателното плащане, както и сумата от 8139,85лв. – такси и разноски по съдебното производство.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „Е.“ООД, който чрез пълномощника си адв.Н.Ш. го обжалва с конкретни доводи за неправилност, според които: не е налице приетото неизпълнение на договорните задължения от страна на дружеството, тъй като процесните СМР са изпълнени и то в съответствие с проектната документация, неразделна част от която са екзекутивните чертежи, изработени и приети от общинската администрация, надлежно отразяващи промените по време на строителство, предприети с цел подобряване на завършения краен продукт и съобразяването му в най-пълна степен с нормативните изисквания; клаузата на чл.21 от предварителния договор не предвижда санкция за дружеството за сочените неизпълнени или изпълнени не по дадения в проекта начин видове СМР; по отношение на претендираното вземане е изтекла тригодишната погасителна давност по чл.111,б.Б от ЗЗД, тъй като вземането е възникнало с подписването на Акт обр.15 от 04.11.2013г. за установяване годността за приемане на строежа, а не от датата на въвеждането му в експлоатация с Удостоверение №6/12.03.2014г.; в случай, че се приеме клаузата на чл.21 от предварителния договор да обхваща всякакъв вид неизпълнение на каквито и да е задължения на страните, същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави и на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, за която нищожност съдът следи служебно. По така изложените конкретно аргументирани съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на направените пред двете инстанции разноски.
Въззиваемите страни Х.Б.Б. и К.Г.Б. са депозирали чрез пълномощниците им адв.Г.Б.-Ш.и адв.Я. П. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, според които: от събраните по делото доказателства се установява твърдяното изпълнение на процесните СМР в отклонение от проектната документация, като с екзекутивната са променени съществено общи части на сградата, част от които са недопустими, и тя е съставена в нарушение на установения в ЗУТ ред, както и липсва валидно съгласие от тяхна страна с екзекутивните чертежи; клаузата на чл.21 касае виновно неизпълнение на всички останали задължения от предварителния договор, които не са залегнали в окончателния, включително на основното задължение на изпълнителя за полагане на дължимата грижа при изпълнение на възложената му работа в съответствие с одобрения проект и БДС, като тя е съобразена с очакваните от неизпълнението на това задължение вреди, поради което не е нищожна; погасителният давностен срок тече от датата на въвеждане на сградата в експлоатация, а не от тази на подписване на протокол обр.15. По подробно изложените в подкрепа на тези доводи съображения въззиваемите страни претендират за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ответника; касае изцяло неблагоприятното за него осъдително първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от Х.Б.Б. и К.Г.Б. против „Е.“ООД искове с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 50000лв., дължима по силата на чл.21 от сключения между страните на 05.10.2009г. предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство за неизпълнение на задължението по чл.5 от същия договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Ищците основават претенциите си на твърдения за сключен от тях с ответника на 05.10.2009г. предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство, по силата на който поели задължение да му учредят права на строеж в размер на 70% от предвидената за изграждане съгласно скица №594 от 20.03.2008г. с виза от 25.03.2008г. за проучване и проектиране жилищна сграда с магазини и гаражи в гр.П., ул.“Д.В.“№53, срещу насрещна престация на ответника със свои средства, труд и материали да проектира, изгради и им предаде обектите, за които си запазват правата на строеж в уговорената степен на завършеност и задължения да изпълни възложената му работа с грижата на добрия търговец, съобразно одобрените проекти и с качество по БДС за всеки отделен вид строителна работа /чл.5/, да не извършва промени по обектите по одобрения работен инвестиционен проект за обектите, които ще получат в собственост /чл.13/, да отстрани появили се скрити недостатъци в обектите /чл.15/ и да извърши довършителните работи при изпълнение на строителството за тези обекти, съгласно изискванията за въвеждане на сградата в експлоатация /чл.16/, за обезпечаване доброто изпълнение на които договорни задължения в чл.21 било предвидено обезщетяване на причинени вреди и санкция при виновно неизпълнение с неустойка в размер на 50000лв., дължима от неизправната страна. В изпълнение на предварителния договор страните сключили окончателен с нотариален акт, вписан с акт ***, том 61, дело ***, вх.рег***/15.10.2010г. по описа на СВ-П., с който ищците получили в свой дял апартаменти №№3, 7 и 8 и складове №№15, 16 и 17, и било постигнато съгласие всички клаузи от предварителния договор, които не са залегнали в окончателния, да запазят действието си до пълното им изпълнение. Ответното дружество не изпълнило задълженията си по предварителния договор, като не положило дължимата грижа при инвестиционното проектиране на сградата и извършило строително-монтажни работи в отклонение от одобрените проекти, БДС, технически правила и нормативи по части „А.“, „В.“ и „К.“, както следва: не положило подземна хидроизолация в основите на сградата; в апартамент №3 във вентилационните отвори в дневната с кухненски бокс, разположени до вътрешната разделителната стена със спалнята, били заустени канализационните тръби от горните нива и същите се вентилирали в отворите, предвидени за вентилация на кухненския бокс, като не били направени технологичните отвори за вентилиране на помещението, а в апартамент №15 във вентилационния отвор били заустени вертикалните тръби на канализационната инсталация от мансардния етаж, и вертикалният клон на канализацията и на отдушниците за вентилиране на канализацията не били изведени на покрива; на мансардния етаж западната тераса била приобщена към обема на ателие №1 и върху нея била поставена покривна капандура, а на петия етаж в апартамент №15 над южната тераса била изградена покривна конструкция по южния контур на сградата; не били изпълнени предвидените по проект стълбище тип „моряшка стълба“ и технологичен отвор с покривна капандура за свободен достъп до покрива; предвиденият по проект плосък покрив бил преработен на скатен с подпокривно пространство; външната източна фасадна стена на ателие №1 и ателие №3 на мансардния етаж била изместена към предвидения цветарник и същият бил изцяло приобщен към застроения обем на двата обекта; не била положена предвидената вътрешна топлоизолация на всички стени в общите части на сградата – стълбище и асансьорна шахта; при изпълнение на водопроводната инсталация не били поставени водопроводни полипропиленови тръби „И.“ с алуминиева вложка; дъждовните води от последното ниво на покрива не били отведени посредством водосточни тръби към по-ниските нива, а директно се отичали върху тях; в банята на апартамент №3 и апартамент №7 на предвиденото за тоалетна чиния място минавал вертикален канализационен щранг; не била изпълнена по цялото протежение на калканния зид, по всички нива на сградата, застроителна земетръсна фуга от 5см и не била положена по всички нива на сградата цялостно топлоизолация между калканните зидове на двете сгради; външната фасадна стена на ниво пети и мансарден етажи била изместена напред към съществуващата тераса, при което било извършено удължаване на плочата след премахване на предвидената в проекта стоманобетонова колона от 30см, която не била поставена на предвиденото в проекта място и по този начин се получила работеща фуга между двете части на плочата. За сградата бил съставен и служебно подписан без знанието и съгласието на ищците и въпреки изпълнението на строежа в нарушение на сключения договор за строителство и при липсваща заверена и отговаряща на условията на чл.175 от ЗУТ екзекутивна документация акт обр.15 за установяване годността за приемане на строежа. Строежът бил приет и въведен в експлоатация с Удостоверение №6 от 12.03.2014г. без знанието на ищците и без да са били съобразени описаните изменения на първоначалните проекти. При тези обстоятелства ищците считат, че ответникът им дължи предвидената в чл.21 от предварителния договор неустойка от 50000лв., за присъждане на която претендират.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете с твърдения сградата да е построена в съответствие с проектната документация, оспорвайки наведените с исковата молба факти досежно изпълнението на процесните СМР в отклонение от нея. Поддържа клаузата на чл.21 от предварителния договор да не предвижда санкция в негова тежест за твърдените неизпълнения на същия. Заявява изрично възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по чл.111,б.Б от ЗЗД, считано от изготвянето на Акт обр.15 на дата 04.11.2013г.
Безспорно е за страните сключването помежду им на процесния предварителен договор от 05.10.2009г. за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство, в изпълнение на който е сключен окончателният за прехвърляне на правото на строеж по приложения Нотариален акт **от 15.10.2010г., том II, рег**, нот.дело **/2010г. на нотариус Л.Т., рег**, при изрично уговорено в т.III от него запазване на действието на всички клаузи по предварителния договор, които не са залегнали в окончателния, до пълното им изпълнение.
Процесният договор съчетава в себе си елементите на предварителен договор по чл.19 от ЗЗД и на договор за изработка по чл.258 от ЗЗД досежно уговорената насрещна престация за построяването на сградата, по отношение на 70% от която се прехвърля правото на строеж. Със сключването на окончателния договор е изпълнено задължението по предварителния договор за учредяване на правото на строеж, като по отношение на насрещната престация за построяване на сградата и предаване на определените за ищците обекти от нея страните са обвързани от договора за изработка, според както и изрично са се съгласили с окончателния договор.
В чл.5 от предварителния договор е регламентирано задължение за ответното дружество като изпълнител да изпълни възложената му работа с грижата на добрия търговец, съобразно одобрените проекти и с качество, определено по БДС за всеки отделен вид строителна работа, като е залегнало в чл.13, че изпълнителят няма право да прави промени по одобрения от компетентните органи работен проект, засягащ избраните от ищците като възложители обекти. Ищците твърдят ответникът виновно да не е изпълнил именно тези си задължения, извършвайки строителството на сградата в отклонение от одобрените проекти, сочейки конкретно осъществените и неизпълнените строително-монтажни работи, засягащи общи части на сградата и определените за тях обекти.
Спорният по делото и пред настоящата инстанция въпрос е дали клаузата на чл.21 от предварителния договор, на която се основават претенциите, предвижда заплащане на определената в нея неустойка за виновно неизпълнение именно на посочените задължения. Според същата, „при виновно неизпълнение на договорните задължения от която и да е страна по договора на задължението за сключване на окончателен договор във формата на нотариален акт, както и за неоказване на необходимото уговорено в този договор съдействие за изпълнение на предмета му и всички останали задължения, неизправната страна дължи неустойка в размер на 50000лв.“.
При тълкуване на клаузата окръжният съд е приел тя да се отнася до неизпълнение както на изрично посочените задължения за сключване на окончателен договор и за оказване на необходимото съдействие за изпълнение на договорите, така и на всички други поети с тях задължения, включително тези на ответното дружество по чл.5 от договора.
Тълкуването по чл.20 от ЗЗД на договорни клаузи, които са неясни или двусмислени или такива, по които е налице спор между страните, както в случая, има за цел да изясни изявената воля, но не и да я подменя. При тълкуването следва да се изхожда не от буквалния смисъл на текста, а от произтичащия от общия разум на изявлението, като се съобрази и систематичното място на уговорката в договора и връзката й с други залегнали в него уговорки, извеждащи общия му смисъл, с оглед неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността. В тази връзка, в чл.3 от процесния договор е предвидено задължение за възложителите да подпишат архитектурния проект и да потвърдят избора си на имотите, с които се обезщетяват, преди внасянето му за одобрение от компетентните органи, както и да подпишат приложение 1 за конкретизиране на обектите за обезщетение, при неизпълнение на което тяхно задължение изпълнителят може да развали договора и да претендира заплащане на предвидената в тълкувания чл.21 неустойка. Касае се за изрично уговорено съдействие на възложителите, без което е невъзможно да бъде изпълнен предварителния договор за учредяване и запазване на правото на строеж върху конкретни обекти, съответно насрещната престация за извършване на строителството след сключване на окончателния договор. В този случай би било налице пълно неизпълнение по вина на възложителите, водещо до разваляне на договора, за каквото е предвидена в тяхна тежест неустойката по чл.21. В чл.9 от договора е предвидено, че при невярно деклариране и/или при появата на вещна тежест, вещно право и/или вписана искова молба при датата на сключване на окончателен договор, възложителите дължат неустойката, предвидена в чл.21, и придобиват авторските права върху проекта автоматично след заплащането й на изпълнителя. Тази клауза отново третира хипотеза на пълно неизпълнение по вина на възложителите и отново препраща към неустойката за такова по чл.21. Обстоятелството, че тази неустойка е уговорена именно за пълно неизпълнение, се подкрепя и от систематичното място на клаузата в договора. В раздел V от него са предвидени гаранции и отговорност за неизпълнението му. Първите две клаузи на чл.17 и чл.18 от този раздел касаят отговорността на изпълнителя при недостатъци на изработеното, т.е. при неточно в качествено и количествено отношение изпълнение, каквото всъщност е и релевираното от ищците, изразяваща се в отстраняване на недостатъците за негова сметка или заплащане на необходимите за отстраняването им разходи. Третата клауза на чл.19 от същия раздел предвижда задължение за изпълнителя за неустойка при просрочване повече от два месеца на срока за построяване на сградата в договорената степен на завършеност, определена в размер на средната наемна цена за обектите в този район, която възложителите биха получили за обектите им, дължима месечно до завършване на просроченото строителство. С тази клауза отново е уредена отговорността при неточно, но във времево отношение, изпълнение, т.е. предвидената с нея неустойка е за забавено изпълнение. Следващата клауза на чл.20 предвижда, че при просрочване на крайния срок с повече от шест месеца за извършване на строителството или спиране на същото за повече от този срок, независимо в който и да е етап, възложителите имат право да получат неустойката, предвидена в чл.19, както и да обявят договора за прекратен, без да са длъжни да дават допълнителен срок на изпълнителя. В тази хипотезата неустойката е уговорена за обезщетяване на вредите от пълното неизпълнение поради разваляне на договора, като препратката към чл.19 е относно размера на неустойката. Процесната клауза на чл.21 е последната в раздела, уреждаща отговорността при виновно неизпълнение. Както се каза, тя предвижда неустойка в размер на 50000лв. при виновно неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор във формата на нотариален акт, както и за неоказване на необходимото уговорено в договора съдействие за изпълнение на предмета му и всички останали задължения. С оглед на това й систематично място, след клаузите, уреждащи отговорността само на изпълнителя като неизправна страна при лошо, на каквото се позовават ищците, и забавено изпълнение и при пълно неизпълнение с изтичане на определения краен срок за извършване на строителството, и обстоятелството, че с нея се урежда отговорността за виновно неизпълнение и на двете страни, а не само на изпълнителя, и то на същинските задължения, свързани с реализиране на основния предмет на договора по сключване на окончателен договор и извършване на строителството и всички обуславящи изпълнението на основния предмет акцесорни задължения, изискващи съдействието на съответната друга страна за осъществяването му, както и предвид препратките към нея в чл.3 и чл.9, отнасящи се до пълно неизпълнение вследствие неоказване на необходимото съдействие от страна на възложителите, и при съобразяване с обичаите в практиката, според които неустойката за пълно неизпълнение обикновено се определя в еднократно твърдо фиксирана сума, както в случая, следва да се приеме, че с въпросната клауза страните са уговорили неустойка за пълно неизпълнение. При това положение, доколкото задължението на ответника за осъществяване на строителството е изпълнено, като сградата е построена и въведена в експлоатация, и ищците основават претенциите си на неточно в качествено отношение изпълнение, а не на пълно неизпълнение, за каквото е предвидена неустойката по чл.21 от договора, за чието присъждане претендират, то претенциите им се явяват неоснователни. След като неустойката по чл.21 от договора не се дължи за лошо изпълнение на строежа, е безпредметно обсъждането на възражението на ответника за нищожност на клаузата по чл.21 от договора като противоречаща на добрите нрави, заявено с въззивната жалба, както и на доказателствата и доводите на страните относно спазването на одобрените проекти и качеството на извършените строителни работи, от неизпълнението на които задължения по отношение на конкретни СМР ищците извеждат претендираното от тях право на така уговорената неустойка. Вземане за неустойка по чл.21 от договора в тяхна полза не е възникнало на наведеното основание, поради което не следва да се обсъжда и възражението на ответника, поддържано и във въззивното производство, за изтекла погасителна давност по отношение на такова.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на предявените искове, които като такива следва да се отхвърлят след отмяна на обжалваното първоинстанционно решение, с което са уважени, като неправилно, включително относно присъдените в полза на ищците разноски.
С оглед на този изход по спора, и във връзка с изричната претенция на жалбоподателя-ответник за присъждане на направените от него пред двете съдебни инстанции разноски, въззиваемите-ищци следва да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 4500лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство за депозити за вещи лица и за изплатено адвокатско възнаграждение, и сумата от 3880лв., представляваща разноски за въззивното производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение №668 от 22.05.2019г., постановено по гр.дело №645/2017г. по описа на Окръжен съд-П., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.Б.Б. с ЕГН:********** и К.Г.Б. с ЕГН:**********,***, против „Е.“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, пл.“С.“№3, ет.3, ап.301, представлявано от управителя П.Х.П., искове за заплащане на сумата от 50000лв., представляваща договорна неустойка по чл.21 от Предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство от 05.10.2009г. с нотариална заверка на подписите рег.№**/05.10.2009г. на нотариус Ж.Н., рег.№**на НК, за неизпълнение на задълженията по чл.5 от същия предварителен договор, ведно със законната лихва, считано от 13.03.2017г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Х.Б.Б. с ЕГН:********** и К.Г.Б. с ЕГН:**********,***, да заплатят на „Е.“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, пл.“С.“№3, ет.3, ап.301, представлявано от управителя П.Х.П., сумата от 4500лв. /четири хиляди и петстотин лева/, представляваща разноски за първоинстнационното производство, и сумата от 3880лв. /три хиляди осемстотин и осемдесет лева/, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: