РЕШЕНИЕ № 261464
гр. Пловдив, 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 21371 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от В.Ж.Т. е предявила против ЗК „Лев Инс“ АД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за заплащане на сума от 13 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, претърпени от ищцата при настъпването на
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а
именно при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.04.2018 г., ведно
със законната мораторна лихва от 27.04.2018 г. до окончателното й заплащане.
Ищцата
твърди, че на 27.04.2018 г., около 17:00 часа при движение с лек автомобил
“Форд Фиеста” с ***, по ***, в посока с. М.- гр. П., управляваният от Ц.В.Т.тежкотоварен
автомобил "Мерцедес" модел ***" с ***, навлязъл от другата пътна
лента в нейната и се блъснал в предната част на управляваният от ищцата
автомобил. При произшествието изпитала остра болка в дясната предмишница и дясната коленна става, като от поставения
предпазен колан изпитала остра болка в областта на гръдния кош. На място бил
прегледана от пристигналите медицински екипи, които не констатирали счупвания.
За осъществяване на процесното пътно-танспортно
произшествие водачът на товарния автомобил – Ц.В.Т., бил признат за виновен с
влязло в сила решение, постановено по а.н.д. № 3547/2019 г. на Районен съд –
Пловдив, ХХ наказателен състав, а именно за това, че 27.04.2018 г. на ***(пътя П.
- Б.), км. 94, обл. П., при управление на моторно превозно
средство - товарен автомобил "Мерцедес" модел ***" с ***, е
нарушил правилата за движение по чл. 20 ал.2 от ЗДвП и чл. 23, ал. 1 ЗДвП и по
непредпазливост е причинил на Н.С.Т.средна телесна повреда, изразяващи се в
счупване на ***, без разместване, причиняващо трайно затрудняване на движението
на долен десен крайник за около 1,5 -2 месеца - престъпление по е чл. 343, ал.
1, б. "б" предл. второ, във вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК. Твърди, че след инцидента се прибрала вкъщи, като изпитвала силни
болки и три дни не успяла нито да спи, нито да се храни. Тъй като състоянието й
не се подобрявало на 30.04.2018 г. посетила ортопед – травматолог, който
констатирал наличие на контузия на гръдния кош и десния лакът, като предписал
14-дневно домашно лечение. В катедра по съдебна медицина й било издадено и
съдебно-медицинско удостоверение № 468/2018 г. Твърди, че стриктно спазвала
препоръките но болките продължавали. Ходила на работа, но изпитвала силни болки
през цялото време. Чувствала се психически нестабилна, поради което през месец
май 2018 г. била прегледана от психиатър, който й поставил диагноза ***придружено
със ***и предписал медикаментозно лечение. Положила усилия да продължи
нормалният си начин на живот, но чувствала, че въпреки положените усилия от
нейна страна здравословното й състояние не се променяло към по-добро, дори
напротив. В този период била студентка, като рязко спаднал успехът й. Твърди,
че това положение продължило повече от година до момента, в който болката
станала непоносима, дори при най-малките физически движения и натоварвания.
Затворила се в себе си и отново започнала да се притеснява за здравето си. По
препоръка през месец октомври 2019 г. била прегледана от специалист – невролог,
който установил увреждания на ****, увреждания на ****в неясния и другите
отдели на гръбначния стълб с ****. Установили се и други травми на горния
крайник, като при направена рентгенова снимка е констатирана ****с умерена ****.
През месец ноември 2019 г. посетила отново психиатъра, който поставил
заключение, че ищцата е много психически потисната, силно тревожна, с нарушен
сън и апетит. Сочи, че в резултата на процесното пътно-транспортно произшествие
претърпяла следната телесна повреда: *****, умерена **** в областта на прехода
средна към долна трета на ****. Случилото се отразило и на психическото й
състояние с поставена на 08.11.2019 г. основна диагноза ****. Твърди, че
управляваният от делинквента автомобил е застрахован
при ответника, поради което и на 8.05.2018 г. завела щета с ****, като на
11.12.2019 г. била уведомена от ответника, че последният е в готовност да
изплати застрахователно обезщетение в размер на сумата от 3 000 лв., с което
последната не изразила съгласие. Счита, че справедливият размер на заместващото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на сумата от 13 000
лв. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност.
Оспорва всички твърдения в исковата молба, освен това, че е страна по
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № ****. Оспорва изложения в
исковата молба механизъм за осъществяване на процесното пътно-транспортно
произшествие. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между травмите,
посочени от ищцата и произшествието, тъй като при непосредствения преглед на
ищцата не са установени твърдените телесни повреди. Поддържа, че установени са
единствено кръвонасядания в областта на тялото и
крайниците - Амбулаторен лист № 15/30.04.2018 г. и СМУ № 468/04.05.2018 г. -
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. Твърди, че
ищцата не е посещавала консултация повече от 1 година и 5 месеца и чак тогава са
констатирани болки в лявата страна на гръдната половина. По отношение на
посоченото смесено ****, сочи, че в Амбулаторен лист № 332/11.05.2018 г. е
отразено, че ищцата имала оплаквания от ****, ****, получила многократни ****,
за които е провеждала лечение с ****, един месец преди произшествието,
следователно последната е имала проблеми и оплаквания свързани с влошено
психично здраве преди катастрофата. При условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
изразяващо се в непроведено от последната лечение и неспазване на медицинските
предписания, поради което и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД моли за намаляване
на размера на претендираното обезщетение. Счита, че размерът на обезщетението
за твърдените неимуществени вреди, чието настъпване оспорва, за прекомерен. По
така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с
кумулативно обективно съединени осъдителни искове чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с
чл. 498, ал. 3 КЗ и по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо
застрахователя на делинквента за получаване на
обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира
под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с
чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява възможност за предявяване на
претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на
писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е
установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на
застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред
застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно
плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална
предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.
Следователно съдът дължи проверка както на
общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на
допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в
разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - започнала процедура за доброволно
плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.
496, ал. 1 ГПК, в който е заплатено обезщетение от страна на застрахователя, с
размера на което увреденото лице е изразило несъгласие, в който смисъл е и практиката
на Върховния касационен съд, напр. – Определение
№ 332/19.07.2018 г. ПО ч. т. д. № 1614/2018 г., ТК, І т.о.
В случая в производството по делото са
представени писмени доказателства, установяващи обстоятелството, че
пострадалото лице е предявило претенцията си за получаване на обезщетение към
застрахователя на деликвента на 18.05.2018 г., с
представяне на всички необходими документи – в случая изискани от
застрахователя, на основание чл. 498, ал. 2 КЗ, по която е образувана щета № ****при
ЗК „Лев Инс“ АД
Застрахователното
дружество е определило обезщетение в размер на сумата от 3 000 лв., за
което пострадалата е уведомена с писмо изх. № 10605/11.12.2019 г., с размера на
което последната не е съгласна. В исковата молба са изложени твърдения, че
ищцата е уведомена за определеното от застрахователя обезщетение на същата дата
– 11.12.2019 г., което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Като
взе предвид така установените обстоятелства съдът намира, че исковата молба е
предявена след изтичане на установения в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ
срок, считано от уведомяване на застрахователното дружество за претенцията по
реда на чл. 380 КЗ.
Възникването на имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя от положителното установяване на
следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. делинквента виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното деяние и 2. гражданската отговорност на делинквента
да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента
и ответника – застраховател.
В производството по
делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване от страните на
основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК обстоятелството, че към момента на настъпване на
твърдяното пътно-транспортно
произшествие гражданската отговорност на Ц.В.Т., управлявал тежкотоварен автомобил "Мерцедес" модел ***" с per. № ****, е застрахована
при ищцовото дружество ЗК „Лев Инс“ АД по силата
по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № ****.
По делото е приложено а.н.д. № 3547/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХХ наказателен състав. С решение №
1425/29.07.2019 г., постановено по делото обвиняемият Ц.В.Т.е признат за виновен
в това, че на 27.04.2018 г. на ****(пътя П. - Б.), км. 94, Област П., при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Мерцедес“,
модел ***“ с ***, е нарушил правилата за
движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 23, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е
причинил на Н.С.Т.средна телесна повреда - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ предл.
второ, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. С така постановеното решение и на основание
чл. 78 а, ал. 1 НК обвиняемият е освободен от наказателна отговорност, като му
е наложено административно наказание глоба в размер от 1 500 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Със задължителните
за съдилищата разяснения,
дадени с т. 15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС се приема, че решението
по чл.78 а
НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност
и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в
сила присъда. В мотивите на посоченото
тълкувателно решение е разяснено, че понятието
„присъда”, употребено в чл. 83, ал. 1,
т. 4 и чл. 300 ГПК следва да се тълкува като съдебния
акт, с който по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършването на
престъпно деяние. С решението по чл. 78 а НК
наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата –
за дееца, деянието, противоправността му и за вината. Разликата
се състои само във вида на отговорността – освобождаването от наказателна
отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед
виновността на дееца.
Следователно
така постановеното съдебно решение обвързва гражданския съд относно вината на
обвиняемия и противоправността на деянието му,
изразяващо се в допуснато нарушение на правилата за движение, установени в
разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.“ и чл. 23, ал. 1 ЗДвП – „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удряне
в него, когато то намали скоростта
или спре рязко“.
С
така постановеното решение ответникът е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ предл. второ, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като посоченото
престъпно деяние е осъществено спрямо пострадалата Н.С.Т., а не по отношение на
ищцата В.Ж.Т..
Това
обстоятелство не опровергава изводите на настоящия съдебен състав досежно
установената вина и противоправност на деянието на делинквента,
тъй като с влязлото в сила решение е установено от обективна страна съставомерност на деянието, представляващо престъпление
против транспорта и довело до настъпване на пътно-транспортно произшествие с
участие на повече от един автомобил. В мотивите на постановеното решение на
наказателния съд е установено от обективна страна, че на 27.04.2018 г.
обвиняемият Т., около 17.00 часа управлявал товарен автомобил „Мерцедес“ модел ***“
с ***, като се движел по ***(пътя П.-Б.), Област П., в посока от юг на север. В
този момент валял лек дъжд, пътната настилка била влажна, но видимостта била
ясна. При км. 94 на посочения път пред товарния автомобил започнала да се
образува колона от моторни превозни средства. Установено е, че пред товарния
автомобил се движел л.а. „Тойота Корола Версо“ - в същата посока, а в лявата лента за движение в
посока от север на юг се движел л.а. „Форд Фиеста" с peг.
***, управляван от ищцата в настоящото производство - В.Ж.Т.. Наказателният съд
е установил механизма на деянието с настъпили шест последователни удара,
вследствие на противоправното деяние на водача на товарния автомобил, като е
установено следното: „вследствие на предприетата от обвиняемия маневра т.а.
„Мерцедес“ продължил да се движи напред и на ляво и навлязъл с предната част на
товарния автомобил в лявата лента за движение. По този начин настъпил удар в
предната част на т.а. „Мерцедес“ и в задната част на т.а. „Волво
FM7“, а след навлизането на т.а. „Мерцедес“ в лявата лента е настъпил шести
удар в предната част на т.а. „Мерцедес“ и в предната част на л.а. „Форд
Фиеста“. След този удар т.а. „Мерцедес“ преустановил движението си.“.
Следователно и с оглед така установеното от
обективна страна от наказателния съд, настоящият съдебен състав намира, че в
производството е установена вината и противоправността
на деянието на застрахования делинквент, който при
движение по ***(пътя П.-Б.), Област Пловдив, в посока от юг на север с товарен
автомобил „Мерцедес“ модел ***“ с ***, нарушил правилата за движение по чл. 20,
ал.2 от ЗДвП и чл. 23, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил пътно-транспортно
произшествие с лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. ***, управляван от В.Ж.Т. в
насрещното платно за движение.
За да достигне до този правен извод съдът
съобрази практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение №
177/06.12.2018 г. по т. д. № 2394/2017 г. на ВКС, в която се възприема, че с
мотивите към присъдата наказателният съд обхваща цялостният предмет на спора и
установява по този начин пределите на задължителност и обвързаност на
гражданския съд от присъдата с оглед приложението на общата разпоредба на чл.
342, ал. 1 НК, поради което всичко, което присъства в изпълнителното деяние
като действие/бездействие, относимо към конкретен юридически факт, следва да
бъде прието като вече разрешено за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от присъдата. В този смисъл е и Решение № 138/03.01.2020 г. по т.
д. № 293/2019 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС.
По така изложените съображения в настоящото
производство подлежат на установяване вредата и наличието на причинно-следствена
връзка между противоправното деяние на застрахования делинквент
и вредата.
В производството по делото са изслушани
показанията на свидетелката В.К.Т. – **на ищцата, която свидетелства, че на
27.04.2018 г. получила обаждане от дъщеря си, която й казала, че претърпяла
катастрофа, че колата е смазана и не знаела какво да прави. Свидетелката сочи,
че по думите на дъщеря й си личало, че последната е в шок. Дъщеря й разказала,
че в първия момент е видяла белия цвят на въздушната възглавница и помислила,
че е умряла. След като излезнала от колата сама
отишла към линейката, тъй като изпитвала болки в главата и цялото тяло,
най-вече гръдния кош и дясната ръка, където са я прегледали и й казали, че й
няма нищо. В началото й правили компреси и болкоуспокояващи, но болката се
усилила и отишли на ортопед, който установил, че травмите са нормални за такъв
инцидент и й дал 14-дневен болничен. Бил осъществен единствено преглед без
рентгенография. След инцидента постоянно плачела. Физическите болки не
отшумявали и си останали, но дъщеря й започнала да се чувства и емоционално
нестабилна, изпадала в депресивни състояния, плачела без причина и не успявала
да се съсредоточи. Това започнало да й пречи на работата и обучението.
Преминала на 4-часов работен ден, тъй като седнало положение изпитвала болки.
Надявали се болките да отшумят, но това не станало, при физическо натоварване
дъщеря й получавала спазми и започвала да повръща, затова през месец ноември
2019 г. отново решили да посетят специалист невролог, който я насочил към
ортопед, където установили калцирала травма на гръдния кош, т.е. имало
счупване, което е зараснало, но накриво. Свидетелства, че през този едногодишен
период дъщеря й не е получавала други травми. През този период дъщеря й
периодично изпитвала болки, като под периодично свидетелката имала предвид поне
три пъти в седмицата, като това продължило около година и половина. Преди
катастрофата дъщеря й не е изпадала в депресивни състояния, единствено при
преживяна загуба на баба й и дядо й, се наложило да приема мента, глог и
валериан.
Съдът приема за достоверни показанията на този
свидетел, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски
логични са, като последният възпроизвежда пред съда непосредствените си
възприятия досежно преживяното от ищцата.
От изслушаната по делото и приета без
възражения от страните съдебно-медицинска експертиза, работила с приетите по
делото по рада на чл. 192 ГПК и приложените от ищцата медицински документ, се
установява, че на ищцата са причинени следните травматични увреждания:
последици от други уточнени травми на горен десен крайник; ****, **********.
Така установените травми в своята съвкупност и по отделно причинили
разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК. Вещото лице е
посочило, че описаните травматични увреждания са причинени от удар или
притискане с твърд тъп предмет и е възможно да бъдат причинени, така както се
посочва от пострадалата. Посочено е, че непосредствено след инцидента
пострадалата е изпитвала умерени по сила и интензитет болки и страдания, при
оздравителен процес от 15-20 дни, в хода на който последните постепенно
затихват. Вещото лице е посочило, че относно установеното на 09.10.2019 г.
счупване на ****с умерена **** не може категорично да се посочи наличие на
причинно-следствена връзка с произшествието, тъй като е установено година и половина
след това и липсва медицинска документация за този период. При изслушване на
вещото лице в съдебното заседание по реда на чл. 195 ГПК последното е посочило,
че ако от момента на произшествието до момента на установяване на счупването на
****на гръдния кош, пострадалата не е преживяла други
травми, най-вероятно счупването е от произшествието. Експертът е изяснил, че
това счупване не застрашава живота и е възможно в период от година и половина
да се живее с такава травма, като последната може да се диагностицира само с
рентген или скенер, който трябва да е фокусиран в тази област.
Съдът цени заключението на вещото лице като
компетентно и безпристрастно дадено и възприема констатациите на последното,
включително изясненото при изслушването му в съдебно заседание.
По делото е прието заключението по изслушаната
съдебно-психиатрична експертиза, дала заключението след осъществяване на
преглед на ищцата и запознаване с приложените в производството по делото
медицински документи. Вещото лице е посочило, че ищцата е преживяла остра
стресова реакция на 27.04.2018 г., с последващо разстройство на адаптацията,
като това състояние е продължило няколко месеца. Експертът е установил, че
психичното състояние на пострадала, две години и половина след инцидента, е
стабилизирано и не са налице данни за задълбочаване на тревожно-депресивните
оплаквания. След инцидента пострадалата провела кратко лечение с прием на антидепресанти, като към момента на експертизата
пострадалата споделяла **** и емоционална лабилност, които представлявали
невротични оплаквания с широк регистър от причини. При провеждане на
събеседване с пострадалата, вещото лице е посочило, че при обсъждане на
случилото се се наблюдава забързване на речевия темп,
пострадалата ставала многоречева и емоционално
лабилна с интензивни *** реакции.
Възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
изразяващо се в управление на процесния автомобил без поставен предпазен кола,
остана недоказано в процеса от страна на ответника, чиято е доказателствената
тежест за установяване на това правнорелевантно
обстоятелство при условията на пълното и главно доказване по реда на чл. 154,
ал. 1 ГПК.
Не се установи и
възражението на ответника за непроведено от страна на пострадалата лечение и
неспазване на препоръките на лекуващия лекар. Установи се, че с оглед
продължаващата след инцидента **** и емоционална нестабилност ищцата е провела
лечение с антидепресанти, а досежно болките в
гръдната област е посетила ортопед, от който е получила уверение, че последните
са нормални с оглед инцидента, като е следвала лечението с прием на
обезболяващи медикаменти, в който смисъл са показанията на свидетелката Т..
Съдът възприема заключенията на вещите лица,
дали пълен отговор на всички поставени за решаване въпроси, поради което при
постановяване на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до
които вещите лица са достигнали.
По така изложените съображения съдът намира,
че на ищцата са причинени следните увреждания, представляващи лека телесна
повреда по смисъла на НК, а именно - последици
от други уточнени травми на горен десен крайник; ****, **************. Така
установените увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
деяние на застрахования, което обстоятелство е установено от вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза.
В този смисъл съдът не възприема възраженията
на ответника, че след непосредствения преглед на ищцата не са установени
травматични увреждания, доколкото вещото лице е дало заключението си при
запознаване с приложените по делото медицински документи.
Съдът намира, че и установеното едва на
09.10.2019 г. счупване на ****с умерена **** се намира в пряка и непосредствена
причинна връзка с процесното произшествие. За да достигне до този извод съдът
цени показанията на свидетелката Т., която посочва, че през целия период до
извършване на рентгенографията, около година и половина, ищцата е изпитвала
болки и е имала затруднения при осъществяване на физическа дейност, както и че
през този период ищцата не е преживяла други травми. Взимайки предвид така
установеното от фактическа страна от тези гласни доказателствени средства и при
съобразяване на уточнението от вещото лице по съдебно-медицинската експертиза,
дадено в съдебното заседание, в смисъл, че е възможно такава травма да се
открие впоследствие, доколкото е необходимо осъществяване на рентгенография,
както и че ако не са налице други инциденти е възможно счупването да е
вследствие на инцидента, съдът обоснова своя правен извод в посочения смисъл.
В пряка причинно-следствена връзка с
произшествието се намират и установените по съдебно-психиатрична експертиза
психологична травма, получена от ищцата и изразяваща се в преживяна на
27.04.2018 г. остра стресова реакция, с последващо разстройство на адаптацията,
като това състояние е продължило няколко месеца. Съдът установи и наличие на
негативни изживявания от страна на пострадалата, свързани с преживяване на
случилото се при разказа за него пред вещото лице, което от своя страна дава
основание за извод за непреминали негативни изживявани, свързани с инцидента и
наличие на преживян стрес, който е оставил следа в съзнанието на пострадалата.
С оглед изложеното настоящата съдебна
инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната
отговорност на товарен автомобил "Мерцедес" модел ***" с per. № **** - Ц.В.Т., са осъществени в обективната
действителност.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат
възстановени, поради което и предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление
№ 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението.
В конкретния
случай при определяне размера на заместващо обезщетение съдът съобрази
заключението по изслушаните съдебно-медицинска и съдебно-психиатрични експертизи,
от които се установява причинени на ищцата травми засягащи нейната физическа и
психическа неприкосновеност, както и че установените травматични увреждания носят белезите на лека
телесна повреда по смисъла на Наказателния кодекс. Съдът съобрази и
установеното от експертното заключение, че болките и страданията, причинени на
ищцата са били с умерен, като последните постепенно са затихнали до пълното им
изчезване в периода на оздравителния процес с продължителност от около 15-20
дни. Съдът съобрази и установеното едва след година и половина от инцидента
увреждане, изразяващо се в счупване на ****с умерена ****, което през целия период
до установяването му е причинявало на ищцата лека и периодична болка, в който
смисъл са и разясненията на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза. Съдът
съобрази и механизма на деянието, изразяващо се в челен удар от навлязъл в
платното за насрещно движение тежкотоварен автомобил, причинило на пострадалата
остра стресова реакция, с последващо разстройство на адаптацията, както и
обстоятелството, че при пресъздаване на случилото се пострадалата изживява
последното с остра емоционална реакция, т.е. последствията от травмата са
налични при преживяване на случилото се и към момента на осъществяване на
прегледа от вещото лице, макар последното да е установило, че ищцата се е
възстановила от преживяното. Съдът цени и показанията на свидетелката В.Т. К.,
която сочи, че ищцата изпитвала болки след инцидента, който освен това причинил
на последната и емоционален дискомфорт. С
оглед на така приетите за установени правнорелевантни
факти съдът приема, че заместващото обезщетение на ищцата Т. за причинените й
при настъпване на процесното телесно увреждане неимуществени вреди е в размер на 8 000 лв. До този размер исковата претенция
следва да бъде уважена, като за разликата до пълния й предявен размер от 13 000
лв. предявеният иск следва да се отхвърли.
След като главният иск за
заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди на
ищцата от процесното застрахователно събитие е основателен, следва да бъде
присъдена законната лихва върху главницата от момента на причиняване на
процесния деликт – 27.04.2018 г., до окончателното й заплащане – арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.
429, ал. 1, изр. 2 КЗ – „В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3.”. Следователно застрахователят отговаря
и за забавата на делинквента, чиято гражданска
отговорност е обезпечил, за заплащане на обезщетение за претърпените вреди. От
момента на уведомяване на застрахователя и изтичането на срока за заплащане на
застрахователно обезщетение, което в случая е било сторено от страна на
пострадалата, застрахователят изпада на собствено основание в забава за
изпълнение на задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение. В
този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, формирана с Решение № 199/10.05.2016
г. по търг.д. № 3137/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о., в което се приема следното
разрешение: „…тази забава, обаче, е в пряка и непосредствена причинна връзка с
поведението на делинквента единствено до уведомяване
на застрахователя, респ. предявяване на прекия иск срещу същия, за присъждане
на застрахователно обезщетение на пострадалия. Забавата в издължаването му след
този момент, независимо от това дали застрахователят добросъвестно счита, че са
налице основания за недължимост на застрахователното обезщетение
или съзнателно упражнява превратно процесуалното си право за оспорване на
претенцията, доколкото основание за отхвърлянето й не би било прието за
доказано, е резултат единствено от поведението на застрахователя. Отговорността
за вредите от тази забава в издължаване на застрахователното обезщетение, пряка и непосредствена последица от
поведението на самия застраховател, за този именно период – от уведомяване от
застрахования за настъпване на застрахователното събитие или от завеждането на
пряк иск за застрахователно обезщетение насетне, когато не е предхождано от
уведомяване на застрахователя от застрахования, предпоставя единствено
неговата, не и на делинквента отговорност. Затова и
обезщетението за забавено изплащане на застрахователното обезщетение, за
периода до уведомяването на застрахователя, респ. завеждането на прекия иск, се
включва в размера на застрахователната сума, тъй като е плащане на основание
застрахователния договор, но не и обезщетението за забава след този момент, дължимо
при общия фактически състав на отговорността за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.“ В
последното е тълкувана и правната уредба, установена от действащия Кодекс на
застраховането, макар и в разглеждания от касационната инстанция казус да е бил
приложим отменения КЗ, поради което постановките и разясненията на ВКС следва
да намерят и съответно приложение в настоящия случай.
С оглед изхода на правния
спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат
присъдени сторените в производството по делото разноски, съобразно уважената
част от предявените искове. В производството по делото ищецът е сторил следните
разноски: 505, 20 лв. за съдебни експертизи и сумата от 1 300 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение или за сумата от общо 1805, 20 лв., от
които съобразно уважената част на
предявения иск в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 962,
77 лв.
На ответника се
следват разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, но не следва да бъдат присъждани,
доколкото такива реално не са сторени.
В производството по делото е ищцата е освободена от заплащане на държавна такса
на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което и с оглед изхода на правния
спор, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
внесе по сметката на съда сумата от общо 320 лв. за държавна такса от общо
дължимия размер на държавната такса от 520 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, със
съдебен адрес ***, пл. „Кочо Честименски“ № 2, вх. Б,
ет. 1 – адв. Д., да заплати на В.Ж.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер от 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, претърпени при настъпването на застрахователно събитие по
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а именно - пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 27.04.2018 г., ведно със законна мораторна лихва
върху тази сума, считано от 27.04.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдения
размер от 8 000 лв. до пълния му предявен размер от 13 000 лв.
ОСЪДЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Застрахователна компания „Лев Инс“
АД да заплати на В.Ж.Т. сумата в
размер от 962, 77 лв. – съдебно-деловодни
разноски по гр.д. № 21371/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX
граждански състав.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК “Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Пловдив сумата от 320 лв.
– разноски за държавна такса в исковото производство по гр.д. № 21371/2018 г. на Районен
съд - Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК