РЕШЕНИЕ
№ 3032
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д Л Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от ДЛ Д Административно наказателно дело №
20231110205442 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на против електронен фиш № , издаден от АПИ, с който, на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДП, на жалбоподателя била наложена
имуществена санкция, в размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното, лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление – навежда доводи за процесуални нарушения
(незаконосъобразна процедура по ангажиране на отговорност; неспазен утвърден образец;
неспазен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН; непосочен АНО и място на нарушението). Моли за отмяна на
атакуваното НП. Претендира деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения, допълвайки с доводи за маловажност на случая.
Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 18.06.2021 г., в 20:48 ч. в общ , по път , км , с посока намаляващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, бил заснет влекач Мерцедес Актрос, (собственост на
дружеството-жалбоподател) с технически допустима максимална маса 19000 кг, 2 бр. оси,
екологична категория Euro 6D, без ремарке, за който частично не била заплатена дължимата пътна
такса, тъй като за посоченото ППС имало подадена тол декларация за преминаване, но платената
категория била по-малка от измерената. Цитираното обстоятелство било установено с устройство
№ 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси и
1
регистрирано под № Размерът на неплатената такса възлизал на 0,14 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: електронен фиш;
СРМПС; тристранен договор; фактури; преводно нареждане; известие за доставяне; разпечатка от
електронна система и снимков материал; справка от НТУ при АПИ за техническа изправност;
протокол за утвърждаване на образец; справка за размер на неплатена такса.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на фиша, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният
закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК
вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл.
313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че фишът е издаден от компетентна институция; в
предвидената от закона писмена форма и съдържание – съобразно утвърдения образец, както и при
спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на фиша на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възраженията за допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, са
неоснователни.
Съдът не е обвързан със задължение да коментира цитирания от жалбоподателя проект за
изменение на ЗДП, доколкото същият не е част от нормативната уредба и приемането му в една
или друга редакция е едно бъдещо, несигурно събитие.
Съдържанието на фиша е съобразено с утвърдения образец, като процедурата за
ангажиране на отговорност не предполага наличието на физически издател на атакувания
процесуален документ. В допълнение, в обжалвания фиш е налице и надлежна индивидуализация
на мястото на извършване, кореспондираща със списъка към Решение № 101/20.02.2020 г. на МС и
за улеснение на страните и съда е представена и визуализация (л. 11). Касателно възражението за
неспазен срок по чл. 34 ЗАНН, налице са доказателства за генериране на фиша, в рамките на
тримесечния срок (л. 18), с пълна хронология на последващите действия.
По приложението на материалния закон
Атакуваното НП, обаче, е незаконосъобразно от материалноправна гледна точка.
Независимо от факта на доказаността на инкриминираната фактология и принципната
2
съставомерност на подобен пропуск, съдът намира случая за маловажен, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай, нарушението са застрашили обществените отношения, свързани
с надлежни постъпления в републиканския бюджет, но доколкото се касае за частично (а не –
цялостно и изначално) неплащане, то – в символичен размер (0,14 лева), следва да се приеме, че
обществената опасност на този комплекс от действия и бездействия не се отличава с достатъчен
интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не
представлява маловажен случай (актуален е и въпросът с разхищението на административен и
съдебен ресурс).
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция, представените
доказателства за направени разноски, наличието на изрична претенция за присъждане и липсата на
възражение за прекомерност, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъден пълният
претендиран размер.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № *********, издаден от АПИ, с който, на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДП, на била наложена имуществена санкция, в размер на 2 500
лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, АПИ да заплати на “ЕИК сумата от 720
3
(седемстотин и двадесет) лева – деловодни разноски по н.а.х.д. № 10853/2022 г. по описа на СРС,
НО, 104 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, АПИ да заплати на “ ЕИК сумата от 720
(седемстотин и двадесет) лева – деловодни разноски по к.н.а.х.д. № 1169/2023 г. по описа на
АССГ, XXI кас. състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, АПИ да заплати на , ЕИК сумата от 720
(седемстотин и двадесет) лева – деловодни разноски по н.а.х.д. № 5442/2023 г. по описа на СРС,
НО, 11 състав.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4