№ 13
гр. Сливница, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20201890200553 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
К. Д. СТ., с ЕГН: **********, ******, обжалва електронен фиш серия
„К”, № 3928602, издаден от ОДМВР - София, с който за нарушение на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП, за това, че на 25.08.2020 г. в 08.41 часа на път І-8, в района на
12+500 км., с посока на движение към гр. София, като водач на МПС – л.а.
„Ситроен”, модел „Ц 3”, с рег. № СВ *** КХ, при ограничение на скоростта за
движение от 50 км./ч. въведена с пътен знак В-26, се движела с 88 км./ч. (или
с превишение от 38 км.), като скоростта, датата и часа са фиксирани с
автоматизирано техническо средство „ARH CAM S 1“ с фабр. № 11743с1, на
основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП й е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лв. В жалбата е изложено,
че при издаване на електронния фиш са допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Жалбоподателката твърди, че на
посочената във фиша дата погрешно е отразена посоката на движение на
автомобила – към гр. София, а тя се е движила в обратна посока - към гр.
Драгоман, тъй като е отивала на работното си място – ГКПП – Калотина.
Посочва, че е налице несъответствие между отразеното във фиша
ограничение на скоростта и поставените на този участък от пътя наколко
знака „В 26“. На следващо място счита, че е спорен въпросът дали АТСС, с
1
което е заснета скоростта на движение, е от одобрен тип и дали е било годно
за употреба. Изтъква, че не е възможно техническото средство да снима
движещите се автомобили в двете посоки. В представените по делото
писмени бележки жалбоподателката цитира разпоредби от относимите към
случая нормативни актове. При тези съображения за незаконосъобразност и
неправилност на атакувания фиш жалбоподателката иска той да бъде
отменен.
Административнонаказващият орган изразява становище за
неснователност на жалбата и моли издадения електронен фиш да бъде
потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства (електронен фиш серия „К“, № 3928602/25.08.2020 г., издаден
от ОДМВР – София и снимков материал към него, ръководство на
потребителя за АТСС, справка от ОПУ – София и схема, справка за
собственост на лек автомобил, акт за встъпване в длъжност, заповед № 517з –
1758/10.06.2016 г., сертификат за преминато обучение за работа с преносима
система за видеоконтрол, заповед № 8121з – 172 / 29.02.2016 г. и заповед №
8121з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, протокол за
използване на АТСС, удостоверение за одобрен тип техническо средство,
протокол от проверка на преносима система за контрол на скоростта, заповед
№ 4078з-32-28.01.2020 г. на ВПД Директор на РДГП Драгоман, график),
намира за установено следното от фактическа страна:
На 25.08.2020 г. в 08.41 часа на път І-8, в района на 12+500 км., с посока
на движение от гр. Драгоман към гр. София с техническо средство „ARH
CAM S 1“ с фабр. № 11743с1 е заснет лек автомобил, марка „Ситроен”, модел
„Ц 3”, с рег. № СВ *** КХ да се движи със скорост от 88 км./ч. при въведено
ограничение на скоростта от 50 км/ч. в населено място. С това водачът е
нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. За нарушението е съставен електронен фиш
серия „К”, № 3928602, издаден от ОДМВР - София. Следва да се приеме, че
същият е бил управляван от жалбоподателката, тъй като в срока по чл. 189 ал.
5 от ЗДвП, последната не е представила декларация с данни за лицето което е
управлявало цитираното МПС на установената дата и място. Ето защо в
конкретния случай не са налице основания за анулиране на така издадения
фиш.
2
Безспорно е установено също така, че в района на 12+500 км. километър
на ПП І-8 се е осъществявал контрол на скоростта на движещите се МПС с
АТСС „ARH CAM S 1“. Техническото средство било валидно към датата, на
която е било установено нарушението, видно от приложения по делото
Протокол от проверка № 55 - С - ИСИС/30.09.2019 г.
Видно от приложеното по делото удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, е че се касае за преносима система за
контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S 1“. Техническото средство е било валидно към датата на която е
било установено нарушението, видно от приложеното удостоверение е, че
срокът на валидност е до 07.09.2027 г., поради което според решаващия
съдебен състав по безспорен начин е установена и скоростта с която
автомобилът се е движил, както и точният час на нарушението. Посочените в
обжалвания фиш данни, съдът възприема за безспорно установени и с оглед
разпоредбата на чл. 189 ал. 15 от ЗДвП.
В протокола за използване на АТСС е отразено, че камерата е настроена
с посока на задействане в двете посоки – заснемане и на приближаващи, и на
отдалечаващи се обекти.
На следващо място, от заключението на съдебната автотехническа
експертиза се установява, че в участъка на 13-ти км. от ПП-I-8
(автомагистрала Европа) към 25.08.2020 г. се извършва строителство и
хоризонталната и вертикалната пътна маркировка е била организирана по
временно действаща схема, утвърдена от ОПУ- София. Съгласно
приложената схема в този участък от пътя движението се е осъществявало в
едно платно с две ленти, по една лента за движение във всяка посока,
разделени с двойна смесена линия, прекъсната откъм тази за движение в
посока София. В участъка за движение към София е имало поставени пътни
знаци, както следва: пътен знак „В 24” (въвеждащ забрана за изпреварване) –
на км. 12+050 км.; „А 2“ (опасен завой наляво) - на км.12+050 км.;
указателна табела „Ж 6“ (указва посоката на движение към населени места) –
12+600 км. и указателна табела „Д 11“ (начало на населено място) - 12+692
км. Зоната на действие на пътен знак „Д 11“, ограничаващ скоростта на
движение в населено място на 50 км./ч., започва от мястото му – 12+692 км. и
продължава по пътен знак „Д 12“ (край на населеното място) или до друг
3
пътен знак, регулиращ скоростта на движение. Точката с посочените в
електронния фиш координати се намира в района на км. 12+810 м. от ПП – I –
8 (автомагистрала Европа) в банкета от дясната страна на лентата за
движение в посока към Калотина. При заснемането на снимка № 0240929
камерата е била в стационарен режим с посока за задействане в двете посоки
– заснемане и на приближаващи се, и на отдалечаващи се обекти. Лек
автомобил марка „Ситроен”, модел „Ц 3”, с рег. № СВ *** КХ се е движил в
посока към гр. София. Радарът (камерата) е била разположена на място с
координати 42.930768 и 22.928187, (км.12+810 м.) и разстояние около 118 м.
след началото на установеното с пътен знак „Д 11“ ограничение на скоростта
– 50 км./ч. (км.12+692 м.). Автомобилът е заснет отзад, когато е бил на
разстояние 101 м. от мястото на разполагане на камерата и в момента на
заснемането е бил на около 219 м. след началото на установеното с пътен знак
„Д 11“ ограничение на скоростта от 50 км./ч. и в зоната на действие на
ограничението. Автомобилът е заснет в процес на отдалечаване от камерата и
от знака и камерата не е могла да засече скоростта му преди поставения знак,
въвеждащ ограничение на скоростта.
При разпита си в съдебно заседание вещото лице допълва, че разликата
от 310 м. между джипиес координатите, съответстващи на км. 12+810 м. и
посоченото на снимката местоположение км.12+500 м. не би оказала влияние
на местоположението на пътните знаци и на обсега на техническото средство.
Вещото лице добавя, че камерата може да снима по едно и също време в двете
посоки.
От приложената по делото справка за собственост на лек автомобил
марка „Ситроен”, модел „Ц 3”, с рег. № СВ *** КХ „Ситроен”, модел „Ц 3”, с
рег. № СВ *** КХ се установява, че същият е собственост на
жалбоподателката К. Д. СТ..
При така описаната фактическа обстановка, съвпадаща с възприетата от
административнонаказващия орган, настоящия съдебен състав намира, че
атакуваният електронен фиш е законосъобразен и правилен и следва да бъде
потвърден изцяло.
За да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност
спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно
предвидени от закона предпоставки: На първо място следва да е извършено
4
административно нарушение (действие или бездействие), което нарушава
установения ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено от закона
за наказуемо с административно наказание по административен ред. На второ
място, отговорността в административно – наказателното производство е
лична, от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е
необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е
необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН,
относно предпоставките за образуване на административно наказателно
производство и сроковете за завършването му, както и издадените фишове да
отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона
реквизити.
Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на
съответното административно нарушение.
В конкретния случай съдът намира, че представения по делото
електронен фиш, издаден от ОДМВР София, от формална страна съдържа
изискуемите реквизити и отговаря на изискванията на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП,
именно: съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, или мястото на доброволното й
заплащане, а също така образецът на електронния фиш съответства на
утвърдения от министъра на вътрешните работи. Законодателят е определил
точно какви елементи съдържа този специфичен административен акт.
Електронният фиш няма характеристиките на АУАН и в този смисъл по
отношение на него не намират приложение разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН.
В случая е без значение и типа на техническото средство – мобилно,
или стационарно. По делото са налични доказателства (удостоверение за
одобрен тип средство за измерван), от които се налага изводът, че
техническото средство, с което е била измерена скоростта на движение и е
заснет автомобила, управляван от жалбоподателката, е годно техническо
средство по смисъла на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП. Законовият текст не
разграничава техническите средства на мобилни и стационарни, а
5
единственото условие е, че нарушението е установено от самото техническо
средство в отсъствие на контролен орган и нарушител. Логичното тълкуване
на този текст предполага, че при установяване на нарушението, контролният
орган (дори да се приеме, че присъства на място) не спира движещият се
автомобил и не му съставя АУАН, т.е. изключва се човешкият фактор, както
от страна на контролния орган, така и на нарушителя.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол ARH CAM S 1, надлежно калибрована, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-
камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни,
са преминали метрологична проверка, в това число и софтуера за обработка
на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно
спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
В този смисъл е и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
6
контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата). В чл. 9 от
същата изрично е регламентирано, че за осъществяване на контрол с АТСС
служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно
разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока.
Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и
извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. След
изтичане на времето за контрол, служителят изключва автоматизираното
техническо средство или система, като информацията със запаметените от
уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален
сървър за издаване на административни документи във връзка с установените
нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10 от Наредбата.
В процедурата по установяване на нарушение с мобилна система за
видеоконтрол скоростта се въвежда от служител на ОДМВР – София, в
случая това е бил мл. автоконтрольор Б.Борисов (съобразно представената от
ОДМВР – София информация). Както беше посочено и по-горе скоростта на
движение на автомобилите, които се движат със скорост над максимално
допустимата се засича и заснема автоматично от камерата. При това
положение, в случай че автомобил със скорост, несъобразена с наложеното
ограничение, изпревари автомобил, който се движи в рамките на
ограничението, камерата ще отчете и ще бъде генериран фиш само на
автомобила, който се движи с превишена скорост, като автомобилът, който се
движи със съобразената с ограничението скорост няма да бъде заснет, тъй
като не попада в параметрите, зададени с превишаване на скоростта. Част от
техническите характеристики на тази система за измерване е възможността да
измери скоростта на всички, навлизащи в обхвата на радара ППС и да
идентифицира всяко от тях.
Видно от представените снимки, автомобилът на жалбоподателката е в
лявата лента по посока на движението, пред системата, с която е засечен, и
извършва маневра изпреварване на движещ се в дясната лента в същата
посока друг автомобил. Между превозното средство и системата няма друг
обект, а видно от ръководството за работа с техническо средство ARH CAM S
1, само снимката, направена по време на самото измерване на скорост може
да бъде използвана за еднозначно определяне на нарушителя, в случай че в
снимката е заснето повече от едно МПС. След като е направен клип, който
7
съдържа автомобила на жалбоподателката, съдът приема, че и всички условия
за изготвянето му са били налице.
При така установените обстоятелства, настоящият съдебен състав
приема, че твърденето на жалбоподателката, че на процесната дата се е
движила в противоположната посока – към ГКПП – Калотина, остана
недоказано. То не намира подкрепа и в представените по делото заповед №
4078з-32/28.01.2020 г. и график.
Според решаващия съдебен състав на първо място безспорно е
установено по делото, че на конкретния пътен участък е наличен ограничаващ
скоростта на движението знак „Д 11“, въвеждащ задължителна максимална
скорост на движение в населено място от 50 км./ч.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като
автомобилът е заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е
приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на
нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП, собственикът или
този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В случай, че не собственикът е управлявал
автомобила, а друго лице, съгласно разпоредбата на, след получаване на
електронния фиш, жалбоподателят е следвало в 14 - дневен срок да подаде
писмена декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. В настоящия случай в изпълнение разпоредбата
на наказващият орган е изпратил ел. фиш на лицето по справката за
собственост, като в същия изрично е указана възможността за подаване на
цитираната по-горе декларация. Вместо декларация, жалбоподателката е
подала жалбата, предмет на настоящото производство, т.е. тя не се е
възползвала от предоставената й законова възможност. С оглед на това
законосъобразно е ангажирана нейната отговорност.
От съдържащият се в делото доказателствен материал може да се
направи обоснован извод, че на посочените в обжалвания фиш, дата, час и
място, жалбоподателката е извършила нарушение на правилата за движение
по пътищата, а именно, както правилно е посочено там – чл. 21 ал.1 от ЗДвП,
8
като вместо със скорост от 50 км.ч. се е движила със скорост от 88 км./ч. или
е превишил максимално допустимата скорост с 38 км./ч. поради което
подлежи на санкция на основание чл. 182 ал. 1, т. 4 от ЗДвП в размер на 400
лева. В случая АНО е наложил именно предвидената в цитираната разпоредба
глоба, поради което не се налага нейното изменение.
За прецизност следва да се отбележи, че не е налице несъответствие
между установената скорост на движение и тази, за която е санкциониран
нарушителя. Посочената в ЕФ скорост е редуцирана съобразно трайната и
ноторно известна практика на наказващия орган от установената скорост да
бъде приспаднато допустимото отклонение от 3% което винаги е в полза на
водача, поради което и в обжалвания фиш е посочена скорост с 3 км. по –
ниска от реално установената.
Ето защо обжалваният електронен фиш, следва да бъде потвърден
изцяло, като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН (в сила
от 23.12.2021 г.) следва на ОДМВР - София да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл. 27е НЗПП вр.
чл. 37 от ЗПП, тъй като производството по делото не е с фактическа и правна
сложност, проведено е без разпит на свидетели, не се е явил процесуален
представител на въззиваемата страна, а единствено са депозирани писмени
бележки, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на
минимума от 80 лева.
Съборазно възприетите принципни положения в ТР № 3 от 08.04.1985 г.
по н.д. № 98/1984 г. на ОСНК на ВС, жалбоподателката следва да заплати на
държавата по сметка на РС – гр. Сливница разноските за възнаграждение на
вещо лице по изслушаната САТЕ в размер на 253,50 лева.
С оглед горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия „К”, № 3928602, издаден от
ОДМВР - София, с който на К. Д. СТ., с ЕГН: **********, ****** за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 25.08.2020 г. в 08.41 часа на
9
път І-8, в района на 12+500 км., с посока на движение към гр. София, като
водач на МПС – л.а. „Ситроен”, модел „Ц 3”, с рег. № СВ *** КХ, при
ограничение на скоростта за движение от 50 км.ч. въведена с пътен знак В-26,
се движела с 88 км.ч. (или с превишение от 38 км.), като скоростта, датата и
часа са фиксирани с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S 1“ с
фабр. № 11743с1, на основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП й е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.3 ЗАНН К. Д. СТ., с ЕГН:
**********, ****** да заплати на държавата по сметка на РС – гр. Сливница,
сумата от 253,50 (двеста петдесет и три лева и 50 ст.) лева, представляваща
възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.3 ЗАНН К. Д. СТ., с ЕГН:
**********, ****** да заплати на ОДМВР – София, сумата от 80 (осемдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
10