№ 959
гр. Бургас, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120203195 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата на
„*” ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, против Наказателно
постановление № 648973-F666806/02.08.2022 г., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства (Наредбата), вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2,
вр. ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за допуснати нарушения на
производствените правила и маловажност на нарушението. Застъпва се, че АУАН и НП не е
съобразен с вида на извършваната от търговеца дейност, като в двата документа се съдържат
неясноти и непълноти. Заявява се, че към датата на съставяне на АУАН нарушението е било
отстранено, а отделно от това в НП се съдържат няколко възможни хипотези на
административни нарушения, без да е посочено за кое точно се налага санкцията. Под
условията на евентуалност се пледира за квалифициране на нарушението като маловажно и
прилагането на чл. 28 ЗАНН, в подкрепа на която теза се развиват подробни доводи.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
* – БАК, която заявява, че поддържа жалбата. Допълва, че нарушението е недоказано, като
счита, че не са събрани доказателства за това, че двата адреса са различни. Моли за отмяна
на НП изцяло и присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Чолакова, която моли
постановлението да бъде потвърдено, посочвайки, че не са допуснати процесуални пороци, а
нарушението е безспорно доказано. Счита, че не са налице обстоятелства, които да позволят
квалифициране на нарушението като маловажно. Моли за присъждане в полза на НАП на
юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от самото НП - то е връчено на търговеца на
08.08.2022 г., а жалбата е депозирана на 16.08.2022 г). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 01.07.2022 г. около 11.50 часа свидетелката Е. С., заемаща длъжността "инспектор
по приходите" при ЦУ на НАП, извършила проверка в обект – склад за хранителни стоки,
стопанисван от жалбоподателя. По данни подадени в НАП адресът на обекта би трябвало да
бъде в *, но когато служители на НАП отишли на място, установили, че на този адрес не се
намира търсеният обект. Служителите се наложило да издирват верния адрес на търговеца,
чрез контакт със счетоводителя на дружеството. В крайна сметка се оказало, че
действителният адрес, на който се осъществява търговската дейност е *. След като открили
точния адрес на обекта служителите извършили проверка, като установили, че в обекта има
въведено в експлоатация и свързано с НАП фискално устройство „Termol M 20” с ИН на ФП
50182869. Бил издаден фискален касов бон с № 000172/01.07.2022 г., на стойност 0,01 лева,
от който се установило, че адресът на обекта, въведен във ФУ е грешен. Вместо
действителния – *, бил въведен - *.
Представител на жалбоподателя бил поканен в ТД на НАП-Бургас, където на
08.07.2022 г. св. С. съставила срещу търговеца АУАН № F666806/08.07.2022 г., с който му
вменила нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 4, т. 4
ЗДДС. Актът бил предявен на управителя, който го подписал без да посочи възражения. В
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН било депозирано възражение, в което жалбоподателят заявил, че
пропускът е отстранен, поради което и се моли за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Като взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, без да се
съобрази с възражението. При идентичност на фактическата обстановка и при същата
правна квалификация, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС на търговеца била
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. На практика жалбоподателят
също не оспорва фактите и не ангажира доказателства за оборването им. Както в жалбата,
така и в пледоарията пред съда, заявява, че пропуск действително е имало, но той е бил
своевременно отстранен. В тази връзка са и обясненията на самия управител, дадени в
декларация на л. 22, в която той изрично посочва, че обектът, в който се е осъществявала
търговската дейност е с адрес: *, а не този, за който е било регистрирано ФУ. Изрично в този
смисъл са и твърденията, изложени във възражението срещу АУАН, в което търговецът
също посочва, че е налице пропуск относно адреса, но този пропуск е бил отстранен след
проверката. При това положение съдът не споделя възраженията на адв. * – БАК, изложени
в съдебните прения, че нарушението е недоказано. Тъкмо напротив – всички факти,
изложени в АУАН и НП са безспорно установени и съответстват на обективната истина.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това
2
лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ -
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, като са спазени сроковете,
предвидени в чл. 34 ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Противно на становището на жалбоподателя, съдът счита, че вмененото му
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и
срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми,
поради което и не са налице формални предпоставки за отмяна на НП.
По същество търговецът е санкциониран за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ Н - 18/13.12.2006 г. Съгласно въпросната разпоредба фискалната касова бележка от ФУ
трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа
задължително реквизити, сред които наименование и адрес на търговския обект, а когато
не е налице стационарен обект - текст "БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ". От възприетата по-
горе фактическа обстановка се доказва на първо място, че дружеството е извършвало
търговска дейност на адрес: * (вж. декларация на л. 22), поради което и това място попада в
легалната дефиниция на за "търговски обект" по § 1, т. 41 от ЗДДС, както и на второ място -
че в процесната бележка е посочен друг адрес. При това положение съдът счита, че с
поведението си дружеството е осъществило всички признаци на състава на нарушението, за
което е санкционирано, поради което и издаденото НП е правилно и законосъобразно.
ОпредЕ.та санкция е в законовия минимум по чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС, поради което и
не са налице основания за нейното изменение.
В заключение съдът счита, че не се касае за маловажен случай, така както под
евентуалност се пледира от жалбоподателя. В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на
ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по
законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той
следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. По делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и
формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята
малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност. Напротив, в случая се
установява, че поради погрешно заявен адрес на обекта служителите на НАП първоначално
въобще не са могли да открият точното място на обекта. Следва да се има предвид и че при
грешно посочване на данни за адрес на обекта – бележката би могла да бъде отнесена и към
друг обект, което е недопустимо. Действително нарушението е било отстранено след
проверката, но това е било преценено при индивидуализацията на санкцията и не може да
доведе до цялостното отпадане на отговорността на дружеството.
Ето защо не би могло да се приеме, че е налице "маловажен случай" по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
3
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 648973-F666806/02.08.2022 г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. с чл. 118, ал. 4, т.
4 ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на „*” ЕООД с ЕИК: * е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 500 лева
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН „*” ЕООД с ЕИК: * да заплати в полза
на НАП-София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4