Решение по дело №163/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 345
Дата: 11 май 2023 г. (в сила от 11 май 2023 г.)
Съдия: Петър Найденов Вунов
Дело: 20237260700163
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

345

 

11.05.2023 г., гр. Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                           

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ива Байнова 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:     Росица Чиркалева

                                                                           П. Вунов

 

секретар: Светла Иванова

прокурор: Атанас Палхутев

като разгледа докладваното от съдия П. Вунов АНД(К) № 163 по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Хасково против Решение № 6/10.01.2023 г., постановено по АНД № 913 по описа за 2022 година на Районен съд - Хасково, в частта, в която е отменено негово Наказателно постановление (НП) № 20-1253-001218/28.09.2020 г., в частта за извършено от П.З.Д. нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснато нарушение на закона и необоснованост. В тази връзка се твърди, че изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на точното място, на което било извършено нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а оттам и за недоказаност на деянието на П.Д., били напълно погрешни. Счита се, че с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства това нарушение било надлежно документирано.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 6/10.01.2023 г., постановено по АНД № 913 по описа за 2022 година на Районен съд - Хасково, в частта, в която се отменя НП № 20-1253-001218/28.09.2020 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Хасково, в частта за извършено от П.З.Д. нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, за което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, и да се постанови друго, с което да се потвърди НП в тази му част.

Ответникът по касационната жалба - П.З.Д., не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като неправилно да бъде отменено.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 6/10.01.2023 г. по АНД № 913/2022 г. Районен съд – Хасково е отменил НП № 20-1253-001218/28.09.2020 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Хасково в частта, с която на П.Д., на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, и го е потвърдил в частта, с която на основание чл. 185 ЗДвП му са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на по 20 лева за нарушения на чл. 139,  ал. 2, т. 2 – т. 4 ЗДвП.

За да отмени процесното НП в горепосочената част, районният съд е приел, че по делото не било безсъмнено доказано къде точно П.Д. управлявал „Деу леганза“ рег. № СТ **** ВС и извършвал кръгови движения и рязко сменял посоката на движение – дали на ул. „Полк. В.В.“ до бившето лятно кино в парк „К.“, в разклонението от ул. "Полк. В. В.“ до бившето лятно кино в парк „К.“ или в пространството пред бившето лятно кино, като последните две не представлявали нито „улица“, нито „път“ по смисъла на закона. Посочил е и че ако описаното в АУАН и НП пътно поведение при управление на МПС се осъществявало в разклонението от ул. „Полк. В.В.“ до бившето лятно кино в парк „К.“ или в пространството пред бившето лятно кино, то тогава не било налице нарушение на забраната по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за  това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил е същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Правилно и обосновано е прието, че нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП не е доказано по изискуемия от закона несъмнен начин. Вярно е, че полицейски служители не са присъствали на мястото на процесното нарушение, поради което не са възприели фактите и обстоятелствата по неговото извършване, а са разбрали за тях от присъствалите свидетели – М.Н. Н.и А. С. С.. При разпитите им се установява, че първият от тях няма спомен за случая, а вторият заявява, че П.Д. е форсирал колата около тях и другите автомобили, а те се намирали „точно на лятното кино, където е кафемашината“. В съставения АУАН, както и в издаденото НП, обаче е посочено, че П.Д. е управлявал автомобила си по ул. “Полк. В. В.“, в района на бившето лятно кино в парк „К.“. От друга страна, от приетото по делото писмо от Община Хасково се установява, че разклонението от ул. „Полк. В.В.“ до парк „К.“, в района на бившето лятно кино, представлява територия от лесопарк „К.“ с начин на трайно ползване „за алея“, т.е. не представлява улица. Констатираното несъответствие на посоченото в НП място на извършване на нарушението с обективната действителност налага неговата отмяна в тази му част поради недоказаност на административното обвинение.

При това положение следва изводът, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, приемайки за недоказано нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

По отношение на другото оплакване на касационния жалбоподател, а именно за необоснованост на атакувания съдебен акт, следва да се посочи, че необосноваността не е предвидена като касационно основание в чл. 348, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във вр. с чл. 63в ЗАНН. Следователно, в предоставената на настоящата инстанция компетентност не е предвидена възможност да проверява обосноваността на съдебния акт, чрез подмяна на вътрешното убеждение на въззивния състав по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, като тя се произнася в пределите на установените от него фактически положения, ако не са допуснати съществени процесуални нарушения в реализираната доказателствена дейност. В посочената категория са игнорирането и необсъждането на доказателствени материали; тяхното изопачаване; позоваване на такива, които не се намират към делото или не са събрани и проверени по надлежния ред; пренебрегване на законите на обективната логика при оценката на доказателствената съвкупност; липса на словно отразена мотивация, препятстваща неговия инстанционен контрол; каквито обстоятелства не се релевират и не са налице в настоящия случай. В този смисъл вж. Решение № 136 от 06.06.2016 г. по н. д. № 484/2016 г. на ВКС, III н. о.

По тези съображения съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора само касационният ответник има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът  

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6/10.01.2023 г., постановено по АНД № 913 по описа за 2022 година на Районен съд - Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                              Членове: 1.

 

 

                                                                                       2.