Решение по дело №673/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 30
Дата: 26 януари 2022 г. (в сила от 26 януари 2022 г.)
Съдия: Михаил Александров Малчев
Дело: 20211700500673
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Перник, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500673 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от адв. В., като процесуален представител
на Й. Г. Н. срещу решение № 260910/26.07.2021 г., постановено по гр.д. № 1544/2021 г. по
описа на ПРС, в частта, в която е признато за установено, че Й. Г. Н. дължи на
“Топлофикация- Перник” АД, съобразно притежаваната от нея 4/6 ид. ч от топлофициран
имот, находящ се в *** дължи на ищеца за неплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2018 г. до 31.01.2019 г. и м.07.2019 г., сумата от 397,99 лв. – главница и сумата от
62,88 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.01.2019 г. до 16.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата 596,98 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
04.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Със същото решение на Й. Г. Н. е
осъдена да заплати на “Топлофикация- Перник” АД, сумата от сумата от 80,82 лв.,
представляваща изчислени по компенсация съобразно уважената част на исковите
претенции разноски.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено в несъответствие със събраните доказателства. Основният
довод който се развива във въззивната жалба е, че не може чрез декларация, подадена по
реда на чл. 14 от ЗМДТ, да се докаже право на собственост, поради което не е доказано нито
правото на собственост, нито обстоятелството, че ответницата е носител на ограниченото
вещно право на ползване, по отношение на процесния апартамент и следователно и главния
1
иск за главницата и акцесорния иск за лихви за забава се явяват неоснователни. Моли се
решението да бъде отменено в обжалваната му част, като се присъдят направените пред
двете инстанции разноски.
Въззиваемата страна - „Топлофикация – Перник“ АД в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
не е взела становище по жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, подържа
така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното
решение по подробно изложени във въззивната жалба доводи. Претендира присъждане на
разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител, в писмено
становище моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Моли за
присъждане направените разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
В първоинстанционното производство при отделяне на спорните от безспорните
факти по делото, районният съд с нарочно протоколно определение е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти по делото, а именно, че до
процесния недвижим имот е доставено за процесния период количество топлинна енергия
на стойността, посочена в исковата молба, както и, че се касае за топлоснабден имот. Спорен
по делото е останал въпросът само относно пасивната процесуална легитимация на лицата
ответници по делото, която се оспорва от тях, чрез процесуалният им представител.
За доказване на предявените искови претенции са ангажирани писмени
доказателства, от които се установява, че с декларация с вх. № *** по чл. 14 ЗМДТ едната
от тримата ответници в спора лицето - Й. Г. Н. е декларирала пред община Перник правото
на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент **, находящ се в ***, с
посочено придобивно основание – по наследство. В декларацията е отразено, че имотът е
съсобствен между декларатора и ответникът - Р.Г.И. и другият ответник - М.Г.И. при квоти:
4/6 идеални части за деклараторката и по 1/6 за другите двама ответника.
От приобщеното по делото удостоверение за наследници с изх. №***, издадено от
Община Радомир, се изяснява, че лицето Г.И.Н. е починало на ***, оставяйки за свои
законни наследници съпругата си Й. Г. Н. – настоящата ответница и синовете си също
ответници- Р.Г.И. и М.Г.И..
По отношение на двамата ответници Р.Г.И. и М.Г.И., районният съд е приел, че
предявените искове се явяват недоказани по своето основание – поради липсата на първата
и основна предпоставка за уважаването им – съществуването на облигационно
правоотношение между страните, поради което ги е отхвърлил.
По отношение на ответницата Й. Г. Н., районният съд е приел, че посочената
декларация по чл. 14 ЗМДТ следва да се разглежда като извънсъдебно признание относно
факта на притежаваните в собственост идеални части от жилището, направено пред
надлежен орган. В тази насока е заключил, че тя е собственик на посочените идеални части
от жилището /в какъвто смисъл е и настоящата практика на въззивната инстанция/. Предвид
горното районният съд е намерил за доказано по делото, че съгласно чл. 154, ал. 1 ЗЕ Й. Г.
Н. е потребител на топлоенергия за част от процесния период.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл.269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
2
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки
изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото
доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:
По делото се установява по категоричен начин, че „Топлофикация – Перник“ АД е
приело Общи условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР.
От прието заключение по техническата експертиза се установява, че дружеството е
доставяло енергия за БГВ в сградата, отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната
станция. Въз основа на това съдът приема за безспорно, че през процесния период страните
са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца от 2008 г., одобрени
от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и
Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По делото не се твърди и не се
установява клиента да е предложил други условия по договора, поради което и за процесния
период ОУ са обвързвали страните.
Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка
на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, възниква по силата
на закона, съгласно разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ, стига потребителят да е носител на
ограниченото право на ползване на апартамента или негов собственик.
Основните доводи във въззивната жалба са, че декларацията по чл. 14 от ЗМДТ не
представлява доказателство за правото на собственост на ответника върху процесния
апартамент, както и че искът е недоказан. Тези доводи са несъстоятелни. По делото е
приложена декларация по чл. 14 ЗМДТ, подписана лично от ответницата Й. Г. Н.. С нея
същата е декларирала, че притежава съответната идеална част от правото на собственост
върху процесния топлоснабден имот. С декларацията е направено изявление от ответницата
пред административен орган, с което деклараторът е удостоверил факт, който в настоящото
производство е неблагоприятен за ответната страна, а именно – топлофицираният
апартамент е съсобствен на Й. Г. Н.. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ представлява частен
свидетелстващ документ, подписан от ответника и удостоверява неизгодни за издателя
факти в настоящия процес, поради което този документ има материална доказателствена
сила. (В този смисъл е определение № 220 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 4084 от 2017 г. на
ВКС, IV г. о., касаещо абсолютно аналогичен казус, както и константната практика на
Пернишкия окръжен съд). Ако Н. се е разпоредила с правото си на собственост по
отношение на процесния недвижим имот, то именно върху нея би тежало доказването на
този факт, но такива доказателства няма. Въпросът дали ответникцата реално е живяла в
процесното жилище или не е живяла, е без значение за дължимостта на сумата за доставена
топлинна енергия до процесния апартамент съобразно притежаваната от нея идеална част.
Следователно процесните суми се дължат от Й. Г. Н. на „Топлофикация – Перник“ АД.
Поради съвпадение на мотивите на Пернишкия окръжен съд, с тези на Пернишкия
районен съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното на
Пернишкия районен съд, следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло възприема
3
аргументираните и обстойни мотиви на Пернишкия районен съд по реда на чл. 272 ГПК.
По разноските за производството:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на
осн чл. 273 във връз. с чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна се дължат, направените в
хода на въззивното производства, разноски за които е представен и списък по чл. 80 ГПК. На
основание чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 37 ЗПрП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, се определя на въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и неявяването в открито
съдебно заседание на процесуален представител на въззиваемия. С оглед на така
определения размер на дължимите се разноски за настоящото производство, същите следва
да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваната от Й. Г. Н. неизгодна част от решение №
260910/26.07.2021 г. по гр. д. № 1544/2021 г. по описа на РС- Перник.
ОСЪЖДА Й. Г. Н. с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Перник“
АД, с ЕИК:*********, с адрес: гр.Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, сумата от 100.00
лв. /сто лева/, представляваща разноски – юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство по делото пред въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4