Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 506/12.11.2020 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и
двадесета година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина
Александрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 461 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.3 във
вр. ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145
и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба подадена от Н.И.А.
*** против Решение №Ц 2153-11-31 от 09.10.2020год. издадено от Директора на ТП
на НОИ – Монтана с което са отхвърлени, като неоснователни жалбата й, като са
потвърдени изцяло Разпореждания издадени на осн. Чл.40, ал.3 от КСО и чл.47,
ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване, както следва: Разпореждане №О-11-999-00-********** от 27.08.2020г.
с което е отказано изплащане на парично обезщетение/помощ за общо заболяване по
болничен лист №Е20201871030; Разпореждане №О-11-999-00-********** от
27.08.2020г. с което е отказано изплащане на парично обезщетение/помощ за общо
заболяване по болничен лист №Е20201443843 и Разпореждане №О-11-999-00-**********
от 17.08.2020г. с което е отказано изплащане на парично обезщетение/помощ за
общо заболяване по болничен лист №Е20201443563 издадени от Ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите, съгласно Заповед №1015-11-125 от
23.06.2016г. на Директора на ТП на НОИ Монтана. В жалбата се излагат доводи за
липса на връзка между проверката на „С*** ф***2017“ ООД с ЕИК * и издадените й
болнични листове. Твърди,
че лицето Б*** Г*** М*** не познава и никога не е виждала, въпреки че в
трудовата й книжка, като управител е подписана с инициалите - Б.Г. Твърди, че след като си е вършила
работата в тази фирма, следва да не й се спират болничните.
В съдебно заседание оспорващата Н.И.А.
се явява лично, поддържа жалбата си по доводи изложени в нея, като въпреки
дадените и указания в определението по хода на делото на осн. чл.171, ал.4 от АПК не представя доказателства – нито писмени, нито гласни свързани с реалното
упражняване на трудова дейност в „С*** фууд 2017“ ООД с ЕИК * . Моли решението
да бъде отменено, като й се изплатят дължимите парични обезщетения/помощ за
общо заболяване при бременност и раждане по издадените болнични листове.
Ответникът по оспорването Директора
на ТП на НОИ Монтана, се представлява от надлежно упълномощения старши юрисконсулт
К*** , която по съществото на делото оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
обжалвания административен акт, тъй като от събраните от административния орган
доказателства които не са опровергани от оспорващата не се установява реално
осъществяване на трудова дейност.
Административен съд - Монтана, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа
на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл. 118,
ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение
на НОИ може да се обжалва в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от получаването
му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на
териториалното поделение, който в 7 /седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати
заедно с преписката в съда. В настоящия случай, оспореното решение е изпратено
на жалбоподателя по пощата с обратна разписка и е получено лично на 13.10.2020г.,
видно от л.10 от делото, като жалбата е подадена чрез административния орган,
чиито акт се оспорва, до Административен съд – Монтана, на 16.10.2020 г.,
регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Монтана с Вх.№Ц2103-11-5, т.е.
следва да се приеме, че същата е подадена в законноустановения срок по чл. 118, ал.1 КСО, респ. в чл. 149, ал.1
от АПК. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима -
подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна
страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и
интереси и която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
С вх. №P14-11-000-00-********** от 16.06.2020г.
/л.48 от делото/ и съгласно реда, разписан в чл. 8 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/, от
осигурителя „С*** ф***
2017“ ООД с ЕИК * със седалище гр.София е представено в ТП на НОИ - Монтана
удостоверение - приложение № 9 към болничен лист №Е20201443563, издаден на Н.И.А.
*** с посочена причина за временната неработоспособност "общо
заболяване" за период от 12.06.2020 г. до 11.07.2020 г. Болничният лист се
явява първичен и е с определен режим на лечение "домашен". Болничният
лист е издаден от Лекарска консултативна комисия към МЦ „Д*** “ ООД, във връзка
с бременност и раждане като има 12 месеца като осигурено за общо заболяване и
майчинство.
С вх. №P14-11-000-00-********** от
24.08.2020г. /л.47 от делото/ и съгласно реда, разписан в чл. 8 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/,
от осигурителя „С*** фууд 2017“ ООД с ЕИК * със седалище гр.София е представено
в ТП на НОИ - Монтана удостоверение - приложение № 9 към болничен лист
№Е20201443843, издаден на Н.И.А. *** с посочена причина за временната
неработоспособност "общо заболяване" за период от 12.07.2020 г. до
10.08.2020 г. Болничният лист е издаден от Лекарска консултативна комисия към
МЦ „Д*** “ ООД, във връзка с бременност и раждане като има 12 месеца като
осигурено за общо заболяване и майчинство.
С вх. №P14-11-000-00-********** от
24.08.2020г. /л.46 от делото/ и съгласно реда, разписан в чл. 8 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/,
от осигурителя „С*** фууд 2017“ ООД с ЕИК * със седалище гр.София е представено
в ТП на НОИ - Монтана удостоверение - приложение № 9 към болничен лист №Е20201871030,
издаден на Н.И.А. *** с посочена причина за временната неработоспособност
"общо заболяване" за период от 11.08.2020 г. до 09.09.2020 г. Болничният
лист е издаден от Лекарска консултативна комисия към МЦ „Д*** “ ООД, във връзка
с бременност и раждане като има 12 месеца като осигурено за общо заболяване и
майчинство. В буква „в“ от представеното от работодателя
удостоверение-приложение № 9 е посочено, че към датата на настъпване на
времената неработоспособност лицето е осигурено за общо заболяване и майчинство
по болнични листа №Е20201443563; №Е20201443843; №Е20201871030.
По повод изплащане на парични
обезщетения за временна неработоспособност, в хода на административното
производство са предприети действия за проверка на осигурителя „С*** фууд 2017“
ООД. След сигнал от ТП на НОИ София, на основание чл.108, ал.1 КСО и заповед №
ЗР-5-11-00749926/02.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ Монтана, е извършена
проверка по разходите на ДОО на дружеството във връзка с ползване на осигурителни
права по чл.11 от КСО, наетите по трудово правоотношение лица за периода от
месец 02.2018г. до месец 03.2020г., като резултатите от същата са отразени в
констативен протокол № КП-5-11-00760145/28.05.2020г. /л.26-27 от делото/. В
хода на административното производство контролните органи на НОИ при проверка в
Търговския регистър са установили, че „С*** ф*** 2017“ ООД с ЕИК * е регистрирано на
10.10.2017г. със седалище и адрес на управление в гр.Монтана, ул.“Г*** А*** “№*
, като съдружници са вписани лицата С*** И*** П*** и Т*** К*** П*** . На
22.03.2018г. съдружника и управител на
търговското дружество С*** И*** П*** прехвърля дружествения си дял на Б*** Г***
М*** , като същия е вписан като управител и е променен адреса на седалището на
търговското дружество в гр.София, район М*** , кв.М*** 1А, Бл.518, вх.* , ап.* .
На 06.02.2019г. е вписана нова промяна на адреса на седалището в гр.София,
район В*** , кв.С*** , ул.“З*** круша“ №* . От изисканата от ТП на НОИ София
град информация от ТП на НАП – София, офис В*** е установено, че от „С*** фууд
2017“ ООД е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018г., като дружеството е с регистрирани
фискални устройства в гр.Монтана, а данните по чл.5, ал.4 от КСО се подават по
електронен път с КЕП от упълномощено лице „Б*** 2013“ ЕООД с управител Б***
А*** Л*** .
При проверката е установен управителя
на „С*** ф***
2017“ ООД -Б*** Г*** М*** , който собственоръчно е
декларирал в приложена декларация по делото на л.29, че „…няма никакви
документи на дружеството и такива не подписва.“, като в същото време е
установено, че самият М*** не е декларирал упражняване на дейност с дружеството
и начало на осигуряване като самоосигуряващо се лице в осигурителя „С*** фууд
2017“ ООД. Видно от приложените по делото писмени доказателства от
информационната система на НОИ и на база подадените данни на основание чл.5,
ал.4 от КСО за периода от 2018г. до 2020г. е установено, че от страна на
осигурителя не са внасяни осигурителни вноски в размер на 176450,38лв. При
справка от „Регистъра на трудовите договори“ са подадени общо 178 уведомления
по реда на чл.5, ал.4 от КСО за периода от 2018г. до 2020г. за общо 153лица
От установен служител в дружеството на
14.05.2020 г. са представени в ТП на НОИ - Монтана: - разчетно – платежни
ведомости - оригинал; трудови договори и заповеди за прекратяване на трудовото
правоотношение на лицата по представен списък от сектор „ КП „ Монтана; ГДД по
чл. 92 от ЗКПО; Баланс и ОПР за 2018 г. и 2019г. и дневник за приети болнични
листове за периода 02.2018г. - 03.2020г. При проверка на документи е установено,
че по данни от ГДД по чл. 92 от ЗКПО, Годишен финансов отчет( ГФО) - баланс и
отчет за приходи и разходи (ОПР) за 2018г., 2019г.осигурителя е упражнявал
дейност по смисъла на ТР. Отчетени са приходи и разходи по смисъла на Закона за
счетоводството. По данни от ГДД по чл. 92 от ЗКПО и ГФО представляващ дружеството
е посочен Б*** Г*** М*** с ЕГН * съставител на годишния финансов отчет е
счетоводно предприятие „Б*** 2013 с ЕИК * и лице за контакт Б*** А*** Л*** . Финансовия
резултата от дейността на дружеството е счетоводна загуба - за 2018г. в размер
на 110506.87лв. и за 2019г. в размер на 321678.75лв.; - разчетно - платежни
ведомости за периода месец 02.2018г. до месец 03.2020г. са с положени подписи
от наетите лица за получени трудови възнаграждения в брой. Няма положен подпис
от управителя и гл. счетоводител, видно от л.149-155 от делото. В разчетно -
платежните ведомости лицата по предоставения списък от сектор „ КП“ при ТП на
НОИ Монтана за периодите на временна неработоспособност, фигурират с начислен
възнаграждение за действително отработени дни, дни във временна
неработоспособност с начислено възнаграждение от осигурителя съгласно
разпоредбите на чл. 40, ал. 5 от КСО и дни във временна неработоспособност за
сметка на НОИ. При проверката на предоставените трудовите договори и заповеди
за прекратяване на трудовото правоотношение на лица от списъка е установено, че
в трудовите договори, сключени след дата
22.03.2018г, между съответното лице и осигурителя “С*** фууд 2017“ ООД, ЕИК * ,
като представляващ е посочен Б*** Г*** М*** , с ЕГ Н **********. наричан за
кратко работодател, на основание чл.67, ал. 1 във връзка c чл. 70, aл. 1 от
Кодекса на труда, с положен печат и подпис на управителя и на работник, като са
установени и трудови договори на лица без положен подпис на управителя. От
страна на осигурителя “С*** ф***
2017“ ООД не са представени в ТП на НОИ Монтана счетоводни документи /фактури,
счетоводни справки/, банкови извлечения/РКО за изплатени трудови възнаграждения
и други документи доказващи действително упражняване на дейност. В резултат на
това в констативен протокол на контролен орган при ответника е направено
заключение, че не може да бъде извършена проверка за коректността на подадените
данни в Регистъра на осигурените лица за работещите по трудови правоотношения
от осигурителя „С*** фууд 2017“ООД и обстоятелствата кои лица са реално са
осъществявали трудова дейност при същия. По делото е приложено и писмо с изх.№
1054-11-8#11/19.06.2020 г. на л.25 от делото с което поради съмнения за
злоупотреба с фондовете на ДОО, директорът на ТП на НОИ Монтана е уведомил ОД
на МВР – Монтана.
Жалбоподателката е представила трудов
договор № 012/22.02.2018 г., сключен в гр.Монтана със „С*** фууд 2017“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр.Монтана, бул.“А*** “№* , представлявано от Т***
К*** П*** /л.158 от делото/. В същия се сочи, че е сключен на основание чл.67,
ал.1 във връзка с чл.70, ал.1 от КТ „. Когато работата изисква да се провери
годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на
работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца.
Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да
провери дали работата е подходяща за него..“, а в същото време е т.3 се сочи,
че е безсрочен, т.4 със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя.
Посочено е, че Н.И.А. ще работи както продавач - консултант в отдел бул.А*** 28
и месторабота със задължения утвърдени от работодателя, с основно месечно трудово
възнаграждение от 510.00 лева. В трудовия договор не е посочено кога работникът
следва да постъпи на работа. По делото няма спор, че този трудов договор е
регистриран в НАП. В същото време в приложената в заверено ксерокопие по делото
извадка от стр.6,7 и 8 от трудова книжка на жалбоподателката с посочен
работодател „С*** Ф*** 2017” ООД на длъжност продавач – консултант е отразено
различно от трудовия договор месечно трудово възнаграждение от 610,00лева,
видно от л.5 от делото.
С Разпореждане №О-11-999-00-**********
от 27.08.2020г. издадено от Ръководителя по изплащане на обезщетенията и
помощите, съгласно Заповед №1015-11-125 от 23.06.2016г. на Директора на ТП на
НОИ Монтана, на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване, на Н.И.А. е отказано изплащане на парично
обезщетение/помощ за общо заболяване по болничен лист №Е20201871030. От
фактическа страна отказът е обоснован с обстоятелството, че няма основание за
осигуряване, определящо ползването на осигурителни права по реда на КСО. С
жалба вх. № Ц1054-11-49 от 09.09.2020 г. Н.И.А. е оспорила пред Директора на ТП
на НОИ – Монтана Разпореждане №О-11-999-00-********** от 27.08.2020г. на
Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Монтана,
с искане разпореждането да бъде отменено и да бъде изплатено полагащото й се
парично обезщетение за заболяването по издадения болничен лист.
С Разпореждане №О-11-999-00-**********
от 27.08.2020г издадено от Ръководителя по изплащане на обезщетенията и
помощите, съгласно Заповед №1015-11-125 от 23.06.2016г. на Директора на ТП на
НОИ Монтана, на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване, на Н.И.А. е отказано изплащане на парично
обезщетение/помощ за общо заболяване по болничен лист № Е20201443843. От
фактическа страна отказът е обоснован с обстоятелството, че няма основание за
осигуряване, определящо ползването на осигурителни права по реда на КСО. С
жалба вх. № Ц1054-11-50 от 09.09.2020 г. Н.И.А. е оспорила пред Директора на ТП
на НОИ – Монтана Разпореждане №О-11-999-00-********** от 27.08.2020г. на
Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Монтана,
с искане разпореждането да бъде отменено и да бъде изплатено полагащото й се
парично обезщетение за заболяването по издадения болничен лист.
С Разпореждане №О-11-999-00-**********
от 17.08.2020г. издадено от Ръководителя по изплащане на обезщетенията и
помощите, съгласно Заповед №1015-11-125 от 23.06.2016г. на Директора на ТП на
НОИ Монтана, на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване, на Н.И.А. е отказано изплащане на парично
обезщетение/помощ за общо заболяване по болничен лист №Е20201443563. От
фактическа страна отказът е обоснован с обстоятелството, че няма основание за
осигуряване, определящо ползването на осигурителни права по реда на КСО. С
жалба вх. № Ц1054-11-51 от 09.09.2020 г. Н.И.А. е оспорила пред Директора на ТП
на НОИ – Монтана Разпореждане №О-11-999-00-********** от 17.08.2020г. на
Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Монтана,
с искане разпореждането да бъде отменено и да бъде изплатено полагащото й се
парично обезщетение за заболяването по издадения болничен лист.
С обжалваното Решение №Ц 2153-11-31 от
09.10.2020год., постановено в производство по чл. 117 от КСО, Директорът на ТП
на НОИ – Монтана е отхвърлил като неоснователна подадените от Н.И.А. жалби и
изцяло е потвърдил издадените Разпореждания №О-11-999-00-********** от
27.08.2020г.; №О-11-999-00-********** от 27.08.2020г. и №О-11-999-00-**********
от 17.08.2020г. издадени от Ръководителя по изплащане на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ Монтана, съгласно Заповед №1015-11-125 от 23.06.2016г.
на Директора на ТП на НОИ Монтана. Решаващият административен орган, след като
е разгледал и обсъдил нормативно регламентираните условия за възникване на
осигуряването и изискванията за изплащане на паричните обезщетения за временна
неработоспособност и въз основа на собственоръчно написаната от управителя на „С***
ф*** 2017“ООД
декларация – „че не е извършвал действия по управление и представителство на
търговското дружество“, както и че не е представена първична документация от
лице надлежно представляващо търговското дружество, не може да се установи дали
са изпълнени условията на чл.10, ал.1 от КСО във вр. §1, т.3 предл. първо от ДР
на КСО, а именно извършване на трудова дейност от наетите лица независимо, че
фигурират в представени разчетно - платежни ведомости за начислено и изплатено
възнаграждение с положен подпис. Като доказателства за изпълнение на конкретни
трудови функции по сключения трудов договор не са представени и с жалбата.
При така установената фактическа
обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд Монтана
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Оспореното Решение №Ц 2153-11-31 от
09.10.2020год. е постановено от материално и териториално компетентния по
смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б. "е" от КСО административен орган -
Директор на ТП на НОИ – Монтана. На следващо място разпоредбата на чл. 40, ал.
3 от КСО, в приложимата й редакция (Посл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила
от 01.01.2020 г.) регламентира, че паричните обезщетения за временна
неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на
малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и
изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по
декларирана от тях лична банкова сметка, *** помощ, длъжностното лице, на което
е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго
длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Разпорежданията
№О-11-999-00-********** от 27.08.2020г.; №О-11-999-00-********** от
27.08.2020г. и №О-11-999-00-********** от 17.08.2020г. са издадени от
Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Монтана,
съгласно приложена на л.45 от делото Заповед №1015-11-125 от 23.06.2016г. на
Директора на ТП на НОИ Монтана, който именно е длъжностното лице, на което е
възложено да издава и подписва разпорежданията за отказ за отпускане на
обезщетения, в т. ч. и за временна неработоспособност поради общо заболяване,
по чл. 40, ал. 3 от КСО, т. е. разпореждането е издадено от компетентен по
място, материя и степен орган, съобразно хипотезата на чл. 40, ал. 3 от КСО.
Решението е издадено в едномесечен
срок от постъпване на жалбите, при спазване изискванията за писмена форма и
съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал.2
от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал.5
от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за
издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал.5
от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на
административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след
като се е запознал с жалбите срещу разпорежданията от вида на посочените в чл.117,
ал.1, т.2, буква "е" от КСО т. е. не са налице нарушения, свързани с формата,
съдържанието и сроковете за издаване на оспорения административен акт, т. е. по
отношение на същия не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
По делото не се установява да е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила предвид проявената
активност от органа - изготвените писма, извършените проверки и собственоръчно
изготвената от управителя на търговското дружество декларация, както и
изисканата информация за осигурителния доход. Наред с това от страна на
жалбоподателката въпреки дадените и указания за ангажиране на доказателства за
наличието на реално упражняване на трудова дейност, такива не бяха ангажирани.
Съдът намира, че обжалваният акт решение
на директора на ТП на НОИ – Монтана и потвърдените с него разпореждания
издадени от Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ
– Монтана не противоречат и на материалноправните разпоредби по издаването им.
Установените в хода на административното производство релевантни за спора
юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство
доказателства.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване (НПОПДОО)
преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите
по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО,
данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по
реда на Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените
болнични листове и решенията по обжалването им, приета с Постановление № 241 на
Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 67 от 2014 г.), като се използват и
данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на
приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване,
регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър
"Трудови злополуки", регистър "Професионални болести",
регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър
"Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от
удостоверенията по чл. 8, чл. 9 и чл. 11, ал. 1 и ал. 2.
Периодът на изплащане на обезщетението
следва да бъде определен с начална и крайна дата, в съответствие с приложима
разпоредбата на чл. 10 КСО, според която осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й. Цитираната правна норма предвижда кумулативното наличие на
две условия: 1) упражняване на трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО -
за да възникне осигурително правоотношение и произтичащите от него права на
обезщетение не е достатъчно само наличието на валидно сключено и непрекратено
трудово правоотношение, а е необходимо да се докаже, че лицето е осъществявало
трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО; 2) внесени или дължими осигурителни вноски - безспорно е установено, че
декларираните пред НАП осигурителни вноски не са реално внесени.
Спорен от правна страна е въпросът
осъществявала ли е жалбоподателка, през посочения период, трудова дейност на
длъжността, на която е назначена по трудов договор и в какво се е изразявала
тази дейност, за да се направи обоснован извод, че същата е била осигурено лице
по смисъла на КСО.
Законосъобразно административните
органи на НОИ са приложили материалния закон, отчитайки отсъствието на
фактическия състав от хипотезата на нормите на чл. 40, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 КСО във вр. § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
В Кодекса за социално осигуряване са
разграничени съществените елементи на трудовото и осигурителното
правоотношение. В съответствие с легалната дефиниция, установена в § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО - "осигурено лице" е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването
на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и
през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването — денят, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до
прекратяването й, респ. лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното
правоотношение и обуславящото го трудово такова, за да придобие право на
парично обезщетение. Наличието на валидно възникнало трудово правоотношение
само по себе си не е основание за началото на осигуряването. То е предпоставка
за това, но само в случаите когато лицето е започнало да упражнява трудова
дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване,
ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
В конкретния случай не са установени
трудовите функции на работника, като доказателства не бяха ангажирани и в
съдебното производство. Следователно лице, за което не е доказано, че е
извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице,
независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни или дължими
осигурителни вноски.
С оглед събраните доказателства следва
да се посочи, че представените разчетно – платежни ведомости са с подпис
единствено на жалбоподателката, като получила определена сума пари, без подпис
на работодателя, респ. осигурителя, липсват отчетни форми за явяване/неявяване
на работа, длъжностна характеристика или други документи от които да се направи
извод за реално упражнявана трудова дейност. Представеният от жалбоподателката
трудов договор свидетелства за съществуване на трудово правоотношение, което
обаче само по себе си не може да обуслови възникването на осигурителното
правоотношение.
Така, с оглед всички изложени по-горе
съображения, съдът в настоящия състав намира, че оспореното в настоящото
производство Решение №Ц 2153-11-31 от 09.10.2020год. издадено от Директора на
ТП на НОИ – Монтана с което са потвърдени издадени на осн. Чл.40, ал.3 от КСО и
чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване Разпореждане №О-11-999-00-********** от 27.08.2020г. с
което е отказано изплащане на парично обезщетение/помощ за общо заболяване по
болничен лист №Е20201871030; Разпореждане №О-11-999-00-********** от
27.08.2020г. с което е отказано изплащане на парично обезщетение/помощ за общо
заболяване по болничен лист №Е20201443843 и Разпореждане №О-11-999-00-**********
от 17.08.2020г. с което е отказано изплащане на парично обезщетение/помощ за
общо заболяване по болничен лист №Е20201443563 издадени от Ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите, съгласно Заповед №1015-11-125 от
23.06.2016г. на Директора на ТП на НОИ Монтана е постановено от материално и
териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с необходимото
съдържание, при спазване на установените административно-производствени
правила, при правилно приложение на материалния закон и издаден в съответствие
с целите на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да
бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата подадена от Н.И.А. ***
против Решение №Ц 2153-11-31 от 09.10.2020год. издадено от Директора на ТП на
НОИ – Монтана с което са отхвърлени, като неоснователни жалбата й, като са
потвърдени изцяло Разпореждания издадени на осн. Чл.40, ал.3 от КСО и чл.47,
ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване, както следва: Разпореждане №О-11-999-00-********** от 27.08.2020г.
с което е отказано изплащане на парично обезщетение/помощ за общо заболяване по
болничен лист №Е20201871030; Разпореждане №О-11-999-00-********** от
27.08.2020г. с което е отказано изплащане на парично обезщетение/помощ за общо
заболяване по болничен лист №Е20201443843 и Разпореждане №О-11-999-00-**********
от 17.08.2020г. с което е отказано изплащане на парично обезщетение/помощ за
общо заболяване по болничен лист №Е20201443563 издадени от Ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите, съгласно Заповед №1015-11-125 от
23.06.2016г. на Директора на ТП на НОИ Монтана, като неоснователна.
Решението, съгласно разпоредбата на
чл. 119 от КСО по жалби срещу актовете чл.117, ал.1, т.2, б. "е" от КСО (откази за изплащане на парични обезщетения по Глава ІV или помощи) е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: