О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Ловеч, 22.05.2019г.

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шести административен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомира Кръстева

като разгледа докладваното от съдия Кръстева административно дело №67/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производство е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във връзка с чл.118 от Кодекс за социално осигуряване КСО).

Административното дело е образувано по жалба с вх.№ 426/04.02.2019 г. подадена от С.А.С. с ЕГН ********** и с посочен в жалбата адрес ***, подадена против Решение №1040-10-5/14.01.2019г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане №********** от 01.07.2017г. на Началник на отдел „Пенсии” при ТП на НОИ Ловеч и разпореждането е потвърдено.

Делото е разпределено на настоящия докладчик на 20.05.2019 г. след последователни отводи на двамата предходни съдия-докладчици.

В отговор на определение на съда от 13.03.2019 г., с което е назначена съдебно-икономическа експертиза по делото, жалбоподателката е депозирала молба вх.№ 1049/21.03.2019 г., в която изрично заявява, че размерът на пенсията е правилно определен и индивидуалният коефициент е правилно изчислен /лист 125 гръб/, но твърди, че спорът е в това, че преведените по банковата ѝ сметка суми от НОИ не са в размера, посочен в разпореждане №**********/01.07.2017 г.

С молба вх.№ 1077/22.03.2019 г. и в открито съдебно заседание на 09.04.2019 г. отново се прави искане от жалбоподателката да се назначи вещо лице, което да даде заключение по поставения с молба вх.№ 824/07.03.2019 г. въпрос: каква е разликата между определения с разпореждането от 01.07.2017 г. размер на пенсията и превежданите по банкова сметка ***.

В молба вх. № 1564/07.05.2019 г. /лист 139/ жалбоподателката също изрично заявява, че не е необходима експертиза за установяване дали е правилно изчислен индивидуалният коефициент, като отново се правят твърдения, че нито един лев от пенсията по разпореждането от 01.07.2017 г. не е преведен по банковата сметка на жалбоподателката. Правят се твърдения, че жалбоподателката евентуално ще връща на държавата някакви суми /лист 140/. Изрично се прави отказ от допуснатата експертиза, като се поддържа молбата от 07.03.2019 г., с която се иска назначаване на вещо лице, което да изчисли разликите в размера на определената пенсия с Разпореждане № **********/01.07.2017 г. на Началник Отдел „Пенсии“.

Съдът, след като се запозна с направените от жалбоподателката множество уточнения на спорните обстоятелства и твърденията в депозираните по делото първоначална жалба и молби, счита, че е налице неяснота в предмета на спора.

На първо място, при изрично твърдение, че размерът на пенсията е правилно определен и че индивидуалният коефициент е правилно определен с процесното Разпореждане от 01.07.2017 г., което е оставено в сила с оспореното пред съда Решение № 1040-10-5/14.01.2019 г., не може да се установи какъв е правният интерес от оспорване на административния акт. Същността на оспореното Решение е оставянето в сила, като правилно и законосъобразно, Разпореждането от 01.07.2017 г. ,с което е определен индивидуалния коефициент и конкретен размер на пенсията на жалбоподателката, чието правилно определяне очевидно тя не оспорва.

От посоченото в изброените по-горе молби, както и в направеното още с първоначалната жалба искане, да се задължи директорът на НОИ РУСО – Ловеч да посочи къде са парите, които се твърди, че не са превеждани по сметка на жалбоподателката /лист 5 гръб/, може  да се направи извод, че жалбоподателката всъщност не оспорва Решение № 1040-10-5/14.01.2019 г. по реда на чл. 118 от КСО, а твърди, че така определената правилно като размер пенсия с Разпореждането от 01.07.2017 г. всъщност не е получавана в пълен размер – не е превеждан месечно по посочената от нея банкова сметка ***.

Споровете за материални вреди, причинени от административни органи чрез техни бездействия, изразяващи се в неизплащане на целия размер на определената по разпореждане пенсия, се водят не по реда на оспорване на административни актове, за които страната очевидно твърди, че не противоречат на закона и правилно определят индивидуалния коефициент и размера на пенсията, а по реда на чл. 203 и  сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, което производство е различно като основание за образуване и ред за разглеждане от това по чл. 118 от КСО.     

Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване, освен в определени от кодекса случаи, касаещи представянето на нови документи, по отношение на лица получаващи обезщетение за безработица и при прилагане на международни договори, по които Република България е страна, какъвто очевидно не е настоящият случай.     

С оглед изложеното съдът счита, че за да извърши преценка за наличието на правен интерес в настоящото производство, водено по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 118 от КСО, и да определи ясно предмета на спора, следва да остави без движение предявената жалба и да укаже на жалбоподателката да уточни ясно и недвусмислено дали оспорва по реда на чл. 118 от КСО във вр. с чл. 145 от АПК законосъобразността на Решение № 1040-10-5/14.01.2019 г. на директор на ТП на НОИ – Ловеч, с което е оставено в сила като законосъобразно Разпореждане №**********/01.07.2017 г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Ловеч, с което към 01.07.2017 г. са определени индивидуален коефициент на жалбоподателката и размер на пенсията от 489,66 лв.

При липса на ясно уточняване на предмета на спора, при направените изрични изявления, че правилно са определени индивидуалният коефициент и размер на пенсията с Разпореждането от 01.07.2017 г., и с оглед твърденията в депозираните по делото молби, съдът ще е в невъзможност да извърши проверка за наличието на правен интерес от страна на оспорващата и допустимостта на жалбата по чл. 118 от КСО, и ще следва да се прекрати производството по делото.

Воден от горното, Ловешки административен съд, шести административен състав

ОПРЕДЕЛИ:

 

І. ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ жалба с вх.№ 426/04.02.2019 г. подадена от С.А.С. с ЕГН ********** и с посочен в жалбата адрес ***, и предоставя на жалбоподателката 7-дневен срок от съобщението, в който да представи по делото писмена молба с която:

1.    Ясно, кратко и конкретно да посочи оспорва ли законосъобразността на Решение № 1040-10-5/14.01.2019 г. на директор на ТП на НОИ – Ловеч, с което е оставено в сила като законосъобразно Разпореждане №**********/01.07.2017 г.?

2.    В какво се състои незаконосъобразността на Решението?

3.    Да направи конкретно искане, което да е подведомствено и подсъдно на АдмСЛ по реда на чл. 118 от КСО.

ІІ. При неизпълнение на определението в срок, жалбата ще бъде

оставена без разглеждане и производството по делото ще бъде прекратено.

ІІІ. Препис от определението да се връчи на страните.

Делото да се докладва след изпълнение на определението или изтичане на срока.

 

                                                                  Административен съдия: