ПРОТОКОЛ
№ 166
гр. Пловдив, 13.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Емил Люб. Митев
Членове:Васил Ст. Гатов
Вера Ив. Иванова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
и прокурора К. В. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600165 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – обвиняем Р. Р. Т. се явява лично и със защитника си
адв.Й. Д., редовно упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.Д.: Да се даде ход.
ОБВИНЯЕМИЯТ Т.: Да се даде ход.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за даване ход на
делото, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв.Д.: Нямам искания за отводи и доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ Т.: Нямам искания за отводи и доказателства.
СЪДЪТ, след съвещание, с оглед изявленията на страните и тъй като намира
делото за изяснено от фактическа страна,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв.Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля, да уважите въззивната частна жалба на
моя доверител, като основателна.
Нашите основни аргументи са, че първоинстанционният съд е направил
неправилни изводи относно обоснованото предположение. Със събраните доказателства,
1
след вземане на първоначалната мярка за неотклонение, ние считаме, че това обосновано
предположение е не само силно разклатено, но и напълно опровергано, и това личи от
обстоятелството, че в определението си първоинстанционният съд приема, че полицейските
служители, свидетели по делото, Ч. и М. изграждат обоснованото предположение, че автор
на деянието е моят доверител. И, аз за това само с няколко думи ще кажа какво всъщност
казват те. Полицейската служителка .казва две обстоятелства, които са важни по настоящото
дело. Първото е, че са видели, когато пристигат, че пострадалият Х. заедно с неговите
синове и снахи тичат към бащата на моя доверител с метални и дървени колове, и освен
това, другото важно обстоятелство, което казва тази свидетелка е, че след като са чули
изстрелите, пострадалият Х., който е бил до тях, след като се обърнала и го попитала какво
става, той казва, че бил прострелян от бащата на моя доверител и това, тъй като става от
метър и половина до два, този човек не може да не е видял, и това го потвърждава в
първоначалните писмени обяснения, които е направил саморъчно пред полицейските
служители.
Другият свидетел, полицейски служител Ч., пък изцяло разбива обоснованото
предположение, защото моят доверител е бил до него, той го е видял, че идва с лопата.
Казал му да хвърли лопатата и той я хвърлил. Казва, че чул два изстрела, че бил до него, в
това време се занимавал с неговия син да не го пусне да отиде към Х. да се саморазправя,
обърнал се и видял, че в ръцете си той няма нищо. Той също потвърждава, че при влизането
в махалата са видели Х. и неговото домочадие с колове да бият бащата на моя доверител.
Наред с това обаче, обоснованото предположение е разколебано, и според нас,
напълно опровергано и от другите свидетели. Две групи свидетели са разпитани – близки на
пострадалия и близки на доверителя ми. Синовете на пострадалия казват – „Ние видяхме, че
бащата на доверителя извади пистолет от джоба на якето, стреля един път и хвърли
пистолета.“. Двамата твърдят, след това са разпитвани повторно и дават тези показания.
Но, аз мисля, че най-важните свидетели са свидетелите, които са в том 1, в края му,
непосредствено преди експертизата. Това са Е. Ш. С. и Г. Ю., които са незаинтересовани. Те
казват много важни факти и обстоятелства, които опровергават обоснованото
предположение. Е., на разпита си на 22.02, казва, че видяла бащата Д. да стреля, видяла
светкавицата на ръката му. Същото, от същия ден е разпитан и Г.. Той категорично
потвърждава това обстоятелство.
В заключение ще кажа, че полицейският служител Ч., който стои до моя доверител,
е на известно разстояние от бащата и той го възпира да не отива да се намесва. Не е
възможно да стрелят от негова страна, близко и той да не забележи. Има и самопризнания
на бащата.
Уважаеми апелативни съдии, твърди се от две единствени свидетелки, че е стрелял
моят доверител, че той е извадил отзад от колана пистолета, защото, видно от
доказателствата по делото, той е бил по тениска и анцуг. Един пистолет, който тежи, не би
могъл да се държи на един анцуг. Той би паднал веднага и не би стоял там. Да не говорим,
че би бил забелязан от полицейските служители.
Всички тези доказателства, според мен, разколебават значително обосновано
предположение.
Затова, ще моля да приемете, че действително е основателна жалбата на моя
доверител,да промените мярката му за неотклонение, и за него няма никаква опасност той да
се укрие или да извърши престъпление, защото досега е бил примерен гражданин, искал е да
усмири махалата, сам е търсил полицейските служители, сам се обажда на телефон 112.
Няма такива опасности. В този смисъл, моля за вашето определение.
ОБВИНЯЕМИЯТ Т. /за лична защита/: Поддържам казаното от адвоката ми.
Нямам какво да кажа.
2
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз ще моля да оставите жалбата без
уважение. Благодаря на защитата, че на практика концентрира доводите си върху едно
обстоятелство - за авторството на деянието. Няма забележки относно срочността на
разследването, относно срока на задържането.
Авторството на деянието, според мен, вече е второ производство по чл.65, и
винаги е било твърдяно пред всичките инстанции, съобразно доказателствата към момента,
към който се е произнасял съдът.
Според мен, те са еднотипни, еднопосочни, и във всички случаи изводите относно
авторството, аз споделям. Сега отново го разглеждаме и винаги съдът взима отношение по
доводите за авторството. Забележете, че когато е уважено искането по чл.64, не е бил налице
разпит на пострадалия, защото той тогава е бил в лошо здравословно състояние предвид
нараняването и не е позволявало това. След това, от 15 дни след деянието и непрекъснато
той твърди едно и също и съвсем конкретно отличава Р. Т. в извършване на деянието.
Отделно от това, разпитаните пред съдия свидетели също са много категорични, и
показанията на М.и Ч. допринасят към извода, който досега съществува.
Изготвена е и комплексна СМБЕ, която също дава доводи в това отношение. Няма
да повтарям доводите, които са изложили предните съдилища. Просто моля да ги приемете,
че са обосновани, кореспондират с доказателствата, и ако ги споделите, следва жалбата да
оставите без уважение.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ Т.: Искам по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание прие за установено следното.
Производството е по чл. 65, ал.8 от НПК.
С обжалваното Определение състав на Пловдивския окръжен съд е оставил без
уважение искането за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража”, взета
спрямо обвиняемия по досъдебно производство № 880/22г. по описа на РУ на МВР гр. А. Р.
Р. Т..
Срещу определението е постъпила жалба от защитника на обвиняемия, с искане за
вземане на по-лека мярка за неотклонение, като са релевирани доводи за
незаконосъобразност на Определението.
В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за обоснованост и
законосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че от наличните данни по делото
може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпленията, като излага подробни съображения в тази насока. Намира извода за
наличието на опасност същият да продължи с престъпната си деятелност за правилен.
Защитата на обвиняемия пледира подадената жалба да бъде уважена, а атакуваното
определение отменено, като незаконосъобразно. Акцентира се за наличие на данни,
разколебаващи обоснованото предположение за авторството, отчита се срокът на задържане
и се сочи, че опасността да извърши престъпление е отпаднала.
Обвиняемият моли съда за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността
и законосъобразността на атакуваното определение и за да се произнесе взе предвид
следното:
За да постанови определението, първоинстанционният съд е приел, че на
обвиняемият Р. Т. е повдигнато и предявено обвинение по чл.115, вр. чл.18, ал.1 и по чл.339,
ал.1 НК, за които законът предвижда наказание лишаване от свобода.
3
Относно съществуването на обоснованото предположение, че автор на
инкриминираните деяния е именно обвиняемият Р. Т. съдът е заключил, че показанията на
пострадалия, на неговите близки и на полицейските служители Ч. и М. в съвкупност не
формират извод, различен от изначално приетото от съдебния състав, определил най –
тежката мярка за неотклонение спрямо обвиняемия Р. Т..
Изводът на първата инстанция е неправилен, а изложените във връзка с него
съображения не могат да бъдат споделени.
Съдът не е съобразил, че основната функция на наказателния процес на първо
място е да се реши въпроса за изпълнителното деяние и след това въпросите за авторството
и вината.
Това са трите основни въпроса, на които съдът дължи отговор не само когато
делото се разглежда по същество, но и в случаите като настоящия, когато се решава
въпросът за мярката за неотклонение.
Вярно е, че в процесуалния етап, на който се намира предварителното разследване
и при характера на настоящото производство, свързан с разглеждане на въпроса за мярката
за неотклонение на обвиняемия, е достатъчно по делото да са налични само „данни”, от
които да може да бъде изградено предположение за съпричастността му към деянията, за
които е обвинен.
Независимо, че законът не е поставил условие тези данни да са от характера или
идентични с доказателствата, обуславящи произнасяне на осъдителна присъда, то във
всички случаи предположението трябва да е обосновано, т.е да са налични макар и в
минимален обем безспорни данни за деянието и връзката на обвиняемия с него. Когато
такива данни липсват или са до такава степен спорни, че не могат да обусловят еднозначен
извод за авторството, то тогава обоснованото предположение липсва или най – малкото е
сериозно разколебано.
Именно такъв е настоящият казус. В него спор за изпълнителното деяние няма.
Данните по делото сочат по един категоричен начин, че на 16.12.2022г. по време на масовия
бой между две враждуващи помежду си фамилии в ромската махала в гр. А. пострадалият
Х. И. е бил прострелян с пистолет в областта на гърдите.
Изключително спорен остава обаче въпросът за авторството и по конкретно дали
обвиняемия Р. Т. е извършил инкриминираното деяние. Отговорът на този въпрос е от
съществено значение за изграждане на извода налице ли е обосновано предположение, което
да свържи именно обвиняемия Р. Т. с престъпното деяние, предмет на настоящето дело.
Данните по делото, извлечени от показанията на свидетелите са изключително
противоречиви.
Основната част от свидетелите са разделени на две групи, в зависимост от това кой
от свидетелите към коя от двете враждуващи ромски фамилии принадлежи. Затова
показанията им са диаметрално противоположни, като близките на едната фамилия се
опитват да прехвърлят вината за инцидента на близките на другата фамилия, поради което
трудно би могла да бъде дадена вяра на едната група, за сметка на другата.
Единствените неизаинтересовани и безпристрастни свидетели са полицейските
служители, които са пристигнали на местопроизшествието и са положили неимоверни
усилия за потушаване на скандала, прераснал в масов бой, в който и на самите тях са били
причинени различни наранявания. В техните показания обаче не се съдържат данни, от
които да може да се установи с категоричност кой е произвел изстрела, причинил телесните
повреди на пострадалия.
Обективни данни за това могат да бъдат да бъдат открити в заключенията по
назначените физико – химични експертизи. От тях се установява, че по дрехите и ръцете на
4
обвиняемия Р. Т. и на баща му . Т. са установени барутни микрочастици, които по състав
съответстват с част от частиците, установени в цевта на инкриминирания пистолет. Това
обаче очертава и двамата като евентуални заподозряни за произвеждането на изстрела,
довел до нараняванията на пострадалия И..
При внимателния прочит и анализ на заключението по експертизата с №22/ФЗХ –
443 /л.222 от том 1 на ДП/ се установява едно важно обстоятелство, имащо значение за
установяването на авторството на деянието. В т.9.3. вещото лице е посочило, че в пробата
иззета от предната част на черното долнище на анцуга, с който е бил облечен св. Р. А.Т., в
областта на колана и джобовете са регистрирани същите микрочастици, каквито са
намерени по двете му ръце. Това обстоятелство води до извода, че пистолетът, с който е бил
произведен изстрела по пострадалия се е намирал в дрехите на друго лице, различно от
обвиняемия и то на място, на което обичайно се запасва и носи подобно късоцевно оръжие,
което от своя страна сериозно разколебава предположението, че именно Р. Т. е държал и
произвел изстрела с пистолета.
Съдът не е проследил цялостното развитие на инцидента и няма отговор на
въпроса кой е поставил началото на веригата от противоправни действия, довели до
ексалиране на напрежението между двете враждуващи ромски групи. Не е отчетено и
обстоятелството, че спрямо Р. Т. – баща на обвиняемия е била осъществена брутална
физическа интервенция върху телесния му интегритет, след което е бил произведен
изстрелът, довел до телесните увреди на пострадалия И.. От показанията на полицейските
служители се установява, че Р. Т. е бил повален на земята и бит от група лица от другата
фамилия. Именно за предотвратяването на тези насилствени действия са били
съсредоточени в един момент усилията на полицейските служители. Тези обстоятелства
извеждат на преден план въпроса произведеният изстрел по пострадалия не е ли бил
вследствие на действия по отбрана, който въпрос макар да следва да намери своя отговор в
присъдата при решаване на делото по същество, има своето място и значение и в
настоящето производство, свързано с мярката за неотклонение, предвид наличните за това
обилни данни.
Горепосоченото сочи, че обоснованото предположение обвиняемият Р. Т. да е
автор на инкриминираните деяние е сериозно разколебано, макар и не до такава степен, че
да бъде напълно изключено на този етап от наказателното производство.
По въпроса продължава ли да съществува опасността Р. Т. да извърши
престъпление съдът се е позовал на презумпцията по чл.63, ал.2 НК, за която бланкетно е
отговорил, че липсват доказателства, които да я оборват.
Настоящият състав намира, че реална опасност обвиняемият да се укрие не
съществува. Възрастта на обвиняемия, семейното му положение и наличието на постоянен
адрес и постоянно местоживеене минимизират опасността да се укрие до степен на пълно
изключване.
Приетата от първата инстанция деятелност, свързана с проявената от обвиняемия
агресия към пострадалия, вкл. и към полицейските служители, както и с начина на
извършване на престъплението не е с нищо по-различна и не се отличава с някаква
изключителна или по – различна специфика от типичните действия при извършване на
такъв вид престъпления от две враждуващи помежду си ромски фамилии, стигнали до меле
и масов бой помежду си.
Трайно влошените отношения между семейството на обвиняемия и на пострадалия
са причина за извършване на инкриминираното престъпление и сами по себе си могат да
обосноват единствено хипотетична, но не и реална опасност обвиняемият да продължи да
върши престъпления.
Без необходимата оценка е останало и процесуалното развитие на досъдебното
5
производство. Съдът е следвало да съобрази, че голяма част от доказателствената
съвкупност, имаща значение за предмета на доказване е установена и това допълнително
минимизира опасността подсъдимия да манипулира или укрие доказателства или да повлияе
на свидетелите.
Всичко това преценено поединично и в съвкупност очертава като несъстоятелен
извода, че презумпцията по чл.63, ал.2, т.3 не е оборена, както и, че е налична опасността
обвиняемият Р. Т. да върши престъпления.
В тази връзка, следва да се отбележи, че за да бъде едно лице задържано под
стража, законодателят е предвидил наред с наличието на обосновано предположение за
извършено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, кумулативно да са налице
данни, от които да се направи извод, че съществува основателна опасност обвиняемия да се
укрие или да извърши престъпление. Когато предположението за авторството, макар и
ненапълно отпаднало е сериозно разколебано и горните опасности са престанали да
съществуват, както е в настоящия случай, основанията за задържане на лицето под стража
са отпаднали.
Поради това продължаването на задържането на обвиняемия Р. Т. влиза в
противоречие с изискванията на ЕКЗПЧОС и вътрешното ни наказателно законодателство, в
частност разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и определението на Пловдивския окръжен съд се
явява необосновано и незаконосъобразно.
Това налага да бъде отменено, като се постанови ново, с което спрямо обвиняемия
Р. Т. да бъде взета по – лека мярка за неотклонение „Гаранция”, с която биха били покрити
изцяло критериите, заложени в чл.57 НПК.
При определяне на размера на гаранцията настоящият състав, като съобрази
материално състояние на обвиняемия от една страна, а от друга като отчете обществената
опасност на престъплението, в което е обвинен намира, че сумата от 3 000 лв. е достатъчна
за да бъде постигнат преследвания от закона процесуален ефект.
На основание чл.68, ал.7 НПК на обвиняемия следва да бъде наложена забрана за
напускане на пределите на Република България.
По изложените съображения, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 666/07.04.2023г. по чнд № 800/23г. на
Пловдивския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за
изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража”, взета спрямо
обвиняемия по досъдебно производство № 880/22г. по описа на РУ на МВР
гр. А. Р. Р. Т. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ взетата спрямо обвиняемия по досъдебно производство №
880/22г. по описа на РУ на МВР гр. А. Р. Р. Т. мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ в по – лека такава „Гаранция” в размер на 3000 /три
хиляди/ лв.
На основание чл.64, ал.9 НПК обвиняемият Р. Т. да бъде освободен
след внасяне на гаранцията, ако не се задържа на друго основание.
На основание чл.68, ал.7 НПК НАЛАГА на обвиняемия Р. Р. Т. с ЕГН
********** ЗАБРАНА за напускане на пределите на Република България.
6
Незабавно следва да бъде уведомен Началника на сектор „Български
документи за самоличност“ при ОД на МВР П. и Началника на ДНСП С. за
уведомяване на граничните контролно-пропускателни пунктове на страната,
във връзка с наложената забрана за напускане на пределите на страната.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.21 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7