Р Е Ш Е Н И Е

№…….

 

гр.Русе,11.03.2021год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Русе,VІ-ти наказателен състав в публично заседание на ………..двадесет и девети януари……през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                       Председател: ПЛАМЕН ЧЕНДЖИЕВ

 

при секретаря Елка Цигуларова и в присъствието на ………………………. разгледа докладваното от съдията  наказателно административен характер дело № 1999/2020г., за което съобрази,че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Постъпила е жалба от В.С.Й. *** ЕГН ********** против наказателно постановление № 20-72/28.08.2020г. на  директора на ОДМВР Русе, с което на основание чл.209а ал.1 от ЗЗ му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер ТРИСТА лева.

Жалбоподателят и неговият процесуален представител молят съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.

За РРП - редовно призовани,не се явява представител и не вземат становище.

Представител на административно-наказващия орган иска от съда да потвърди постановлението.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.04.2020г. вечерта жалбоподателят заедно с негов познат и съсед – свид. К. И. се срещат в квартала, където живеят и разговарят. И двамата имат  поставени на устата и носа си предпазни маски.Закупуват си бира от съседен магазин и пият прави до магазина като са свалили маските.  

По същото време проверка във връзка с изпълнение на Заповед № РД- 01- 124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД- 01- 197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването извършва свид.Б. ***. Свидетелят приема, че двамата се намират на близко разстояние един от друг и Й. е без предпазна маска и съставя срещу него акт за установяване на административно нарушение на разпоредбата на чл.209а ал.1 от ЗЗ за нарушение на Заповед № РД- 01- 124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД- 01- 197/11.04.2020г., без да е посочено кой е издал посочените заповеди.

На 25.06.2020г. директорът на ОДМВР Русе в качеството си на административнонаказващ орган се произнася по акта като на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН прекратява административнонаказателното производство и изпраща преписката на прокурор за произнасяне относно това дали деянието не съставлява престъпление.

На 19.08.2020г. прокурор от Районна прокуратура - Русе отказва да образува наказателно производство и връща преписката на ОДМВР.

На 28.08.2020г. независимо, че е прекратил административнонаказателното производство на основание чл.54 от ЗАНН/изм./ въз основа на съставения акт с обжалваното наказателно постановление директорът на ОДМВР Русе на основание чл.209а ал.1 от ЗЗ налага на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на ТРИСТА лева.

По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.Тя се установява от показанията на свид.Б. и И. и писмените доказателства – постановление на Районна прокуратура - Русе.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима,тъй като е подадена от лице с право на жалба в предвидения от ЗАНН срок,а разгледана по съществото си е основателна по следните съображения:

На първо място обжалваното наказателно постановление е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Както се установи обжалваното наказателно постановление е издадено след прекратяване на административнонаказателното производство поради изискването на чл.33, ал.2 от ЗАНН, с надлежна резолюция върху АУАН на основание чл.54/изм/ от ЗАНН. При това положение съставеният от свид.Б. акт изгубил своето правно значение и последващо административнонаказателно производство е могло да бъде образувано само на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, за деяние, установено в хода на проверката на прокуратурата. От посоченото в атакуваното наказателно постановление обаче става ясно, че наказващият орган се е позовал не на постановлението на наблюдаващия прокурор, каквато процесуална възможност му предоставя разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗАНН а на акта сложил началото на административнонаказателно производство, което към този момент вече било прекратено по силата на  чл.54 /изм/ от ЗАНН. По този начин съществено била нарушена процедурата по ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като едно производство, наказващият орган е приключил с два взаимноизключващи се акта.

На второ място обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Жалбоподателят е санкциониран за това, че е пребивавал на обществено място в нарушение на противоепидемични мерки, наложени със Заповед, без да е посочено кой е издал посочените заповеди - Заповед № РД- 01- 124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД- 01- 197/11.04.2020г. По този начин не може да се определи коя е нарушената разпоредба и да се прецени наличието на обективните признаци

При извършената служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,съдът намери и следното:

Фактическите обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на постановлението сочат, че жалбоподателят е наказан на основание чл.209а ал.1 от ЗЗ. Санкционната разпоредба на чл. 209а ал.1 от ЗЗ не съдържа в хипотезата си състав на нарушение. Относно изпълнителното деяние тя е бланкетна и препраща към въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки. Същата разпоредба е нова от 13.03.2020г. и до 15.05.2020г. – за два месеца е претърпяла две промени. Към момента на деянието, за което е наказан жалбоподателят редакцията на санкционната разпоредба е препращала към въведени мерки по чл.63 ал.1 или 2 от ЗЗ, която от своя страна за същия период от време е претърпяла три законодателни промени. В редакцията си действаща към момента на деянието  разпоредбата на чл. 63 е имала следната диспозиция : (1) При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.

     (2)  Мерки по ал. 1 на територията на отделна област или община могат да се въвеждат и от директора на съответната регионална здравна инспекция

               Твърди се, че деянието е извършено от физическо лице и са нарушени мерки въведени със заповед на Министъра на здравеопазването. Само, че според останалите разпоредби на същия чл.63 от ЗЗ, а именно :

               (3)  Лечебните и здравните заведения независимо от собствеността им са длъжни да изпълняват въведените мерки по ал. 1 и 2.

               (4)  Държавните и общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на мерките по ал. 1, а средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети.

               (5)  При опасност от възникване и епидемично разпространение на заразни болести държавните органи, общините, физическите и юридическите лица са длъжни да оказват пълно съдействие на органите за държавен здравен контрол.

               (6) (Нова) Мерките по ал. 1 могат да включват и забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави, в случай на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, с изключение на гражданите с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България, както и членовете на техните семейства – същата разпоредба не предвижда задължения за физически лица освен за оказване на пълно съдействие.

            В тази връзка привръзката, към която препраща бланкетната разпоредба на чл.209а ал.1 от ЗЗ, препраща единствено към ненормативен акт, който обаче може да създава права и задължения само ако има нормативен характер. Заповедта на Министъра на здравеопазването издадена на 13.03.2020г. дори няма характер на общ административен акт/ пропуск който законодателя се е опитал да изправи с последното изменение на разпоредбата на чл.61 от ЗЗ от 11.12.2020г.     

По аргумент от разпоредбата на чл.3 от ЗАНН- „За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му“, законоустановеността на административните нарушения се свързва с прогласяването им само чрез нормативни актове. Изработването, удостоверяването и обнародването на нормативните актове е детайлно регламентирано в ЗНА със съответните правомощия на конституционно предвидените органи и начин на оповестяване, който е задължителен за да стане една норма правило за поведение и неспазването ѝ да е скрепено със санкция. Няма спор, че разпоредбата на чл.209а а ал.1 от ЗЗ предвижда санкция за неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или директор РЗИ противоепидемични мерки, но тази възможност следва да бъде реализирана само и единствено чрез съответните подзаконови нормативни актове, които да са оповестени по съответния ред – публикувани в Държавен вестник за да могат да послужат като основание за налагане на санкция.

По тези причини настоящият състав на съда приема, че заповедите на Министъра на здравеопадването № РД- 01- 124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД- 01- 197/11.04.2020г може да регламентира правила за поведение, неизпълнението на които не е скрепено със санкцията на чл. 209а ал.1 от ЗЗ.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като необосновано,постановено при съществени нарушения на процесуалните правила  и незаконосъобразно следва да се отмени изцяло.

Предвид горното съдът

                                               Р    Е    Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  изцяло наказателно постановление № 20-72/28.08.2020 г. на  директора на ОД МВР Русе, с което на В.С.Й. *** ЕГН ********** на основание чл.209а ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер ТРИСТА лева.

 Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: