№ 314
гр. Шумен, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630200778 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №609705-F628231 от 08.11.2021 год. на и.д.
Директор на ТД на НАП Варна, с което на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой /ЗОПБ/ на „******** Ф“ ЕООД, гр.Шумен, с ЕИК203227238, със
седалище и адрес на управление: ************** е наложена имуществена санкция в размер
на 15563 лева /петнадесет хиляди петстотин шестдесет и три/ лева. Дружеството-
жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание представляващия дружеството-жалбоподател не се явява лично.
Изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените основания,
като в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага конкретни
мотиви в тази насока.
За и.д. Директор на ТД на НАП Варна - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1
от ЗАНН, в съдебно заседание се явява упълномощен представител, който моли жалбата да
бъде оставена без уважение, а издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено
изцяло. В съдебно заседание и в представени писмени бележки излага становище по
съществото на спора. В последното съдебно заседание по делото не се явява представител.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател „******** Ф“ ЕООД е финансова институция по
смисъла вложен в разпоредбата на чл.3 от Закона за кредитните институции и е
регистрирано под №BG R00338 в Регистъра на финансовите институции на БНБ. В тази
връзка извършва дейност по предоставяне на парични заеми – отпускане на средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства;
Продажба на стоки при условията на финансов лизинг. Управител на дружеството е лицето
С.Д.С., а едноличен собственик на капитала на дружеството е „********“ ЕООД, чийто
единствен съдружник и управител е също лицето С.Д.С..
На 21.09.2021 год. на дружеството била извършена проверка от компетентни
длъжностни лица към ТД на НАП Варна, офис Шумен. По време на проверката било
установено, че на 31.12.2020 год. и 29.01.2021 год. дружеството е изплатило в брой на
лицето С.Д.С., управител на дружеството възнаграждение за месец декември 2020 год. в
размер на 31127.94 лева, включващо основно и допълнително възнаграждение.
Извършеното плащане в брой било счетоводно отразено по дебита на сметка 421 Персонал
и по кредита на сметка 501 Каса в лева.
Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол №П-
03002721132821-П73-001/21.09.2021 год. За констатираното нарушение на 21.09.2021 год. на
дружеството – жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно
нарушение №F628231/21.09.2021 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното
деяние е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. Актът е бил съставен в
присъствие на представляващия дружеството-жалбоподател и подписан от него, без да
изложи конкретни възражения. Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били
депозирани и допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №609705-F628231 от 08.11.2021 год. на и.д. Директор на ТД на
НАП Варна, с което на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой
/ЗОПБ/ на „******** Ф“ ЕООД, гр.Шумен, с ЕИК203227238, със седалище и адрес на
управление: ************** е наложена имуществена санкция в размер на 15563 лева
/петнадесет хиляди петстотин шестдесет и три/ лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на
2
актосъставителят В. П. В.-М., както и от присъединените на основание разпоредбата на
чл.283 от НПК писмени доказателства.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че
структурата на изплатеното на лицето С.Д.С. трудовото възнаграждение за месец декември
2020 год. отговаря на структурата на НСОРЗ, че същото е начислено по счетоводна сметка
дебит 604 „Разходи за заплати /Кредит сметка 421/01 персонал по трудови договори; че
дължимите осигуровки са начислени на 25.01.2021 год., а данъкът върху доходите за
физическите лица за процесния месец е начислен от дружеството на 25.02.2021 год., като са
включени в общата сума на начислените от дружеството данък и осигуровки. В същото
време експертизата дава заключение, че за периода от 01.09.2020 год. до 31.07.2021 год.
дружеството е изплащало трудови възнаграждения в брой в размер над 10000 лева на
служителите С.Й.С. – офис мениджър звено Шумен и Р.Р.Л. – офис мениджър звено
Търговище, като за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2017 год. дружеството е изплатило
на С.Д.С. суми в брой на обща стойност 428847.49 лева с основание възнаграждение и
аванс.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на
актосъставителя В. П. В.-М., доколкото същата е участвала лично в извършената проверка
и лично е възприела фактите, за които свидетелства в съдебно заседание. В същото време
показанията на свидетелката са последователни, непротиворечиви и кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал и с установената от съда фактическа
обстановка.
Съдът напълно кредитира и заключението на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, доколкото същата дава отговор на формулираните въпроси след извършена
надлежна проверка в счетоводството на дружеството и намиращите се по делото
доказателства. В същото време заключението кореспондира с установената от съда
фактическа обстановка и с останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът приема, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са накърнили правото на защита на
дружеството-жалбоподател и да са довели до невъзможност същото да реализира правата си
по един адекватен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗОПБ Плащанията на територията на
страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са: на
стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.; на стойност под 10 000 лв., но могат да се
разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание,
чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.; трудови възнаграждения по
3
смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица, с
изключение на лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна
селскостопанска работа по реда на чл. 114а; на стойност, равна на или надвишаваща 1000 лв.
за дивидент по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за
корпоративното подоходно облагане. Законът не се прилага за изрично посочените в чл.2
случаи, като изрично в разпоредбата на чл.2, т.6 от същия от приложното поле на чл.3 е
изключено изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, с
изключение на трудовите възнаграждения по чл.3, ал.1, т.3;
Дружеството-жалбоподател „******** Ф” ЕООД се явява задължено лице по
смисъла на ЗОПБ, поради което съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ е следвало
да извършва плащания на суми на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева само
чрез превод или внасяне по платежна сметка.
От материалите по делото се установява, а и не се оспорва от страните по делото, че
на 31.12.2020 год. и 29.01.2021 год. дружеството-жалбоподател е извършило плащане в брой
в гр.Шумен на възнаграждение по договор за месец декември 2020 год. на лицето С.Д.С.,
управител на „******** Ф“ ЕООД в размер на 31127.94 лева, включващо основно и
допълнително възнаграждение.
Спорният по делото въпрос е какво е било естеството на изплатеното на лицето
С.Д.С. възнаграждение, респективно какво е естеството на сключения между нея и
дружеството договор – трудов или договор за възлагане на управление.
Съдът не кредитира твърдението на дружеството-жалбоподател, че сключения между
„******** Ф“ ЕООД и неговия управител С.Д.С. Договор от 31.01.2018 год. представлява
трудов договор по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.61 и сл. от КТ. Действително
същият, въпреки че не е наименован, е сключен в посочената в разпоредбата на чл.62 от КТ
писмена форма и съдържа изискуемите в разпоредбата на чл.66, ал.1 от КТ реквизити. В
същото време обаче, доколкото договорът е сключен между дружеството от една страна и
неговия управител от друга се налага извода, че същият по своето естество представлява
Договор за управление, който е мандатен, а не трудов договор.
В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС, която приема
по безспорен и категоричен начин, че правоотношението, което възниква по договор за
управление на търговско дружество не е трудово, а има мандатен характер и се
регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Правоотношението, което се
създава между управителя и управляваното от него дружество /било то ООД или ЕООД/
възниква от избора на управителя. Отношенията между управителя и дружеството се
уреждат с договор за възлагане на управлението, който следва да е писмен. Този договор е
мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на
страните по него, поради което управителят няма качеството на работник или служител на
дружеството по смисъла на КТ. Независимо от това как страните са озаглавили договора и
независимо дали той е сключен преди или след влизането в сила на правната норма на
чл.141, ал.7 от ТЗ, този договор, уреждащ отношенията между управителя и дружеството, не
4
е трудов договор, а е договор за поръчка (мандат). Възнаграждението на управителя,
дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово
възнаграждение, като също е без значение как то е наименовано и как е оформено
счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него. В подкрепа на изложеното са
Решение №222 от 10.05.2019 год. на ВКС по т.д. №2972/2017 год., I т.о., ТК, Решение №204
от 28.07.2014 год. на ВКС по гр.дело №983/2014 год., IV г.о., ГК, Решение №306 от
25.06.2012 год. на ВКС по гр.д. №1387/2011 год., IV г.о., ГК и др.
В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че за представения по делото Договор
от 31.01.2018 год. не е било подадено уведомление, съгласно изискването на чл.62, ал.3 от
КТ. В тази връзка съдът споделя изложеното от процесуалният представител на
дружеството-жалбоподател становище, че неизпълнението на задължението на работодателя
по чл.62, ал.3 от КТ няма отношение към сключването, респективно валидността на
договора. В същото време обаче подаването на уведомление по посочения по-горе текст
представлява индиция за действителната воля на страните относно вида на договора, който
са искали да сключат. Доколкото по отношение на Договора от 31.01.2018 год.
задължението за подаване на уведомление не е било изпълнено се налага извода, че същият
не е имал характеристиките на трудов договор и страните не са имали воля да сключат такъв
договор.
Преценката относно вида и естеството на договора не представлява косвен съдебен
контрол за негова недействителност, каквито твърдения се навеждат в представените по
делото писмени бележки от дружеството-жалбоподател. Преценката на съда в настоящото
производство се свежда единствено до естеството на договора и начина, по който същият е
уредил отношенията между страните. В този смисъл изводът, направен по-горе, че
Договорът от 31.01.2018 год. представлява Договор за управление, не влече след себе си
извод за неговата недействителност. Напротив, договорът е напълно валиден и като такъв е
уредил отношенията между страните, включително и тези, свързани с изплатеното на
управителя възнаграждение. Последното с оглед извода за характера на договора
представлява възнаграждение по договор за управление, което попада в приложното поле на
разпоредбите на чл.3, ал.1 от ЗОРБ.
С оглед на изложеното чрез изплащане на посоченото възнаграждение в брой, а не по
банкова сметка, дружеството е осъществило състава на нарушението по чл.3, ал.1, т.1 от
ЗОРБ, поради което съдът намира, че правилно е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на „******** Ф“ ЕООД за посоченото административно
нарушение.
В същото време съдът намира, че правилно е била издирена и приложена и
съответната за това нарушение санкционна разпоредба на чл.5, ал.1 от ЗОРБ, която
предвижда имуществена санкция за юридическо лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение на чл.3 в размер 50 на сто от общия размер на направеното
плащане. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
индивидуализирал наказанието, като имайки предвид, че размерът на направеното плащане
5
е 31127.94 лева е наложил санкция в размер на 50 % от същия, представляваща сумата от
15563 лева.
Съдът не споделя твърденията на дружеството-жалбоподател, изложени в жалбата, че
деянието поради своята ниска степен на обществена опасност представлява „маловажен
случай“. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения,
свързани с обезпечаването на прозрачността при движение на финансови потоци,
съставляваща съществен елемент от стопанския живот в страната, поради което следва да се
приеме, че обществената опасност на това деяние се отличава с достатъчен интензитет, за да
се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява
маловажен случай. В случая не са налице обстоятелства, разкриващи по-ниска степен на
неизпълнението, съпоставено с останалите нарушения от този вид. В тази връзка, следва да
бъде посочено, че в конкретния случай не са налице основания за приложение на чл.28 от
ЗАНН. Както бе посочено и по-горе извършеното нарушение не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с други нарушения от този вид и доколкото
жалбоподателят е субект, който по занятие извършва финансова дейност по реда на чл.3 от
Закона за кредитните институции, се очаква същият да е запознат с нормативната уредба,
касаеща дейността му, и стриктно да я спазва. Обжалваното наказателно постановление
касае сравнително висока парична сума, като деянието не е изолиран случай в дейността на
дружеството. Видно от представените по делото доказателства дружеството е било
санкционирано и за други идентични нарушения на ЗОРБ. С оглед на изложеното
настоящият състав намира, че нарушението, за което е санкционирано дружеството не може
да се квалифицира нито като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, нито като
„малозначително деяние“ по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
А с оглед на гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №609705-F628231 от 08.11.2021 год.
на и.д. Директор на ТД на НАП Варна, с което на основание чл.5, ал.1 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ на „******** Ф“ ЕООД, гр.Шумен, с
ЕИК203227238, със седалище и адрес на управление: ************** е наложена
имуществена санкция в размер на 15563 лева /петнадесет хиляди петстотин шестдесет и три/
лева.
ОСЪЖДА „******** Ф“ ЕООД, гр.Шумен, с ЕИК203227238, със седалище и адрес на
управление: ************** ДА ЗАПЛАТИ НА ТД на НАП сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на
чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7