РЕШЕНИЕ
№ 739
гр. Варна, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20233110201646 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Д. Г. Д. против Наказателно Постановление № 22-0819-007033/
23.02.2023г. на Началника на група при сектор ПП ОД МВР-Варна, с което
на Д. Г. Д. е наложено административно наказание в пункт първи „ГЛОБА” в
размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В
съдебно заседание редовно призован не се явява лично, но се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява но
ангажира становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 23.10.2022 г. в 19:30 часа, в посока центъра на града, при
управление на лек автомобил Тойота Ланд Круизер с регистрационен номер
В2577КР, собственост на фирма "РАМЕР ГРУП"ЕООД, като при извършване
на маневра, която е свързана с частично навлизане от лява пътна лента в
1
съседна дясна пътна лента, водачът не пропуска движещият се по нея лек
автомобил Рено Меган с регистрационен номер В2802НН, като принуждава
водача да се отклони в дясно с цел да избегне удара в автомобила, вследствие
на което се блъска в дясно в бордюра, след което се отклонява в ляво и
блъска движещият в лява пътна лента лек автомобил Опел Астра с
регистрационен номер В3533ТК. Настъпва ПТП с материални щети.
В хода на съдебното производство бе разпитан свид. В.. Съдът
кредитира показанията на свидетелят като дадени обективно и
безпристрастно. Същият заявява, че е очевидец на случая и подробно разказва
за нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните
в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се
преценява като основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началника на сектор в ПП КАТ ОДП-Варна, съгласно заповед № I-8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията
си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на
нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като не е
2
обсъдил възражения направени от жалбоподателя, тъй като видно от
материалите по преписката не са били направени такива.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл.25 ал.2 от ЗДП, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Безспорно се установява от приложените по
преписката материали, че въззивникът е извършил вмененото му нарушение. В
тази насока са дадените показания от свид. В., както и приобщените по АНП
сведения от очевидци на нарушението и протоколи за ПТП. По делото са
налице категорични и безспорни доказателства за извършено от
жалбоподателя нарушение на чл.25 ал.2 от ЗДвП. Твърдението на
жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение, не само не се
подкрепя от никакви доказателства, но и изцяло се опровергава от
събраните. Видно от разпоредбата на закона при извършване на маневра, която
е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни
средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното
превозно средство, което се намира в дясната пътна лента. Тъй като не е
изпълнил това си задължение по ЗДП въззивникът е станал причина за ПТП.
Правилно е била определена и санкционната норма. Съдът намери, че при
индивидуализацията на административното наказание, наложено на
жалбоподателя, административно- наказващия орган се е съобразил с тежеста
на нарушението. В тази връзка съдът намира, че наказанието е правилно
определено, справедливо е и съответстващо на извършеното нарушение.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания
случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с други подобни случаи. Съдът счита, че при преценка дали се касае за
маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена
опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде
социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на
административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът
намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като
маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите от същия вид.
Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за
3
спазване на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че
извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не
е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № **** на Началника на
група при сектор ПП ОД МВР-Варна, с което на Д. Г. Д. е наложено
административно наказание в пункт първи „ГЛОБА” в размер на 200 лева на
основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП.
ОСЪЖДА Д. Г. Д. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4