Решение по дело №567/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 17
Дата: 1 февруари 2022 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20217100700567
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

                    №……./01.02.2022 г., град Добрич

 

              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                    

Административен съд - Добрич, в публично заседание на осемнадесети януари, две хиляди двадесет и втора година, кас. състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  ТЕОДОРА МИЛЕВА                                   

                                                                     НЕЛИ КАМЕНСКА          

 

при участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА и прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ, разгледа докладваното от съдия Т. Милева КАНД №567 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "К." ООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр. София, район Л., ул. "В.П." №ХХ, представлявано от управителя В.А.Н., против решение № 25/01.10.2021 г., постановено по НАХД № 1ХХ/2021 г. по описа на Районен съд - Каварна, с което е потвърдено наказателно постановление №08-002168/063 от 28.05.2021 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич, с което на дружеството - касатор, за нарушение на чл. 10, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ, в качеството му на работодател, е наложена "имуществена санкция" в размер на 1500 лв.

В касационната жалба се излагат твърдения, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, вследствие на което са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до ограничаване процесуалните правила на оспорващия. Сочи се, че решението е противоречиво и постановено при липса на ясни и конкретни мотиви. Релевират се подробни доводи, че описаното деяние в НП не съставлява нарушение на чл.10, ал. 2 от ЗТМТМ. Счита се, че в настоящият казус следва да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Излагат се твърдения относно липсата на мотиви в решението и противоречието между същите.  Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

 В съдебно заседание, касаторът чрез своя процесуален представител адв. Емил Т. – БАК, поддържа жалбата на изложените в нея съображения. Представя и подробни писмени бележки.

Ответникът по касация - Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич, чрез упълномощения си представител оспорва касационната жалба и  излага аргументи, според които решението на районния съд е правилно. Иска се оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира се юриск. възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на оспорването и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

След като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд - Добрич, в настоящия състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:

Производството пред Районен съд - Добрич е било образувано по жалба на "К." ООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр. София, район Л., ул. "В.П." №ХХ, представлявано от управителя В.А.Н., против наказателно постановление 08-002168/063 от 28.05.2021 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич, с което на дружеството - касатор, за нарушение на чл. 10, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ, в качеството му на работодател, е наложена "имуществена санкция" в размер на 1500 лв.

 С оспореният съдебен акт, Районен съд - Каварна е потвърдил наказателното постановление. При постановяване на това решение съдът приел за безспорно установено, че в дружеството –жалбоподател е престирала труд като масажист Оксана Ганчева, гражданка на Федерация Русия. Работодателят обаче не съхранявал нотариално заверено копие от валиден документ за пребиваване за срока на наемането или приемането на граждани на трета държава, по смисъла на законодателството, каквато несъмнено е посочената страна. По този начин работодателят осъществил състава на нарушение, съгласно чл. 10, ал. 2 ЗТМТМ. Съдът преценил, че актът за установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми реквизити съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН, респективно наказателното постановление отговаря на стандартите на чл. 57 от ЗАНН. Според решаващият състав, административно-наказателната отговорност правилно била ангажирана по чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ, размерът на санкцията е преценен като съответен на тежестта на нарушението, като същият е в предвидения минимум за такава санкция. Изложени са съображения за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на въззивния съд, поради следното:

Безпротиворечиви са доказателствата по делото, от които се установява, че на 05.03.2021 г. на обект хотел и ресторант „Роял Гранд Енд Спа“, находящ се в гр. Каварна, ул. „Крайбрежна“, който обект се стопанисва от касатора била извършена проверка от инспектори към Дирекция "Инспекция по труда" - град Добрич. Същите установили, че дружеството, в качеството му на работодател не съхранява нотариално заверено копие от валиден документ за пребиваване за срока на наемането или приемането на граждани на трета държава (руски гражданин), а именно Оксана Ганчева. Установеното нарушение било квалифицирано по чл. 10, ал. 2 от ЗТМТМ и било санкционирано впоследствие, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ.

Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗТМТМ "При наемане на работа или при приемане на работник - гражданин на трета държава, работодателят изисква от него да представи валиден документ за пребиваване, нотариално заверено копие от който съхранява за срока на наемането или приемането."

По делото не се и спори, че работодателят действително към момента на проверката не е бил изпълнил това свое задължение. Но в последствие, преди издаването на АУАН в ДИТ е било представено копие, което обаче според свидетелите – служители на ДИТ е било без нотариална заверка, каквото  е изискването на закона. По делото пред първоинстанционния съд на лист 48 обаче се съдържа нотариално заверено копие от разрешението за пребиваване на Оксана Генчева, т.е. такова копие има.

 Няма спор и относно факта, че лицето е гражданин на трета държава и притежава всички необходими документи за да полага труд в Република България.

С оглед на горното, съдът намира, че в настоящият случай следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и за квалифициране на деянието като маловажен случай на административно нарушение.

 За маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).

Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, не са настъпили вреди за служителя, нито за държавата. При това положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

Вярно е, че обществените отношения, регулирани от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, са от обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай, както се каза  разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай на нарушение по чл.10, ал.2 от ЗТМТМ. В тази връзка следва да се отчете безспорно установеното, че такова валидно разрешение за пребиваване в България на Оксана Ганчева има издадено, същото е и нотариално заверено /видно от представеното по делото/ и е представено  на органите преди издаването на АУАН. При това положение, с оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства, се разкрива по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При тези обстоятелства дори минималното наказание имуществена санкция в размер от 1 500 лв. се явява несъразмерно тежко, както на обществената опасност на деянието, така и на дееца. За поправянето и превъзпитанието на дееца е било напълно достатъчно, за констатираното нарушение преценявайки обстоятелствата по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, наказващият орган да отчете неговата маловажност и да предупреди писмено или устно нарушителя, че при повторно нарушение, ще му бъде наложено наказание. Като не е квалифицирал нарушението като маловажен случай, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН и като е потвърдил наказателното постановление първоинстанционния съд също е допуснал нарушение на закона.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно То ще следва да бъде отменено, както и потвърденото с него наказателно постановление.

По делото е направено искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски от страна на касатора за първата и втората инстанция. С оглед разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН на дружеството-жалбоподател се дължат разноски за въззивното и касационното производство - в размер на 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция и в размер на 400 лева за втората инстанция.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд Добрич,  касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №25/01.10.2021 г., постановено по НАХД № 1ХХ/2021 г. по описа на Районен съд - Каварна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Наказателно постановление  №№08-002168/063 от 28.05.2021 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Добрич.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич да заплати сторените по делото съдебно-деловодни разноски за две инстанции на  "К." ООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр. София, район Л., ул. "В.П." №ХХ, представлявано от управителя В.А.Н. в размер на 700 /седемстотин/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: