Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 18.05.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесети
април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при участието на секретаря Иванка Велчева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 230 по описа за 2021
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.148 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).
Образувано е по жалба на „А.“ ООД, с ЕИК *****,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.П.А.,
депозирана чрез Адвокатско дружество „С.
и С.“, представлявано от адв.Т.С. ***, против Акт за обезщетение на умрели /
убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи,
фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 21.06.2021г. от
директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Пловдив. В жалбата
са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска
неговото изменение като се увеличи размерът на обезщетенията за унищожените
животни или алтернативно неговата отмяна и връщане преписката на
административния орган за ново произнасяне. Според оспорващия обезщетението е
незаконосъобразно определено, тъй като не е взет предвид характерът на
дейността в регистрирания животновъден обект, породата, предназначението и
възрастта на убитите животни. Сочи се, че използваните цени са обобщени,
като в справката на НСИ не са дефинирани качествени, количествени, видови и
други характеристики, които оказват влияние върху изменението на цените. В
конкретния случай, в категорията и вида на кокошка носачка не била отчетена
инвестиционната стойност на стоката и съответно така определената стойност на
тримесечна цена е неправилна. Дружеството аргументира становище, че
определената абсолютна цена от 1,39 лв на килограм не може да се използва за
вътрешен анализ и следва да се определят индексни нива, с които конкретно да се
определи цена на обезщетението за кокошка съобразно категория, възраст и други
качествени показатели. В случай, че цената е неточна и не обхваща качествените
характеристики на животните, административният орган е следвало да възложи
определянето на обезщетението на независим оценител. Доколкото това не е
сторено, определеното обезщетение се явявало неправилно, немотивирано и
незаконосъобразно. Наред с това, тъй като определеното обезщетение не покривало
стойността на птиците, които дружеството е загубило при унищожаването, същото
се явявало и явно несъразмерно. Въз основа на изложените в жалбата аргументи се
отправя искане за изменение на обжалвания акт, като се увеличи размерът на
обещетенията за унищожените животни или актът да бъде отменен и преписката
върната за ново произнасяне по нея.
В съдебно заседание оспорващото
дружеството се представлява от адв. Т.С., който заявява, че поддържа жалбата и
искането за изменение на акта, като развива и допълнителни доводи за неговата незаконосъобразност
в частта досежно определеното обезщетение. Настоява, че определената цена е
неправилна, необоснована и не отговаря на целите и смисъла на закона. Позовава
се на писмо изх. № ЗЖ-167/21.03.2022г. на изп.директор на БАБХ, адресирано до
всички директори на ОДБХ, съдържащо указания при изискване на данни от НСИ за
определяне на обезщетения да се съблюдава категорията „възраст“ на птиците,
като при липса на предоставени от НСИ такива цени, които да отчитат и възрастта
на животното, да се извърши назначаване на пазарна оценка, при спазване на
Методиката, утвърдена със Заповед от 08.04.2021г. Доколкото с писмо от
10.02.2022г. НСИ изрично посочва, че не събира информация по възраст и породи,
е следвало обезщетението да се определи по реда на чл.144, ал.3 от ЗВМ след
изготвяне на експертна оценка.
По аргументи, изложени в
жалбата, в съдебно заседание и в представена писмена защита моли съда да измени
обжалвания Акт за обезщетение на умрели / убити животни, унищожени суровини и
храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и
инвентар, издаден на 21.06.2021г. от директора на ОДБХ – Пловдив, като увеличи
размера на обезщетенето за унищожените животни. Претендира присъждане на
разноски по делото съгласно представен списък.
Ответната страна – директор
на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив чрез процесуалния си
представител гл. юрисконсулт Ц. Б., оспорва жалбата, като изразява становище,
че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на
правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на
производството. Релевира доводи за материална законосъобразност на Акта за
обезщетение, като сочи, че размерът на обезщетението е определен в съответствие
с разпоредбата на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВД, въз основа на цени на НСИ за
предхождащото тримесечие преди възникване на
заболяването от инфлуенца по птиците. В тази връзка сочи, че
заключението по допусната комплексна експертиза не следва да се кредитира, тъй
като в случая са налице данни, предоставени от НСИ досежно цени на производител
за живо тегло за конкретния вид и категория животни, в която хипотеза
законовата разпоредба задължава административния орган да определени размера на
обезщетението въз основа на тези цени. Позовава се на съдебна практика по
аналогичен казус. Въз основа на изложените съображения моли за решение, с което
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. В условията на
алтернативност възразява срещу размера на претендираните разноски от
оспорващия.
Съдът като съобрази
аргументите изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № РД 11-904/05.05.2021г.,
издадена на основание чл.47, ал.1 ал.2 и ал.6, чл.50, ал.1 и чл.117, ал.1, т.1,
2, 7 , 8, 9, 12 и 13 от ЗВД, Делегиран Регламент (ЕС) 2020/687 на Комисията от
17.12.2019г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на ЕП и на Съвета по
отношение на правилата за профилактика и контрол на някои болести от списъка и
във връзка с констатирано огнище на болестта Инфлуенца по птиците (грип) в
животновъден обект с рег. № 3BG16015 за отглеждане на кокошки - носачки,
собственост на „А.“ ООД, намиращ се в землището на с.Трилистник, общ.Марица,
обл.Пловдив и съгласно получен лабораторен резултат от Национална референтна
лаборатория за „Инфлуенца „А“ и Нюкясълска болест по птиците“ към НДНИВМИ с
протокол за изпитване с изх. №ДДД-02-3126/05.05.2021г., изпълнителният директор
на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) обявил първично огнище
на Инфлуенца А (грип) при домашни птици в животновъден обект с рег. № 3BG16015
за отглеждане на кокошки - носачки, собственост на „А.“ ООД, намиращ се в
землището на с.Трилистник, общ.Марица, обл.Пловдив. Със заповедта е разпоредено
директорът на ОДБХ - Пловдив да организира принудително избиване по хуманен
начин и обезвреждане на всички засегнати и контактни птици в животновъдния
обект с констатирано огнище.
Във връзка с изпълнението на
Заповед № РД 11-904/05.05.2021г. на изпълнителния директор на БАБХ и на
основание чл.31, т.1 и т.27 от Устройствения правилник на БАБХ, със Заповед № 265/07.05.2021г.
директорът на ОДБХ – Пловдив определил комисия от длъжностни лица, която да
упражни контрол при принудителното убиване по хуманен начин и обезвреждане на
всички засегнати и контактни птици в животновъден обект с № 3BG16015 за
отглеждане на кокошки - носачки, собственост на „А.“ ООД, намиращ се в
землището на с.Трилистник, общ.Марица, обл.Пловдив, при спазване на
изискванията на Регламент №1099/2009 на
Съвета относно защитата на животните по време на умъртвяване, одобрения и
заверен индивидуален план за хуманно умъртвяване на птиците с включени в него
методи за умъртвяване, местата определени за загробване и маршрута от
животновъдния обект към определените за загробване места. Със заповед №
266/07.05.2021г. директорът на ОДБХ – Пловдив определил комисия за изпълнение
на мерките по т.II – V от Заповед № РД 11-904/05.05.2021г. на изп.директор на
БАБХ и разпоредил същите да се изпълнят на 08.05.2021г. и 09.05.2021г.
В протокол за унищожаване / убиване
на животни №8 от 07.05.2021г., съставен и подписан от председателя и членовете
на формираната със Заповед №265/07.05.2021г. комисия е отразено извършено унищожаване/убиване
на 17240 бр. кокошки - носачки, на възраст 49 седмици, 35620кг.; порода „Ломан
Браун“, от животновъден обект с рег.№ 3BG16015, собственост на „А.“ ООД,
намиращ се в землището на с.Трилистник, общ.Марица, обл.Пловдив.
Съгласно протокол за
унищожаване / убиване на животни №9 на 08.05.2021г. е извършено
унищожаване/убиване на 31414 бр. кокошки - носачки, на възраст 12632бр. - 49
седмици и 18782бр. – 29 седмици, общо 64900кг.; порода „Ломан Браун“, от
животновъден обект с рег.№ 3BG16015, собственост на „А.“ ООД.
С протокол за унищожаване /
убиване на животни №10 на 09.05.2021г. е извършено унищожаване/убиване на
7367бр. кокошки - носачки, на възраст 29 седмици, 15220кг.; порода „Ломан
Браун“, от животновъден обект с рег.№ 3BG16015, собственост на „А.“ ООД.
С протокол за унищожаване /
убиване на животни №11 на 10.05.2021г. е извършено унищожаване/убиване на
6457бр. кокошки - носачки, на възраст 29 седмици, 13340кг.; порода „Ломан
Браун“, от животновъден обект с рег.№ 3BG16015, собственост на „А.“ ООД.
Към преписката са
представени протоколи за загробване на животни №8, 9, 10 и 11, съставени в
периода от 07.05.2021г. до 10.05.2021г., обективиращи извършеното загробване на
животни от животновъден обект с рег.№ 3BG16015, собственост на „А.“ ООД.
Със Заявление вх. №
1769/13.05.2021г. дружеството поискало да му бъде изплатено обезщетение за
принудително убити / унижощени 62495бр. кокошки носачки.
Със Заповед №
317/10.06.2021г. директорът на ОДБХ – Пловдив назначил комисия, която да извърши
проверка на обстоятелствата преди възлагане на оценка от независим оценител за
обезщетение на умъртвените животни
Резултатите от проверката са
обективирани в Доклад вх. № 2269/11.06.2021г. Въз основа на извършена справка
на 11.06.2021г. в електронния регистър на НСИ комисията установила, че е налична информация за
цена на производител живо тегло, измерено в тон, за тримесечието, което
предхожда възникването на болестта, а именно м.януари, м.февруари, м.март
2021г. Цената е за конкретен вид животно – „кокошка“ и за конкретна категория
кокошки - „носачки на яйца за консумация“.
Комисията констатирала, че умъртвените животни, подлежащи на обезщетение
са кокошки – носачки на яйца за консумация, порода „Ломан Браун“ и същите не
попадат под селекционен контрол и за тях няма изготвена оценка, включително по
породна принадлежност и развъдна стойност от Изпълнителната агенция по селекция
и репродукция в животновъдството. Въз основа на установеното при проверката
комисията изразила становище, че не е необходимо да се възлага извършване на
оценка за определяне на цени за обезщетение на животни от независим оценител. В
доклада е отразена и констатацията за цена на производител живо тегло, измерено
в тон, за тримесечието, което предхожда възникването на болестта, а именно
м.януари, м.февруари, м.март 2021г., съобразно справка в регистъра на НСИ.
С оспорения Акт за
обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински
произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 21.06.2021г.
директорът на ОДБХ - Пловдив определил на „Аеркок“ ЕООД обезщетение за 29872бр.
кокошки - носачки, на възраст 49 седмици, общо тегло 61717,18кг.; порода „Ломан
Браун“, в размер на 85865,88 лева и обезщетение за 32606бр. кокошки - носачки,
на възраст 29 седмици, общо тегло 67362,82кг.; порода „Ломан Браун“, в размер
на 93720,54лева; общ размер на обезщетението – 179586,42лв. В „забележка“
административният орган посочил, че оценката е по данни на НСИ за I-во
тримесечие на 2021г.
Актът е връчен на представител
на дружеството на 28.06.2021г.
В хода на съдебното
производство, по искане на жалбоподателя беше назначена комплексна съдебно-оценителна
и ветеринарна експертиза. Заключението на вещото лице по същата е, че пазарната
цена на 1 брой кокошка - носачка от породата „Ломан браун“ на 29 седмици е
10,28лв. и съответно – на 49 седмици е 8,41лв., определена съгласно приетата
със Заповед № РД 11- 698/08.04.2021г. на изпълнителния директор на БАБХ
Методика за изчисляване на пазарните цени на различните видове и категории
птици във връзка с критериите по чл.144а, ал.2 от ЗВД и
предоставени счетоводни данни от дружеството. Досежно характеристиките на
птиците, в експертизата се сочи, че кокошките от породата „Ломан браун“ започват
да снасят много рано - на възраст от 21 седмици. Производството на яйца на едно
пиле продължава 80 седмици. Теглото на птицата през този период било само 1,7 -
1,9 килограма. През първата година от живота една кокошка произвеждала 310 -
320 яйца с тегло 63-64 грама. Ако били снабдени с поне 14 часа дневна светлина,
те щели снасят всеки ден, дори и през зимата. През втората година
производителността намалявала с 15 %, в следващите години намалявала с още 20
%. Според експерта месото от кокошка - носачка от породата „Ломан браун“ може
да се използва за консумация, но след края на периода на производство на яйца.
То можело да бъде използвано в месопреработвателната и колбасарска
промишленост.
В хода на съдебното производство
е изискана информация от НСИ относно исканията, които институтът е отправил до
производители на кокошки – носачки, за да установи цената на производител на
кокошки - носачки на яйца за консумация за първото тримесечие от 2021г.; справки
(информации), предоставени от фирмите производители на кокошки - носачки по
повод на исканията на НСИ, за всеки месец от тримесечието, като е изискано в
документите да фигурира цялата предоставена от производителите информация, в
т.ч. за вид, порода, възраст, количество и цени на животните; справки относно
това дали дружествата, подали информацията отглеждат стокови носачки или други
видове птици.
В отговор с писмо рег. №
ДА-01-3433/20.12.2021г. председателят на НСИ заявява, че режимът на събиране на
данни за тримесечното наблюдение „цени на производител в селското стопанство“
се осъществява по два начина - посредством web-базирано приложение, чрез което
се изпращали индивидуални онлайн покани на електронната поща на включените в
наблюдението респонденти, както и чрез хартиен носител от респондентите,
неразполагащи с електронна поща. От интернет страницата на НСИ всеки
заинтересован можел да свали екземпляр в pdf формат на формуляра „цени на
производител в селското стопанство“. В писмото се сочи още, че съобщаването на
съда на индивидуални данни за предоставена от респондентите в изследването
информация, без изричното им съгласие, ще доведе до нарушаване на разпоредбите
на чл.20, §2 от Регламент №223/2009 на ЕП и на Съвета от 11.03.2009г. относно
европейската статистика и чл.25, ал.1 и чл.27 от Закона за статистиката, поради
което НСИ не предоставя исканата информация.
Оспорващият представя писмо
изх. № 07-04-1026/04.01.2022г. на НСИ, адресирано до председателя на Съюза на
птицевъдите в България, в което е пояснено, че събирането и разработването на
статистическа информация за цените на производител в селското стопанство се
извършва в съответствие с Методологията на Статистическата служба на ЕС
(Евростат) и задължение на всички държави членки на ЕС е да я прилагат. НСИ не
наблюдава цените на сделки със селскостопански продукти или животни, в т.ч. по
сортове или породи животни, към определен ден от седмицата, по възрастови групи
и др. Цените на сделките със селскостопански животни се наблюдават за единица
живо тегло и от гледна точка на Методологията няма изискване да се уточнява
дали те се продавали за клане или за по-нататъшно отглеждане.
В писмо рег. №
ДА-01-401/14.02.2022г. председателят на НСИ сочи, че НСИ не разполага с данни
за цените на продадени от земеделските стопанства кокошки – носачки на
предприятия за производство на яйца; както и за цените на кокошки носачки
порода „Ломан Браун“ на възраст 29 и 49 седмици.
В съдебно заседание на
20.04.2022г. към делото е приобщено и писмо изх. № ЗЖ-167/21.03.2022г. на
изпълнителния директор на БАБХ до директорите на ОДБХ, в което се сочи, че във
връзка с изпълнение на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВД за целите на определяне на цени
за обезщетение на собственици на птицевъдни обекти, е необходимо да разполагат
с информация от НСИ за цени на производител за живо тегло за конкретния вид,
категория птици, в това число порода и възраст в седмици, както и технологията
на отглеждане (подово или клетъчно). В случаите когато няма такива цени, следва
да се процедира по изпълнение на чл.144, ал.3, чл.144а, ал.1 и ал.2, т.1 и 2 от
ЗВД при съобразяване с методиката.
Изложената фактическа
обстановка не се оспорва от страните и се установява от представените и приети
по делото писмени доказателства.
Въз основа на така
установените факти, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Акт
за обезщетение на умрели / убити животни, унищожени суровини и храни от
животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар,
издаден на 21.06.2021г. от директора на ОДБХ – Пловдив, с който на „Аеркок“
ЕООД – Шумен е определено обезщетение в размер на 179586,42лв. за 29872бр.
кокошки - носачки, на възраст 49 седмици, общо тегло 61717,18кг.; порода „Ломан
Браун“, в размер на 85865,88 лева и обезщетение за 32606бр. кокошки - носачки,
на възраст 29 седмици, общо тегло 67362,82кг.; порода „Ломан Браун“, в размер
на 93720,54лева, унищожени вследстиве на установено първично огнище на
Инфлуенца А (грип) по птиците в животновъден обект рег. № 3BG16015, находящ се
в с.Трилистник, обл.Пловдив. По своя хактер актът съставлява властническо
изявление на административен орган, свързано с изпълнение на правно
регламентирана административна дейност, с което се създават права или
задължения или пряко и непосредствено се засягат права и законни интереси на неговия
адресат. Съдебното обжалване на този вид актове не е изключено с изрична
законова разпоредба, поради което те подлежат на съдебен контрол по силата на
общата клауза, въведена с разпоредбата на чл.120, ал.2 от КРБ. Оспорването е
направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е
породил неблагоприятни правни последици. Жалбата е депозирана в срока по
чл.149, ал.1 от АПК и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните
и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд
приема жалбата за неоснователна по следните съображения:
При извършения контрол за
валидност на оспорения акт съдът констатира, че същият е издаден директорът на
ОДБХ - Пловдив, който е и компетентният орган съобразно чл.148, т.1 от ЗВД. Административният
акт съдържа изискуемите реквизити за форма и не са налице съществени нарушения
на административно производствените правила при издаването му.
В хода на административното производство са
събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от
фактическа и правна страна. На база на установените факти са изведени
обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия
материален закон и неговата цел. При извършената проверка на приетите за установени
от административния орган факти, въз основа на приложените по делото
доказателства, съдът намира, че правните изводи досежно размера на обезщетението и по-конкретно за
начина на неговото определяне,
напълно съответстват на приложимите материално правни разпоредби, с оглед на което не е налице основание за отмяна на обжалвания акт по смисъла на чл.168, ал.1 от АПК, във
връзка с чл.146, т.4 от АПК, предвид следните съображения:
По делото липсва спор относно
броя, възрастта, предназначението, породата, теглото на птиците, предмет на
обезщетение. Не се спори и досежно обстоятелството, че използваните от
административния орган данни за цени на производител за живо тегло за
конкретния вид и категория животни, предоставени от НСИ са именно за
тримесечието, което предхожда възникването на болестта.
Според жалбоподателя процесният
акт е незаконосъобразен, тъй като административният орган е следвало да
определи размера на обезщетението след възлагане на независим оценител по реда
на чл.144, ал.3 от ЗВД.
С оглед правилно разрешаване на
правния спор, съдът съобрази следното:
Нормативната уредба в
процесната област се регламентира в Директива 2005/94/EО на Съвета от
20 декември 2005 година относно мерки на Общността за борба с инфлуенцата
по птиците, която предвижда съвместна отговорност в действията по превенция на
болестите на компетентните държавни органи и на собственика на обекта. При
преценка на материално правната законосъобразност на акта, съдът установи, че в
европейското общностно право липсва залегнал генерален принцип за обезщетяване
на собственик за унищожени животни в следствие на установено патогенно
заболяване, приложим при всички обстоятелства (т.85 от Решение на Съда на
Европейския съюз по дело C‑20/00 и C‑64/00, EU:C:2003:397 със
страни Booker Aquaculture и Hydro Seafood). Съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз, обективирана в т.48 от Решение от 22 май 2014г. по дело
C‑56/13, ECLI:EU:C:2014:352 между Érsekcsanádi
Mezőgazdasági Zrt и Bács-Kiskun Megyei
Kormányhivatal, постановено по преюдициалното запитване във връзка
с тълкуването на Директива 2005/94/EО на
Съвета, въпреки че липсва общ принцип за обезщетяване, при всички обстоятелства
при упражняване на широкото си право на преценка в областта на
селскостопанската политика законодателят на Съюза може да счете, че
собствениците на стопанства, в които са унищожени или заклани животни, трябва
да бъдат изцяло или частично обезщетени. Съгласно т.52 от същото решение,
задължението за поправяне на вреди не може да произтича от правото на Съюза, а
същото е национална мярка, предвиждаща предоставяне от съответната държава на
обезщетение, което съответства на реално претърпените загуби и не обхваща
пропуснатите ползи, която мярка не попада в приложното поле на правото на Съюза
и единствено националният законодател решава каква да бъде тя.
На
национално ниво приложими са разпоредбите на ЗВД и на Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за
обезщетяване на собствениците на животни в случаите по чл.47 ал.1 от ЗВД
(приета на основание чл.109 във връзка с чл.108 ал.2 т.1, чл.144 ал.5 и чл.148
т.1 от ЗВМД с ПМС № 81 от 27.04.2020г., обн. в ДВ, бр.40 от 5.05.2020г., в сила
от 5.05.2020г.). Съгласно чл.144, ал.1 от ЗВД, обезщетението за животни се
определя по: 1. цени на производител за живо тегло за конкретния вид и
категория животни, предоставени от Националния статистически институт за
тримесечието, което предхожда възникването на болестта, или 2. оценка,
включително по породна принадлежност и развъдна стойност, направена от Изпълнителната
агенция по селекция и репродукция в животновъдството за животни, за които се
прилага развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието, храните и
горите или от компетентен орган на друга държава членка. Според разпоредбата на
чл.144, ал.3 от ЗВД, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него
лице възлага определянето цени на независим оценител, когато няма определени
цени по реда на чл.144, ал.1, т.1 от
ЗВД.
Нормата на чл.144, ал.5 от ЗВД сочи, че в
случаите по ал.1, т.1 и ал.3, максималният размер на обезщетението се определя
в наредбата по чл.109. Според чл.5, ал.1 от наредбата, цитирана по-горе,
обезщетението за животни се определя съгласно чл.144 от ЗВД.
Анализът на правната регламентация обосновава извода,
че актуалната към дата на издаване на административния акт редакция на
законовите текстове е правилно приложена в конкретния случай от
административния орган. Последният, след като е разполагал с информацията по
чл.144, ал.1, т.1 от ЗВД, получена след реализиране на епизоотичния риск и
унищожаването на заразените птици, е бил длъжен да се съобрази с цитираната
разпоредба. Релевантни в случая се явяват данните, предоставени от Националния
статистически институт на цени на производител за живо тегло за конкретния вид
и категория животни. След като такива са били на разположение на издателя на
оспорения акт, административният орган е бил длъжен да съобрази същите при
определяне размера на обезщетението, респективно наличието на такива данни
препятства приложението на чл.144, ал.3 от ЗВД. С оглед формулираната от
законодателя хипотеза на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВД, при определяне размера на
обезщетението са ирелевантни обстоятелства като тегло, порода, възраст на
животното, продуктивност, начин на отглеждане, и др. Регламентираният в чл.144,
ал.1, т.1 от ЗВД критерий за обезщетяване – по цени на производител за живо
тегло за конкретния вид и категория животни, за тримесечието, което предхожда
възникването на болестта, се прилага еднакво при реализиране на всяка една от
хипотезите на чл.141, ал.1 от ЗВД, при които възниква право на обезщетение за
собствениците на умрели, унищожени или принудително заклани животни във връзка
с настъпил епизоотичен риск. Механизмът за определяне на размера на дължимото
обезщетение е установен по общ начин, без диференциация спрямо специфичните
характеристики на отделното стопанството и извършваната от него дейност, а
оттук и спрямо конкретно понесените разходи и пропуснати ползи за производителя
в резултат на унищожаването на животните.
Съдът намира, че понятието „цена на
производител“, което посочва законодателят в текста на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВД,
не се покрива с понятието „пазарната цена“, доколкото същото не изследва цената
на придобиване на актива, нито се покрива с общата му себестойност, не включва
всички опериращи разходи на стопанството, респективно не цели да компенсира
пълното му възстановяване, нито пропуснатите ползи от дейността. Систематичният
анализ на разпоредбите, регламентиращи основанията и реда за получаване на
обезщетението по Глава шеста, Раздел III от ЗВД разкрива волята на законодателя
да осигури възможност за покриване на разходи, свързани с епизоотични рискове,
като същевременно целта на предвиденото в закона обезщетение не е да гарантира
цялостна и всеобхватна компенсация на всички действително претърпени щети,
регистрирани загуби и пропуснати ползи за стопанството. Обезщетението по
чл.141, във вр. с чл.144 от ЗВД няма характера и предназначението на субсидия,
държавна помощ, насочена към пълното възстановяване на стопанството за
извършване на обичайната му дейност. В този смисъл е практиката на ВАС - Решение
№ 12892 от 16.12.2021г. на ВАС по АД № 5774/2021г., която настоящият състав
изцяло споделя.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че определената
стойност на обезщетението за унищожените кокошки - носачки е правилна и
обоснована. Административният орган е съобразил волята на законодателя за
установяване единен, общ, достъпен, публичен и обективен механизъм за
определяне на обезщетенията по реда на чл.141- чл.148 от ЗВД посредством
използването на данни, разработвани по еднотипен и еднообразен начин от
специализирания държавен орган в областта на статистиката. При събирането,
отчитането, анализа и изследването на информацията, необходима на НСИ за
формиране на данните, визирани в чл.144, ал.1, т.1 от ЗВД не се държи сметка за
конкретните специфики на дейността на всяко едно от предприятията, чрез които
се набира нужната информация. Необходимо и достатъчно условие е тази информация
да дава възможност на националния орган, осъществяващ статистическата дейност
на държавата, да формира статистически данни относно това какви са цените на
производител за съответния вид и категория животни на тримесечна база.
Следователно, при наличие на данни от НСИ за съответния животински вид и
категория, за погиналите поради настъпил епизоотичен риск животни,
предприятията - производители следва да бъдат обезщетявани съобразно правилото
на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВД, а именно по цени на производител за живо тегло за
съответния вид и категория животни, независимо от конкретната производствена и
стопанска цел, с която животните са били отглеждани и реализирани (за продажба
на друго стопанство за клане, за износ за добив на продукти или др.),
респективно независимо от специфичните им подвидови и възрастови характеристики
или други специфични характеристики.
Изложените от жалбоподателя съображения
оспорващи размера на определеното обезщетение биха били основателни при
действието на старата редакция на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВД (Изм. в ДВ, бр.58 от
2017г., в сила от 18.07.2017г.), която е предвиждала обезщетението за животни
да се определя по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на
болестта. Новият текст на законовата разпоредба въвежда критерии, различен от
прилагания до 14.02.2020г., от когато е в сила новата редакция нормата. Ето
защо заключението на вещите лица не следва да се кредитира при определяне
размера на претендираното обезщетение, тъй като обратно би довело до неправилно
прилагане на материалния закон.
Съдът намира, че не следва
да се кредитира и изявлението, обективирано в представено от оспорващия писмо
изх. № ЗЖ-167/21.03.2022г. на изп.директор на БАБХ, като споделя становището на
ответната страна, че документът представлява кореспонденция без официален
характер, същото е издадено за служебни цели и не може да повлияе върху начина
на определяне на обезщетение, посочен в закона.
Неотносимо към казуса е позоваването в жалбата
на противоречие на начина на определяне на обезщетението с разпоредбите на
Регламент (ЕС) № 652/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 15.05.2014г.
за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с
хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към
тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал. Същият не
предвижда механизъм на обезщетяване на собственици на национално ниво, а само
обхватът на отпусканите от бюджета на Европейския съюз безвъзмездни финансови
средства на държавите членки.
Неоснователно е твърдението за неспазване на
принципа за съразмерност по чл.6 АПК. Същият е приложим при упражняване на
правомощия от административен орган в условията на оперативна самостоятелност.
В случая, в съответствие със закона, издателят на оспорения акт, след като е
установил налични данни за цени на производител за живо тегло за конкретния вид
и категория животни, предоставени от НСИ за тримесечието, което предхожда
възникването на болестта, е действал в условията на обвързана компетентност,
без да има възможност за преценка относно размера на дължимото обезщетение. От
събраните по делото доказателства е видно, че първично огнище на Инфлуенца А
(грип) по птиците в животновъдния обект, стопанисван от жалбоподателя, е
обявено със Заповед № РД 11-904/05.05.2021г. на изп.директор на БАБХ, като при
определяне размера на обезщетението директорът на ОДБХ – Пловдил е съобразил
данните на НСИ за първо тримесечие на 2021г. в съответствие с разпоредбата на
чл.144, ал.1, т.1 от ЗВД.
По изложените съображения
съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган,
в предвидената от закона форма, в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, на които се основава, при спазване на
административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на закона,
поради което жалбата, с която се иска увеличение на определения размер на
обезщетение или отмяна на акта, с който е определено същото и задължаване на
административния орган да определи различен размер, се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и поради
своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на
ответника, на основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на
разноските по делото. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на
чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на ОДБХ -
Пловдив (в чиято структура е издателят на акта), следва да се присъдят
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалба на „А.“
ООД, с ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя А.П.А., против Акт за обезщетение на умрели / убити
животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни
суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 21.06.2021г. от директора на
Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив.
ОСЪЖДА „А.“
ООД, с ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя А.П.А., да заплати на Областна дирекция по
безопасност на храните – Пловдив разноски
по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България -
гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на
чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
На основание чл.138, ал.1
от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: