№ 2576
гр. В., 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20213110115011 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от Н.К. Н.-П. срещу Дженерали
Застраховане АД искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за заплащане, след одпуснато
от съда увеличение на исковете, общо на сумата от 2179,08 лв., представляваща – дължимо
но незаплатено застрахователно обезщетение за настъпили застрахователни събития /покрит
застрахователен риск/, по застрахователен договор/застрахователна полица
0312180187006608/ „КАСКО на МПС“ при клауза за покрити рискове „ПЪЛНО КАСКО” за
лек автомобил: марка – Мерцедес, модел - Мерцедес Е 270 /дизел; изпълнение: авангард/ с
държавен рег. номер В 9939 НС, рама № WDB2110161A393669, двигател №
647961300080849, цвят - черен металик, със срок на валидност от 16:00 ч. на 13.04.2018 г. до
23:59 ч. на 12.04.2019 г. по щети:
1/ щета № *********/12.04.2019г., по която се претендира сумата от 1308,54 лв.;
2/ № *********/12.04.2019 г. по която се претендира сумата от 504,66 лв. и
3/ № *********/12.04.2019 г. по която се претендира сумата от 365,88 лв.,ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда-15.10.21г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 11.04.2018 г. между ,ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД и
Н.К. Н. - П.а е сключен договор - застраховка/застрахователна полица № 0312180187006608/
„КАСКО на МПС" при клауза за покрити рискове „ПЪЛНО КАСКО" за лек автомобил:
марка - Мерцедес, модел - Мерцедес Е 270 /дизел; изпълнение: авангард/ с държавен per.
номер В 9939 НС, рама № WDB2110161A393669, двигател № 647961300080849. цвят - черен
металик, със срок на валидност от 16:00 ч. на 13.04.2018 г. до 23:59 ч. на 12.04.2019 г.
Дължимата застрахователна премия от 595, 69 лв. е заплатена изцяло. Сочи ,чу общата
застрахователна сума за автомобила бе 10 300 лв.
Ищецът твърди, че по повод настъпили застрахователни събития са заведени щети:
1.№ *********/12.04.2019 г. и е направен опис на увредените детайли.
Застрахователното събитие и щетата се изразяват в следното: на 10.04.2019 г., около 8:30
сутринта ищцата отивайки до автомобила, който се е намирал в паркирано състояние през
изминалата вечер на паркинг до ул. С. № 13 в гр. В., установява, че е увреден от ляво, в
1
частта на заден ляв калник, задна лява врата, предна лява врата, преден ляв калник, като
щетата се изразява в надраскване, нараняване, размера на претенцията ф е 800 лв.
2.№ *********/12.04.2019 г. и е направен опис на увредените детайли.
Застрахователното събитие и щетата се изразяват в следното: на 10.04.2019 г., около 8:30
сутринта ищцата отивайки до автомобила, който се е намирал в паркирано състояние през
изминалата вечер на паркинг до ул. С. № 13 в гр. В., установява, че е увреден тавана,
следствие на хвърляни картофи,предмети по него, като щетата се изразява във вдлъбване на
същия размера на претенцията за тази щета е 300 лева.
3.№ *********/12.04.2019 г. и е направен опис на увредените детайли.
Застрахователното събитие и щетата се изразяват в следното: на 10.04.2019 г., около 8:30
сутринта ищцата отивайки до автомобила, който се е намирал в паркирано състояние през
изминалата вечер на паркинг до ул. С. № 13 в гр. В., установява, че е увреден заден капак на
багажника, като щетата се изразява в надраскване/ размера на претенцията за тази щета е
200 лева.
Ищцата твърди, че е изпълнила всички свои задължения, въпреки което
застрахователят отказал плащане. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна ответникът оспорва настъпването на
покрит по застраховката риск. В тази връзка сочи, че в отделните клаузи по приложимите
Общи условия по застраховка „Каско на МПС" /ОУ/ са изброени изчерпателно всички
покрити рискове по полицата, като в текста на т.7.30 ОУ е надлежно указано, че
застрахователят не носи отговорност за вреди от други рискове.
Уточнява, че в последния ден от периода на застрахователно покритие по полицата,
представител на ищцата /обичайния водач на МПС и пълномощник по настоящото дело/ е
депозирал в Дружеството ни 7 претенции за изплащане на обезщетение /„Искане за оценка
на вреди"/, в които сочи установяването на увреждания по множество различни детайли по
цялата повърхност на МПС, вкл. и по тавана, проявили се в рамките на 1-2 денонощия от
най - разнообразни причини. Ответникът сочи, че в исковата молба се излага
предположение, че вредите са причинени от трето лице, но това предположение не е
подкрепено с никакви доказателства и то (поради своята непълнота) все още не означава
конкретно реализиран застрахователен риск, включен в покритието на договора.
Ответникът оспорва механизма на настъпване на щетите. Счита, че към момента на
настъпване на твърдените в исковата молба „събития" липсват данни за възстановяване на
щетите, установени при сключване на застраховката /а именно доказателства, описани в т.
57.3., изр. 2 и 3 от ОУ на застраховката/, считаме, че същите съставляват „невъзстановени
щети" по смисъла на т. 7.16 и т. 57.3 от ОУ по застраховката и застрахователят не дължи
обезщетение за тях.
При условията на евентуалност, ответникът посочва, че към датата на заявените
„събития" от 10-12.04.2019 г. тези авточасти са били с по - ниско качество и на по - ниска
стойност от същите в ново, респ. поправено състояние. Предвид изложеното, при
възстановяване на вредите по МПС, нанесени в резултат на застрахователните събития,
твърдени по делото, ще бъдат отстранени и заварените щети по горецитираните детайли
-тези, налични при огледа от 13.04.2018 г. По този начин ще се стигне до неоснователно
обогатяване на увредения, тъй като същият ще си спести разходите за отстраняване на
съществувалите отпреди събитието увреждания на същите детайли и ще получи имущество
в по - добро състояние и с по -добро качество от това отпреди събитието.
Ответникът възразява, че при проверка в други застрахователни компании -ЗАД
„Армеец" АД и ЗАД „Булстрад ВИГ" АД се установило, че за увредените детайли,
претендирани с настоящата искова молба, е изплатено обезщетение по експертна оценка, но
същите не са били възстановени.
2
Относно претенцията на ищцата по преписка № *********, счита, че описаните в
Искане за оценка на вреди и исковата молба увреждания, както и твърденият от ищцата
начин на настъпването им попадат в хипотезата на т. 58.5. от ОУ по застраховката - щети по
МПС на възраст над десет години от датата на производството, когато вследствие на
причинени повреди, чрез механично въздействие на трети лица, вкл. надраскване са
предвидени за боядисване над три основни детайла на увреденото МПС. Съгласно
цитираната клауза, в този случай на Застрахованият се изплаща 50% от определеното
застрахователно обезщетение, поради което правим искане в тази насока.
При условията на евентуалност, заявява , че определеният размер на обезщетението
следва да бъде съобразен и с договорения между страните в т. 58.1 от ОУ по застраховката
допълнителен лимит на отговорност.
Предвид изложеното сочи,че договореният между страните максимален лимит на
отговорност по претенцията на ищеца е 1545 лв - 245.45 лв. - 1299.55 лв. Оспорва
претенциите по размер.
Относно претенцията за разноски – счита я за неоснователна, тъй като ответника не е
дал повод за завеждане на настоящото съдебно производство. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна и прави следните
правни изводи:
В настоящото производство ищецът следва пълно и главно да докаже факта на
съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото с характера
на договор по застраховка, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора,
настъпване на покрит от застрахователното правоотношение между страните риск и
осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало
правото му да претендира застрахователно обезщетение и неговия размер. В тежест на
ответника е, при положително доказване на горното, да докаже, че е изпълнил поетите с
договора задължения, респективно изправността си по него, включително предпоставките за
отказ от плащане на застрахователно обезщетение.
Съдът е приел за безспорно между страните по делото, че на 11.04.2018 г. между
,ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД и Н.К. Н. - П.а е сключен договор -
застраховка/застрахователна полица № 0312180187006608/ „КАСКО на МПС" при клауза за
покрити рискове „ПЪЛНО КАСКО" за лек автомобил: марка - Мерцедес, модел - Мерцедес
Е 270 /дизел; изпълнение: авангард/ с държавен per. номер В 9939 НС, рама №
WDB2110161A393669, двигател № 647961300080849. цвят - черен металик, със срок на
валидност от 16:00 ч. на 13.04.2018 г. до 23:59 ч. на 12.04.2019 г.
Това обстоятелство се потвърждава и от представената по делото застрахователна
полица.
Щетите са заведени при застрахователя под № *********/12.04.2019г., №
*********/12.04.2019 г. и № *********/12.04.2019 г.
Съдът кредитира заключението по назначената повторна двойна САТЕ, тъй като
същата не е оспорена от страните и е изготвена от две вещи лица. От заключението на
кредитираната от съда САТЕ се установява, че лекият автомобил „Мерцедес Е 270" с рег.
№В9939НС, собственост на Н.К. Н. - П.а, е бил паркиран в гр. В., на ул. „С." N:13. На
10.04.2019 г. около 08:30 часа и на 12.04.2019 г. около 08:30 часа, отивайки до автомобила, е
било установено, че автомобила е увреден от неизвестен извършител. Уврежданията били
представени пред застрахователната компания и били изготвени Опис по щета
№*********/12.04.2019 г., Опис по щета №*********/12.04.2019 г., Опис по щета
№*********/12.04.2019 г. Сумата необходима за отремонтиране на щетите към деня на
3
настъпване на събитието, е била - 2179.08 лв. Сумата необходима за отремонтиране на
щетите към деня на настъпване на събитието по пазарни цени е била - 2179.08 лв. Към
датата на сключване на застрахователния договор -13.04.2018 г., видно от снимките от тази
дата, не са налице увреждания по гореописаните детайли - заден ляв калник, задна лява
врата, предна лява врата, преден ляв калник, таван и заден капак на багажника. Размерът на
вредите по МПС към датата на увреждането, определен по правилата на Методиката за
определяне размера на обезщетенията по експертна оценка на щети по застраховка „Каско
на МПС", утвърдена от застрахователя е бил 767,37 лв.
През време на действието на договора за застраховка „Пълно Каско " - на
12.04.2019 г., е установено увреждането на застрахования автомобил.
Застрахователят по имуществена застраховка „Пълно Каско " носи отговорност за
всички вреди, които са настъпили в резултат на събитие, предвидено като покрит
застрахователен риск в застрахователния договор и в Общите условия към него.
Налице е спор между страните относно механизмът на настъпилите увреждания,
чието обезщетение се претендира.
Видно, че фактологията по механизма на увреждането е поднесена единствено от
непосредствените впечатления на водача на увреденото МПС, който след настъпване на
застрахователното събитие е уведомил застрахователя, като по този начин е спазил срока по
ОУ, а и естеството на увреждането е такова, че не изисква посещение на органите на КАТ.
Декларираният механизмът на увреждането е този, който е бил възприет от водача, от който
по принцип няма как да се очакват експертни знания.
Механизмът на настъпване на щетите, както и наличието на причинно следствена
връзка се установява от заключението по повторната двойна САТЕ, прието от съда и
неоспорено от страните, като в тази част заключението кореспондира с даденото и по
първоначалната САТЕ.
Следователно категорично по делото е доказана причинно следствената връзка
между вредите и процесното ПТП. С оглед на това се оборва мотивът на застрахователя за
плащане на обезщетение, поради деклариране на обстоятелства от застрахования, различни
от действително случилото се.
С оглед трайната практика на ВКС застрахователят по имуществена застраховка
/каквато е застраховката "Каско"/няма право да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение при настъпване на застрахователно събитие, като се позове на факт, за чието
съществуване е знаел / или при полагане на дължимата грижа е могъл да узнае/към момента
на влизане в сила на застрахователния договор. Не е възможно влязъл в сила
застрахователен договор, по който е платена дължимата премия, да не осигурява
застрахователно покритие за уговорения застрахователен риск. Подписвайки
застрахователния договор, констатирайки, че липсват увреждания върху автомобила и
приемайки застрахователните премии платени от ищцата, застрахователят се е съгласил да
осигури покритие на всички рискове. Обемът на застрахователна отговорност при
имущественото застраховане, към което принадлежи и застраховката "Каско на МПС", се
определя от закона - чл. 343, ал. КЗ, и от съдържанието на конкретния застрахователен
договор, а при наличие на предпоставките по чл. 348, ал. 1 КЗ - и от общите условия на
застрахователя за съответния вид застраховка. Страните по застрахователното
правоотношение са свободни да уговарят както основанията за носене на отговорност от
застрахователя, в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за
освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от
разпоредбата на чл. 408 КЗ. В последната е закрепено правилото, че основанията, при които
застрахователят може да се освободи от отговорност и да откаже изплащане на
застрахователното обезщетение, се определят със закон, като са посочени изрично
допустимите основания за отказ - 1. при умишлено причиняване на застрахователното
4
събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса
на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон. Не е
налице нито една от цитираните хипотези на закона, тъй като не се сочи кое задължение по
договора не е изпълнено от застрахования, което да е значително с оглед интереса на
застрахователя и да е довело до възникване на застрахователното събитие.
При съдебно решаване на спора, съдът следва да се съобрази с нормата на чл.400, ал.2
от КЗ, съгласно която размерът на дължимото обезщетение при частична увреда на
имущество, представлява възстановителната му стойност като цена на всички присъщи
разходи за доставка, монтаж и други, които са необходими за възстановяване на това
имущество до вида преди увредата, без прилагане на обезценка /в тази насока Решение
№57/07.07.2016г. по т.д.№3751/2014г. на ВКС, първо т.о/. Затова при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за
реално извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН /в
тази насока постановени при подобна фактическа обстановка Решение № 79/2009г. по т.д.№
156/2009г. на ВКС, т.о.; Решение № 52/08.07.2010г. по т.д.№ 652/2009г. на ВКС, първо т.о.;
Решение № 109/14.11.2011г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; и решение № 165/24.09.2013г.
по т.д.№ 469/2012г. на ВКС, т.о./.
В случая при частично или пълно унищожаване на имуществото обезщетението не
може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество, като действителната
стойност на увреденото имущество не може да бъде по - голяма от пазарната му стойност
към деня на настъпване на събитието. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид.
Съобразявайки константната съдебна практика, съдът приема, че размерът на
застрахователното обезщетение за настъпилото на 12.04.2019 г. застрахователно събитие
възлиза общо на сумата от 2179,08 лв., представляваща стойността, необходима за
възстановяване на имуществото от същия вид и качество /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Следва да се съобрази утовореното между страните в т.58.1 от ОУ. Доколкото ОУ към
процесния договор са били приети и предадени на застрахования, който е бил запознат с тях,
същите валидно го обвързват – арг. от чл. 348 КЗ, чл. 20а ЗЗД и чл. 9 ЗЗД. Клаузата на чл.
58. 1 от ОУ намира приложение, доколкото не са налице доказателства за настъпилото
произшествие/ия и установени единствено по декларативен път, основаващи се единствено
на заявеното от водача на застрахования автомобил Посочената клауза не е нищожна, т. к.
липсва законова норма, отнемаща правото на застрахователя с договора да определя обхвата
на покритите застр. рискове. Същата не е и неравноправна формулирана е по ясен и
недвусмислен начин, като интерес от нея има не само застрахователят, ограничавайки
своята отговорност и риск. Обратното би означавало поемане от застрахователя на
необосновано висок и непредвидим риск, както и да се допусне произвол във връзка със
заявяването, респ. със заплащането на застр. обезщетения за декларирани събития. Клаузата
е в интерес и на застрахования, т. к. създава облекчен ред за доказване на настъпили застр.
събития- единствено, декларирайки ги пред застрахователя. Клаузата не представлява
уговорка във вреда на потребителя, а му дава възможност да получи застр. обезщетение,
5
макар и в намален размер, независимо дали е представил доказателства за настъпване на
застр. събитие. Посочената клауза не се отнася към всички покрити рискове, а само за
събития, чието настъпване не е доказано чрез изчерпателно изброени документи, въз основа,
на които застрахователят ще приеме за достоверно доказването на настъпилото събитие,
освобождавайки застрахования от основното му задължение, изразяващо се в доказване
настъпването на застр. събитие и неговия механизъм.
С оглед липсата на изискване за доказване пред застрахователя на факта на
настъпило събитие е въведено и посоченото ограничение на размера, до който претенцията
ще бъде удовлетворявана в такива случаи. Клаузата не води до неравнопоставеност в
отношенията между страните в правоотношението, като застрахованият по своя преценка е
приел да сключи договора при предложените от застрахователя параметри и ограничения на
застр. покритие. След като вече се е ползвал и е изчерпал възможността да се ползва от
облекчения ред за доказване на застр. събитие, застрахованият следва да провежда
доказване на последващи събития по общия ред, което в случая не се установява да е
сторил. Клаузата на т. 58. 1 от ОУ по договора не създава задължение за застрахования да
представя документи, с каквито не би могъл да се снабди. По арг. от чл. 6, т. 3 от НАРЕДБА
№ Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ не се посещават от органите
на МВР "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, възникнали в
паркирано състояние. Липсата на съставени нарочни протоколи не освобождават
застрахования от задължението да установи механизма на настъпване на вредите и техния
вид, като застрахователят при подобни събития, при които е затруднено установяване на
техния механизъм, е поел да ги обезщети, но до предварително определен размер, който в
случая е изчерпан.
Понеже застрахователят в съответствие със закона предварително е лимитирал
своята отговорност за определен тип застрахователни събития, при липса на други
достоверни документи, доказващи настъпването им, и доколкото се установи, че ответникът
вече е заплатил изцяло уговорения размер на обезщетения за подобен вид събития и ищецът
не е оспорил извършеното плащане за сумата от 245,45 лв. по щета №*********, то на
ищеца следва да се присъди сумата от 1299,55 лв., представляваща 15% от 1300 лв./
застрахователната премия/1545-245,45 лв., като исковете се отхвърлят за горницата над
1299,55 лв. до претендираните 2179,08 лв.
По разноските: На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат и направените от ищеца разноски.
Съдът приема противопоставеното, от ответника, възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца за неоснователно. Направено е
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.1 от
Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да бъде по-малко от
определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
6
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно
разпоредбата на чл.7,ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г., то минималното възнаграждение следва
да е в размер от 900 лв. (300 лв. за всеки един иск). Поради което в случая се касае до
адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба не води до
извод за прекомерност, още повече съобразявайки освен цената на предявените искове и
броя проведени съдебни заседания. Изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на
1200 лв. не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и
направените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 540 лева, в
това число д.т. в размер на 121,53 лева и възнаграждение за САТЕ 150 лв., внесен
адв.хонорар в размер на 1200 лв. или общо сумата от 877,58 лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат и
направените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска депозит за
в.л.750 лв.,5 лв. такса за съд. удостоверение и юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 ГПК вр.с чл.25 от НЗПП или общо 385,46 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София да
заплати на Н.К. Н. –П.а, ЕГН **********, с адрес в гр.В., ул. С. №13, ет.4, ап.23 сумата в
размер 1299,55 лева ( хиляда двеста деветдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки ),
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по щета №
*********/12.04.2019г., № *********/12.04.2019 г. и № *********/12.04.2019 г. в резултат
на настъпило застрахователно събитие на 12.04.2019г. по договор 0312180187006608/
„КАСКО на МПС“, на лек автомобил Мерцедес Е 270 с рег. номер В 9939 НС, както и
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
15.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за горницата над
1299,55 лв. до претендираните 2179,08 лв.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София
да заплати на Н.К. Н. –П.а, ЕГН ********** сумата в размер на 877,58 лева (осемстотин
седемдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки) представляваща сторени от ищеца
разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.К. Н. –П.а, ЕГН ********** да заплати на „Дженерали застраховане“
АД, ЕИК *********, със седалище гр.София сумата в размер на 385,46 лв. (триста
осемдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки) представляваща сторени от
ответника разноски на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7
8