Определение по дело №13177/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 10105
Дата: 13 септември 2019 г. (в сила от 27 септември 2019 г.)
Съдия: Анна Димитрова Дъбова
Дело: 20195330113177
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 10105

            гр. Пловдив, 13.09.2019 г.

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX граждански състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА ДЪБОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13177/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 51954/08.08.2019 г. на „Карио“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Банско шосе“ № 13 А, чрез ***, против „Касра – 77“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Прогрес“ № 27, ет. 2, ап. 3, по искове, предявени на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване, че ищецът има вземане срещу ответника за паричните притезания, за които е издадена Заповед № 3137/15.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4087/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II брачен състав, както следва: сумата от 464, 41 лв., представляваща неизплатен остатък по фактура № *********/11.02.2016 г., с падеж на 27.03.2016 г., ведно с обезщетение за забава за периода 28.03.2016 г. до 12.03.2019 г.в размер на сумата от 139, 23 лв.; сумата от 1064, 68 лв., дължима по фактура № *********/26.08.2016 г., с падеж на 25, 09.2016 г., ведно с обезщетение за забава за периода 26.09.2016 г. до 12.03.2019 г.в размер на сумата от 265, 41 лв., ведно със законна лихва върху главните задължения, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.03.2019 г., до окончателното им изплащане.

 Видно от приложеното по делото заповедно производство по ч.гр.д. № 4087/2019 г. Районен съд – Пловдив, II брачен състав, е че с разпореждане от 02.07.2019 г. съдът е преценил, че са налице предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение е била връчена на ответното дружество чрез залепяне на уведомление. В изпълнение на указанията на съда и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил на 08.08.2019 г. иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.

С Определение от 13.08.2019 г., постановено по делото, съдът е отменил на основание чл. 253 ГПК разпореждането си, с което е указал на заявителя, че следва да предяви иск по чл. 422 ГПК за установяване на паричните притезания по заповедта за изпълнение, като е счел, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника. С разпореждане от 13.08.2019 г. заповедният съд е констатирал, че заповедта за изпълнение е била редовно връчена на длъжника – юридическо лице, на основание чл. 50, ал. 2 ГПК, поради което е приел, че съобщенията следва да се считат за връчени от 13.08.2019 г.

С разпореждане от 03.09.2019 г. съдът е постановил да се издаде изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение, като е издаден изпълнителен лист № 8152/09.09.2019 г., с който длъжникът е осъден да заплати на кредитора сумите по заповедта за изпълнение.

Съдът като взе предвид така установеното от фактическа страна, намира, че образуваното производство е недопустимо и като такова следва да бъде прекратено.

Производството по чл. 422 ГПК представлява продължение на заповедното производство, като допустимостта на последното е обусловено освен от общите предпоставки за разглеждане на предявения иск, и от наличието на допълнителни (специални) предпоставки, една от които е заповедта за изпълнение, с която са присъдени паричните притезания, да е била оспорена, респ. длъжникът да е бил уведомен за издадената заповед за изпълнение чрез залепяне на уведомление на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Следователно предпоставка за провеждане на производството по чл. 422 ГПК е наличието на невлязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, тъй като целта на предявяването на осъдителен иск е не само установяване съществуването на претендираното вземане, но и осъждането на длъжника и съответно снабдяването му с изпълнителен лист за присъдените суми. В заповедното производство обаче тази цел е постигната чрез издаването на заповедта за изпълнение /а в хипотезата на чл. 418 ГПК - и изпълнителен лист въз основа на нея/. При влизане в сила на решението по иска по чл. 422 ГПК, автоматично влиза в сила и заповедта за изпълнение, като същата придобива изпълнителна сила.

В случая – в производството по ч.гр.д. № 4087/2019 г. Районен съд – Пловдив, II брачен състав, заповедният съд е отменил разпореждането си, с което е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на заповедта, след като е констатирал, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК, а тази на чл. 50, ал. 2 ГПК, доколкото длъжникът е юридическо лице, напуснало регистрирания в Търговския регистър адрес на управление на дружество, и книжата следва да се считат редовно връчени на основание посочената разпоредба. Приел, е че заповедта за изпълнение следва да се счита за редовно връчена на 13.08.2019 г. Като е констатира, че в двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът не е депозирал възражение, е приел, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, поради неоспорване на удостоверените в последната притезания, и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист. Издаден е изпълнителен лист № 8152/09.09.2019 г., с който длъжникът е осъден да заплати на кредитора сумите по заповедта за изпълнение.

Следователно и необходимостта от провеждане на исковото производство по чл. 422 ГПК е отпаднала, доколкото заявителят – кредитор се е снабдил с изпълнително основание за вземането си по заповедта. Липсва правен интерес от провеждане на производството по чл. 422 ГПК, за което е образувано гр.д. № 13177/2019 г. по описа на настоящия съдебен състав, наличието на който представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно. По така изложените съображения производството следва да бъде прекратено.

 

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 13177/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му, пред Окръжен съд - Пловдив.

Препис от определението да се връчи на ищеца.        

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ