№ 373
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело №
20251001000104 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 92932/26.08.2024 г. от „ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Манастирски ливади-запад“, ул. „Ралевица“ № 98, ет. 1 и въззивна жалба вх.
№ 92930/26.08.2024 г. на „ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Манастирски
ливади-запад“, ул. „Ралевица” № 98, ет. 1 срещу Решение № 960/05.07.2024 г.,
по т.д. № 143/2023 г., на СГС, ТО, VI-23 с., в частта с която са осъдени да
върнат солидарно на МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА,
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75, сумата
849250.50 лв., представляваща платено авансово възнаграждение, получено
на отпаднало основание – развален Договор за обществена поръчка № 23-00-
108/21.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на получаване на исковата молба – 01.02.2023 г. до окончателното
погасяване и са осъдени да заплатят сумата 59530.06 лв., разноски по делото,
на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Въззивниците атакуват решението с твърдения за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност, като излагат идентични доводи. Сочат, че
задълженията им по сключения договор не е било възможно да бъдат
изпълнени без оказано съдействие от страна на възложителя, изразяваща се в
избор на строителен надзор на обекта и връзка между него и изпълнителя. От
изложеното извеждат, че възложителят е изпаднал в забава по см. на чл. 95
ЗЗД, поради което и отговорност на изпълнителя за забава не би могла да бъде
1
ангажирана. Сочат, че разходите предмет на възражението за прихващане са
били направени с цел реализиране на предмета на договора, както и
учредяването на самото ДЗЗД. Считат, че неправилно е било отхвърлено
искането за привличане на подпомагаща страна в процеса, тъй като
сключеният договор бил такъв в полза на трето лице – Община Карнобат,
което също било основание за неправилност на постановеното решение и
нарушаване на процесуалните правила. Твърдят, добросъвестно да са
изпълнявали договора, като осъществили солидна подготовка в тази насока -
ангажирали екип от технически лица, механизация и оборудване, сключени
били договори за доставка на материали и др. Многократно отправяли
питания до Министерството, свързани с оказване на необходимо съдействие.
Настояват, че е налице хипотезата на чл. 96 ЗЗД, което било предпоставка за
отхвърляне на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Неправилно било възприето от първоинстанционния съд, че
извършените авансови плащания по договора представлявали паричен поток.
Считат, че авансовите плащания представляват действително извършени
разходи и следва да бъдат приспаднали от подлежащата на връщане главница.
По същество молят за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на иска с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Евентуално молят да бъде
извършено прихващане. Претендират разноски.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият
Министерство на младежта и спорта, депозира отговор вх. №
130253/25.11.2024 г., в който репликира всяко от оплакванията във въззивните
жалби и ги счита за неоснователни. По същество моли за отхвърляне на
въззивните жалби като неоснователни. Претендира разноски.
В границите на срока по чл. 263, ал. 2 ГПК, Министерство на
младежта и спорта депозира насрещна въззивна жалба вх. №
130252/25.11.2024 г. срещу Решение № 960/05.07.2024 г., по т.д. № 143/2023
г., на СГС, ТО, VI-23 с., в частта с която е отхвърлен иска за осъждането
на „ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД, ЕИК ********* и „ПОЛИТРЕЙД
КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, да заплатят сумата 51664.74 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата 849250.50 лв., за
периода 22.12.2021 г. – 28.07.2022 г., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивникът счита, че решението в атакуваната му част е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно е било прието, че
договорът е развален с изявление за разваляне обективирано в исковата молба,
тъй като уговорения срок бил такъв за изпълнение, а не прекратителен такъв.
Сочи, че въпреки сключените анекси касаещи срокът за адаптиране на
проекта, крайния срок на договора не е бил предмет на предоговаряне, поради
което и след изтичането му и при липсата на изпълнение на неговия предмет,
договорът е бил прекратен. Неправилен бил и мотива на съда, че с
направеното изявление за връщане на всички суми по договора, последният не
бил развален. Счита, че изявлението за връщане на сумите имплицитно
съдържа и изявление за разваляне на договора, като сочи съдебна практика по
въпроса, която счита за относима. Счита, че най-късно договорът е бил
развален с посоченото изявление, поради което и към 31.01.2022 г.
ответниците са били известени за прекратяването на договора и са били
поставени в забава досежно връщане на получената сума, поради което и
дължат обезщетение за това. По същество моли за отмяна на решението в
атакуваната му част и осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за
2
забава за периода 22.12.2021 г. – 28.07.2022 г. Претендира разноски.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите „ПИ ЕС
ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД, ЕИК ********* и „ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН“
ЕООД, ЕИК *********, депозират отговор вх. № 12450/03.02.2025 г., в който
считат решението в атакуваната му част за правилно и законосъобразно.
Репликират всяко от оплакванията в насрещната въззивна жалба и излагат
доводи в подкрепа правилност на мотивите на съда, касателно този иск. По
същество молят решението да бъде потвърдено. Претендират разноски.
В с.з. страните, чрез процесуални представители поддържат
въззивната жалба и насрещната такава, както и депозираните отговори,
по изложените в тях оплаквания и доводи.
Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. №
6180/23.01.2023 г. на Министерство на младежта и спорта, Булстат *********,
в която се е твърдяло, че на 21.12.2020 г. между него, като Възложител и ДЗЗД
„ПИ ЕМ ПИ Карнобат“, съдружници в което били ответниците „ПИ ЕС ЕМ
Пропърти“ ЕООД и „Политрейд Кънстръкшън“ ЕООД, като Изпълнител, бил
сключен Договор за обществена поръчка № 23-00-108, по силата на който
изпълнителят следвало да извърши СМР на обект „Инженеринг за изграждане
на физкултурен салон по типов проект към СУ „Св.Св. Кирил и Методий“ -
гр. Карнобат“. Съгласно договора изпълнителят се задължил да извърши СМР,
по техническата спецификация, утвърдена от възложителя и техническо
предложение на изпълнителя, както и да изпълни всички възможни видове
работи, необходими за окончателното завършване на обекта, независимо дали
са упоменати предварително в конкурсните условия и количествената сметка.
Уговорените СМР били подробно описани в Приложение № 1, неразделна
част от договора. Твърди, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора, същият влизал в
сила от датата на неговото сключване и бил със срок на действие 81 дни, но не
повече от 12 месеца, който впоследствие бил удължен на 95 дни, с Анекс от
22.03.2021 г., като при изпълнение на работата и нейното отчитане следвало
да бъдат спазвани клаузите на договора. Между страните било уговорено
възнаграждение в размер на общо 707708.75 лв., без ДДС или 849250.50 лв., с
ДДС, съгласно ценово предложение, съставляващо Приложение № 3 към
договора. Посочената обща цена включвала цена за адаптиране на проекта в
размер на 5000.00 лв., без ДДС, или 6000.00 лв., с ДДС, и цена за изпълнение
на строителството - в размер на 707708.75 лв., без ДДС или 842250.50 лв., с
ДДС. В посочената цена били включени всички разходи на изпълнителя за
изпълнение на инженеринга. Още ищецът сочи, че срокът на договора е
изтекъл най-късно на 21.12.2021 г., при което договорът се е развалил по право
на посоченото основание чл. 37, ал. 1, т. 1, като счита, че страните са
определили точен срок на договора, след който ще считат договора за
несключен. Извежда, че договорът представлява фикс-сделка. В условията на
евентуалност сочи, че договорът следвало да се приеме за развален с връчване
на отправената покана за връщане на получената по договора сума.
Евентуално прави изявление за разваляне на договора. Евентуално счита, че
договорът следва да се счита прекратен поради отказ на възложителя, поради
важни причини, на осн. чл. 268 ЗЗД, които причини са неспазването на срока
за неговото изпълнение.
Ищецът още сочи, че с разваляне на договора, евентуално неговото
прекратяване, в една от посочените хипотези, авансово платеното
3
възнаграждение следвало да бъде върнато, поради наличието на
неоснователно обогатяване от страна на ответниците. В условията на
евентуалност дадения аванс се твърди да е реалната пряка вреда, която
ищецът е претърпял поради неизпълнението на договора, която следвало да
му бъде възстановена от ответниците солидарно, каквато форма на
отговорност последните били предвидили в договора за учредяване на ДЗЗД.
По изложените съображения е отправено искане за солидарно осъждане на
ответниците да върнат на ищеца, на основание чл. 55, ал. 1, ЗЗД, сумата
849250.50 лв., представляваща авансово платени средства по Договор за ОП
от 21.12.2020 г., поради прекратяване/разваляне на договора, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД да заплатят солидарно сумата 51662.74 лв., обезщетение за
забава за периода 22.12.2021 г. - 28.07.2022 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата. В условията
на евентуалност и на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, да бъдат осъдени
ответниците да заплатят същата главница, като обезщетение вместо
изпълнение, ведно със същото обезщетение за забава, за периода 22.12.2021 г.
- 28.07.2022 г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забава от
предявяването на иска до окончателното изплащане. В условията на
евентуалност главницата е била предмет и на иск по чл. 59 ЗЗД, но исковата
молба в тази част е била върната с влязло в сила определение.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответниците „Политрейд
Кънстръкшън“ ЕООД и "ПИ ЕС ЕМ Пропърти" ЕООД депозират отговори
вх. № 14524/15.02.2023 г. и вх. № 14525/15.02.2023 г., които по съдържание на
възражения и доводи са идентични.Ответниците считат, че предявените
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Ответниците не са
спорили, че имат качеството съдружници в посоченото от ищеца ДЗЗД, както
и, че между тях и ищеца е възникнало облигационното правоотношение,
основано на договор за обществена поръчка от 21.12.2020 г. и анексите към
него. Ответниците са оспорвали твърденията на ищеца за наличие на
неизпълнение по тяхна вина, което да е дало право на ищеца да развали
договора, на някое от посочените от него основания. Излага хронология на
разменената между страните кореспонденция. От своя страна сочат, че
ищецът, като възложител не е оказал съдействие, необходимо с оглед
изпълнението на договора, което се изразява в своевременно определяне на
надзора и осъществяване на връзка между него и изпълнителя, с оглед
реализиране на СМР. Посочената забава на ищеца твърди да е основание
ответникът да бъде освободен от последиците на своята забава в случай, че
такава се установи.
Двамата ответници релевират възражение за прихващане с насрещни
вземания, произтичащи от необходими разноски, свързани и направени във
връзка с подготовката и изпълнението на договора, в т.ч. и не само:
ангажиране на екип от технически лица и работници, механизация и
оборудване, сключване на договори за доставка на материали, изработка на
арх. Проект, доставка и монтаж на ОВК инсталация, поемане на редица
задължения във връзка с подготовката за изпълнение. Възраженията са
индивидуализирани по основание и размер (40831.73 лв. за "ПИ ЕС ЕМ
Пропърти" ЕООД и 209383.80 лв. за „Политрейд Кънстръкшън“ ЕООД.
В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира
допълнителна искова молба вх. № 24659/15.03.2023 г., в която поддържа
твърдението си за прекратяване на договора, с изтичане на срока за който е
4
сключен, за което не е необходимо нарочно волеизявление. Отделно от това
направеното в поканата от 28.01.2022 г. изявление за връщане на платеното,
твърди, че следва да се тълкува и като такова за прекратяване на договорното
правоотношение, без значение дали в съдържанието му е включена думата
„разваляне“ или „прекратяване“. Сочи, че разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от
договора дерогира, частично разпоредбата на чл. 268 ЗЗД, по отношение
наличието на „основателни причини“, като допуска прекратяване и без да са
налице такива, като в тази хипотеза се дължи възнаграждение на изпълнителя
за извършената, към момента на прекратяване на договора работа, без
заплащане на печалбата, което е предложено на ответниците. Твърди, че по
иска за връщане на даденото ответникът не може да се позовава на чл. 83 ЗЗД,
тъй като между страните не е налице договорна връзка. По възраженията за
прихващане, възразява срещу искането за заплащане на разходи за
застрахователни премии и счетоводни услуги, с твърдения, че не са част от
изпълнението по договора. Относно разходите за обзавеждане на
физкултурния салон твърди, че също не се дължи, тъй като ответниците е
следвало да изградят салона физически, а не да го оборудват. Разходът, в
размер на 180000.00 лв., счита да не е ясно за каква услуга е направен и как е
относима към изпълнението на договора. Относно твърденията за неоказано
съдействие сочи, че тъй като собственик на земята и сградата е Община
Карнобат, то това е и задълженото лице за всички задължения по ЗУТ, в т.ч. да
сключва договор за строителен надзор, а всички уговорки в договора, които
вменяват на възложителя такива задължения са нищожни.
В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответниците депозират
допълнителни отговори вх. № 47825/19.05.2023 г. и 47828//19.05.2023 г ., в
които репликират доводите изложени в допълнителната искова молба,
съответно поддържат оплакванията си изложени в първоначалните отговори.
Допълват, че договор е сключен в полза на трето лице – Община Карнобат, и
възложителят на основание чл. 23 ЗЗД отговаря ако третото лице не извърши
обещаното действие. Относно претендираните за заплащане разходи твърди,
че са направени във връзка с предмета на договора.
В уточняваща молба вх. № 86535/27.09.2023 г., ищецът по свой почин
въвежда възражение за нищожност на процесния договор, поради нищожен
предмет, предвид уговорения срок за изпълнение на възложената работа.
Въвежда и възражение за погасяване на задълженията му, поради
невъзможност за изпълнение, което от своя страна водело до разваляне на
договора по право и възражение за разваляне на договора, в хипотезата на чл.
262., ал. 2 ЗЗД, което било изпълнено с изпращане на поканата за връщане на
сумата или с исковата молба.
Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора и събраните в хода на производството доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните е безспорно, а и се установява и от представения по
делото договор № 23-00-108/21.12.2020 г. (Договора), че на същата дата между
ищеца като Възложител и ДЗЗД „ПИ ЕМ ПИ Шумен“ със съдружници
двамата ответница като Изпълнител е сключен Договор за обществена
поръчка, с предмет извършването на СМР на обект „Инженеринг за
изграждане на физкултурен салон по типов проект към СУ „ Св.св. Кирил и
Методий“, гр. Карнобат“.
5
Между страните не се е спорило и, че уговореното по договора
възнаграждение в размер на 849250.50 лв., с ДДС, е заплатена авансово
изцяло, преди започване изпълнението на възложената работа. Това
обстоятелство се установява от представеното платежно от 23.12.2020 г. и
издадена фактура № 1/04.01.2021 г.
Видно от сключения между страните договор е, че в р. II, чл. 2, ал. 1
страните уговорили, че договорът влиза в сила от деня на сключването му и е
със срок на действие 81 дни, считано от датата на сключването му, но не
повече от 12 месеца. Страните конкретизирали, че срокът за адаптиране на
проекта е 3 календарни дни, от сключване на Договора, а срокът за изпълнение
на строителството е 78 календарни дни от откриване на строителната
площадка.
Не се е спорило и, че впоследствие с Анекс № 1/21.12.2020 г. страните
уговорили, че срокът за адаптиране започва да тече от датата, на която
изпълнителят е получил виза за проектиране, което се удостоверява с
подписване на приемо-предавателен протокол. По същият начин се
удостоверява и изпълнението на работата по договора.
С Анекс № 3/22.03.2021 г. страните изменили договора като посочили,
че срокът на действието му е 95 дни, считано от датата на сключването му, но
не повече от 12 месеца. Изменен бил и срокът за изпълнение на адаптирането
на 17 календарни дни.
Представен по делото е Приемо-предавателен протокол от 31.03.2021 г.,
от който се установява, че на същата дата на изпълнителя по договора е
предадена оригинал на виза за проектиране рег. № 80/26.01.2021 г.
Между страните не е бил повдиган спор и по въпроса, че изпълнение на
сключения договор не е налице.
Представено по делото е и писмо изх. № 23-00-208/10/28.01.2022 г., от
което се установява, че ищецът е отправил искане към изпълнителя по
договора за връщане на платеното авансово възнаграждение 849250.50 лв., с
ДДС, в петдневен срок от получаване на поканата. Искането е обосновано с
изтичане срока на договора и неговото прекратяване. По въпроса за
получаване на това изявление на ищеца от страна на ответниците е признат
факта на получаване на поканата на 07.02.2022 г. (стр. 8 от отговорите на
ответниците).
Не се е спорило и по въпроса, че заплатеното изцяло в аванс
възнаграждение не е възстановено на ищеца.
Не се е спорило между страните, а и се установява от събраните
доказателства, че поземленият имот, върху който е предвидено изграждането
на процесния физкултурен салон, е собственост на Община Карнобат.
В хода на първоинстанционното производство от страна на ответниците
е представен адаптирания проект, както и пълната преписка по провеждане на
обществената поръчка, в резултат на която се е стигнало до сключване на
процесния договор.
Във връзка с релевираните възражения за прихващане, пред
първоинстанционния съд са събрани специални знания, посредством
заключение на СТЕ, чието заключение се цени и от въззивния съд като
компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че
изброените в заключението разходи, направени от „Пи Ем Пи Карнобат“ ДЗЗД
6
са относими към реализирането на задълженията по Договор № 23-00-
108/21.12.2020 г. Установява се още, че в приложените фактура са описани
плащания свързани с аванси по договор по процесния договор.
По делото е изслушано и допълнително заключение, от което се
установява, че съобразявайки виза за проектиране, геодезическо заснемане на
терена, текстовите и графичните материали на инвестиционния проект по
всички проектни части, експертът е установил, че проектът е адаптиран с цел
изграждането на строежа в конкретния УПИ. Проектът е съобразен и с
изходните данни за присъединяване и са посочени местата и начина на
присъединяване на процесната сграда към ВиК, както и пожарните хидранти.
В с.з. на 11.06.2024 г. експертът уточнява, че са налице данни за получаване на
съдействие от страна на Община Карнобат за получаване на изходни данни за
присъединяване.
При тази фактическа установеност се налагат следните правни изводи:
По въззивна жалба вх. № 92932/26.08.2024 г.: Въпросът за
допустимостта на тази въззивна жалба е разрешен с постановеното
Определение № 159/10.03.2025 г., поради което същата подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС
съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен
съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което
решението е валидно. Предявените искове са правилно квалифицирани като
такива с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, евентуално чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД. Произнасянето съответства на заявените за
разглеждане осъдителни претенции. Постановеното решение е и допустимо.
Предвид разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в
т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г., по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с
чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по
валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност
относно допуснати нарушения на императивни материално-правни норми от
първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от
посоченото в сезиращата жалба.
Предвид обхвата на въззивния контрол настоящият състав дължи
произнасяне по уважения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде
отстранено едно фактическо съществуващо, но според представите на правния
ред, необосновано и затова несправедливо разместване на имуществени блага,
довело до обогатяване на едно лице и обедняване на друго. Престационната
кондикция, е фактически състав, който се състои от следните елементи: едно
лице е престирало и с това е станало по–бедно, докато лицето на което е
престирано е станало по–богато; престирането трябва да е станало за сметка
на престиращия и да е довело до получаване на имуществена придобивка на
обогатилия се; престирането да няма правно основание и на последно място -
престиращият не трябва да знае, че няма задължения. В процеса обогатилият
се трябва да докаже наличието на правно основание да задържи сумата,
7
докато другите предпоставки трябва да се докажат от престиралия. От
посоченият фактически състав възниква ex lege правото на престиралия, който
има качеството кредитор по това законово правоотношение да иска от
обогатилото се лице, което има правното положение на длъжник, да върне
даденото от него. Престационната кондикция се проявява в три подвида,
изчерпателно изброени в чл. 55 , ал. 1 ЗЗД, фактическите състави на всеки от
които са разяснени в т. 1 от Постановление № 1/28.V.1979 г., по гр. д. № 1/79 г.,
Пленум на ВС. Предявеният в настоящото производство иск черпи правното
си основание от третата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно: даване при
отпадане на основанието за това. Така според Постановлението на ВС в
третата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при
получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила.
Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци
на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване
на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в
други подобни случаи.
Разпределението на доказателствената тежест при такъв иск се определя
от въведените в процеса твърдения на страните, които са обуславящи за
съществуването или за отричането на претендираните права на страните. В
общия случай, когато искът е предявен от престиралото лице, ищецът следва
да въведе като твърдение и докаже факта на плащането на паричната сума, а
ответникът следва да докаже основанието за получаването на сумата или за
задържане на полученото (така Р № 189/04.02.2014 г., по т.д. № 141/2012 г.,
ВКС, I ТО). В конкретния случай ищецът е следвало да докаже, че е платил
сумата на твърдяното основание – договора за инженеринг между страните,
твърденията си за прекратяване и разваляне на договорната връзка с
ответниците. Ответниците от своя страна следва да установят твърденията си
за липса на оказано съдействие от страна на ищеца, което е било необходимо
за изпълнение на задълженията им по договора.
Както бе посочено във фактическата установеност между страните не се
спори обвързаността им от валидно облигационно правоотношение,
възникнало по силата на сключения между тях по реда на ЗОП, договор № 23-
00-108/21.12.2020 г. Не се е спорило и по въпроса за ангажиране на
отговорността на ответниците като съдружници в ДЗЗД, чрез което като
изпълнител са встъпили в договорното правоотношение. Установено
безспорно е и заплащането на уговореното възнаграждение в пълен размер
под формата на авансово плащане, преди започване изпълнението на
договора, възлизащо на сумата 849250.50 лв. Не се твърди, а и не се
установява от събраните и обсъдени доказателства в границите на срока на
договор да е налице изпълнение на възложената работа.
Договорът, на основата на който са се породили отношенията между
страните, разкрива белезите на договор за изработка в строителството,
съчетан с договор за проектиране или преработване на проект.
Анализирайки тази договорна клауза на чл. 2, се налага извода, че
страните са възприели срока за изпълнение на възложената работа като
съществен елемент от договарянето, залегнал още при обявяването на
обществената поръчка и свързан с отчетността и обвързаността с бюджетни
ограничения при разходването на публичен ресурс и като срок на действие и
на самия договор. Този извод, че подкрепя от обстоятелството, че посочената
клауза е включена в раздела именован „Срок на договора“, без страните да
8
обвържат действието на договора с някакъв друг срок. В този смисъл
съдебната практика е разглеждала хипотезата, в която страните по договор за
изработка, престацията по който поначало е изпълнима и след срока, могат да
уговорят изпълнението й непременно в пределите на установено от тях време.
(така Решение № 132/28.01.2015 г., по т.д. № 1846/2013 г., на ВКС). Този извод
не може да бъде разколебан и от обстоятелството, че с Анекс № 3/22.03.2021 г.
страните са изменили сроковете за изпълнение на междинните етапи, но без да
изменят крайния срок, който е запазен на не повече от 12 м.
В резултат от горното и след като страните са уговорили краен срок за
завършване на възложената работа - 12 м., от неговото сключване – 21.12.2020
г., то срокът на договора е изтекъл на 21.12.2021 г., съобразно залегналото в
него, в качеството му на валиден регулаторен механизъм на отношенията
между страните.
В горния ред на мисли следва да бъде посочено и, че изтичането на
срока на договора, без да е налице надлежно престирано в неговите рамки
изпълнение, прави безпредметно отправянето на изявление за разваляне.
Дори и този извод да не бъде споделен и да бъде възприето, че изявление за
разваляне е необходимо дори и след изтичане на срока на договора, с
обсъдената във фактическата установеност покана от 28.01.2022 г., ищецът е
отправил до изпълнителя искане за възстановяване на авансираното
възнаграждение за възложените дейности. Видно от текста на писмото това
искане е обосновано с изтичането на срока на договора и липсата на
изпълнение, като е посочено, че сумата се държи на отпаднало основание.
Следователно макар и терминът „разваляне“ или „прекратяване“ да не е
конкретно употребен, то това изявление следва да бъде възприето точно в
този смисъл. (доводът извлечен от Решение № 288/28.02.2020 г., по гр.д. №
134/2019 г., на ВКС, ГО). Посочената покана е била получена изпълнителя,
както се признава на 07.02.2022 г. и действия от страна на ответниците не са
били предприети.
Съобразно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока
ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи
писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Ал. 2 пък урежда
хипотезата, в която кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля
договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло
или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако
задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. При
установените данни по делото, съдът намира, че кредиторът е бил освободен
задължението си да даде срок за изпълнение, тъй като към момента на
изтичане на крайния срок на договора никаква част от възложената по него
работа не е била изпълнена, идентично е положението и към момента на
изпращане на поканата.
Вярно е, че съобразно разпоредбата на чл. 25, т. 6 от договора,
изпълнителят се е задължил да оказва съдействие на изпълнителя, във връзка
с изпълнението на договора, когато последния поиска това. Всъщност такова
съдействие е оказано, макар и да не са налице доказателства в границите на
срока за изпълнение на проектния етап да е било искано от изпълнителя.
Видно от представеното писмо изх. № 08-00-46/19.01.2021 г. ищецът е
9
изпратил на Кмета на Община Карнобат, техническата спецификация на
обекта и е отправил искане за предприемане на действия за издаване на виза за
проектиране, осигуряване на данни от мрежите за присъединяване и извадка
от подземния регистър, за имот № 501.932. На отделно основание, ищецът е
възложител по сключения между страните договор, но не се явява възложител
по см. на чл. 161 ЗУТ. Това е така, защото съобр. чл. 161, ал. 4 ЗУТ като
възложител е посочен собственикът на имота, върху който строителството ще
се реализира, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот или
лице, което има право да строи в чужд имот по силата на закон, като към нито
една от посочените групи ищецът не попада. От представената паметна
записка от 14.10.2022 г. се установява, че ответниците са участници в
сдружения, с които ищецът има общо четири броя договори за проектиране и
изграждане на физкултурни салони. Правомерно и логично е да се очаква от
участници в договаряне с предмет публични средства и обем на поетите
ангажименти от мащаба на конкретния договор на стойност , с обща стойност
по настоящия договор 849250.50 лв., да притежава специфични
професионални знания и умения в конкретната техническа област и да полага
грижата на добрия търговец. В обхвата на възложената по конкретния договор
за инженеринг, работа задълженията на въззивниците са обхващали както
строителството, така и проектирането, по–точно адаптирането на проекта,
което предполага информираност относно това кой е възложител по смисъла
на специалния закон и от кого следва да се търси съдействие за снабдяване с
необходимата нормативноустановена документация, необходима за отпочване
на същинския строителен процес или при липса на такава информираност,
данните да бъдат установени при полагане грижата на добрия търговец.
Отделно по делото не са налице данни за положени добросъвестни усилия от
изпълнителя да се снабди с необходимите за започване и извършване на
строителството книжа. Макар и в хода на производството проекта да е бил
представен пред съда, посоченото не би могло да се приравни на престиране
на възложителя по договора или на собственика на имота, с оглед
процедиране по правилата на ЗУТ, нито е поискал оправомощаване да
действа от негово име.
Горните мотиви за полагане грижата на добрия търговец са относими и
към твърдението за липса на съдействия от страна на ищеца, така щото
съдружието на ответниците да бъде свързано с дружеството, избрано да
упражнява строителен надзор на обекта. В допълнение следва да бъде
посочено, че на стр. 5 от отговорите си ответниците признават, че
информацията за дружеството избрано да осъществява строителния надзор е
публично достъпна и е станала достояние на ответниците. Поради което не би
могло да бъде вменено във вина на ищеца обстоятелството, че ответниците не
са били „официално“ уведомени за избора на надзора.
Изложените мотиви водят до безпротиворечивия извод, че изпълнението
на въззивниците не е било осуетено от поведение на възложилата поръчката
страна. След като не са изпълнили в границите на срока по договора, то
ответниците са в забава, която е виновна и липсват обстоятелства, които да
изключват виновното им поведение. Възраженията в обратен смисъл на
въззивниците се преценяват като неоснователни.
Що се касае до искането на ищеца всички клаузи, съдържащи уговорки
вменяващи на възложителя задължения да оказва съдействие на изпълнителя
да бъдат проглА.и за нищожни, същото следва да бъде преценено като
10
неоснователно. На първо място същото е лишено от по-голяма конкретика. От
друга страна оказването на съдействие от страна на възложителя в случая, с
оглед изпълнението на задълженията на изпълнителя, поначало е задължение
закрепено в разпоредбата на чл. 95 ЗЗД и е израз на друстранния характер на
договора, както и на принципа за добросъвестност на страните, при сключване
и изпълнение на договорните правоотношения.
От страна на въззивниците е въведено възражение срещу
действителността на договора, като сключен при невъзможен предмет, в
хипотезата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Възражението е обосновано с
продължителността на уговорения срок. Фактическа невъзможност е налице
когато предметът не съществува в действителността при сключване на
сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на
развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката.
Правна невъзможност на предмета е налице, когато за неговото възникване
или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка.
Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за
извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта. Затова
при спор за валидност на договор поради невъзможен предмет на доказване
подлежи фактът дали към момента на постигнатото съгласие е било правно
възможно предметът да възникне. Евентуалната невъзможност за
изработването на предмета съобразно договореното в определения по взаимно
съгласие на страните срок не обосновава извод за нищожност на соченото
основание. Освен, че липсват ангажирани доказателства уговорения срок да се
явява обективно недостатъчен, това обстоятелство е основание за реализиране
на други предоставени от закона права на страните.
В резултат от изложеното предявеният иск за осъждане на ответниците
да върнат полученото в аванс възнаграждение по Договора от 21.12.2020 г.
като основателен и доказан ще следва да бъде уважен.
Неоснователността на въззивната жалба налага разглеждане на
насрещната въззивна жалба вх. № 130252/25.11.2024 г. Въпросът за
допустимостта на тази въззивна жалба е разрешен също с постановеното
Определение № 159/10.03.2025 г., поради което същата подлежи на
разглеждане по същество.
Констатираната по-горе срочност на договора за изработка не прави
срочно вземането за връщането на получената по него престация на отпаднало
основание, на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Срочността на облигационния договор се
отразява само на забавата за изпълнението по него (чл. 258 и сл. ЗЗД).
Вземането за връщане на полученото от ответника на отпаднало основание не
произтича от договора, а е последица от преустановяване на неговото
действие. От този момент за него е възникнало задължението за връщането на
сумата за главница. Простата изискуемост на вземането, обаче не поставя
автоматично длъжника в забава. Вземането става изискуемо само след
изтичане на срока за изпълнени, съобр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а ако такъв няма
уговорен - след покана, на осн. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая вземането за
връщане на получената на отпаднало основание престация не е срочно,
поради което ответникът изпада в забава след получаване на покана за
връщането му. Както бе посочено вече по-горе, към 07.02.2022 г. ответниците
са били известени за изявлението на ищеца за връщане на получената сума. С
тази покана е бил предоставен 5-дневен срок за изпълнение, с изтичането на
който сдружението на ответниците е изпаднало в забава, която е настъпила на
11
12.02.2022 г. От тази дата до заявената такава 28.07.2022 г. на ищеца се дължи
законната лихва върху главница от 849250.50 лв. Изчислена от съда с помощта
на калкулатор от публичния сайт
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, съдът установи, че същата
възлиза на сумата 39395.79 лв. До този размер и за периода 12.02.2022 г. –
28.07.2022 г. акцесорната претенция се явява основателна и като такава следва
да бъде уважена. В частта за периода 22.12.2021 г. – 11.02.2022 г. и до
предявения размер от 51662.74 лв., искът като неоснователен и недоказан
подлежи на отхвърляне.
Основателността на предявените искове налага обсъждане на
направените от ответниците възражения за прихващане с техни вземания за
разноски, направени за подготовка и изпълнение на процесния договор. В
случая ответниците са представили фактури за твърдените от тях разноски,
свързани с Договора. Доколкото обаче самите ответници сочат, че са имали
договори за изграждане на няколко физкултурни салона (четири), а и това се
установява от доказателствата по делото, за изпълнението на които са им били
необходими сходни материали, то не е установено по делото дали и в какво
количество (или други съответно мерни единици) са закупени конкретно по
процесния Договор, съответно, какви разноски ответниците са понесли във
връзка с неговата подготовка и изпълнение.
На следващо място, никаква част от поръчаното не е била изработена,
предадена и съответно полезна за поръчващия, така че да обоснове, по
аргумент на чл. 267, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, репариране на разходите за
изпълнението му. Не са налице доказателства по някакъв начин ищецът се е
обогатил или възползвал, за да е основателна претенцията на ответниците за
връщане на даденото. Ето защо настоящата инстанция намира, че направените
възражения за прихващане от ответниците са неоснователни.
Поради несбъдване на вътрешно-процесуалното условие предявените в
условията на евентуалност искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД не следва да бъдат разглеждани.
Поради достигане на идентичен краен правен извод по иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в тази му част. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
решението следва да бъде отменено за основателната част от иска и той
съответно – уважен, а в останалата си част решението следва да бъде
потвърдено.
По разноските: При този изход на спора на ревизиране подлежат
разноските за първа инстанция. Право на разноски имат и двете страни.
На ищеца се следва разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК пред първоинстанционния съд.
Претендираните възлизат на сумата 61981.12 лв., от които 25129.87 лв.
адвокатско възнаграждение, което е предмет на възражение за прекомерност
от страна на ответниците. При разглеждане на възражението съдът съобрази,
че делото се отличава с правна и фактическа сложност, събраните са голям
обем писмени доказателства, както и специални знания, проведени са няколко
съдебни заседания, страните са навели множество възражения. Като ориентир
се ползва и изчисления по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за ВАП
размер, възлизащ на сумата 36677.46 лв., без ДДС. При това положение
претендирания за присъждане размер от 25129.87 лв. не се явява прекомерен и
12
не подлежи на редуциране. Така съобразно уважената част от исковете на
ищеца се следват разноски възлизащи на сумата 61137.04 лв.
За първоинстанционното разглеждане на делото право на разноски имат
и ответниците, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно представените списъци по
чл. 80 ГПК. Така съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответница
„Пи Ес Ем Пропърти“ от общо претендирания размер от 650.00 лв., на
присъждане подлежи сумата 8.85 лв.
Ответника „Политрейд Кънстръкшън“ претендира разноски в размер на
48542.65 лв., от които 47892.65 лв., с ДДС, адвокатски хонорар. По отношение
на този разход е релевирано възражение за прекомерност, което подлежи на
обсъждане. Съдът съобрази, че делото се отличава с фактическа и правна
сложност, събрани са множество писмени доказателства и специални знания,
проведени са няколко съдебни заседания, наведени са множество възражения.
Като ориентир се ползва изчисления размер на адвокатското възнаграждение
по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за ВАР, възлизащ на сумата
44012.95, с ДДС. При горните мотиви претендираното възнаграждение в
размер на 47892.65 лв., с ДДС не се преценява като прекомерно и не следва да
бъде редуцирано. Така на присъждане подлежи сумата 661.07 лв., съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
За въззивна инстанция също се следват разноски на страните, на осн. чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, изчислени съразмерно на уважената, съответно
отхвърлената част от възивните жалби и при съобразяване на обжалваемия
интерес. Така при общ обжалваем интерес по двете жалби 900915.24 лв., в
полза на ищеца е разрешен 98.64 % от спора – 888646.29 лв. (изцяло
неоснователна въззивна жалба и частично основателна насрещна въззивна
жалба) и в полза на ответниците е разрешен 1.36 % от спора – 12268.95 лв.
(частично неоснователна насрещна въззивна жалба). Следователно същото
съотношение следва да бъде използвано при изчисляване на разноските за
страните, доколкото не съществува индивидуализация каква част от
претендираните адвокатски възнаграждения се отнасят за защита по
въззивната жалба и каква част за насрещната жалба.
От страна на ищеца се претендира сумата 48925.25 лв., от която
47892.00 лв., адв. Възнаграждение, по отношение на което е направено
възражение за прекомерност. Възражението се преценява като неоснователно
предвид посочената по-горе правна и фактическа сложност на делото, големия
обем писмени доказателства и специални знания, както и обстоятелството, че
пред въззивния съд се извършва самостоятелна преценка на всички събрани
доказателства. По изложените съображения макар и възнаграждението да
надвишава ползвания ориентир по НВАР, същото не следва да бъде
редуцирано като прекомерно. При това положение на присъждане, съобразно
посоченото по-горе процентно съотношение подлежи сумата 48259.87 лв.
На ответника „Пи Ес Ем Пропърти“ разноски не се следват, тъй като от
представения списък се установява, че е направен разход само за държавна
такса по въззивна жалба, която не е била уважена.
На ответника „Политрейд Кънстръкшън“ се следват разноски, които
възлизат на сумата 81.60 лв., съобразно посоченото по-горе процентно
съотношение.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд,
13
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 960/05.07.2024 г., по т.д. № 143/2023 г., на СГС,
ТО, VI-23 с. в частта, с която е отхвърлен иска на МИНИСТЕРСТВО НА
МЛАДЕЖТА И СПОРТА, БУЛСТАТ ********* за солидарното осъждане на
„ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД, ЕИК ********* и „ПОЛИТРЕЙД
КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, да заплатят сумата 39395.79 лв.,
обезщетение за забава за периода 12.02.2022 г. – 28.07.2022 г., на осн. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади-
запад“, ул. „Ралевица“ № 98, ет. 1 и „ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Манастирски ливади-запад“, ул. „Ралевица” № 98, ет. 1 да заплатят
солидарно на МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА, БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75, сумата 39395.79 лв.,
обезщетение за забава за периода 12.02.2022 г. – 28.07.2022 г., на осн. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 960/05.07.2024 г., по т.д. № 143/2023 г.,
на СГС, ТО, VI-23 с., в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА „ПИ ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади-
запад“, ул. „Ралевица“ № 98, ет. 1 и „ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Манастирски ливади-запад“, ул. „Ралевица” № 98, ет. 1 да заплатят на
МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА, БУЛСТАТ *********, с
адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75, сумата 109396.91 лв., разноски за
първа и въззивна инстанции, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА, БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75 да заплати на „ПИ
ЕС ЕМ ПРОПЪРТИ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади-запад“, ул. „Ралевица“ №
98, ет. 1, сумата 8.85 лв., разноски за първа инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА, БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75 да заплати на
„ПОЛИТРЕЙД КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади-запад“, ул.
„Ралевица” № 98, ет. 1, сумата 742.67 лв., разноски за първа и въззивна
инстанции, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационна обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните, по реда и при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
14
1._______________________
2._______________________
15