Р Е Ш Е Н И Е
№ 29 08.05.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мария Тончева
2. Иван Воденичаров
секретаря Пенка Шивачева, като разгледа докладваното от съдия И. Воденичаров в. г. д. № 92 по описа за 2019 г. на Апелативен съд – Бургас, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 24 от 25.01.2019 г. по г.д. № 1400/2018 г. по описа на ОС – Бургас.
С решението съдът: приел за установено, че С. В. К. е баща на детето Б. С. В.; постановил промяна в имената на детето от Б. С. В. на Б. С. К.; предоставил упражняването на родителските права по отношение детето Б. К. на майката С. В. В.; определил режим на лични отношения между бащата и детето; осъдил бащата С. К. да заплаща на детето Б. К. чрез неговата майка С. К. издръжка за периода от 10.09.2017 г. до 10.09.2018 г. в размер на 1 560 лв.; осъдил бащата С. К. да заплаща на детето Б. К. чрез неговата майка С. месечна издръжка в размер на 160 лв., считано от завеждане делото 10.09.2018 г. до настъпване на законни причини за изменението или прекратяване на издръжката, като отхвърлил този иск в останалата част до 180 лв.; осъдил страните за разноски.
Въззивникът С. В. К. чрез адв. Р. Ж. обжалва решението изцяло, като недопустимо, незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Моли за обезсилването му, като недопустимо или за отмяна и връщане на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав. Излага следните съображения:
Предявеният иск бил недопустим, поради неспазване срока за предявяването му по чл. 69 СК, който при предявяване от майката е тригодишен от раждането на детето или при предявяване от детето е тригодишен от навършването на пълнолетие. Детето Б. е на * г., родено на **.**.**** г. и към момента на исковата молба не е навършило пълнолетие. Законът не правил никаква разлика дали детето ще води иска лично, чрез пълномощник или чрез законен представител. Съдът неправилно се позовал на ППВС № 5/1978 г., тъй като същото се отнасяло до приложението на чл. 39 СК /отм/, поради което било неприложимо след отмяната на този кодекс. Въззивният съд при произнасянето си следва да приложи единствено нормата на чл. 69 СК.
Въвежда възражението, че допуснатата от първоинстанционния съд експертиза не била назначена по съответните правила от ГПК. Вещото лице не било лекар – специалист, а специалист по ДНК профилиране и не притежавало специалности в областта на медицината или генетиката, които да му позволят да изпълни назначената ДНК експертиза. На следващо място от експертизата не ставало ясно къде, кога и кой е иззел клетъчния материал, послужил за изготвянето на експертизата, както и липсвало протокол, удостоверяващ това. Поради това заключението на вещото лице не било годно доказателствено средство.
Въззивната жалба е подадена от лице имащо правен интерес и е легитимирано да обжалва първоинстанционното решение, процесуално допустима е, като депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията - 260 и чл. 261 ГПК.
В съдебно заседание въззивникът чрез адв. М. поддържа жалбата и пледира за уважаването й.
Въззиваемата страна чрез адв. Г. оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното решение.
След служебна проверка, съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение.
По основателността намира:
Пред окръжния съд е бил предявен иск за установяване произход от бащата и обективно съединените с него искове за упражняване на родителските права; режим на лични отношения; издръжката на детето за минало време и за напред. Твърденията били, че майката на детето С. В. и С. К. живели на семейни начала при родителите на жената от 01.04.2010 г. По време на съжителството жената забременяла с предполагаема дата на зачеване 18.07.2010 г. На 17.04.2011 г. В. родила момче – Б., което било вписано в регистрите с неизвестен баща. С. К. се завърнал при майката през 2013 г., но не изпълнил обещанието си да припознае детето. През 2017 г. той заживял с друга жена на семейни начала.
Ответникът С. К. поддържал, че искът за установяване на бащинство е недопустим, тъй като е предявен повече от седем години след раждането на детето и преди същото да е навършило пълнолетие. Позовал се на ТР № 2/05.02.2015 г. на ВКС. Оспорил и основателността, като не признал фактическите твърдения. Не признал, че е баща на детето.
Настоящият съд изцяло споделя установената по делото фактическа обстановка, която се заключава в следното:
Малолетният ищец Б. В. е роден на **.**.**** г. от неизвестен баща. Свидетелските показания установяват, че от пролетта на 2010 г. майката на детето поддържала трайни интимни отношения с ответника С. К. Първоинстанционният съд е назначил ДНК експертиза за установяване на родителски произход. Вещото лице с нарочни протоколи от 12.12.2018 г. е иззело клетъчен материал от явилите се в лабораторията за „ДНК анализ“: майката С. В.; детето Б. В. и С. К. и след съответно научно обяснение и лабораторно изследване е дало заключение, че при така определените ДНК профили вероятността С. К. да е биологичен баща на детето Б. В. е 0.9999989 /при гранични стойности от 0 до 1/. Тези данни осигуряват убедителното доказателство, че С. К. е биологичен баща на Б. В.
При такава фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразни правни изводи, водещи до уважаване на исковата претенция, поради което и на осн. чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към неговите мотиви, като в допълнение излага и следното:
По отношение въззивните твърдения по допустимостта и по съществото на спора съдът намира, че същите са неоснователни.
Позоваването на ТР № 2/05.02.2015 г. по т.д. № 2/2014 г. ОСГК е несъстоятелно, тъй като с него е отговорено на въпрос за срока за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 СК, какъвто случаят не е. При неустановен произход от бащата сроковете за предявяването на иска за установяването му са: от майката в тригодишен срок от раждането на детето и от детето – до три години от навършване на пълнолетие. Детето може да води този иск и преди навършването на пълнолетие си чрез майката или с нейното съгласие, тъй като ППВС 5/78 г. не е обявено за загубило значение. Противното би нарушило законния интерес на детето, което Конституцията и действащото право не допускат.
Неоснователно е въззивното твърдение и по отношение назначената съдебна експертиза. В съобразяване с очертания предмет на спора и в приложение на процесуалните правила съдът е назначил ДНК експертиза за установяване на родителски произход, заключението на която е останало неоспорено от страните. Противно на твърденията във въззивната жалба за неяснота по изземването на клетъчен материал от страните, по делото са приложени съответни протоколи, които установяват категорично, че на 12.12.2018 г. клетъчният материал за ДНК изследване е бил иззет по съответните правила без възражения на страните.
При положителното произнасяне по установителния иск за бащинство следва уважаването и на останалите обективно съединени претенции за промяна имената на детето; упражняване на родителските права; режим на лични отношения; издръжката на детето за минало време и за напред, по които съдът правилно и законосъобразно се е произнесъл.
При съвпадение на крайните изводи на съдилищата обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна е поискала присъждане на разноски пред тази инстанция, което при това разрешаване на спора следва да се уважи в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение съгласно списък, за каквато сума въззивникът да се осъди да заплати.
Като се води от мотивираното и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24 от 25.01.2019 г. по г.д. № 1400/2018 г. по описа на ОС – Бургас.
ОСЪЖДА С. В. К. с ЕГН ********** чрез адв. Р. Ж., съд. адрес гр. Я., ул. „Ж. П.“ № * да заплати на Б. С. В. чрез майка му С. В. В., представлявана от адв. С. Г., съд. адрес гр. Б., ул. „П.“ № ** сумата от 300 лв., представляваща разноски за адвокат по въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: