Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и седми март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №10763
по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Ю.Г.Ж. срещу решение
от 28.03.2018 г. по гр.д. №1903/2017 г. по описа на СРС, 40 състав, с което е
отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „Ф.Б.“ ЕООД иск с правно основание
чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключеният между страните на
10.10.2014 г. предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим
имот: мазе /складово помещение/ №6, находящо се в сутеренния етаж, на кота
-3,50, с площ от 1,75 кв.м., при съседи: мазе №5, стълбищна клетка, коридор и
стълбищна площадка, заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, което мазе се намира в сграда, изградена в
УПИ ІV-428 в кв.53 по плана на гр. София, м. „Иван Вазов“, целият с площ от 618
кв.м., при граници и съседи: бул. „Витоша“, УПИ І – за жилищно строителство,
детска площадка и трафопост, УПИ ІІІ-426, 427, с административен адрес: гр.
София, бул. *******.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
като неправилно и в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд
не му е указал, че следва да установи, че е собственик на самостоятелен обект в
процесната сграда. Поддържа, че е собственик на такъв самостоятелен обект в
процесната сграда, поради което можа де придобие процесното мазе. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да обяви
процесния предварителен договор за окончателен. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Ф.Б.“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не
взема становище по жалбата. Не претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно.
При иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи валидно
възникнало между страните правоотношение от сключен предварителен договор за
продажба на описания недвижим имот, елемент от съдържанието на което е
задължението на ответника да обективира волеизявление за сключване на договор
за продажба в изискуемата форма, настъпила изискуемост на задължението, като
процесуално условие за уважаване на иска е и правото на собственост, с обект
процесния недвижим имот, да е елемент от правната сфера на продавача към
приключване на устните състезания.
По делото е представен предварителен договор от 10.10.2004
г., сключен в установената в чл.19 ал.3 ЗЗД писмена форма за действителност и
съдържащ клаузи относно същественото съдържание на проектирания окончателен
договор за продажба - индивидуализиран е обект на правото на собственост, което
се прехвърля срещу насрещно задължение за заплащане на цена в размер на 1500,00
евро, т.е. по делото е установено сключването на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, а именно - процесното мазе /складово
помещение/ №6.
Доколкото
обаче, съгласно разпоредбата на чл.363 ГПК, съдът
проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по
нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота, което
включва проверка за осъществяване на целия фактически състав, реализирането на
който има транслативен ефект.
От представените нот. акт за учредяване право на
строеж №18, т.ІV, н.д. №855/04.10.2002 г. на нот. И.Н.и разрешение за ползване
№ДК-07-326/28.07.2004 г., издадено от ДНСК, СРДНСК, се установява, че ответникът
„Ф.Б.“ ЕООД е собственик на процесния недвижим имот.
Правилно
първоинстанционният съд е приел,
че процесния недвижим
имот
няма самостоятелен статут - мазето по
общо правило е прилежаща част към жилищен, търговски или друг обект. Поради
това е изключено от гражданския оборот в общата хипотеза, както и другите
несамостоятелни части на недвижимите имоти. Могат да се прехвърлят, съответно
придобиват, включително и по давност,
вещни права върху част от недвижим имот, само когато тя, както и остатъка от
вещта могат да бъдат обособени съгласно строителните правила и норми в
самостоятелни обекти.
Това означава,
че мазето
може да се придобие самостоятелно, само, ако е променен статутът му по начин, даващ възможност за притежаването му като обособен обект.
Допустимо е обаче и без подобно преустройство избеното
помещение да се придобие от лице, притежаващо в същата сграда, която е в режим
на етажна собственост друг самостоятелен обект. По този начин мазето става прилежаща част към него. Във всички
случаи, обаче, продаденото избено помещение не трябва да е единственото
складово на друг обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда
наличието на такова /например жилищата, ако нямат таванско или друго помещение
с подобно предназначение/. В противен случай отделянето му е невъзможно /решение №1368/03.12.2008 г.
по гр.д. №4834/2007 г. на
ІV ГО на ВКС/.
Видно от представения във въззивното производство нот. акт
за покупко-продажба на недвижим имот №5, т.І, н.д. №5/29.01.2007 г. на нот. Д.Н.,
ищецът е собственик на следния недвижим имот, находящ се в процесната сграда, а
именно: подземен гараж №8 със ЗП от 18,45 кв.м., заедно със съответните ид.ч.
от общите части на подземните гаражи и ид.ч. от правото на строеж върху мястото,
т.е. установи се, че страна по предварителния договор е друг етажен съсобственик. Крайният
извод на първоинстанционния
съд за неоснователността на предявения иск обаче е обоснован и законосъобразен. По делото липсват доказателства дали процесното
избено помещение не е единствени складово помещение към друг обект в сградата,
поради което и отделянето му от обекта е невъзможно поради императивна законова
забрана.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд за неоснователност на
предявения иск, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №373422/28.03.2018
г., постановено по гр.д. №1903/2017 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.