№ 4111
гр. Варна, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223110111282 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно осн.
чл. 432, ал.1 КЗ от М. Д. Г., ЕГН **********, *** срещу Застрахователно
акционерно дружество „Д.Б.Ж.З.“, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, за осъждане на ответника да заплати сумата от 350 лева
(съобразно допуснато изменение на предявения иск с протоколно
определение от 09.12.2022г. по делото), представляващи обезщетение за
причинени имуществени вреди на собственото на ищеца МПС марка „Пежо“,
модел „3008“ рег. №В 2575 ТХ, причинени в следствие реализирано ПТП на
15.07.2022г. в гр. Варна, при което МПС марка „Тойота“, модел „Ярис“,
рег.РВ 7664НК КС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника,нанася увреждания на осветление на заден регистрационен
номер на автомобила, както и багажен капак – долна част, за което
обстоятелство е образувана застрахователна преписка при ответника, ведно
със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата
молба в съда – 18.08.2022г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се излагат твърдения, че на така посочената дата е
реализирано ПТП, при което водачът на застрахованият по застраховка ГО
при ответника при движение по ул. Кирил и Методий в ж.к. Аспарухово
реализира ПТП, като не спазва дистанция с намиращият се от пред л.а. на
ищеца, който е бил спрял на знак „Стоп“, при което е реализиран удар, в
резултат на което се нанесени увреждания в задната част на автомобила на
ищеца. Водачът на виновния за ПТП МПС е сключил застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника в качеството му на застраховател,
която е обективирана в застрахователна полица № 30122001307305, която е
1
валидна към момента на настъпване на инцидента. Ищецът е предоставил л.а.
за оглед, като на 18.07.2022г. е образувана щета при ответника, по която е
изплатена сумата от 102,17 лева. Твърди, че общата възстановителна
стойност на увреденото имущество възлиза на 370 лева, при което и след
приспадане на заплатеното обезщетите, размера на дължимото такова възлиза
на 267 лева, от които предявява частична претенция в размер на 10 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Не се
оспорва факта, че към момента на реализиране на ПТП, МПС марка
„Тойота“, модел „Ярис“, рег.РВ 7664НК КС е било застраховано при
ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника в
качеството му на застраховател, която е обективирана в застрахователна
полица № 30/122001307305, както и че сумата от 102,17 лева – обезщетение
за настъпилото застрахователно събитие е изплатена на ищеца.
Оспорва размера на посоченото в исковата молба обезщетение, като
посочва, че същото не е съобразено с периода, в който се намира в
експлоатация увреденото МПС на ищеца – 11 г. към момента на инцидента.
Счита, че доколкото същото не се обслужва гаранционно, то е икономически
нецелесъобразно за бъде ремонтирано в официален за марката сервиз. В
евентуалност желае да бъде намалено обезщетението, като твърди, че то не
кореспондира със средно – пазарните цени на необходимите труд и
материали, които са необходими за възстановяване на вредата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Представено е свидетелство за регистрация Първа част на МПС
№*********, от което се установява, че л.а. марка „Пежо“, модел „3008“ рег.
№В 2575 ТХ е собственост на ищеца.
Представен е по делото двустранен протокол за ПТП от 15.07.2022г., в
който се посочва, че на така посочената дата в гр. Варна, ж.к. Аспарухово, ул.
Кирил и Методий №47 е осъществено ПТП, при което водач на МПС марка
„Тойота“, модел „Ярис“, рег.РВ 7664НК КС блъска в задната част собствения
на ищеца МПС. Посочени са увреждания на задната броня и рег. номер на
автомобила.
Представена по делото е претенция за изплащане на обезщетение по
щети на МПС от 18.07.2022г. до ответното дружество.
Представено е опис – заключение по щета от 18.07.2022г. , в което се
посочени уврежданията на МПС на ищеца.
Прието е заключение по съдебно – автотехническа експертиза на вещото
лице А. В., в което се посочва, че средната – пазарна стойност на ремонта, на
който подлежи увредения л.а. на ищеца възлиза на 452,21 лева, от които 25,03
лева за осветление на заден регистрационен номер и 427,18 лева за врата –
багажна долна част. В експертизата се посочва, че увредения л.а. на ищеца
към момента на реализиране на застрахователното събитие не е в гаранция.
При изчисляване на застрахователната стойност по методика съобразно
2
Наредба №24/08.03.2006г. посочва, че възстановителната стойност възлиза на
102,20 лева, от които 12,05 лева за осветление на заден регистрационен номер
и 90,15 лева за врата – багажна долна част.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност".
Не се спори между страните, поради което е прието от съда за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване, че към момента на реализиране на
ПТП, МПС марка „Тойота“, модел „Ярис“, рег.РВ 7664НК КС е било
застраховано при ответника по валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника в качеството му на застраховател, която е
обективирана в застрахователна полица № 30/122001307305, както и че
сумата от 102,17 лева – обезщетение за настъпилото застрахователно събитие
е изплатена на ищеца.
На осн. чл. 202 ППЗДП при пътнотранспортно произшествие само с
материални щети и с участието на две пътни превозни средства, когато те
могат да се придвижват на собствен ход и няма разногласие между
участниците в произшествието в оценката на обстоятелствата за настъпването
му, виновният водач попълва и предава на другия водач съответната бланка
от протокола за регистриране на пътнотранспортно произшествие без
участието на органите на Министерството на вътрешните работи.
В случая е представен двустранен протокол за ПТП от 15.07.2022г., в
който водачите на автомобилите са констатирали осъщественото между тях
ПТП, обстоятелствата при което то се е осъществило, посочили са
отговорността на виновния водач за настъпване на инцидента, като и вредите,
които са нанесени. Видно от съдържанието на протокола той е съставен на
място на инцидента, на посочената дата, на който е осъществено
застрахователното събитие, като е подписан от водачите на двата автомобила.
Възражения досежно автентичността на положените подписи в частния
удостоверителен документ не са релевирани, поради което фактите
удостоверени от участниците в реализираното ПТП, следва да бъдат приети
за такива, каквито са посочени в самия протокол.
Двустранният протокол за ПТП, както вече съдът посочи е подписан от
водача на лекия автомобил, който е застрахован при ответника в качеството
му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, като няма
спор че застрахованото лице е автор на положения в документа по чл. 202
ППЗДП подпис. С полагане на този подпис деликвента (водача на
3
застрахованото при ответника МПС) признава извънсъдебно неизгоден за
него факт, а този факт е признат в качеството му на застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност”, което признание обвърза
застрахователя. С Решение №69/24.06.2011г., постановено по гр. дело №
584/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. се приема разбирането, че признанието
представлява обяснение на страна по делото, което представлява
доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти.
Признанието на неизгодни за страната факти може да се направи пред съда
или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице. Когато не е
направено пред съда разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Ако
същото бъде доказано, то представлява годно доказателствено средство, което
съдът следва да вземе предвид при решаването на спора. Извънсъдебното
признание може да бъде доказано или със свидетелски показания или с
документа, който го материализира. В случая извънсъдебното признание на
релевантни за спора факти направено от управляващия л.а. застрахован при
ответника се установява от самия представен по делото двустранен протокол
за ПТП.
При горепосочените съображения съдът приема, че механизма на
настъпване на причинените на 15.07.2022г. щети на собствения на ищеца
автомобил, отговаря на посочения в исковата молба.
По отношение размера на дължимото застрахователно обезщетение:
По силата на чл. 493, ал.1, т.2 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" отговаря за вредите, причинени на
чуждо имущество. При вреди на имущество обезщетението не следва да
надвишава действителната стойност на причинената вреда, а за МПС
обезщетенията се определят в съответствие с чл.15, ал. 4 на Методика за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди,установена в Наредба №
24/08.03.2006г. на КФН, приложима на осн. §3, ал.3 от ПЗР на НАРЕДБА №
49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки
"Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в
средствата за обществен превоз на КФН, последната съобразно §3 от
цитираната наредба издадена на осн. чл. 504, чл. 345, ал. 6 и чл. 499, ал. 1 и 2
от Кодекса за застраховането и приета с Решение № 149-Н от 16 октомври
2014г. на Комисията за финансов надзор.
Настоящият състав намира, че въпросната Методика за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди следва да се прилага като минимална
долна граница, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за
извършен ремонт на МПС в сервиз, и когато обезщетението се определя по
експертна оценка. Методика не дерогира приложението на разпоредбите на
Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя.
Тя представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в
случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не
са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. В тези случаи
стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до
4
минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При
съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение
обаче съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие - чл. 386, ал. 2 КЗ, като ползва специални знания
на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането й да проверява дали не
се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/8.03.2006 г.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага
коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност. Както по реда на чл. 208, ал.3 КЗ (отм.); така и по
действащия към момента на процесното правоотношение КЗ в чл. 386 и чл.
499 /в сила от 01.01.2016 г./, при настъпване на застрахователно събитие
дължимото от застрахователя обезщетение трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал.2 КЗ, за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. За действителна се смята стойността, срещу която,
вместо застрахованото имущество, може да се купи друго със същото
качество.
Приведено гореизложеното към настоящия казус, мотивира настоящия
първоинстанционен съдебен състав на ВРС да приеме варианта на
заключението на назначената по делото съдебно – автотехническа експертиза,
която определя възстановителните разходи при отчитане на средно –
пазарните цени за необходимите труд и материали. При този вариант на
заключението, експерта посочва, че възстановителната стойност възлиза на
452,21 лева, от която 25,03 лева е стойността на увреденото осветление на
заден регистрационен номер и 427,18 лева е стойността на отстраняване
уврежданията по задната долна част на багажната врата. Не следва да бъде
кредитирано заключението, в частта, в която възстановителната стойност се
изчислява по методика към наредба №24/08.03.2006г., доколкото в процесния
случай същата се явява неприложима.
При тези мотиви и след като бъде взето в предвид частичното плащане,
което застрахователя е реализирал извънсъдебно в размер на 102,17 лева, по
който факт между страните спор няма, то застрахователното обезщетение
следва да бъде определено в размер на 350,04 лева. Така изложеното налага
извода, че предявения иск от ищеца за осъждане на ответника в качеството му
на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния
водач е основателен за предявения размер от 350 лева и като такъв следва да
бъде уважен. Върху уважената главница се следва и законна лихва считано от
депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на
задължението.
По отношение на разноските:
5
В полза на ищеца се дължи възнаграждение за процесуално
представителство, което в случая е предоставено при условията на чл. 38,
ал.1, т.3 ЗА, като в тази връзка е представен по делото договор за правна
защита и съдействие от 17.08.2022г. ( л.7).
В съдебната практика и в частност Определение №442/28.06.2019 по
дело №502/2019 на ВКС, ТК, II т.о., което напълно се споделя и от настоящия
първоинстанционен съдебен състав се приема, че основанията, при които
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са
предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/
материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В
посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието
на някое от посочените основания при сключване на договора за правна
помощ.При осъществяване на посочените предпоставки и заявено
своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е
длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната
правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата
по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да го заплати. При негативно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат, адвокатът няма
право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали
да окаже безплатната правна помощ е негова.
При преценка размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да
бъде взето в предвид, че Наредба №1/09.07.2004г. претърпя изменение, което
изменение е след обнародване в ДВ бр.88/04.11.2022г. Посочените изменения
са приложими за правоотношения по почин процесуално представителство
занапред, доколкото на материалния закон не е изрично придадена обратна
сила.
В случая договора за правна защита и съдействие е от 17.08.2022г. или
преди последното изменение на наредбата, при което следва извода, че
приложими са нейните разпоредби съобразно съдържанието й преди
последното изменение. При тези съображения ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Р. В. Р. определено от съда възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца по реда на чл. 38, ал.1, т.3 ЗА в
размер на 300 лева. Делото не се отличава с висока фактическа и правна
трудност, същото приключи в рамките на едно единствено съдебно заседание,
поради което не следва да бъде определяно възнаграждение над минималния
посочен в наредбата размер.
В полза на ищеца се дължат и сторени съдебно – деловодни разноски в
размер на 200 лева, от които 50 лева заплатена държавна такса и 150 лева
заплатен депозит по назначената съдебно – автотехническа експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З.“, ЕИК ***
6
със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Г., ЕГН
**********, *** сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляващи
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на
собственото на ищеца моторно превозно средство марка „Пежо“, модел
„3008“ рег. №В 2575 ТХ, причинени в следствие реализирано пътно –
транспортно произшествие на 15.07.2022г. в гр. Варна, което представлява
покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана в
полица № BG/30/122001307305, за което обстоятелство е образувана щета
при застрахователя, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 18.08.2022г. до окончателно изплащане на
задължението, осн. чл. 432, ал.1 КЗ
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З.“, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Г., ЕГН
**********, *** сумата от 200 (двеста) лева, от които 50 лева заплатена
държавна такса и 150 лева заплатен депозит по назначената съдебно –
автотехническа експертиза.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З.“, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. В. Р.,
ЕГН **********, член на Адвокатска колегия – Варна, служебен адрес ***
сумата от 300 (триста) лева определено от съда възнаграждение за
процесуално представителство в производството по гр. дело № 11282/2022г.
на ищеца М. Д. Г., ЕГН **********, ***, на осн. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА.
Банкова сметка, по която ответникът може да изпълни задължението
си: ***,титуляр адв. Р. Р., ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7