№ 348
гр. Пловдив, 13.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тринадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Емил Люб. Митев
Членове:Велина Ем. Антонова
Надежда Л. Махмудиева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора Д. Анг. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
частно наказателно дело № 20235000600322 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:02 часа се явиха:
С оглед обстоятелството, че обвиняемият Х. Х. Х. не владее български
език, е призован преводач от турски на български език и обратно.
Явява се преводачът Г. Р..
Съдът намира, че следва същият да бъде назначен за преводач на обв.
Х.. Ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА Г. Р. за преводач от турски на български език и обратно
на обв. Х. Х..
Сне се самоличността на преводача:
Г. М. Р. – 78 г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство със страните.
ПРЕДУПРЕДИ СЕ преводачът за наказателната отговорност по чл. 290
ал. 2 НК.
Преводачът Г. Р. : Известна ми е наказателната отговорност за неверен
превод. Обещавам да дам точен превод.
Прокурорът: Да се даде ход на делото
Адв. Н.: Да се даде ход на делото
Обв. Х.: Да се гледа делото днес.
Съдът, след съвещание, намира, че няма процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът: Не правя отводи. Нямам искания. Няма да соча
доказателства.
Адв. Н.: Поддържам частната жалба. Не правя отводи. Нямахме
възможност да представим епикризата относно здравословното състояние и
поставените 2 броя стендове, затова представям сега и моля да приемете
епикриза за приложен стенд, от която е видно, че лицето има заболявания,
които сме изложили подробно. Преведени са. Представям и за представителя
на прокурора. Нямам други искания.
Прокурорът: Не възразявам да се приемат представените писмени
доказателства.
Обвиняемият Х.: Не възразявам този състав на съда да гледа делото. Да
се приемат представените медицински документи. Нямам други искания.
Няма пречка да се приеме представената в превод на български език
представената медицинска документация, заверена от защитника. Ето защо
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените днес медицински документи, които
касаят здравословния статус на обв. Х. Х..
С оглед становищата на страните, че няма да сочат други доказателства,
съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Н.: Уважаеми апелативни съдии! От името на моя подзащитен,
моля да постановите акт, с който да отмените постановеното от Пловдивския
окръжен съд определение, с което спрямо същия е наложена мярка, и то най-
тежката - ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. Считам определението за
неправилно и необосновано, по следните съображения, изложени подробно в
частната жалба срещу определението.
Ако ми позволите, да обърна внимание на само няколко детайла.
От доказателствата по делото не може да се стигне до обосновано
предположение, че моят подзащитен е извършил деянието, за което му е
повдигнато обвинение. Само искам да подчертая, при внимателния прочит на
свидетелските показания, от приложените по делото, двамата свидетели -
полицейски служители Я. и Д., както и от свид. М., се виждат съществени
противоречия. От една страна, са противоречията между свидетелските
показания на двамата полицаи кой, кога, как е видял процесния подкуп,
процесното деяние, тъй като, видно и от подробните обяснения на моя
подзащитен, се установява, че посоченото от него действие, не деяние,
подчертавам, се е осъществило зад микробус, към който към момента на
извършване на проверката свидетелят М. и свидетелят Я. са били на такова
разстояние и на такова място, че няма как да са видели или да са възприели
2
случващото се зад микробуса.
На следващо място, пак от техните свидетелски показания, на двамата
полицейски служители, се установява противоречие, че свидетелят Д. твърди,
че след като е взел парите, които, подчертавам, „мислел, че са документи“,
затова ги е приел, казва, че е извикал колегата си Я. по служба, след което са
му сложили белезници и са осъществили задържането на подзащитния ми. Но
ако прочетем, пак подробно, свидетелските показания на свидетеля Я., който
полицейски служител е по-младият, така да подчертаем, защото свидетелите
ги показват по-млад и по-стар, той твърди, че през цялото време, както и
свидетелят М. са били до полицейската кола и нямали пряка видимост към
подзащитния ми и свидетеля Д.. Същият твърди, че колегата го е извикал и се
е доближил при него с парите и той лично е поставил белезниците на лицето,
като свид. М. твърди, че полицейският служител, младият, свидетелят Я. и
той са били един до друг и той е възприел, че свидетелят Д. се е насочил към
тях, държейки в лявата си ръка пари, а с дясната е водил подзащитния ми, на
който е възприел, че са му сложили белезниците. Не мога да установя кой,
къде и по каква причина. От доказателствата по делото, както е повдигнато
обвинението, се твърди, че подзащитният ми е предоставил, т. е. дал 300
долара в подкуп на лицето, за да не си изпълнява служебните задължения, т.е.
за извършване на проверка на микробуса. Но от приложените по делото
доказателства не може да се установи тази стойност. Твърдят се за 3
банкноти; по ДП са приложени и описани 2 броя банкноти. Видите ли,
уважаеми апелативни съдии, дадени са 3 банкноти, получени са 3 банкноти,
всички знаем тук в съдебната зала, че има активен и пасивен подкуп. В
същото време някоя кола минала –я кола, я тир, някакво превозно средство е
минало, станала буря, едната банкнота е литнала, но се твърди, че са 300
долара. Наказателният процес мисля, че не се основава на предположения,
твърдения, а мисля, че се основава на факти и доказателства, че дадено лице е
направило действие, за което ще бъде, евентуално, осъдено, ако се докаже
престъплението.
На следващо място, считам, че не е налице втората кумулативна
предпоставка. Въпреки че подзащитният ми няма уседналост в Б., то това не
му пречи на същия да му се осигури адрес, на който за нуждите на целите на
наказателния процес да бъде призоваван. Не пречи да бъде призоваван и на
моя адрес, като негов защитник. Ние сме напълно убедени, че една по-лека
мярка за неотклонение спрямо моя подзащитен, като парична гаранция или
домашен арест, на който ние даваме уверение, че ще представим адрес, на
който може да се изпълни тази мярка, ще му бъде достатъчно, за да се
осъществи целта на закона.
На следващо място, искам да подчертая с един щрих, моля да имате
предвид, че говорим за подкуп срещу полицейски служители и реалната
опасност от извършване на ново престъпление няма как да съществува. Няма
моят подзащитен как да отиде до полицая и да го увери в обратното или нещо
друго, да не свидетелства, че се е извършило определеното деяние, за което
той твърди. Не виждам реална опасност от извършване на друго
престъпление.
Също така, моля, като вземете своето решение и постановите своя акт,
3
да имате предвид, че подзащитният ми действително страда от тежко
заболяване и трябва да му се осъществи периодичен преглед от лекаря, където
е установено заболяването, защото лекарствата му се подновяват всеки месец,
според състоянието му и се изписват след детайлен преглед от съответното
лице, от лекаря, който го проследява за същото заболяване.
Също така, моля да имате предвид, че е с чисто съдебно минало,
характеристичните му данни са добри. Има една дъщеря на 14 години и жена,
която към настоящия момент не работи и отглеждането на детето му зависи
изцяло от него. Ето защо ви моля да отмените определението на ПОС. Ако
счетете, че мярка за неотклонение следва да бъде наложена, то считам, че
целите на предвидените биха били постигнати с по-лека мярка. Благодаря за
търпението!
Обвиняемият Х. (за лична защита): Съгласен съм с казаното от
адвоката ми. Извинявам се, че се разчувствах, когато адвокатът ми заговори
за дъщеря ми. Аз съм на 59 години. Досега през живота ми не съм влизал в
полицейски участък. И сега съм невинен. Моля да бъда освободен. Благодаря!
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии! Ще ви моля да оставите без
уважение, като неоснователна, жалбата на обв. Х. Х. срещу определението на
ПОС по чнд № 1324/2023 г. и да потвърдите атакуваното определение, като
правилно и законосъобразно.
Обвиняемият е процесуално ангажиран за извършено престъпление по
чл. 304а вр. чл. 304 ал. 1 НК, като за визираното престъпление наказанията,
които са предвидени в особената част на НК, са лишаване от свобода, с което
е реализирана първата кумулативно изискуема предпоставка на нормата на
чл. 63 ал. 1 от НК, което е обусловило първоначалното задържане.
На второ място, от събраните в рамките на производството множество
писмени, гласни и веществени доказателства и формираната въз основа на тях
доказателствена съвкупност, се съдържат данни, които са в такова качество и
обем, че да обосновават във висока степен предположението, че именно
обвиняемият е извършител на инкриминираното деяние, което е достатъчно
за целите на производството, като не е необходимо пълно доказване на
обвинението, с което се реализира и втората кумулативно изискуема
предпоставка. Първоинстанционният съд е изложил убедителни аргументи на
база събраните по делото доказателства, като обосновано е счел, че именно от
показанията на свидетелите П. Д., Я.Я., М. К. и приложените по делото,
съответно, фотоалбуми, протоколи за оглед на местопроизшествие, по един
категоричен и безспорен начин се установява съпричастността на обвиняемия
към деянието. Изцяло се присъединявам към мотивите и съображенията,
изложени от първоинстанционния съд, които са подробни и добре
мотивирани, според мен, и не считам, че е необходимо да ги преповтарям.
Що се касае до преценка на опасностите от укриване и извършване на
друго престъпление, безспорно е, че обвиняемият е чужд гражданин,
постоянно живеещ на територията на Р. Т.. Същият извършва перманентна
трансгранична дейност, няма постоянен адрес на територията на Р. Б..
Въпреки депозираното предложение за намерение от страна на защитата за
евентуално осигуряване на адрес, то е хипотетично, няма постоянен такъв на
територията на Р. Б., поради което считам, че при евентуално изменение на
4
мярката за неотклонение на обвиняемия, съществува реална опасност същият
да се укрие и да напусне територията на Р. Б., с което да осуети
реализирането на наказателното преследване. Независимо че обвиняемият е с
чисто съдебно минало, считам, че действително е налице опасност от
извършване на престъпление, която се извлича от начина на извършване на
деянието и съображенията (изцяло се присъединявам към тези на
първоинстанционния съд), че въпросната сума е била предложена именно с
цел да не бъде разкрито друго тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл. 234 НК.
Що се касае до твърденията за влошено здравословно състояние,
приложените днес 2 епикризи са с давност от 2016 г. и липсват каквито и да е
обективни данни за наличие на влошено здравословно състояние на
обвиняемия, което да му пречи да пребивава в пенитенциарни заведения, като
следва да се посочи, че в местата за лишаване от свобода съществува
системна процесуална възможност по отношение на твърдяното заболяване да
се предприемат адекватни медицински грижи и адекватно медицинско
лечение при евентуално обостряне на соматичното състояние на обвиняемия,
данни за което към настоящия момент не са налице. Ако защитата счита, че е
с влошено здравословно състояние, няма пречка да се поиска в рамките на
производството да бъде назначена СМЕ, с оглед установяване на
обстоятелството дали обвиняемият може да пребивава в условията на ареста.
Считам, че с оглед обществената опасност на престъплението, което е
предмет на обвинението, и доказателствата, които са събрани по делото, с
оглед на разпоредбата на чл. 56 ал. 3 НПК, първоинстанционният съд, при
отчитане на посочената система от обстоятелства, правилно е преценил, че по
отношение на обвиняемия към настоящия процесуален момент следва да бъде
определена именно най-тежката мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА.
С оглед на изложеното, моля да оставите без уважение, като
неоснователна, жалбата на обв. Х., срещу определението на Пловдивския
окръжен съд.
Адв Н. /реплика/: Моят подзащитен току-що ме уведоми, че на
няколко пъти е викана БП и онзи ден час и половина е бил в безсъзнание, не е
дошла линейка 40 минути. Не знам дали се знае за тези обстоятелства.
Относно това че епикризата е от 2016 г., заболяването е тогава
установено, но в кориците на делото пред Пловдивския окръжен съд съм
представила нови доказателства към настоящия момент, че лицето се
преглежда и му се предоставят лекарства и всеки ден подзащитният ми
твърди, че му става лошо и викат линейка, а тя се отзовава след 1 час. А той е
сърдечно болен.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обвиняемият Х.: Моля за по-лека мярка за неотклонение. Искам да
бъда освободен.
5
Съдът се оттегли на тайно съвещание
Съдът, след проведеното тайно съвещание, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на
страните, прие за установено следното:
Производство е по реда на чл. 64, ал. 7 - 8 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. Н. - защитник на обвиняемия срещу
определение на Окръжен съд – Пловдив, с което спрямо него е била взета
мярка за неотклонение задържане под стража.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, адв. Н. поддържа
доводите за липса на обосновано предположение и неоснователност на
приетото от първия съд, че е налице опасност от укриване. Счита, че
съответните власти не са дооценили здравословното състояние на
обвиняемия, което е компрометирано предвид поставянето на стендове през
2016 г.
Прокурорът счита обжалваното определение за правилно и
законосъобразно, както и задълбочено мотивирано по отношение на всички
доводи на защитата.
В последната си дума обвиняемият моли за мярка за неотклонение
различна от задържане под стража.
Въззивният съд, след като съобрази доводите на страните и след
проверка на атакуваното определение на ПОС, намери същото за правилно и
законосъобразно, поради което не уважи искането на защитата за неговата
отмяна.
Изцяло се споделят аргументите на първата инстанция, че са налице
всички кумулативно предвидени от закона предпоставки за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение задържане под стража, като изложените
подробни мотиви във връзка с наличието на всяка една от тях няма да бъдат
преповтаряни дословно. Пред настоящия съд не се релевират аргументи,
различни от тези, наведени пред първия съд и подробно обсъдени в
атакувания съдебен акт. Правилно окръжният съд е отчел, че обвиняемият е
бил привлечени в това процесуално качество за даване на подкуп на
дължностно лице полицейски орган, за да не извършва действия по служба, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода до 10 години и глоба.
Настоящият съд споделя като напълно обоснован извода на първия съд, че от
доказателствената маса, събрана в хода на разследването, което се намира в
ранен етап, може да се направи извод за наличието на обосновано
предположение за авторството на вмененото престъпление с нужния
интензитет на доказателствата, необходими в производството, свързано с
мярка за неотклонение. Изводът на първата инстанция, че е налице
обосновано предположение е бил обоснован с корелиращите помежду си
показания на полицейските служители П. Д. и Я. Я., които намират опора в
6
протокола за оглед на местопроизшествие с приложен към него фотоалбум,
приложените веществени доказателства и показанията на свид. М. К.,
управлявал процесния микробус, в който са били превозвани акцизни стоки
без бандерол. В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на
защитата, че за ситуацията следва да бъдат кредитирани обясненията на
обвиняемия предвид техния защитен характер и липсата на опора в
останалите събрани по делото данни. Не може да бъде споделено оплакването
на защитата, че заявеното от полицейските служители за момента, в който на
обвиняемия са били поставени белезниците, не намира опора в събраните по
делото доказателства. Внимателният прочит на показанията на Я. и Д. не сочи
на такова съществено противоречие, още повече, че се подкрепя от
показанията на наетия от обвиняемия водач на микробуса – свид. М. К..
Разпитът на същия, който е обективен, последователен и логичен и намира
опора и в останалите данни по делото, следва да бъде кредитиран.
Свидетелят добросъвестно споделя, че когато обвиняемият възприел, че ще се
извърши полицейска проверката на превозното средство, веднага тръгнал към
неговата товарната секция, като в близък план след като вратите на
багажното отделение се отворили, полицаят се върнал като държал в лявата
си ръка пари, а с дясната си ръка водел обвиняемият, на когото били
поставени белезници. Полицейският служител оставил парите в багажника на
служебния автомобил и започнал да говори по телефона. Нещо повече,
именно в този момент, свид. М. К. запитал обвиняемия Х. Х. защо му е казал,
че микробусът е празен и защо дава тези пари, на което получил от самия
обвиняем отговор, че за стоката „няма проблем“, а е дал парите „за да ги
пуснат“. Показанията на М., за посочените обстоятелства, могат да бъдат
ползвани като контролни факти по отношение на обясненията на обвиняемия,
като опровергават застъпената от последния версия, че бил разбрал, че
наложената на водача на микробуса глоба за липсата на предпазен колан в
размер на 50 лева, следвало да се плати на мястото на проверката. Въззивният
съд намира, че не е налице забрана по чл. 118, ал. 1 и ал. 2 от НПК
полицейските служители Я. Я. и П. Д. да бъдат разпитани като свидетели,
като показанията им са обективни, последователни, информативни и
корелират помежду си и с останалите данни по делото, поради което липсва
основание да не бъдат кредитирани. В този смисъл обясненията на
обвиняемия остават изолирани от показанията на Я., Д. и М., като правилно
същите не са били ценени от първия съд, тъй като имат двояка природа и в
случая изграждат защитната версия на обвиняемия.
Настоящият съд споделя преценката на ПОС и по отношение на
възприетото наличие на опасност от извършване на престъпление и от
укриване. Опасностите са били изведени от механизма на престъпната
дейност във връзка с данните и за нарушения на режима за акцизните стоки
без бандерол и укритите в превозното средство, управлявано от М.
„резервни“ регистрационни табели с друг регистрационен номер. Взето е
било под внимание и обстоятелството, че обвиняемият е чужд гражданин и
няма постоянно местожителство в страната. В този смисъл не могат да бъдат
споделени доводите на защитата за липсата на опасност от укриване и
извършване на престъпление. Както правилно е посочил първият съд,
адекватна неутрализация на посочените опасности може да се постигне само
7
чрез изпълнение на мярка за неотклонение задържане под стража.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че само по себе си с
обстоятелството, че по делото са били разпитани полицейски служители,
опровергавало опасността да им се въздейства и те да се отрекат от
показанията си, с което отпадала и опасността от повлияване на нормалния
ход на делото по неправомерен начин. Подобни аргументи не държат сметка
за обстоятелството, че с постигането на концентрация на инкриминиращите
(обвинителните) данни срещу обвиняемия, обратно пропорционално расте и
изкушението от укриване и опасностите от неправомерно влияние върху
нормалния ход на делото добиват по-интензивни измерения.
Във връзка с доводите на адв. Н. за здравословни проблеми на
обвиняемия следва да се каже, че по делото не са налице обективни данни, че
здравословното състояние на последния не позволява престоя му в ареста. За
посоченото от защитата оплакване на обвиняемия неразположение от престоя
в ареста, наложило викането на спешна помощ, няма медицинска
документация. Но не е налице пречка, разбира се, ако действително се
установи здравословен проблем или несъвместимост на неговото състояния с
условията на ареста, същият да поиска изменение на мярката си за
неотклонение.
Съвкупният анализ на всичко изложено налага извод, че на настоящия
процесуален етап са налице всички законоустановени предпоставки, визирани
в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК и най-адекватна за воденото спрямо
обвиняемия наказателно производство и неговия ранен етап е именно мярката
за неотклонение „задържане под стража“.
Ето защо, ПАС счете, че обжалваното определение на ПОС е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1170/07.07.2023 г.,
постановено по ЧНД № 1524/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
На преводача ДА СЕ ИЗПЛАТИ сумата 120 лева от бюджета на съда, за
което на същия СЕ ИЗДАДЕ РКО.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:52 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
Секретар: _______________________
9