РЕШЕНИЕ
№617
07.10.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова …….........……………………………..и в присъствието на
прокурор………………………………………………………………......................като разгледа
докладваното от съдия Димитрова адм. дело №
620 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Делукс
Фейшън“ ЕООД, гр.Хасково, подадена чрез пълномощник, против Заповед № ФК-163-0407860/20.02.2020г.,
издадена от Началник отдел “Оперативни дейности“ - Пловдив, при ЦУ на НАП, с която на дружеството, на основание
чл.186, ал.1, и чл.187, ал.1, е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект“ – магазин за
дрехи, находящ се в гр. С. З.,ул.“Ц. С. В.“ №***, и „забрана за достъпа до него”
за срок от 14 дни.
В жалбата се излагат съображения, че обжалваната заповед е незаконосъобразна
и немотивирана. Според жалбоподателя, при налагане на принудителната
административна мярка и при определяне
продължителността на същата, административният орган не бил изпълнил
задължението си за мотивиране на своя акт, а продължителността на ПАМ не
съответствала на принципа за съразмерност
по чл.6 от АПК. В случая в
заповедта не била посочена конкретната тежест
на извършеното от оспорващия нарушение и последиците от същото за държавата и обществото, а били
изложени единствено теоретични
положения. Административният
орган не бил отчел и характера на
извършеното правонарушение, както и цялостното поведение на търговеца. Тъй като
административният орган бил посочил, че
при определяне продължителността на срока за запечатване на процесния обект били взети предвид определени обстоятелства, то тези
обстоятелства следвало да бъдат ясно и конкретно визирани, а не да бъдат общо
дефинирани. Същите по недвусмислен начин следвало да
установяват степента на засягане на държавния интерес от конкретното нарушение, което да обосновава
продължителността на определения срок за
запечатване на обекта. Т.е. освен доказване на
наличието на предпоставките за
прилагане на ПАМ, органът следвало да
посочи и конкретните обстоятелства
които са относими към конкретният срок на запечатването. В случая
единствените конкретни обстоятелства били
видът на обекта, кой го стопанисва
и предмета на дейност в същия, както и че за извършената 1 бр.продажба на 1 бр. блуза на стойност
19.50 лева, платени в брой не била издадена касова бележка от монтираното в
обекта ФУ, с дистанционна връзка с НАП. Другите
обстоятелства - местоположението на обекта, вида на стоката и достъпните
цени на които са продавало в обекта, били едно предположение, една възможност в
същия обект да се реализират високи оборот, за които обаче нямало никакви
обективни данни, че може да не се отчетат. Липсвало констатирано от проверяващите органи непрекъснато посещение на обекта от клиенти, които да
извършват покупки и всички или някой да
не са били отчетени. Констатираната касова разлика в размер на 19.50 лева, не
била доказателство за последното, доколкото същата била в резултат на извършена
една контролна покупка, за която не бил издаден касов бон. Т.е. в случая не ставало ясно как конкретното административно нарушение на
чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка за една продажба и
то при първото по естеството си нарушение, извършено от този търговец в този обект било оказало влияние на
решението на административният орган и на неговият извод, за съответната тежест
на нарушението, с оглед продължителността на срока на наложената ПАМ. Не били конкретно посочени и последиците от
това нарушение, които са взети предвид при определяне продължителността на ПАМ.
Липсвали основания да се приеме, че в случая е налице системна практика за
неиздаване на касови бележки и в обекта е създадена организация на работа ,
която не позволявала нормално отчитане на продажбите и разчитането на бюджета. Излагат се и
доводи, че в съобразно установените по
делото обстоятелства продължителността на
ПАМ не съответствала на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.
Преследваната с ПАМ цел да гарантира че
всички лица ще спазват законовите норми и ще осигурят бюджета ни приходи , няма как
да бъде постигната именно със
запечатване на процесния търговски обект за определения в заповедта
срок-14 дни. Излагат се и твърдения, че прилагането на ПАМ преди издаване на НП
обосновавало извод за нарушение на
целите на именно този вид административна принуда. По изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на
сторените в производството разноски.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от процесуален представител, които излага
подробни доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“,
гр.Пловдив, чрез пълномощник – в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва
жалбата, като я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 18.02.2020г. била
извършена проверка от органи по приходите на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС - магазин, за дрехи
находящ се в гр.С. З., ул.“Ц. С.В.“ № ***, стопанисван от „Делукс Фешън“
ЕООД. Осъществена била контролна покупка
на стоки – 1 бр.блуза, на обща стойност 19.50
лева, платени в брой от проверяващите на лицето продавач – Д.Я. К.. При извършената покупка не бил
издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство ФУ модел 20 с ИН на ФУ DATECS DP-150 DT764940 и ИН ФП 02764940, нито от кочан с
ръчни бележки отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена
проверка в обект Серия АА, №04*****, съставен в присъствието на Д.Я. К.-
продавач-консултант, и същия бил подписан без възражения от последната.
На 20.02.2020г. Началникът на отдел “Оперативни
дейности„ - Пловдив, при ЦУ на НАП, издал оспорваната в настоящото производство
Заповед за налагане на принудителна административна мярка с № ФК-163-0407860/20.02.2020г., с която на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС разпоредил налагането
на принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ –
магазин за дрехи, находящ се в гр. С.З., ул.“ Ц.С. В.“ №**, и „забрана за
достъпа до него за срок от 14 дни“.
Заповедта е била връчена на законния представител на дружеството на 29.06.2020г.Жалбата
е подадена по пощата до съда чрез административния орган на 09.07.2020г., видно
от пощенското клеймо.
С оглед установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежната страна, в законоустановения
14-дневен срок, при наличието на правен интерес, предвид което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваният акт е издаден от
компетентен орган - Началник отдел „Оперативни дейности“, гр.Пловдив при ЦУ на
НАП, който е надлежно упълномощен със Заповед №ЗДУ-ОПР-16 от 17.05.2018г. на
Изпълнителният директор на НАП (л.9).
Индивидуалният административен акт е съставен в изискуемата писмена форма и
съдържа, както фактически, така и правни съображения, обосноваващи издаването
му, които кореспондират помежду си. Предвид това не се установява при издаване
на оспорваната заповед да са допуснати нарушения на чл.186, ал.3 от ЗДДС.
Не се установява да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила в хода на издаването на заповедта за ПАМ.
По материална
законосъобразност на акта:
От данните по делото се
установява, че оспореният административен акт е издаден на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187 от ЗДДС. Следователно предпоставка за налагането на ПАМ е
установяването на административно нарушение, изразяващо се в неспазване на реда
или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
Съгласно разпоредбата на
чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не издаде съответен документ за продажба. Съдът намира, че от приложените
доказателства по делото безспорно се установява, че нарушението е извършено.
В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на Финансите, в приложимата за периода на проверката редакция, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.25 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на Финансите, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата: по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1; по чл.3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. Съгласно чл.25, ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на Финансите, в приложимата редакция, фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
Съгласно чл.187, ал.1, изр. първо, при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице.
От цитираните разпоредби следва извода, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне продължителността на срока, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал.1 израз „до 30 дни“.
В случая, в производството
по издаване на обжалваната заповед са събрани безспорни доказателства, съдържащи
се в протокол за извършена проверка
сер.АА, бл.№ 0407860, че на същата дата - 18.02.2020г. „Делукс Фешън“ ЕООД, гр.Хасково, в обекта си - „магазин за дрехи“,
находящ се в гр.С. З., ул.“Ц. С. В.“ №**, е приело плащане от В. Б. – инспектор по приходите, отдел „ОД“ в
НАП при ЦУ на НАП, в размер на 19.50 лева, като при получаване на плащането продавачът –Д. К.а,
не е издала фискална касова бележка за извършената продажба. Безспорно в този
размер е и разликата между наличните
парични средства и отразените във ФУ. Протоколът за извършена проверка е
съставен по надлежния ред и съдържа всички необходими реквизити, поради което
същият се ползва с материална доказателствена сила и е доказателствено средство относно фактите и обстоятелствата,
установени в резултат на проверката. Фактът на
извършеното плащане принципно не се оспорва от дружеството-жалбоподател. Обстоятелствата касаещи какъв е размера на сумите представляващи оборотни средства в началото
на работния ден и какъв е бил размера на касовата наличност към
момента на проверката се установяват и
от въпросен лист приложение към
посочения протокол за проверка.
Следователно установява се основанието административният орган да приложи
ПАМ от вида посочен в чл. чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187 от ЗДДС
Принудителната административна мярка е израз на административната държавна
принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Съответно при прилагане на ПАМ органът действа
при обвързана компетентност, а при определяне срока на същата при условията на
оперативна самостоятелност. По аргумент
от разпоредбата на чл.59, ал.2, т. 4 от АПК, необходимостта от
налагане на ПАМ следва да е обоснована от АНО, съобразно целта на закона. В
случая, посочените по-горе обстоятелства съдът приема за изпълнени, поради
което издаването на заповедта за налагане на ПАМ е правилно.
В конкретния
случай срокът, за който е наложена ПАМ е 14- дни като органът е мотивирал налагането и в
този размер с оглед на тежестта на
нарушението и последиците от същото.
Според настоящият съдебен състав, административният орган правилно е определил 14-дневен срок на мярката, т.е. в рамките на законоустановеният 30-дневен максимален срок и под средния предвиден в закона. Този срок е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта – т.к. неиздаването на касова бележка препятства извършването на данъчна проверка и води до укриване на приходите и намаляване размера на внесените данъци.
Прекият резултат от това е правилното отразяване на оборота, спазване на отчетността, предаване на изискуемите данни към НАП, от което ще последва и недопускането на вреда за фиска на държавата.
Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. В конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
Налагането на принудителната
административна мярка запечатване на обект и забрана на достъпа до търговски
обект, има за цел да се преустанови едно противоправно поведение от страна на
нарушителите. В случая, противоправното поведение се състои в неизпълнение на задължението
на субекта да издаде касов бон за извършено плащане
за покупка на стоки на стойност 19.00
лева. Задължението за издаване на касов
бон възниква в процеса на нормалната търговска дейност на дружеството и в
момент на извършено плащане, независимо от цената на продажбата на съответната
стока .
Доводите на жалбоподателя, че налагане на ПАМ преди издаване на НП обосновава извод за целите на този вид административна принуда не се споделят.Производствата по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание за същото е отделно, различно и независимо от това касаещо налагане на принудителна административна мярка по ЗДДС. Ето защо без значение за настоящото производство е изхода от административно наказателното производство, започнало с Акт за установяване на административно нарушение и никакъв начин то не би могло да повлияе върху крайният резултат върху настоящото съдебно производство.
В този смисъл е и практиката на ВАС по идентични случаи изразена в Решение № 10374 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4575/2020 г., I о., Решение № 5808 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12861/2018 г., VIII о, Решение № 15002 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6370/2018 г., I о., Решение № 13957 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3198/2018 г., VIII о. Решение № 9720 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2765/2018 г., I о. и мн. други.
Неоснователни са и
наведените доводи, относно невъзможността на нарушителя да извършва търговска
дейност поради запечатване на обекта. Мярката е с временен характер и
неблагоприятен за нарушителя резултат, поради неговото неправомерно поведение
по спазване на правовия ред. Тя е част от инструментариума на държавата за
гарантиране изпълнение на нормативната уредба и за преустановяване на
последващи правонарушения. След като търговецът не спазва въведените правила на
отчитане на продажби, същият следва да понесе негативните последици от
временното запечатване на обекта.
Не е нарушен принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. Както беше посочено,
при извършената проверка безспорно е установено нарушение на данъчното
законодателство. В случая с налагането на ПАМ органът е осъществил правомощията
си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Административният акт и
неговото изпълнение не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта.
Предвид гореизложеното съдът счита, че оспорваната заповед за налагане на
принудителна административна мярка е законосъобразна, издадена в съответствие с
материалния закон, при спазване на административнопроцесуалните правила и е
съобразена с целта на закона.
С оглед изхода на спора, искането от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. В полза на ответника и на основание чл.78, ал.8 ГПК следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв., съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и
на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Делукс Фейшън“ ЕООД, гр.Хасково, подадена чрез пълномощник, против Заповед
№ ФК-163-0407860/20.02.2020г., издадена от Началник отдел “Оперативни дейности“
- Пловдив, при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Делукс Фейшън“ ЕООД,с ЕИК 205******със седалище и адрес на управление гр.Х.,
ж.к.“О.“ № **, вх. * , ет.*, ап.**да заплати по сметката на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от деня на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия: