Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2020 година
В името на народа
Административен
съд – Варна,
ІІІ-ти касационен състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Даниела
Недева
Дарина Рачева
при участието на прокурора
Александър Атанасов и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното
от съдия Рачева касационно административнонаказателно дело № 835 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.
63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е
по касационна жалба от Община Вълчи дол срещу Решение № 25/17.02.2020 г. на
Районен съд – Девня, постановено по н.а.х.д. № 406 по описа на съда за 2019 г.,
с което е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-206/06.11.2019 г.,
издадено от Заместник-председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН).
В касационната
жалба са изложени твърдения за незаконосъобразност на решението на районния съд
поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Навеждат се
доводи, че районният съд не е съобразил обстоятелството, че не е спазен срокът
за образуване на административнонаказателното производство по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като актът за установяване на административно нарушение е издаден
след изтичането на повече от три месеца от откриване на нарушителя. Касаторът
иска отмяна на решението на районния съд и на потвърденото с него наказателно
постановление. В условията на евентуалност иска намаляване на размера на
наложената имуществена санкция до предвидения в санкционната разпоредба минимум
от 1 000,00 лева.
Ответната
страна Държавната агенция за метрологичен и технически надзор не изразява
становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила
като правилно и законосъобразно.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Предмет на
въззивно обжалване е било Наказателно постановление № НЯСС-206/06.11.2019 г., издадено
от Заместник-председателя на ДАМТН, с което на Община Вълчи дол за нарушение на
чл. 141, ал. 1, т. 2 от Закона за водите и на основание чл. 200, ал. 1, т. 38
от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева.
За да отмени
оспореното пред него наказателното постановление, районният съд е приел за
установено от фактическа страна, че при извършена от служители на РО „НЯСС“ при
ДАМТН на 26.06.2019 г. проверка на язовир „Е.“, собственост на Община Вълчи
дол, било установено, че не са налични геодезическа мрежа за следене на
поведението на язовирната стена; нивомерно устройство за измерване на водното
ниво и на наносите в язовирното езеро, което да осигурява връзка с
информационната система на язовирите и съоръженията към тях на ДАМТН; изграден
пункт за измерване на филтриралото водно количество под и през тялото на
язовирната стена; нивомерен стълб в язовирното езеро за измерване на наносите,
т.е., че не са изпълнени изискванията за задължително необходимите налични
елементи на контролно-измервателната система за мониторинг на дейността на
язовирната стена и съоръженията към нея съгласно чл. 174, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията
към тях, както и на контрол за техническото им състояние (приета с ПМС №
262/05.10.2016 г., отм. с ПМС № 12 от 28.01.2020 г.). Резултатите от проверката
били обективирани в Констативен протокол № 05-01-40/27.06.2019 г., като въз основа
на констатациите в него бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, в който е прието, че чрез гореописаното собственикът на
язовир „Е.“ – Община Вълчи дол, не е осигурил използването на измервателна и
контролна апаратура за мониторинг на неговата дейност, отговаряща на
изискванията на Наредбата, с оглед на което на описаното деяние е дадена правна квалификация по чл. 141, ал. 1, т. 2 от
Закона за водите. Въз основа
на фактите, отразени в акта за установяване на административно нарушение, и правната
квалификация на деянието било издадено атакуваното пред районния съд
наказателно постановление, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона
за водите на Община Вълчи дол е наложена имуществена санкция в размер на
2 000,00 лева.
При така
установените факти, районният съд е приел от правна страна, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи и при липса на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Първостепенният съд е изложил мотиви, че е установено
извършеното административно нарушение и че административнонаказващият орган
правилно е определил квалификацията на деянието и приложимата санкционна норма. Приел е, че размерът на наложената имуществена санкция
е определен правилно малко над минималния, предвиден в санкционната разпоредба
на чл. 200, ал. 1, т. 38 от ЗВ.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи.
В
касационната жалба бланкетно се твърдят допуснати в хода на производството пред
районния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, без да са
наведени конкретни възражения в тази насока. При извършена проверка на
въззивното решение настоящата съдебна инстанция не констатира наличие на порок
от вида на изброените в чл. 348, ал. 3 от НПК, представляващ съществено
процесуално нарушение, което да обуслови отмяна на постановения съдебен акт
само на това основание.
Както
правилно е посочил районният съд в мотивите към касираното решение, описаните в
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление обстоятелства са установени по безсъмнен начин и не се оспорват
от касационния жалбоподател. Посочената като нарушена правна норма на чл. 141,
ал. 1, т. 2 от ЗВ вменява в задължение на собствениците на водностопански
системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или
съоръженията към тях, да осигурят
използването
на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхното състояние,
отговаряща на изискванията на наредбата по ал. 2. Наредбата по ал. 2 е приетата
с Постановление на Министерски съвет № 262 от 07.10.2016 г. Наредба за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията
към тях, както и на контрол за техническото им състояние, в чл. 174, ал. 4 от
която са изброени задължително необходимите елементи на контролно-измервателната
система, които следва да са налични, за да може да се извърши технически
мониторинг, който да осигури информация за оценка на сигурността на язовирните
стени и на съоръженията към тях в експлоатация и възможност своевременно да се
идентифицират потенциалните опасности. Липсата на тези елементи, констатирана
при извършената от служители на РО „НЯСС“ при ДАМТН на 26.06.2019 г. проверка
на язовир „Е.“, собственост на Община Вълчи дол, обуславя извод за
съставомерност на нарушението по чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ.
Касационната инстанция преценява като неоснователно изложеното в
касационната жалба възражение за неспазване на установените в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срокове за образуване на административнонаказателното производство и
по-конкретно на предвидения в тази правна норма тримесечен срок от откриване на
нарушителя.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение
на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. Анализът на разпоредбата показва, че в нея са
регламентирани два самостоятелни срока, в рамките на които следва се предприеме
административнонаказателно преследване за извършено административно нарушение.
Първият от тях, тримесечният от откриване на нарушителя, е свързан с момента на
установяване/откриване на нарушението, който момент представлява най-ранният
такъв, в който съответните компетентни органи са в състояние да възприемат
съставомерните обстоятелства относно конкретното нарушение и нарушител, а
вторият, едногодишният, е свързан с датата на извършване на административното
нарушение. Тоест, тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН започва да тече от
установяване на нарушението и нарушителя, а едногодишният – от извършването на
нарушението.
Нарушението на чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Община Вълчи дол, е установено при
извършена на 26.06.2019 г. проверка, за която е съставен Констативен протокол №
05-01-40/27.06.2019 година. Доколкото изпълнителното деяние на описаното в тази
правна норма административно нарушение се осъществява чрез бездействие – собственикът
на язовир, какъвто безспорно е Община Вълчи дол, не изпълнява задължения,
вменени му с императивни законови разпоредби, именно датата на извършване на
проверката – 26.06.2019 г., е датата на установяване на нарушението, респ. на
откриване на нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Акт за
установяване на административно нарушение № 05-032, с който е поставено
началото на административнонаказателното производство, е съставен на 15.07.2019
г., т.е. по-малко от месец след извършване на проверката, при която е
установено нарушението и е открит нарушителят. В случая няма данни, нито дори
твърдения, че компетентните органи са узнали за нарушението и нарушителя по-рано
от 26.06.2019 г., поради което е спазен тримесечният срок от установяване на
нарушението.
Неправилно в
касационната жалба се сочи, че за проверката тримесечният срок по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН е започнал да тече от датата на съставяне на Констативен протокол №
20/08.05.2018 г. Действително, в обективиращия резултатите от проверката Констативен протокол № 05-01-40/27.06.2019 г.
е цитиран Протокол № 20/08.05.2018 г., като е посочено, че дадените с
него предписания са изпълнени. Следователно той се отнася до изпълнение на
предписания на комисия, дадени в друга проверка, поради което е неотносим към
установяването на процесното нарушение по чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ, както и
към откриването на нарушителя.
Правилни са
и изводите на районния съд относно размера на наложената имуществена санкция,
за който съдът приема, че правилно е индивидуализиран с оглед постигане на
целите, установени с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН и при съблюдаване
изискванията на чл. 27 от ЗАНН.
Този размер
е към минималния, предвиден в санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 38
от ЗВ, а именно – 2 000,00 лева. В конкретния случай нарушението касае неосигуряване
на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на състоянието на язовир, като
категорично е установено, че липсват всички задължително необходими елементи на
контролно-измервателните системи, посочени в чл. 174, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията
към тях, както и на контрол за техническото им състояние. С оглед значимостта
на засегнатите обществените отношения, свързани с поддържане на изправното
техническо състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и
съоръженията към тях, които пряко рефлектират върху защитата на човешкото здраве и живот, но като е съобразил
обстоятелството, че финансовите възможности на общината са ограничени, правилно
районният съд е преценил, че не са налице основания за намаляване на
размера на наложената имуществена санкция до предвидения в санкционната
разпоредба минимум от 1 000,00 лева.
Същите
съображения се споделят от касационния състав и са валидни и при преценката в
касационната фаза на искането за намаляване на размера на имуществената
санкция.
При
извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в
касационната жалба оплаквания, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК,
не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение
първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 25/17.02.2020 година на
Районен съд – Девня, постановено по н.а.х.д. № 406/2019 година.
Решението не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.