№ 400
гр. Бургас, 14.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:МАРТИН Р. БАЕВ
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова
в присъствието на прокурора Елка Р. Добрикова
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно частно
наказателно дело № 20252100600256 по описа за 2025 година
, за да се произнесе намери за установено следното:
Производството е образувано е по повод частна жалба от адв. Ангел
Костадинов – АК-Варна, процесуален представител на молителя И. М. С.,
срещу Определение № 387/13.02.2025 г. по НЧД № 144/2025 г. на РС-Бургас, с
което е оставена без разглеждане молбата на И. С. за съдебна реабилитация по
реда на чл. 87 НК.
В жалбата се възразява срещу извода на първоинстанционния съд, че за
молителя липсва правен интерес от съдебна реабилитация, доколкото за
първото му осъждане е настъпила пълна реабилитация по право по реда на чл.
88а НК, а за второто – непълна реабилитация по право по реда на чл. 86 НК. В
тази връзка се посочва, че твърдението за настъпила реабилитация по право
вече е било изразено от РС-Бургас по повод предходно искане на молителя за
съдебна реабилитация, но не е било възприето от РС-Варна, където С. е
поискал да му се издаде справка за съдимост. Допълва се, че при това
положение за молителя съществува правен интерес от постановяване на
съдебна реабилитация по реда на чл. 87 НК, поради което и се иска от
въззивния съд да отмени Определението на РС-Бургас и да се произнесе по
същество по реда на чл. 436, ал. 3 НПК, постановявайки съдебна
реабилитация по отношение на второто осъждане на И. С..
1
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява. В постъпила
молба от пълномощника – адв. Костадинов – АК-Варна се отправя искане за
уважаване на жалбата по изложените в нея доводи.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас застъпва становище,
че молбата е неоснователна, а съдебният акт, като правилен и
законосъобразен следва да се потвърди.
Въззивният съд след като се запозна с жалбата и становищата на
страните намира, че депозираната жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Тя
изхожда от легитимирано лице – молителя в производството по чл. 433 и сл.
НПК, чиято молба за съдебна реабилитация е била намерена за недопустима и
е насочена срещу акт подлежащ на инстанционен съдебен контрол, като е
подадена в преклузивния срок. Разгледана по същество Бургаският окръжен
съд я намира за ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по делото е било образувано пред РС-Бургас на 15.01.2025
г. по повод на молба на И. С., чрез процесуалния му представител – адв.
Костадинов – АК-Варна, с искане за постановяване на съдебна реабилитация
по реда на чл. 87 НК по отношение на осъждането на С. по НОХД №
4996/2018 г. на РС-Бургас, в сила от 07.11.2018 г., с което му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е
било отложено по реда на чл. 66 НК с изпитателен срок от 3 години, както и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
С атакуваното Определение № 387/13.02.2025 г. РС-Бургас е приел, че
производството по искането за съдебна реабилитация е недопустимо,
доколкото вече е настъпила реабилитация по право за осъжданията на С.,
поради което и е оставил молбата му без разглеждане и е прекратил
производството по нея. За да достигне до този извод районният съд е приел, че
молителят е осъждан два пъти. При първото му осъждане по НОХД №
3256/2008 г. на РС-Варна, в сила от 10.07.2008 г. му е било наложено
наказание „Пробация“ и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“,
което е било изтърпяно 27.08.2009 г., респективно по силата на чл. 88а, вр. с
чл. 82, ал. 1, т. 5 НК на 27.08.2011 г. е настъпила пълна реабилитация по право
за това осъждане. При второто осъждане на С. – по НОХД № 4996/2018 г. на
РС-Бургас, в сила от 07.11.2018 г., му е било наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на
2
чл. 66 НК с изпитателен срок от 3 години, както и наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Районният съд е приел, че
доколкото за първото осъждане е настъпила пълна реабилитация по право по
реда на чл. 88а НК, то за второто осъждане не е налице забраната по чл. 86, ал.
2 НК, поради което и с изтичане на изпитателния срок на осъждането по
НОХД № 4996/2018 г. на РС-Бургас на 07.11.2021 г. е настъпила реабилитация
по реда на чл. 86, ал. 1, т. 1 НК и за това осъждане. Цитирал е съдебна
практика в подкрепа на позицията си.
Основният спор в производството пред настоящия въззивен състав е
съсредоточен около това, дали в случай, когато за първото осъждане на лицето
е настъпила реабилитация по реда на чл. 88а НК, за второто му осъждане
може да се приложи по-краткият срок за реабилитация по право по чл. 86, ал.
1, т. 1 НК или с оглед забраната по чл. 86, ал. 2 НК – това е недопустимо.
Първоинстанционният съд е дал положителен отговор на този въпрос,
приемайки, че щом при първото осъждане молителят е реабилитиран по реда
на чл. 88а НК, то няма пречка по второто осъждане да се реабилитира по реда
на чл. 86, ал. 1, т. 1 НК, тъй като не се е ползвал от тази разпоредба.
Настоящият съдебен състав не възприема това виждане.
Действително поставеният спорен въпрос предизвиква противоречия в
теорията и практиката от дълго време, които ясно се илюстрират от
противоположните становища на РС-Бургас и РС-Варна относно настъпила ли
е реабилитация по право на С. или не. Обобщено в практиката съществуват
две противоречащи си схващания. Според първото виждане – застъпено в
Решение № 306/20.10.2022 г. по н.д. № 900/2022 г. на САС, цитирано и от
РС-Бургас в определението му – ако за първото осъждане е настъпила
реабилитация по чл. 88а НК, то тази реабилитация заличава факта на
осъждането и всички негови последици, включително и забраната по чл. 86,
ал. 2 НК, поради което за следващото осъждане на лицето няма пречка да се
приложи редът за реабилитиране по чл. 86 НК.
Според второто виждане – всяка реабилитация на пълнолетно лице, била
тя по чл. 86 НК или по чл. 88а НК, е пречка за повторна реабилитация по реда
на чл. 86 НК, предвид изричната забрана по чл. 86, ал. 2 НК.
Настоящият съдебен състав се присъединява към второто виждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от НК - реабилитацията по право
3
не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било
веднъж реабилитирано. След като липсва изрично изискване настъпилата
реабилитация да е само такава по реда на чл. 86, ал. 1 от НК, то следва, че ако
лицето веднъж вече е реабилитирано, независимо на кое от предвидените в
закона основания, включително и на това по чл. 88а от НК (също
реабилитация по право), то повторна реабилитация по реда на чл. 86, ал. 1 от
НК е недопустима. Изрично в този смисъл е практиката на Апелативен съд
Бургас – Решение № 71/26.08.2022 г. по НДВ № 141/2022 г.
Независимо от констатираните противоречия – в този смисъл е и
преобладаващата практика на съдилищата от страната, като например -
Определение № 46 от 9.02.2023 г. на ПАС по в. ч. н. д. № 536/2022 г.,
Решение № 441 от 8.11.2016 г. на САС по в. н. о. х. д. № 990/2016 г. и др.
В този смисъл е и практиката на ВКС, като в Решение № 342 от
10.10.1995 г. по н. д. № 241/95 г., III н. о., се приема, че е незаконосъобразно
виждането на проверявания съд, че щом е настъпила реабилитация по чл. 88а
НК за първото осъждане на лицето, то за второто му осъждане не намира
приложение забраната по чл. 86, ал. 2 НК за повторна такава реабилитация и е
допустимо да се реабилитира по реда на чл. 86, ал. 1 НК.
С оглед всичко казано по-горе въззивният съд намира, че обжалваното
определение на първоинстанционния съд е неправилно и следва да се отмени.
Доколкото първата инстанция е оставила жалбата без разглеждане – т.е.
липсва произнасяне по същество, то и въззивният съд не би могъл за първи
път да се произнесе по спора на основание чл. 436, ал. 3 НПК, както
претендира жалбоподателят, доколкото по този начин би се стигнало до
разглеждане на молбата по същество само от една съдебна инстанция, което
би било в противоречие с предвиденото в НПК двуинстанционно разглеждане
на спора.
С оглед горното делото да се върне за разглеждане на жалбата по
същество от първоинстанционния съд.
Така мотивиран Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ Определение № 387/13.02.2025 г. по НЧД № 144/2025 г. на
РС-Бургас.
ВРЪЩА делото на същия състав на РС-Бургас за разглеждане по
същество на молбата на И. М. С. за съдебна реабилитация.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5