Присъда по дело №716/2022 на Окръжен съд - Враца

МОТИВИ към присъда по НОХД № 716/2022г. по описа на ВрОС :

Подс.А. З. Н. с ЕГН:********** е предаден на съд по обвинение на
Врачанската окръжна прокуратура за извършено от него престъпление по чл.343 ал.3
пр. последно,б"б" пр.1 др. с чл.343 ал.1 б"в" вр. с чл.342 ал.1 от НК, за това,че на
12.03.2022г.,около 10:40 ч. в гр. Враца,ул."Кръстю Българията " до № 2,при управление
на МПС-л.а."Фиат Пуно" рег. № ВР *** СА ,в нарушение на правилата за движение
по пътищата, а именно чл.119 ал.1 от ЗДвП,като не е пропуснал стъпилия на
пешеходна пътека преминаващия по нея пешеходец Х.,не е намалил скоростта и не е
спрял,за да го пропусне,по непредпазливост е причинил смъртта на Б. Ц. Х. ,ЕГН:
**********,починал на 14.03.2022г. в УМБАЛ"Д-р Георги Странски"гр. Плевен и
деянието е извършено на пешеходна пътека.
В хода на делото подсъдимият Н. се представлява от договорния защитник
адв. М. Б. от ВрАК,който да го защитава пред съда.
Наследниците на жертвата- М. Б. Х.а-съпруга,Б. Б. Х. и М. Б. Х.-негови синове
се представляват от повереника адв- Н. Д. от ШАК.
По искане на наследниците на жертвата,съдът на осн. чл.76 НПК ги
конституира в качеството на частни обвинители по делото.
В хода на проведеното разпоредително заседание подс.Н. и неговият защитник
адв. Б. направиха искане делото да се разгледа по реда на гл.27 по чл.371т.2 НПК.При
предварителното изслушване , подс. Н. направи признание по фактите,изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт,като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдебният състав,след като се убеди,че самопризнанието направено от подсъдимия се
подкрепя от събраните при условията и по реда предвиден в НПК доказателства в
ДП,премина незабавно към разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно
следствие по гл.27,чл.371 т.2 НПК на осн. чл.252 ал.1 вр. с чл.248 ал.1 т.4
НПК,след като одобри изразеното съгласие на подсъдимия и му разясни правата
по чл.372 и сл. НПК.
Представителят на ОП-Враца поддържа искане за признаване вината на
подсъдимия Н.,а при индивидуализиране на наказанието да се отчетат допуснатите от
него нарушения на правилата за движение по пътищата ,както и квалифициращите
обстоятелства-извършено на пешеходна пътека.Прокурорът акцентира на чистото
съдебно минало на подсъдимия,трудовата му ангажираност,направеното
самопризнание и изразено съжаление за извършеното деяние,чистото му съдебно
минало и напредналата възраст.Прави искане за налагане на наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и"лишаване от правоуправление".
Повереникът на частните обвинители- адв.Д. моли за справедливо наказание
за подсъдимия,което да се изпълни ефективно,както и да му бъде наложено наказание
"лишаване от право да управлява МПС" за по- продължителен период.
Защитникът на подс.Н.-адв.Б. моли съдът да отчете самопризнанието на
подсъдимия и изразеното от него съжаление за стореното,както и обстоятелството,че
това е инцидентна проява,не е осъждан и е оказал съдействие при разследването.
Смята,че наказанието,което е справедливо да му се наложи,предвид и възрастта му да
е в рамките на предвидения от закона минимум,условно,редуцирано с 1/3.
Такова е и становището на подс. Н.,който показа укорително отношение към
1

извършеното от него деяние,като заяви че не е възприел пешеходеца на пешеходната
пътека.Моли за условна присъда.
Врачанският окръжен съд на основание направените от подсъдимия
самопризнания по фактите,в контекстна на останалите обективно установени по
делото данни,подкрепящи самопризнанието му и без да има възможност да
приеме друга извън описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка,приема за установено следното:
Подсъдимият А. Н. е роден на *** и живее в с.***,обл. Монтана.Работи като
*** в частна фирма"ХПС" ЕООД в гр. Враца.Той е правоспособен водач на МПС и
притежава свидетелство за управление на МПС от 27.07.2015 г. с валидност до
30.03.2025г. за категории "В" и "АМ".
На 12.03.2022г. около 10:20ч. тръгнал от ***в гр. Враца,*** до кооперативния пазар и
пътувал с л.а."Фиат Пуно" с рег. № ВР***СА. МПС-о било управлявано от
него.Пътувал по обичайния маршрут,като потеглил към центъра на
града,преминавайки по ул."Стоян Заимов" и се включил в кръговото движение на пл.
"Благоев",за да продължи по ул. "Кръстю Българията".Попопътно зад него пътували
св.Ц. И. и нейния брат св. И.И. с л.а,които имали визуален контакт към автомобила на
дееца.При наближаване началото на ул."Кр.Българията" до № 2/при тунела между
жилищните кооперации/,където има обозначена пешеходна пътека тип
"Зебра",сигнализирана с пътен знак- А 18/поставен на десния пешеходен тротоар по
посока движението на л.а.,пешеходецът Б. Х.,на 72 г. от гр. Враца предприел пресичане
на пътното платно на ул."Кр.Българията",като се движил по пешеходната пътека от
дясно на ляво по посока движението на автомобила,управляван от подс. Н..
Подс.Н. без да се огледа и несъобразявайки се с маркировката на платното за наличие
на пешеходна пътека тип"зебра",както и с поставения в дясно на тротоара пътен знак А
18/предупредителен знак за пешеходна пътека/ движейки се със скорост около 30.6
км./ч.не обърнал внимание,че на пътеката има пешеходец, не пропуснал пострадалия
пешеходец Х.,като участник в движението с предимство и без опит за аварийно
спиране,да намали скоростта или да спре, го блъснал с управлявания от него
автомобил ,когато Х. се намирал около средата на пътеката или на около 2.7м. вляво от
десния ръб на платното за движение за л.а. по ул."Кръстю Българията ".Такива са и
показанията на св. Иванови,които възприели ситуацията непосредствено като
очевидци.
На място подс. Н. бил изпробван с технически средства"Алкотест Дрегер" и
"Дрегер Drug Test" за наличие на алкохол и наркотични вещества,които отчели
отрицателни резултати.
След подаден сигнал от граждани на тел: 112 за настъпилия пътен инцидент, на
местопроизшествието своевременно пристигнали екипи на МВР и Спешна помощ.
Пострадалият бил транспортиран в болнично заведение в гр. Враца,а в последствие
поради влошеното и тежко състояние и необходимост от професионално
специализирано лечение-в УМБАЛ"Г.Странски"-Плевен,където независимо от
проведеното лечение, на 14.03.2022г. той починал .
За изясняване на обективните факти по делото са назначени СМЕ и АТЕ.
От заключението на СМЕ,изготвена от в.л. доц.д-р С. К. при УМБАЛ-
Плевен/л.53-55 ДП/ се установява,че от удара между превозното средство и
пострадалия, последният получил съчетана механична травма на главата, на гръдния
2

кош, на крайниците и усложнение от травмите-дифузен мозъчен отток,мозъчно
вклиняване в големия тилен отвор,вторичен кръвоизлив в мозъчния ствол.В
заключение е отчетено,че смъртта на пострадалия се дължи на тежка черепно–
мозъчна травма и усложненията й,които са настъпили,въпреки проведеното
своевременно и правилно лечение.Съчетаната травма е довела до състояние
несъвместимо с живота.Травматичните увреждания по механизъм са получени в
условията на транспортно произшествие,от удар между превозно средство и
пострадалия,като ударът е дошъл отляво за пострадалия.Настъпилата смърт е в
причинно-следствена връзка с получената при ПТП съчетана механична
травма.Пострадалият е имал съпътстващи хронични болестни увреждания-
атеросклероза,хипертонична болест и белодробен емфизем.
В процеса на разследване е назначена Автотехническа експертиза,изготвена
от вещото лице инж. Г. В..
В своето заключение обосновано и в съответствие с доказателствата по делото е
дал отговор по отношение на вероятния механизъм на възникване на произшествието
от техническа гледна точка,скоростта на управление на автомобила преди и по време
на удара,мястото на удара,каква е била техническата възможност на водача да
предотврати удара,на какво разстояние се е намирал пострадалия от автомобила в
момента на възникване на опасността,опасната зона на спиране на автомобила в
района на инцидента,максимално допустимата скорост на движение в района на
произшествието,имало ли е видимост в конкретните условия.
От доказателствата-протокол за оглед на местопроизшествието,скица на
автопроизшествието,изготвения фотоалбум, от протоколите за разпит на
свидетелитеГ./л.16/,Н./л.17/С./л.77/,И./л.78/,И./л.79/,Г./л.80/, Б.Х./л.136/,Х.а/л.138/,М.Х.
л./140/,от приложения протокол л.33 от "Дирекция национална система",от
медицинската документация/л.39-46/ и изготвената СМЕ,от заключението на АТЕ се
приема,че на процесната дата 12.03.2022г.,около 10:20ч. в светлата част на
денонощието,при дневна светлина и нормална видимост в гр. Враца,в началото на
ул."Кр.Българията" до № 2,непосредствено след кръговото движение на пл.
"Д.Благоев" е възникнало пътно произшествието.В този участък от пътя движението е
организирано двупосочно.Ширината на пътното платно е 6.6м.,с две ленти за
движение,разделени с непрекъсната осова линия.От двете страни на платното се
намират пешеходни тротоари.В началото на улицата ,на платното има хоризонтална
пешеходна пътека тип "Зебра".Пътното платно където е реализирано произшествието е
с покритие от дребнозърнест асфалт,без неравности,прав и хоризонтален участък,без
наклон по посока на огледа от пл." Благоев" към ул. "Кр.Българията",с мокра настилка
по време на произшествието. Подсъдимият е управлявал л.а."Фиат Пунто" рег. № ВР
*** СА. Преди произшествието,излизайки от кръговото движение на пл."Благоев"по
посока ул."Кр.Българията" скоростта на автомобила е била 30.6 км./ч.Когато
подсъдимият е бил на разстояние 19.67м. от пешеходната пътека,с добра видимост към
нея,пострадалият Х. е предприел пресичане на пътното платно върху пешеходната
пътека,от дясно на ляво спрямо движението на л.а. Подс. Н. твърди,че не е възприел
пресичащият пешеходец като опасност за движението.Без да отчете,че движейки се в
описаната посока, пред него се намира пешеходна пътека,обозначена чрез знак и пътна
маркировка ,без да се съобрази с произтичащите от това задължения да намали
скоростта,да спре и да пропусне преминаващите по нея пешеходци и без да реагира
своевременно на ситуацията,той не е осигурил необходимото предимство на
пешеходеца и не е могъл да предотврати удара.Ударът между л.а и пешеходеца е
3

реализиран върху пешеходната пътека,в лентата за движение на автомобила,на около
2.7м. в ляво на десния ръб на платното.Няма данни за спирачни следи в участъка на
ПТП-о.Скоростна на движение на автомобила преди началото на аварийно спиране и
към момента на удара е една и съща , около 30.6км./ч. Вещото лице е установило,че
дължината на опасната зона на спиране в условията на произшествието е 17.1м.при
определената скорост на движение на л.а.Автомобилът се е намирал на 19.67 м. от
мястото на удара.Тъй като това разстояние е по-голямо от определената дължина на
опасната зона на спиране,то пешеходецът не е попаднал в опасната зона на спиране на
автомобила.
Експертът е отразил в заключението си,че от техническа гледна точка мястото на удара
между инкриминирания лек автомобил и пешеходеца е пресечната точка на
траекториите на движение на предната челна част на л.а. в областта на предния капак,в
зоната на емблемата и тялото на пострадалия пешеходец в зоната на ляв крак,когато
пешеходецът е изминал разстояние около 2.7 м. по пешеходната пътека.
От техническа гледна точка в заключението е отразено,че вероятният
механизъм на настъпване на пътното произшествие са обективните действия на
подсъдимия като водач на МПС,който е имал техническа възможност да предотврати
настъпилото ПТП чрез своевременно реагиране с аварийно спиране при възникналата
опасност,а това е момента на навлизане на пешеходеца в платното за движение на л.а.
по ул."Кр.Българията ",защото разстоянието на което се е намирал е по-голямо от
определената опасна зона на спиране на автомобила.Подсъдимият е имал техническа
възможност да види и възприеме навлизащият по пешеходната пътека пострадал
пешеходец от дясно-на ляво спрямо неговото движение,като опасност за
произшествие.Могъл е да реагира на възникналата опасност чрез аварийно спиране,да
намали скоростта и да пропусне стъпилият на пешеходната пътека
пострадал.Експертът заключава,че закъснялата реакция за аварийно спиране от 0.42
сек. ,при достигане мястото на удара със скорост от 30.6 км./ч. в начален режим на
спиране,лекият автомобил с предната челна част в областта на преден капак е ударил
пешеходеца от лявата му част,в областта на долен крайник и след изминаване на около
19м. се установил в покой на пътното платно.Причината за настъпилото ПТП от
техническа гледна точка се определя като закъсняла реакция от страна на подсъдимия-
водач на МПС за аварийно спиране при възникналата опасност,като е поставил себе си
в невъзможност да предотврати настъпването на произшествието.
При изготвяне на АТЕ,вещото лице е ползвали всички относими и събрани в ДП
доказателства.На основание наличните находки,приложените
протоколи,фотоалбум,описаните деформации по автомобила и находките описани в
огледния протокол на произшествието,местонахождението им и направлението им след
удара,гласните доказателства събрани чрез разпит на свидетелите, СМЕ,експертът е
изготвил скица,на която е ситуирал превозното средство и пострадалия, от момента на
възникване на опасността до реализиране на удара.На основание тези доказателства е
определил скоростта на движение на автомобила от подс. Н.,която е съобразена с
допустимата в населено място.
Изготвената експертиза се цени от съда като изготвена прецизно,обосновано и ясно от
лице със специални познания в необходимата област,при отчитане на всички
доказателства,която отговаря на изискванията за обективност и без съмнение в
достоверността й.
Събраните по делото доказателства подкрепят самопризнанието направено от
4

подсъдимия по фактите изложени в обвинителния акт.Те се подкрепят от всички
експертни заключения,обсъдени по-горе,от показанията на разпитаните св. Ц. И.,Б.
Г.,И. И.,които възприели инцидента и поведението на дееца след това.По-
обстоятелствена в показанията си е св. И.,която видяла как тялото на пострадалия
подхвръква нагоре след съприкосновението с колата и пада на платното. Чрез
посредничеството на намиращите се там хора,включително и св. С.-продавач
консултант от съседен магазин подали сигнал за произшествието и за необходимост от
спешна медицинска помощ на тел.112,през което време деецът стоял притеснен
настрани и се оправдавал,че не е видял пресичащия човек пред себе си .Твърди,че
деецът преди настъпването на удара не е задействал спирачната система.
Конкретната пътна ситуация е задължавала подс.Н. при управление на МПС в
населено място и в участък с маркировка за пешеходна пътека,при приближаване на
пешеходната пътека и възникване на опасност,когато пешеходецът е стъпил на нея да
намали скоростта,да спре и пропусне преминаващия .В случая той е имал възможност
за зрителни възприятия по пътното платно и обективна възможност да предотврати
удара при спазване на установените правила за движение по пътищата,произтичащи от
чл.119 ал.1 от ЗДвП.
Събраните по делото доказателства налагат единствено възможня извод,че при
конкретната фактическа обстановка подс. Н. като е допуснал нарушение на чл.119 ал.1
от ЗДвП при сблъсък с пешеходеца Б. Х. на пешеходна пътека по непредпазливост е
причинила смъртта му,настъпила на 14.03.2022г. в болнично заведение в гр. Плевен.
От обективна и субективна страна е осъществил признаците на
престъпление наказуемо по чл.343 ал.3 пр.последно,б"б" пр.1 вр. с 343 ал.1
б"в"вр. с чл.342 ал.1 от НК.
За извършеното от него престъпление съдът след като го призна за виновен
го осъди на ТРИ години "лишаване от свобода",след като редуцира наказанието с
1/3 съгласно чл.373 ал.2 от НПК вр. с чл.58а ал.1 от НК от първоначално
определеното от 4г.и 6 м."лишаване от свобода".На осн. чл.66 ал.1 от НК отложи
изпълнението на наказанието за срок от 5 години от влизане на присъдата в
законна сила.
На осн. чл.343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК на подсъдимия Н. съдът наложи
наказание"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 5 години от влизане
на присъдата в законна сила.
При така установената фактическа обстановка подсъдимият трябва да понесе
своята вина.
От субективна страна той е действал с форма на вина небрежност,тъй като е
бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици,но не го е сторил и по непредпазливост е причинил смъртта на
потърпевшия Х..
При отчитане на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства за този подсъдим,съдът отчете превес на групата от смекчаващите
отговорността по чл.54 от НК и определи наказанието,което съответства на целите по
чл.36 от НК за постигане на поправителен и превантивен ефект.
Подс. Н. е с чисто съдебно минало/реабилитиран по право-осъден като
непълнолетен/. Проявява изключителна самокритичност към извършеното и
настъпилия тежък резултат.Съдът отчете,че е на възраст от 65 години,пенсионер и от
5

непосредствените визуални възприятия констатира наличие на влошено здраве,макар и
да не са представени доказателства за това.Не бива да се пренебрегва начина на
изпълнение на наказанието,като ефективното изпълнение не е най-подходящото за
него,пред вид изложените обстоятелства.Не са изложени лоши характеристични
данни.Като водач на МПС няма наложени наказания за допуснати административни
нарушения,в конкретния случай е нарушил едно правило за движение,но от това е
последвал тежък по своята същност резултат.Несъмнено установените по делото
положителни характеристики за подсъдимия,напредналата възраст и недоброто
здравословно състояние са в подкрепа на тезата,че същите не бива да се пренебрегват
при определяне начина на изпълнение на наказанието.За това съдът отложи
изпълнението му за по-продължителен срок от 5 години по чл.66 от НК,под условие да
не се върши в изпитателния срок друго умишлено престъпление от общ
характер,наказуемо с лишаване от свобода.Наказанието несъмнено трябва да има
поправителен ефект върху дееца и да въздейства за преосмисляне на стореното,но
изолирането му от обществото с ефективна наказание,съобразено и с напредналата му
възраст ще представлява необоснована репресия над него.Извършеното изисква
адекватна по тежест санкция,каквато в случая съдът прецени,че заслужава.Преди
всичко той преживява силно чувство за вина и морална укоримост,защото последиците
са в причинна връзка с неговото неправомерно поведение като водач на МПС.
Поради проведената процедура на съкратено следствие по реда на чл.371 т.2
НПК,определеното наказание се намали с 1/3 съгласно чл.58а ал.1 НК,като
окончателния размер на наказанието е 3 години лишаване от свобода.
Пред вид изхода на делото-призната вина на подсъдимия и императивната
норма на чл.189 ал.3 от НПК,в тежест на подс.А. Н. е възложено плащане на
разноските в размер на 1093.26 лв.,направени в ДП в полза на ОД МВР-Враца.
Приложените и описани в ДП веществени доказателства на л.34 и л. 56/два броя
дискове/ се отнемат в полза на държавата,които да се унищожат след влизане на
присъдата в законна сила,поради незначителната им стойност.
На основание гореизложеното този съд постанови своя съдебен акт.

6

Номер на акта:	3
Дата:	18 януари 2023 г. (в сила от 3 февруари 2023 г.)
Съдия:	Агнеса Борисова Ставарова-Заркова

Дело:	20221400200716
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 декември 2022 г.

Присъда по дело №716/2022 на Окръжен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите