РЕШЕНИЕ № 488
гр. Пловдив, 15.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІХ-ти гр. състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА
ДУБЛЕКОВА
при участието на секретаря Пенка Георгиева,
като разгледа въззивно гражданско дело № 2467/ 2018г. по описа на ПдОС, IХ-ти
гр. състав, докладвано от съдия Дублекова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Въззивно производство по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби, подадени от ищците в
първоинстанционното производство Т.П.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощник
адв. Н.А. със съдебен адрес ***, и М.П.К., с ЕГН **********, от гр. К., чрез
пълномощник адв. М.Г., със съдебен адрес ***, против Решение № 58/ 26.02.2015г.,
постановено по гр. дело № 102/ 2014г. по описа на Районен съд- гр.Карлово.
С обжалваното решение е отхвърлен иска за допускане до
делба на поземлен имот с идентификатор
36498.16.** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.
Карлово, одобрени със Заповед
РД-18-52/16.11.2011г. на изпълнителния директор на
АГКК, целият с площ от 4557 кв.м, находящ се в землището на град Карлово
в местността „***”, с трайно
предназначение на
територията- земеделска, начин
на трайно ползване- комплексно застрояване, при граници: ПИ №№
36498.**, 36498.**; 36498.*.**; 36498.**; 36498.* (без намиращата се в източната част на имота сграда с идентификатор 36498.16.**, с площ от
819 кв.м, индивидуална собственост на ответника ЕТ „Фармакон-А. М.”), която делба
да се
извърши между Т.П.К., ЕГН
**********, М.П.К., ЕГН **********,
В.П.Г., ЕГН **********, Д.Н.К.-С., ЕГН **********,
Х.Н.К., ЕГН **********, С. И. К. с ЕГН **********,
Н.П.К., ЕГН ********** и А. П. М., ЕГН **********, в качеството й
на едноличен търговец „Фармакон –
А. М.” с ЕИК 115**.
Във въззивните жалби се излагат доводи за необоснованост
и неправилност на обжалваното решение. Оспорва се решаващият извод на
първоинстанционния съд, че Н.К. е придобил процесния имот по давност и същият
представлява негова изключителна собственост, която давност е започнала да тече
още през 1997 г. Излагат се доводи, че
обжалваното решение е постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства, като се прави анализ на
събраните по делото гласни доказателства, въз основа на които според жалбоподателите
се мотивира извод, че процесният имот не представлява изключителна собственост
на Н.К. въз основа на осъществено давностно владение. Въз основа на изложеното
се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което да се
допусне делба на поземлен имот с идентификатор 36498.** по кадастралната карта
на гр. Карлово, целият с площ от 4557
кв.м., при законните квоти на наследниците на Х.К. и ЕТ „Фармакон – А. М.“, ведно
с произтичащите законни последици от това.
Въззиваемата страна ЕТ „Фармакон – А. М.”, с ЕИК 11**,
със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „**“ № *, чрез пълномощник адв. С.П.-
К., със съдебен адрес ***, оспорва въззивните жалби като неоснователни, по
доводи и съображения, изложени в депозиран писмен отговор. Излагат се съображения
за правилност на обжалваното решение, като се поддържа че районният съд правилно и законосъобразно е
приел, че процесният имот представлява изключителна собственост на Н.К..
Отделно от това се излагат доводи, че делбата на процесния имот е недопустима,
тъй като имотът е застроен и сградата е собственост на ЕТ „Фармакон – А. М.“ и
предвид на което земята има обслужваща сградата функции. Въз основа на изложеното
се иска въззивните жалби да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение
да бъде потвърдено. Претендират се разноски за въззивното производство за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Н.П.К., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез пълномощник адв. И.Н., със съдебен адрес ***, офис 11, оспорва
въззивните жалби като неоснователни, с искане обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за
настоящото производство.
Въззиваемиети В.П.Г., ЕГН **********,***,
офис № 301, чрез пълномощник адв. Г.С., Д.Н.К.-С., ЕГН **********, с адрес ***,
и Х.Н.К., ЕГН **********,с адрес ***, не
взимат становище.
Въззиваемата С. И. К., с ЕГН **********, е
починала в хода на производството, като на нейно място са конституирани Д.П.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, Л.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, В.Н.К., ЕГН **********,
с адрес ***, и Р.Н.К., ЕГН **********, с адрес ***.
Въззиваемите Л.Д.К., В.Н.К., и Р.Н.К. не
взимат становище по жалбите.
Въззиваемата Д.П.П. чрез особен представител
адв. М.Х.,***, взема становище за основателност на въззивните жалба, като моли
да бъде отменено обжалваното решение и да бъде допусната делба на процесния
имот.
Предмет на производството е и частна жалба,
подадена от Т.П.К., ЕГН **********, и М.П.К., с ЕГН **********, двамата чрез
пълномощник адв. М.Г., със съдебен адрес ***, против Определение № 795/
24.07.2014г., по гр.д. № 102/ 2014г. по
описа на РС- гр. Карлово, за допълване на Решение № 58/ 26.02.2015г.,
постановено по гр. дело № 102/ 2014г. по описа на РС- гр. Карлово, в частта за
разноски.
С обжалваното определение за допълване на Решение
№ 58/ 26.02.2015г., постановено по гр. дело № 102/ 2014г. по описа на РС- гр.
Карлово, в частта за разноски Т.П.К., ЕГН **********, и М.П.К., с ЕГН **********,
са осъдени да заплатят на ЕТ „Фармакон – А. М.”, с ЕИК 115***, разноски по
делото в размер на 700 лв.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност
и неправилност на обжалваното определение, като се сочи, че ЕТ „Фармакон – А. М.“
не е представил списък по чл.80 от ГПК, което обстоятелство представлява
предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството в частта за
разноските. Въз основа на изложеното се иска обжалваното определение да бъде
отменено.
Ответникът по частната жалба ЕТ „Фармакон – А.
М.”, с ЕИК 115***, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „А****, чрез
пълномощник адв. С.П.- К., със съдебен адрес ***, оспорва жалбата като
неоснователна, по доводи и съображения, изложени в писмен отговор. Излагат се
съображения за правилност на обжалваното определение, като се сочи, че списъкът
по чл.80 от ГПК не се явява предпоставка, когато съдът е пропуснал да се произнесе по разноските.
Въз основа на изложеното се иска частната жалба да бъде оставена без уважение,
а обжалваното определение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явяват процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При
въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при
постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в
жалбите оплаквания, както и като взе предвид възраженията и доводите, релевирани
с отговорите на въззивните жалби, Пловдивски окръжен съд намира следното:
Предявен
е иск
с правно основание чл.34
от ЗС за
допускане на съдебна
делба на поземлен
имот с идентификатор 36498.**,
целият с площ от 4557 кв.м, находящ се в землището на гр. К. в местността „***”,
с трайно предназначение - земеделски начин на ползване, комплексно застрояване,
при граници: ПИ №№ 36498.**, 36498.**; 36498.**; 36498.16.**; 36498.**, без
описаната сграда в източната част с идентификатор 36498.** с площ от 819 кв.м,
индивидуална собственост на ответника ЕТ „Фармакон-А. М.”.
Не
се спори от фактическа страна, а и се установява от приложените
писмени доказателства, че с
решение № 0127/20.09.1995г. на Поземлена комисия- Карлово на наследниците на Х.Н.К., е била
възстановена нива от 2665 кв.м,
шеста категория, находяща се в землището на гр. Карлово, област Пловдивска, в
местността „** *“, съставляваща имот № 16012 по плана за земеразделяне при
съседи: № 16016 нива н-ци на Д. Ц. Е., №
16017 нива н-ци на Т. Д. Х., № 112 полски път и № 16011 нива н-ци на В. Д. К..
Установява се от приложеното по делото
Удостоверение за наследници № 001644/ 05.06.2009г., издадено от Община Карлово
(л.20- л.21, гр.д. № 102/ 2014г. на КРС), че Х.Н.К., бивш жител ***, е починал
на 07.05.1964 г.,
като е оставил трима наследници по закон:
П. Х. К., бивш жител *** починал на 22.11.2000г., чийто наследници
по закон са ищците Т.П.К. и М.П.К. и ответниците Н.П.К. и
В.П.Г.; Н. Х. К.,***, починал на
22.03.1994г., чийто наследници по закон са ответниците Д.Н.К.-С. и Х.Н.К.; И. Х. К.,***,
починал на 18.03.1999г.,
чийто наследници по
закон са ответницата С. И. К., както и ищците Т.П.К. и
М.П.К. и ответниците Н.П.К., В.П.Г., Д.Н.К.-С. и Х.Н.К.. В хода на
производството е починала ответницата С. И. К., като съгласно Удостоверение за
наследници от 10.03.2017г., издадено от Район „Надежда“- Столична община
(л.69-л.70, в. гр. д. № 2284/ 2016г., ПдОС), наследници по закона са Д.П.П., Л.Д.К.,
В.Н.К. и Р.Н.К..
Установява
се от представените писмени доказателства , че ответникът Н.К. се е снабдил с
констативен нотариален акт № 168, том І, peг. № 2702, дело № 168 от 2007 г., от
15.03.2007 г., на нотариус Тани Рангелов, peг. № 517 на НК, с който е бил признат за собственик по силата на
давностно владение и наследство на процесната
нива (л.49, гр.д. № 473/ 2009г. на КРС), както и че на 28.01.2008г. Н.П.К.
е продал този имот на „К.” ЕООД с нотариален акт № 40, том І, рег. № 1004, дело
№ 39/2008г. на нотариус С. Р., рег. № 099 на Нотариалната камара (л.50, гр.д. №
473/ 2009г. на КРС), както и че на
същата дата- 28.01.2008г., с
нотариален акт № 41, том І, рег. № 1006, дело № 40/2008г. на нотариус С. Р., рег. № 099 на Нотариалната камара, „К.”
ЕООД е продал имота на ответника ЕТ
„Фармакон-А. М.” (л.207, гр.д. № 473/ 2009г. на КРС). Установява се, че на
27.08.2007г. ответникът ЕТ „Фармакон-А.
М.” е закупил поземлен имот № 01617 с
площ от 1.903 дка, находящ се в землището на град Карлово, местността „***”
(л.208, гр.д. № 473/ 2009г. на КРС).
Установява
се, че със Заповед № 1502/15.12.2008 г. на кмета на община Карлово е одобрен
ПУП- ПРЗ за поземлен имот № 016012 във връзка с промяна предназначението на
земеделската земя, като в част
план за регулация (ПР) се предвижда присъединяване на ПИ 016012 към УПИ
№ 016017 - магазини, складове, офиси, кафе-ресторант и автосервиз, при което се
образува нов УПИ № 016012, 016017- магазини, складове, офиси, кафе-ресторант и
автосервиз.
От
заключението на в.л. М. К. по приетата съдебно- техническа експертиза
се установява, че с Протокол № 2/13.02.2009 г. на Областна дирекция
„Земеделие“ комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от 3033 е утвърдила промяна на
начина на трайно ползване на процесния имот от земеделски за неземеделски
нужди, като след промяната на предназначението в
новообразувания УПИ № 0160**, 0160** - магазини, складове, офиси,
кафе-ресторант и автосервиз е построена масивна
сграда- „Складове, магазин, офис, кафе-ресторант и автосервиз”, като
сградата е построена от собственика на земята - ЕТ „Фармакон – А. М.” -
гр. Карлово. В одобрените
със Заповед РД-18-52/16.11.2011г. на
изпълнителния директор на АГКК
кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. Карлово
новообразуваният УПИ № 016012, 016017
е нанесен като
поземлен имот с
идентификатор 36498.***, с адрес-
м. „***“, с площ от 4557
кв.м., трайно предназначение на територията-
земеделска, начин на
трайно ползване- комплексно
застрояване, като върху него попада
сграда с идентификатор
36498.16.**, със застроена
площ 819 кв.м., брой етажи
1, предназначение- сграда
за търговия.
По делото във въззивното
производство е прието и заключението на в.л. инж. В.Г. по допусната СТЕ, от
което се установява, че новосъздаденият имот УПИ № 016012, 016017 е с площ 4557
кв.м., като ПИ № 016012 с площ 2665 кв.м., а ПИ № 016017 е с площ 1892 кв.м.,
както и че е приложена регулацията и регулационните граници са трансформирани в
имотни граници. Съгласно заключението за процесната територия не е изготвен общ
ПУП съгласно чл.16 ЗУТ, а по инициатива на собственици на отделни имоти са
изработвани, процедирани и одобрявани отделни преписки, както за процесния имот
е изготвен ПУП-ПРЗ. Съгласно заключението в имота е извършено застрояване, като
сграда 01- основното застрояване, е с площ 819 кв.м. и е построена в стария имот 016017, докато в стария имот № 016012 по КВС
е реализиран паркинг на две площадки, с различна кота, за 27 и 30 автомобила,
както и има второстепенни постройки, по отношение на които в с.з. от
14.03.2019г. вещото лице инж. Г. уточнява, че се касае за складови помещения,
като едната е метална конструкция, а другата е пластмасова- тип контейнер,
които не са предвидени с ПУП. Установява се безспорно от заключението на в.л.
инж. Г., че УПИ № 016012, 016017 е идентичен по граници с двата имота като ПИ №
016012 по КВС и ПИ № 016017.
От страна на ответника ЕТ
„Фармакон – А. М.” е релевирано възражение за недопустимост на делбата, което
се възражение се поддържа и от ответника Н.К., тъй като в имота е реализирано
строителство – масивна сграда, индивидуална собственост на ЕТ „Фармакон – А. М.”,
както и са изградени ограда, подпорни стени и паркинг, при което положение
земята има обслужващо постройките предназначение. Възражението е неоснователно
и делбата в настоящия случай е допустима, по следните съображения: сградата на
основното застрояване е с площ 819 кв.м., като площта на целия имот е 4557
кв.м., както и същата е безспорно реализирана в ПИ № 016017. Самата сграда не е
обект на делба и е индивидуална собственост на ЕТ „Фармакон – А. М.”.
Останалите реализирани обекти са второстепенни постройки, които не се
предвиждат от ПУП- ПРЗ за процесния имот и също така представляват складови и
стопански постройки, преместваеми съоръжения (метална конструкция и пластмасов-
тип контейнер), както и паркоместа на изградени площадки. Никой от останалите
съсобственици няма собственост върху постройки в имота, както и самата
построена сграда на основното застрояване не е етажна собственост, с оглед на
което не е налице хипотеза на вертикална или хоризонтална съсобственост.
От страна на ответника Н.П.К.
е направено възражение, че не е налице съсобственост между наследниците на Х.Н.К.,
починал 1964г., по отношение на възстановената с решение на ПК- Карлово нива от
2665 кв.м, в землището на гр. Карлово, в м. „***“, тъй като е придобил
идеалните части на останалите наследници по давностно владение. Предвид на това
се поддържа възражението, че процесният имот не е съсобствен между страните, а
еднолична собственост на ответника ЕТ „Фармакон- А. М.“, която е придобила
правото на собственост върху процесната нива в резултат на разпоредителна
сделка – продажба от трето лице „К.“ ЕООД, последното придобило правото на
собственост също по силата на договор за покупко- продажба, сключен с ответника
Н.К..
Настоящият съдебен състав
намира възражението, че процесният недвижим имот не е съсобствен на страните, а
изключителна собственост на ЕТ „Фармакон- А. М.“, за неоснователно по следните
съображения:
Признатото на ответника Н.П.К.,
на основание наследство и изтекла придобивна давност, с констативен нотариален
акт за собственост върху недвижим имот - нива от 2665 кв.м., шеста категория,
находяща се в землището на гр. Карлово, област Пловдивска, в местността „***“,
съставляваща имот № 16012 по плана за земеразделяне, право на собственост върху
цялата наследствена нива е оспорено от останалите сънаследници.
Съгласно
приетото с Тълкувателно решение №11/2012г. на ОСГК на ВКС констативният
нотариален акт има обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда
относно удостовереното с него право на
собственост и при оспорване на същото оспорващата страна, която не разполага с
документ за собственост носи тежестта да
докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В тази връзка и с
оглед на направеното оспорване, за установяване факта на придобиване по давност
на имота от ответника Н.К. и опровергаване на констативния нотариален акт, по
делото са събрани гласни доказателства- разпитани са общо петима свидетели.
При
съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че се опровергават констатациите на нотариуса, че
ответникът Н.К. е придобил по давност идеалните части на останалите наследници
от възстановената с решение на Поземлената комисия- гр. Карлово, наследствена
нива. От показанията на свидетелите Д. Д., П. И. и А. П. се установява безспорно,
че процесният сънаследствен имот е бил обработван от ответника Н.К. в периода
1996г. – 2007г., като същият е реализирал добиви от него. Посоченият факт обаче
сам по себе си не е достатъчен да мотивира извод, че ответникът Н.К. е променил
държането на наследствената вещ във владеене. Наследникът владее наследствения
имот за сметка на всички наследници. Счита се, че сънаследникът е променил
държането на наследствената вещ във владение, когато той манифестира явно, че
упражнява фактическа власт за себе си. Не е достатъчно фактическото ползване на
наследствен имот от страна на един само сънаследник да се приеме за владеене,
ако то не е доведено до знанието на другите сънаследници. Сънаследникът владее
имота както за себе си, така и за останалите сънаследници. Той може да измени
основанието за владеене само за себе си, като отрече правото на останалите
сънаследници, само ако манифестира своето намерение спрямо тях и волята му
достигне до тях. За да се приеме, че е прекратено владението на останалите
сънаследници върху наследствената вещ е необходимо сънаследникът да е извършил
такива действия, от които се вижда, че фактическата власт на другите
сънаследници е прекратена, че ако се опитат да я упражнят върху вещта, ще бъдат
отблъснати. Сънаследникът е отнел владенито върху вещта на останалите
сънаследници, ако не ги допуска да ползват общата вещ по никакъв начин или пък
ползва вещта по такъв начин, който показва, че я счита за своя. Не е достатъчно
един от сънаследниците да ползва вещта сам, за да се приеме, че владението на
останалите сънаследници е прекратено. Презумпцията на чл.69 ЗС не се прилага по
отношение на сънаследниците, тъй като съсобствеността възниква от юридически
факт – смърт на общ наследодател. Тя е обективно основание за възникване на
съвладение между сънаследниците от този момент без оглед на волята им, при
което ако някой ползва цялата вещ, той е държател на наследствените части на
останалите. Придобиване по давност на сънаследствен недвижим имот може да стане
само, когато сънаследник промени държането на спорния имот, като владее за себе
си и против волята на другите наследници.
От
свидетелските показания не се установява ответникът Н.К. да е извършвал някакви
действия спрямо останалите сънаследници, с които да е обективирал спрямо тях
намерението си да владее техните идеални части за себе си. Напротив, от
показанията на св. П. К. се установява, че през 2002г. ответникът Н.К. е искал
съгласието на брат си М.К. да обработва
имота, а впоследствие му е предлагал двамата да се снабдят с документи за
собственост само на тяхно име за нивата, като изключат останалите
съсобственици, а от показанията на св. И. К. се установява, че през 2005г. ответникът
Н.К. е признал правата на другия си брат Т.К. върху имота.
Настоящият
съдебен състав кредитира показанията на свидетелите К. и К. като достоверни,
логични и непосредствени (същите почиват на техни преки впечатления относно
обстоятелства, на които са били очевидци), както и техните показания не се
оборват от останалия събран по делото доказателствен материал. Това, че св. К.
не знае точно къде се намира наследствената нива, не прави показанията му
неясни, неточни и недостоверни, тъй като свидетелят свидетелства за спор, на
който е присъствал, между двамата братя, в който спор Н. отрича Т. да има
засадени негови розови храсти в нивата, като обаче му признава правото на
собственост върху същата, и същевременно по делото няма данни двамата братя да
имат друг земеделски имот, по отношение на който да спорят. Така от показанията
на свидетелите К. и К. безспорно се установява, че Н.К. не е обективирал
намерението си за своене, не е манифестирал по явен начин намерението си да
упражнява фактическа власт само за себе си по отношение наследствените части на
останалите сънаследници. Така извършените от ответника Н.К. действия изключват
възможността той да е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение да го
счита за свой и в негова полза да е текла придобивна давност. В допълнение
следва да се посочи, че по делото не са ангажирани каквото и да е било
доказателства, че фактическото ползване (изразяващо се в едноличен добив на
розов цвят от нивата) е сведено до знанието на останалите сънаследници, по-
голямата част от които не живеят в гр. Карлово.
Предвид
на изложеното следва да се приеме, че възражението, че възстановеният с решение
на Поземлената комисия- гр. Карлово на наследници на Х.Н.К. недвижим имот,
представляващ нива от 2665 кв. м., в м. „***“ в землището на гр. Карлово (ПИ №
016012 по КВС) е станал изключителна собственост на единия от сънаследниците Н.К.,
на основание давностно владение на идеалните части на останалите съсобственици,
е неоснователно и процесният недвижим имот е съсобствен между наследниците на
общия наследодател Х. Н. К..
Предвид
на това съдът намира, че прехвърлителната сделка от 28.01.2008г., посредством
която ответникът Н.К. е продал целия сънаследствен имот (нива от 2665 кв. м.,
ПИ № 016012 по КВС) на „К**“ ЕООД не е произвела вещно- прехвърлителен ефект за
65/72 идеални части, защото продавачът не е притежавал права в този обем.
Сделката е породила вещно- прехвърлително действие само за притежаваната от ответника
Н. К., в качеството му на наследник по закон на общия наследодател Х.Н.К., 7/72
идеална част от имота, но не и за идеалните части на останалите наследници. Тъй
като дружеството приобретател „К.“ ЕООД е придобило само 7/72 идеални части от
имота, притежавани от сънаследника Н.К., то с договора за продажба от същата
дата- 28.01.2008г., е прехвърлило на ответника ЕТ „Фармакон- А. М.“ само права
в този обем – в размер на 7/72 идеални части.
Делбата
следва да се извърши с последния приобретател на имота - ЕТ „Фармакон- А. М.“ ,
а не с разпоредилия се сънаследник – ответника Н.К., като направеното в тази
връзка възражение за относителна недействителност на продажбата по отношение на
останалите наследници на основание чл.76 ЗН е неоснователно, тъй като предмет
на делба в настоящото производство е само този сънаследствен имот, като не се
твърди и не се установява общият наследодател Х. Н. К. да е оставил в
наследство и други имоти. При това положение извършеното от ответника Н.К.
разпореждане с притежаваните от него идеални части от имота поражда правно
действие спрямо останалите наследници и следва да бъде взето предвид в
делбеното производство, като се допусне и извърши делба с участието на
приобретателя на имота ЕТ „Фармакон- А. М.“.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че възстановеният на
наследниците на Х.Н.К. и съсобствен между тях недвижим имот – земеделска земя-
нива, с площ от 2665 кв. м., ПИ № 16012 по плана за земеразделяне, е бил
присъединен към съседния недвижим имот, представляващ ПИ № 0116017, с площ то
1903 кв.м., собственост на ЕТ „Фармакон – А. М.”, като се е образувал нов УПИ №
016012,016017, който е нанесен в одобрената кадастрална карта на гр. Карлово
като поземлен имот с идентификатор 36498.***, с оглед на което до делба следва
да се допусне така образуваният нов имот, като същият се явява съсобствен между
собствениците на имоти, от които е образуван.
Така
делбата на поземлен имот с идентификатор 36498.** с площ 4557 кв. м. следва да
се извърши между следните съсобственици: Т.П.К., М.П.К., В.П.Г., Д.Н.К.-С., Х.Н.К.,
Д.П.П., Л.Д.К., В.Н.К., Р.Н.К. и А. П. М.,
в качеството й на ЕТ „Фармакон – А. М.”.
По
отношение квотите на съделителите съдът намира следното:
Делбата
следва да се допусне при квоти, съответстващи на притежаваната от всеки от
съсобствениците му квота от имотите, от които е образуван, и площта, с която
всеки от тях участва в новообразувания имот. Съгласно заключението на в. л.
инж. Г. процесният имот е целият с площ 4557 кв.м., от които ПИ № 016012
участва с площ от 2665 кв. м., а ПИ № 0116017 с площ 1892 кв. м. Като взе
предвид заключението на вещото лице съдът намира, че квотите се формират като
се формира дроб със знаменател площта на процесния имот (4557 кв.м.) и числител
размерът на площта, съответстваща на притежаваната от всеки съсобственик идеална
част от всеки от двама имота (които са с площ 2665 м. за ПИ № 016012 и 1892 кв.м. за ПИ № 0116017).
По
делото не е спорно, че към датата на откриване на наследството на И. Х. К.
(починал на 18.03.1999г.), продължителността на брака му със С. И. К. е повече
от десет години, с оглед на което и предвид на обстоятелството, че няма данни
от брака им да има родени деца и съответно преживялата съпруга наследява с
братя и сестри или с техни низходящи, съгласно чл.9, ал.2 ЗН, то съпругата С. К.
получава 2/3 от наследството, а
останалите наследници – общо 1/3 от наследството.
При
това положение квотата на всеки от съделителите Т.П.К., М.П.К. и В.П.Г. ще бъде
равна на 7/72 от 2665 или 259,10/ 4557 идеални части; квотата на всеки от
съделителите Д.Н.К.-С. и Х.Н.К. ще бъде равна на 14/72 от 2665 или 518,18/4557
идеални части; квотата на всеки от съделителите Д.П.П., Л.Д.К., В.Н.К. и Р.Н.К.
ще бъде 4/72 от 2665 или 148,06/4557. Квотата на ЕТ „Фармакон – А.М.” ще бъде
сбор от квотата на разпоредилия се с идеалните си части сънаследник Н. Х. К.,
която е 259,10/ 4557, и квотата, съответстваща на ПИ № 0116017 – 1892/4557, или
общо 2151,10/4557 идеални части.
Тъй
като ответникът Н.П.К. се е разпоредил с идеалните си части от имота и
сключената сделка е противопоставима на останалите наследници, то той вече не е
съсобственик на имота и искът за делба по отношение на него следва да се
отхвърли.
Предвид
горното обжалваното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови
ново решение за допускане на съдебна делба на имота между посочените по- горе
съделители и при посочените квоти.
Като
последица от уважаване иска за делба, на основание чл.537, ал.2 ГПК, следва да
бъде отменен нотариален акт за собственост № 168, том І, peг. № 2702, дело №
168 от 2007 г., от 15.03.2007 г., на нотариус Т. Р., peг. № 517 на НК, с район
на действие Районен съд гр. Карлово, в частта, с която Н.П.К. е признат за
собственик на 65/72 ид. ч. от имота, представляващи разлика над действително
притежаваните права от 7/72 ид. ч. до признатите от нотариуса изключителни
права върху имота.
С
оглед крайния изход на делото, при който се допуска съдебна делба на имота с участието и на ответника ЕТ
„Фармакон- А. М.“, то в полза на последния не следва да се присъждат разноски,
а такива съгласно разпоредбата на чл.355 ГПК следва да бъдат присъдени с
решението по извършване на делбата. Ето защо следва да бъде отменено и
определението на първоинстанционния съд, постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е било допълнено решението в частта му за разноските и ищците Т.П.К.
и М.П.К. са били осъдени да заплатят на А. П. М., в качеството й на ЕТ„Фармакон
– А. М.”, сумата от 700 лв.,
представляваща разноски по делото.
В частта за разноските.
С оглед изхода
от спора – основателност на въззивните жалби, заявената претенция за присъждане
на разноски и представените доказателства за тяхната направа, на
жалбоподателите Т.К. и М.К. следва да бъдат присъдени разноски за настоящото
производство и производството пред ВКС по гр.д. № 3789/ 2017г. по описа на ВКС,
ІІ г.о.
За настоящото
производство на жалбоподателите Т.К. и М.К. следва да бъдат присъдени общо
разноски в размер на 815 лв. (държавна такса от по 25 лв. за въззивните жалби и
от 15 лв. за частна жалба, адвокатско възнаграждение от 450 лв. и разноски за особен
представител от 300 лв.).
За производството
пред ВКС, съгласно представените договори за правна помощ и съдействие, на М.К.
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600
лв., за подаден отговор на касационна жалба от ЕТ „Фармакон- А. М.“ и за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., за подаден отговор на касационна
жалба от Н.К., съответно на Т.К. следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение от 500 лв. за отговор на касационна жалба от Н.К. и
за заплатено адвокатско възнаграждение от 400 лв. за отговор на касационна
жалба от ЕТ „Фармакон- А. М.“, като разноските следва да бъдат възложени в
тежест на съответните касатори.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №58 от 26.02.2015г., постановено по гр.д.
№102/2014г., по описа на Районен съд- гр. Карлово, и Определение №795 от 24.07.2015г., постановено по
гр.д. №102/2014г., по описа на Районен съд- гр. Карлово, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА съдебна делба на поземлен имот с идентификатор
36498.16.107 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Карлово, одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011г. на изпълнителния
директор на АГКК, целият с площ от 4557 кв.м, находящ се в землището на град
Карлово в местността „***”, с трайно предназначение на територията- земеделска, начин на трайно
ползване- комплексно застрояване, при граници: ПИ №№ 36498.**, 36498.16.**;
36498.16.**; 36498.16.**; 36498.16* (без
намиращата се в източната част на имота сграда с идентификатор 36498.16.** с
площ от 819 кв.м, индивидуална собственост на ответника ЕТ „Фармакон-А. М.”),
която да се извърши между Т.П.К., ЕГН **********, М.П.К., ЕГН
**********, В.П.Г., ЕГН **********,
Д.Н.К.-С., ЕГН **********, Х.Н.К., ЕГН **********, Д.П.П., ЕГН **********, Л.Д.К., ЕГН **********,
В.Н.К., ЕГН **********, и Р.Н.К., ЕГН **********, и А. П. М., ЕГН **********, в качеството й на ЕТ „Фармакон –
А. М.”, ЕИК 115***, със седалище и адрес на управление град К., ул. „***“ № *,
при следните квоти: по 259,10/4557 идеални части за всеки от съделителите Т.П.К.,
М.П.К. и В.П.Г.; по 518,18/4557 идеални части за всеки от съделителите Х.Н.К. и
Д.Н.К.- С.; 148,06/4557 идеални части за всеки от съделителите Д.П.П., Л.Д.К., В.Н.К.
и Р.Н.К. и 2151,10/4557 идеални части за А. П. М., в качеството й на ЕТ „Фармакон – А. М.”.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за делба по отношение на Н.П.К. ***, ЕГН **********.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт за
собственост № 168, том І, peг. № 2702, дело № 168 от 2007 г., от 15.03.2007 г.,
на нотариус Т. Р., peг. № 517 на НК, с район на действие Районен съд гр.
Карлово, в частта, с която Н.П.К. е признат за собственик на 65/72 идеални
части от имота, представляващи разлика над действително притежаваните права от 7/72
идеални части до признатите от нотариуса изключителни права върху имота.
ОСЪЖДА А. П. М., ЕГН **********,
в качеството й на ЕТ „Фармакон – А. М.”, ЕИК 115**, със седалище и адрес на
управление град К., ул. „**“ № *, да заплати на Т.П.К., ЕГН **********, сумата от 400лв., разноски за
адвокатско възнаграждение по гр.дело № 3789/ 2017г. по описа на ВКС, ІІ г.о, както и да заплати на
М.П.К., ЕГН **********, сумата от
600 лв., разноски за адвокатско възнаграждение по гр.дело № 3789/ 2017г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
ОСЪЖДА Н.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Т.П.К.,
ЕГН **********, сумата от 500лв.,
разноски за адвокатско възнаграждение по гр.дело № 3789/
2017г. по описа на ВКС, ІІ г.о, както и
да заплати на М.П.К., ЕГН **********,
сумата от 400 лв., разноски за адвокатско възнаграждение по гр.дело № 3789/ 2017г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
ОСЪЖДА
Н.П.К., ЕГН **********, с
адрес ***, В.П.Г., ЕГН **********,***, офис № 301, чрез пълномощник адв. Г.С., Д.Н.К.-С.,
ЕГН **********, с адрес ***, Х.Н.К., ЕГН **********, с адрес ***, Д.П.П., ЕГН **********,
с адрес ***, Л.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, В.Н.К., ЕГН **********, с
адрес ***, и Р.Н.К., ЕГН **********, с адрес ***, А. П. М., ЕГН **********, в качеството й на ЕТ „Фармакон –
А. М.”, ЕИК 115**, със седалище и адрес на управление град К., ул. „***“ № *,
да заплатят общо на Т.П.К., ЕГН **********,
и М.П.К., ЕГН **********, сумата от 400
лв., сумата от 815 лв.,
представляваща разноски за производството по в.гр.д. № 2467/ 2018г. по описа на
Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.