Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Д. , 12.06.2017 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Д. КИ
РАЙОНЕН СЪД втори състав в публично съдебно заседание на дванадесети май две
хиляди и седемдесета година в следния състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Геновева
Димитрова
разгледа
докладвано от районния съдия гр. дело № 3302 по описа за 2016г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба на Д.В.В., ЕГН **********,***,
с която против *** С.Й.Я., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление в
град Д. , ***, е предявен иск с правно основание чл. 200 от КТ във вр. с чл. 52 от ЗЗД за сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие
на трудова злополука от 24.08.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на настъпване на трудовата злополука - 24.08.2016г., до окончателното й
изплащане.
Претендираните от ищеца права
произтичат от следните обстоятелства: по силата на трудов договор № 001 от
01.07.2014г., сключен с ответника С.Й.Я. - ***, ищецът Д.В.В.
е бил назначен на длъжността „***". На 24.08.2016г., около 14.30 ч. в землището
на село Д., настъпила трудова злополука, призната за такава с Разпореждане № 34
от 03.10.2016г. на длъжностно лице от Териториално поделение на НОИ - град Д. ,
на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО. Трудовата злополука е
възникнала при следните обстоятелства: през работно време пострадалият ***.
През време на работния процес се счупил болт на едно от работните тела на
плуга. При огледа на повредата Д.В. установил, че може да се извърши ремонт на
място и предприел действия за демонтиране на държана на повредения работен
орган от основната греда на плуга. Развил закрепващите болтове и се опитал да
го освободи, но държачът е останал прикрепен към
гредата. При опита си да демонтира освободения от свързващите го елементи
работен орган от гредата на плуга, под въздействието на собственото си тегло,
той пада върху лявата ръка на пострадалия. Вследствие на ножичното
притискане, на ръката са причинени следните телесни повреди - ***.
Непосредствено след злополуката пострадалият е транспортиран по спешност до
МБАЛ в град Д. , където е проведено оперативно лечение на наранения крайник. По
данни от медицинската епикриза е извършена ***.
Оздравителният период продължил 30 дни, през които ищецът бил в състояние на
временна неработоспособност. Преживяното оставило трайна следа в съзнанието му.
*** затруднила обслужването и изпълнението на ежедневните му дейности. Не можел
пълноценно да използва наранената си ръка. Непосредствено след травмата болките
в крайника били много силни и с постоянен характер. Ръката трябвало да стои в
положение на покой, което правело самообслужването на ежедневните му нужди
трудно, особено през първите няколко седмици. Наложило се неговите близки да му
помагат в дейности като къпане, преобличане, тъй като и при най-лекия допир до
нараненото място изпитвал силна болка. Поради тази причина емоционалното му и
психично състояние било напрегнато. В резултат на настъпилите травматични
увреждания съществено се променил начинът, по който изглежда ръката на Д.В..
Това обстоятелство нанесло допълнителен удар по самочувствието му и го
принудило да изпитва чувство на малоценност. Дълго време след злополуката
отказвал да се среща с други хора, тъй като изпитвал притеснения от начинът, по
който изглежда ръката му. Видно от Протокол № 10/26.08.2016 г. на ТП на НОИ -
град Д. за разследване на трудовата
злополука, работодателят не е запознал служителят си Д.В. с резултатите от
оценката на риска, поради което той е допуснал нарушение на Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, за което е съставен акт.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с
който оспорва предявения иск. Възраженията му произтичат от следните
обстоятелства: Действително ищецът работел при ответника като „***". Със
Заповед № 02/10.10.2016г. по негова молба от 10.10.2016г., а не както е посочено в исковата молба „по
предприети от работодателя действия по прекратяване на трудовото
правоотношение", същото било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1
от КТ. На 09.08.2016г. ищецът закупил чисто нов плуг „Lemken
Europal" от официалния представител за България
- "Анимексс" ЕООД град Стара Загора на цена
от 42 985,00 без ДДС. С приемо предавателен протокол
от същата дата плугът бил предаден, ведно с гаранционна карта. След доставката
му в базата в село Д., плугът бил прикачен към един от тракторите. Ответникът
уведомил всички свои служители, които управлявали селскостопанските машини, в
това число и ищеца, че плугът е чисто нов, в гаранция 12 месеца и поради тази
причина по същия никой да не предприема каквито и да било действия, свързани с
неговото изменение, поддръжка или още по - малко ремонт. Опитът за ремонт е
основание за отказ за гаранционно обслужване (т. 6.4 от приложена гаранционна
карта). На 24 август 2016г. ищецът ***. По време на оранта (по негови думи) се
счупил един от болтовете на работните тела. В разрез с указанието на
работодателя, че по плуга не следва да се извършват никакви ремонти, изменения
и други, докато е в гаранция, самоволно, проявявайки пълна небрежност и
безотговорност, ищецът предприел действия по демонтиране на държача
на плуга, вследствие на което, а и поради собствената си тежест той пада върху
ръката му и настъпва твърдяното от него увреждане. Работодателят не бил веднага
уведомен за събитието; ищецът тръгнал е с трактора към село Д. и от там отишъл
в болницата в град Д. . Работодателят узнал по-късно от друг работник и веднага
тръгнал за дома на Д. *** - тракторът бил паркиран пред дома му, заедно с
повредения плуг. Докато се свързал с него по телефона, раната на ищеца била
обработена в болницата и той бил освободен за домашно лечение. Ищецът бил в
болничен месец след инцидента и след това се върнал на работа. Според
ответника, ищецът, погазвайки грубо правилата за здравословни и безопасни
условия на труд (с които е запознат срещу подпис), извършвайки оран с
повереният му гаранционен плуг, и предприемайки ремонт на същия (въпреки, че е
изрично предупреден, че не следва да го прави), проявявайки груба небрежност,
не с нужното внимание, е допуснал да се стигне до процесния
инцидент, с което е увредил своето здраве. Така е допуснал груба небрежност по
смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ при изпълнение на трудовите си задължения.
Предприемайки ремонт на гаранционния плуг, който не е следвало да извършва, и
извършвайки го с груба небрежност, е допринесъл съществено за настъпването на
злополуката, поради което ответникът противопоставя възражение за съпричиняване. В този смисъл се позовава на констатациите в
приложеният от самия ищец към исковата молба Протокол № 10/26.09.201бг. за
резултатите от извършеното разследване на злополуката, а именно - раздел VIII -
Анализ на причините за възникване на злополуката, а именно: „Злополуката с Д.В.
е възникнала в резултат на моментна непредпазливост при действията на самия
пострадал, които са извършвани през време и във връзка с изпълнение на трудова
задача". Прилага и протокол за извършена проверка № ПР1636736, видно от
страница втора на който, „при извършване на ремонтната работа пострадалият не е
организирал работата си така, че да избегне евентуалното падане на тялото
надолу, с което не се е погрижил за собственото си здраве и безопасност, в
съответствие с дадените от работодателя инструкции". Ответникът оспорва
твърденията на ищеца, че е претърпял значителни болки и страдания, както и, че
съществено се е променил начинът, по който изглежда наранената му ръка, което
довело до ежедневни затруднения в неговото обслужване. Налице е ***, което няма
как да му създаде описаните толкова големи затруднения (най - малкото не и
такива в описания в исковата молба обем и интензитет), още повече, че същият не
е левичар. Също така възстановяването е протекло в домашни условия, няма
престой в болница, нито пък оперативна намеса, а единствено зашиване на мястото
на ампутацията. Оспорва и изложеното в исковата молба относно обстоятелството,
че работодателят не е запознал работника с резултатите от оценката на риска,
поради което същият е допуснал нарушение на трудовото законодателство. На работодателя
са дадени предписания, но за други нарушения. В тази връзка прилага писмени
доказателства. Оспорва размера на претендираното
обезщетение от 15 000 лева - същото далеч не кореспондира с установената
съдебна практика за такъв тип минимално увреждане на здравето, както и с
принципа на справедливостта, установен в чл. 52 от ЗЗД, поради което е
прекомерно завишено.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск черпи правното си
основание от разпоредбите на чл. 200 от КТ във вр. с
чл. 52 от ЗЗД. Наведеното от ответника възражение има основание в чл. 201, ал.
2 от КТ.
По делото не е спорно, че между ищеца
Д.В.В. и ответника С.Й.Я., като ***, е съществувало
трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № 001 от 01.07.2014г.
Заеманата от ищеца длъжност е „***".
Не се спори също, че на 24.08.2016г.,
около 14.30ч., по възлагане на работодателя ищецът е *** в землището на село Д..
През време на работния процес се
счупил болт на едно от работните тела на плуга. При огледа на повредата Д.В.
установил, че може да се извърши ремонт на място и предприел действия за демонтиране
на държача на повредения работен орган от основната
греда на плуга. Развил закрепващите болтове и се опитал да го освободи, но държачът останал прикрепен
към гредата. При опита на ищеца за демонтиране, освободеният от свързващите го
елементи работен орган от гредата на плуга, под въздействието на собственото си
тегло, паднал внезапно и причинил травматична ***. Пострадалият е бил транспортиран до Спешно отделение при МБАЛ – Д. , където
са проведени медицински прегледи и изследвания. Приет е бил за спешно
оперативно лечение в Ортопедично отделение с диагноза „***“.
Злополуката е декларирана от
работодателя като трудова с декларация вх.№ 5101-24-35 от 26.08.2016г. и
призната за такава по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО с разпореждане № 34 от
03.10.2016г. на НОИ, ТП - Д. . В мотивната
част на разпореждането е посочено, че внезапното увреждане на здравето на
пострадалия, изразяващо се в частична травматична ***, е настъпило през време
на извършваната работа и в пряка връзка с действията, чрез които тя се
изпълнява; увреждането се е получило при извършване на ремонтни работи на плуг.
Съгласно представена от ответника
длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност, трудовата дейност на
ищеца е включвала следните дейности: управлява, поддържа и обслужва поверената
селскостопанска техника, съобразно придобитата правоспособност; осигурява и
поддържа нормален режим на работа на машината; преди започване на работа
проверява изправността, зарежда с гориво, масло; при необходимост извършва
необходимите ремонтни работи; проверява правилното закрепване на товарите в
ремаркето към машината; спазва правилата и инструкциите по охрана на труда;
изпълнява и други конкретно възложени задачи“.
От заключението на вещото лице Н.Л.,
неоспорено от страните, се установява, че вследствие претоварване на плуга в
хода на неговата експлоатация предпазителят на уреда е сработил и срезният болт се е срязъл, т.е. е
изпълнил своето технологично предназначение. Не се касае за неизправност,
следствие на неправилна употреба или на дефектирала
част. Срязването на болта е било елемент от правилната работа на плуга, а
подмяната на срезния болт е свързано с действие по
обикновеното управление на вещта и създаване на нормални условия за
експлоатация на плуга. Именно защото подмяната на срезния
болт се извършва от ***, в комплекта инструменти (ключове и болтове),
придружаващ изделието при предаването му от доставчика и описан в приемо-предавателния протокол, са включени и срезни болтове. Нормалната функция на тези детайли да се
срежат при претоварване и това изисква тяхната подмяна, която не съставлява
ремонт на повредена част. Ето защо следва да се приеме, че предприетата смяна
на срезен болт от ищеца е дейност, възложена му от
работодателя, при сключване на трудовия договор и описана в длъжностната
характеристика, която му е връчена при постъпване на работа. Неоснователно е
възражението на ответника, че ищецът е предприел тази дейност, въпреки
изричната забрана за това (за указания в тази посока свидетелства С. С.),
защото в случая не е била налице повреда на плуга, изискваща ремонт в рамките
на гаранционния срок, а нужда от осигуряване
и поддържане на нормален режим на работа на машината.
Налице са предпоставките по чл.
200, ал. 1 от КТ, който предвижда, че за вреди от трудова злополука, причинили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им. Отговорността на работодателя при настъпила трудова
злополука е обективна, безвиновна и се носи
независимо от това дали негов служител е действал виновно или не, тъй като е
израз на риска, възложен върху него именно в това му качество и като адресат на
задължението да осигурява здравословни и безопасни условия на труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 201,
ал. 2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, в каквато
насока ответникът е противопоставил възражение.
Небрежността в гражданското право
е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на
определена категория лица с оглед естеството на дейността и условията на
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като и тя е неполагане на
дължимата грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил
и най - небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване поради допусната груба небрежност - липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 291/11.07.2012 г. на ВКС по гр. дело № 951/2011г., IV ГО.
Преценката за положена грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които
е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с
доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия
е настъпила вредата – така решение № 62/24.02.2015г. на ВКС по гр. дело №
2789/2014г., IV ГО. Когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа
с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за
технологичните правила и правилата за безопасност при работи, то поведението на
работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато от
обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да
доведат до злополука, увреждаща здравето му (решение № 60 от 5.03.2014г. на ВКС
по гр. д. № 5074/2013г., IV г. о.).
От представените от
ответника писмени доказателства, от констатациите в протокол № 10 от
26.09.2016г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, както и
тези в протокол за извършена проверка, съставен на 29.09.2016г. от старши
инспектор в Д „ИТ“ – Д. , а също и от гласните доказателства по делото, се
установява, че работодателят е провел начален инструктаж по безопасност на
труда при постъпване на ищеца на работа (л. 73), както и е провеждал периодичен
такъв с последна дата 06.07.2016г. (л. 73 – гръб), но не е запознал работника с
резултата от оценката на риска (нарушение по чл. 19, ал. 1 от ЗЗБУТ, за
отстраняване на което е дадено предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ). Доколкото
последната констатация е направена от проверяващите органи през месец септември
2016г., очевидно е, че декларацията на л. 71 от делото (съдържаща изявление на
ищеца, че е бил запознат с резултата от оценката на професионалния риск), е
съставена по-късно – вероятно при връчване на заповедта за прекратяване на
правоотношението, както свидетелства П. В.. При предаване на плуга той е бил
съпроводен от ръководство за
експлоатация (така приемо-предавателен протокол на (л.
62), което според свидетеля С. С. е било предоставено за запознаване на работниците
и е било на тяхно разположение в джоб на седалката на трактора. На страница 58
от инструкцията за експлоатация (л. 168 – 208) са подробно описани необходимите
действия при подмяна на счупен срязващ се болт. Ищецът е признал пред съда, че
преди злополуката вече два пъти е извършвал тази процедура, но не е ясно дали и
при това двукратно заменяне на срезния болт той е
съобразявал инструкцията или не. Споделил е пред свидетеля П. К., че при
смяната на срезния болт е предприел разхлабване и на крепежните болтове на тялото, което е паднало и е причинило
увреждането. Неправилността на тези действия била констатирана (също според
показанията на този свидетел) от служители на „Анимексс“
ЕООД – доставчик на плуга, които непосредствено след инцидента са извършили донастройка на плуга, съобразно инструкцията, с оглед
постигане на неговата оптимална работа (така писмо на л. 121 от делото).
Работодателят не е
доказал по делото, че е провел надлежно инструктаж на ищеца за технологичния
процес при смяна на срезен болт и по безопасност при
пускане в експлоатация на новозакупения плуг.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда
за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд ,
инструктажът по безопасност и здраве при работа има за цел да даде на
работниците и служителите практически указания за безопасно изпълнение на
трудовата дейност, както и да ги запознае с конкретните условия на работа, а
съгласно ал. 2 инструктажът по безопасност и здраве при работа се провежда: при
постъпване на работа; при преместване на друга работа или промяна на работата;
при въвеждане на ново или при промяна на работно оборудване и технология;
периодично за поддържане и допълване на знанията на работещите по безопасност и
здраве при работа. Съгласно ал. 3 инструктажите по безопасност и здраве при
работа са: 1. начален; 2. на работното място; 3. периодичен; 4. ежедневен; 5.
извънреден. Видно от протокола за извършен инструктаж на ищеца (л. 73),
последният периодичен такъв е с дата 06.07.2016г. – преди въвеждането в
експлоатация на закупения по-късно плуг (през август 2016г.). Следователно
работодателят не е изпълнил задължението си да проведе инструктаж по
безопасност и здраве при работа с новото работно оборудване. Не съставлява,
според съда, запознаване с технологичните изисквания за извършване подмяна на срезния болт предоставянето на инструкцията за експлоатация
на плуга, която стояла на разположение в трактора. Самата позиция по делото на
ответника, че изрично бил забранил на работниците да извършват каквито и да
било действия по плуга, потвърждава това, че той не е осигурил запознаването на
ищеца с технологичния процес. В съдебно заседание ответникът е заявил, че
предоставил на ищеца книжката на плуга, но не знае дали той я е чел, както и че
не го е инструктирал за работа с плуга (л. 105). Затова в конкретния случай
следва да се приеме, че трудовата злополука е настъпила в резултат на работа
със съоръжение, без работодателят да е провел точен инструктаж за
технологичните правила и правилата за безопасност при работа, когато
поведението на работника не може да бъде отчетено като груба небрежност, освен
когато от обстоятелствата е несъмнено ясно, че определени негови действия могат
да доведат до злополука, увреждаща здравето му (решение № 60 от 05.03.2014г. на
ВКС по гр.д.№ 5074/2013г., ІV Г.О., ГК). Обстоятелствата, при които е
възникнала злополуката, не могат да обосноват извод, че в конкретната ситуация
ищецът е осъзнавал възможността тялото да падне, и, като е съзнавал това, да е
считал, че то все пак може и да не се случи или че може негативни последици за
него да не настъпят. Само при така формирано съзнание може да е налице груба
небрежност, когато работодателят не е провел точен инструктаж за правилата за
безопасност при работа с машината. При грубата небрежност лицето предвижда
неблагоприятния резултат, но лекомислено и самонадеяно се надява, че той няма
да настъпи, или че ще успее да го предотврати. В случая данни за такова
лекомислено и самонадеяно поведение от страна на ищеца няма, вкл. и при
съобразяване на разминаването в писменото му обяснение пред работодателя (л.
155) и обясненията му в хода на разследването на злополуката (л. 12) – че плужното тяло е паднало под действието на собственото си
тегло, и споделеното със свидетеля К. – че плужното
тяло е паднало, след като ищецът се е подпрял на него, за да вземе от земята
паднал ключ. Независимо от причините, поради които тялото е паднало, те не
могат да обосноват, той да е знаел, че при тези му действия ще се стигне до
падане на тялото, и като е знаел това, е мислел да го предотврати. Би могло да
се приеме, че е трябвало и е могъл да го предположи, но, като не го е направил,
е проявил обикновена непредпазливост. Неустановено е, че е предположил падането
на тялото и самонадеяно го е игнорирал в проява на груба небрежност. На
следващо място, в протокол № 10 от 26.09.2016г. на НОИ – ТП, Д. от извършеното по реда на чл. 58 от КСО разследване на трудовата
злополука разследващата комисия е отразила констатацията си, че причина за
злополуката е моментна непредпазливост при действията на самия пострадал, които
са извършвани през време и във връзка с изпълнение на трудова задача. Според
разпоредбата на чл. 58, ал. 6 от КСО,
констатациите в протокола се считат за верни, респ. протоколът за валиден, до
доказване на противното. Протоколът не е оспорен от работодателя.
Констатираната моментна непредпазливост у Д.В. опровергава твърдението за
проявена груба небрежност. Непредпазливостта на ищеца не е била в степен на груба
небрежност и няма основание по чл. 201, ал.2 от КТ за намаляване
отговорността на работодателя. Същият дължи да обезщети претърпените от ищеца
следствие трудовата злополука неимуществени вреди в пълен размер.
От представената от ищеца епикриза и заключението на вещо лице по допусната
съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на настъпилата
трудова злополука Д.В. е получил травматична ***. Непосредствено след
злополуката ищецът е бил приет в Ортопедично отделение на МБАЛ – Д. , в което е
бил опериран по спешност – извършена е процедура ***. ***. Направена е ***. ***.
Приложена е локална анестезия, проведена антибиотична
профилактика, контролна рентгенография. Не са се появили усложнения, при
изписването е отчетен спокоен локален статус, добро общо състояние, афебрилност, препоръчано е амбулаторно лечение, превръзки и
консулт с ортопед, сваляне на кожните конци на 12-ия ден. Издаден е болничен
лист№ 384 за 30-дневно лечение в домашни условия. Установените увреждания,
според вещото лице по медицинската експертиза, са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, преминало за период от около 30
дни. Травматичната *** не води до трайно затруднение движението на ръката, тъй
като хватателната способност е запазена; не
представлява и не води до обезобразяване, а до естетична промяна на външния вид
на ръката. Пострадалият е чувствал значителни болки и страдания в следствие на
получената травма, до прилагане на обезболяващите лекарства (в случая до час –
два след увредата). Страданията на ищеца са продължили
до пълното зарастване на раната, което е отнело 20-30 дни. От разпита на
свидетелката П. В. се установява, че в рамките на оздравителния период от около
един месец са правени превръзки на ищеца, като манипулациите били болезнени за
него, че в този период имал затруднения в ежедневното си обслужване; болки имал
и сега при студено време или при допир; променило се емоционалното му
състояние, нарушил се сънят му, не искал да излиза и да се вижда с хода, и до
сега изпитвал стрес при вида на ръката си и **. Свидетелят П. В. също
потвърждава прояви на нервност, нежелание за общуване, затруднение в обичайните
дейности и болки през оздравителния период, а също и сега при студено време. Достоверността
на тези показания не се опровергава от съобщеното от свидетеля С. С., според
който вечерта след инцидента ищецът бил с превързана ръка, споменал, че ръката
го „понаболявала“, че посещавал колегите си, докато бил в болничен и управлявал
лично автомобила си. Нормално е страданията на пострадалото лице да се
разкриват в пълнота именно пред по-близкия негов кръг – съпругата му,
племенника му. Единствено промяната в емоционалното състояние на ищеца под
формата на нежелание да се среща с хора, да общува, следва да се приеме за
недоказано, предвид съобщеното от С. за многократни посещения на ищеца при
неговите колеги по време на отпуска му по болест.
С оглед така установените
претърпени от ищеца болки и страдания от физическото увреждане, при нормално
протекъл оздравителен процес отшумели за период от около един месец, но при
прояви на болков синдром при студено време и след
това; невъзвратимата естетична промяна на външния вид на лявата ръка, без
трайно затрудняване на движението на крайника и незасегната хватателна
способност; затрудненията в ежедневните дейности в хода на оздравяването и неприятните
емоционални преживявания на ищеца, следващото му се по справедливост
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от трудовата злополука, е в
размер на 8 000 лева.
Ищецът е бил
представляван в от адвокат, който му е оказал безплатна правна помощ по чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да заплати на
адвоката, упълномощен от ищеца, възнаграждение в размер на 730 лева, съразмерно
на уважената част от иска.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на
788,67 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска. Сумата от 10 лева,
внесена като депозит за разноски за свидетел, подлежи на възстановяване на
ответника в срока по чл. 82 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на Д. кия
районен съд сумата от 320 лева, съставляваща дължима държавна такса, и сумата
от 21,33 лева, съставляваща платено от бюджета възнаграждение за вещо лице, съразмерно
на уважената част от иска.
По гореизложените съображения, Д.
кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА *** С.Й.Я., ЕГН **********,
със седалище и адрес на управление в град Д. , ***, да заплати на Д.В.В., ЕГН **********,***, сумата от 8 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
вследствие на трудова злополука от 24.08.2016г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на настъпване на трудовата злополука - 24.08.2016г., до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 8000
лева до претендираните 15000 лева.
ОСЪЖДА *** С.Й.Я., ЕГН **********,
със седалище и адрес на управление в град Д. , ***, да заплати на мл.адвокат К.Д.,
с адрес ***, офис 7, възнаграждение в размер на 730 лева.
ОСЪЖДА *** С.Й.Я., ЕГН **********,
със седалище и адрес на управление в град Д. , ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд – Д. , сумата от 320
лева, съставляваща дължима държавна такса, и сумата от 21,33 лева, съставляваща
платено от бюджета възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Д.В.В.,
ЕГН **********,***, да заплати на *** С.Й.Я., ЕГН **********, със седалище и
адрес на управление в град Д. , ***, разноски в размер на 788,67 лева,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Д. кия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването ма на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :