РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1213
гр. Пловдив, 24.06. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на четвърти май през две
хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря РОЗАЛИЯ П., като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 2094 по описа за 2021
год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните :
1. Производството е по реда на
Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с § 8 от Преходните и
заключителни разпоредби на АПК и чл.8, ал.2 от Наредба
№ РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на
регистъра на населението.
2. Образувано е по
жалба, предявена от С.П.В., ЕГН **********,***
против отказ на Кмет на
Община Пловдив, район „Северен“, обективиран в писмо изх.№
3-9400-5042/09.07.2021г.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна
от съда и връщане на преписката на ответника за ново произнасяне със
задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В тази връзка се иска
от съда да укаже на административния орган да издаде удостоверение за
наследници за В.И.К.и С.Г.К.. Твърденията в тази насока са, че майката на
жалбоподателката - Н.В.К. е починала,
като същата е била осиновена през 1960 г. от З.Т.И., родена на ***г, която е
починала на 22.01.1967г. В тази насока жалбоподателката счита, че към датата на
осиновяването (1960г.) е
действала нормата на отм. чл. 81 ЗЛС - като осиновеният е запазил всичките си
права и задължения към рождените си родители и роднини по произход, тъй като
законът към онзи момент е познавал само непълното осиновяване.Тоест поддържа се
тезата, че майката - Н.В.К. е била
осиновена, при условията на непълно осиновяване и е запазила родствените си
връзки с родителите си по произход – В.И.К.и С.Г.К.. С оглед гореизложеното,
жалбоподателката обосновава правният си интерес от извършване на исканата
административна услуга.
Претендира се
присъждане на сторените разноски по производството.
3. Ответникът - Кмет на Община Пловдив, район „Северен“,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. оспорва основателността на
жалбата. Поддържат се изцяло фактическите съображения и правни изводи, изложени
в обжалвания административен акт.
ІІ. За допустимостта :
4. Жалбата е подадена
в рамките на предвидения за това срок от легитимирано лице срещу подлежащ на
оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК и
при наличието на правен интерес, поради което и се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите и за правото:
5. Административното
производство е започнало по молба вх.№ 3-9400-5042/05.07.2021г., подадена от С.П.В.,
с която същата е поискала издаване на удостоверение за наследници на В.И.К.и С.Г.К./родители
по произход на майка й - Н.В.К./. Към молбата е приложено копие на акт за раждане № 47 от
1951 на ОНС Пловдив, нечетливо и незаверено копие, удостоверение за наследници
№ 3255/11.06.2021г. на район „Северен"- Община Пловдив, с което се
удостоверява, че Н.В.К. /поч. на 10.06.2021г./ е оставила следните наследници
по закон: С.П.В. /дъщеря/, както и удостоверение за наследници с №
1400-55797/11.06.2021г. на район „Централен" - Община Пловдив, съгласно
което се удостоверява, че З.Т.И. /поч. На 22.01.1967г./ след смъртта си е
оставила следните наследници по закон: Н.В.К. /дъщеря/ и С.П.В..
6. При тези данни, Кметът на район „Северен“ при община
Пловдив е постановил оспорения в
настоящото производство акт, с който по искането на С.П.В. е отказал извършване
на исканата административна услуга, поради липса на правен интерес от
извършване на услугата. За да постанови посоченият резултат, административният
орган е посочил следното:
С оглед нормите на чл. 24 от ЗГР и тези на Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012
г., изрично в чл. 5, ал. 1 от Наредбата е удостоверенията, издавани въз
основа на този подзаконов акт, се издават на лицата, за които се отнасят, на
законните им представители, на техните
наследници. В ал. 2 от същият подзаконов текст е посочено, че
удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им необходими за
изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени
с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1. Тази норма е във връзка с
текста на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗГР и молителката като заявител не попада в
обхвата на посочената разпоредба, като
следва молителката задължително да удостовери наличието на правен
интерес от извършването на описаната административна услуга, дали попада в
кръга на лицата, определени и в чл. 5 от Наредбата. От проверка в
регистрите за гражданско състояние е установено, че молителката С.П.В. няма родствена връзка с горепосочените лица, за
които иска издаване на удостоверение за наследници. Нейната майка - Н.В.К. е записана
в партидата на майка си З.Т.И., починала на 22.01.1967г., акт за смърт №
69/22.01.1967г. РНС„Димитър Благоев" град Пловдив.
Прието е, че в конкретния
случай е прието, че молителката не представя никакви доказателства, че
осиновяването, което тя посочва в молбата си, извършено спрямо нейната майка - Н.В.К.
през 1960г., е било отменено по някакъв начин и същата има родствена
връзка с лицата В.И.К.и С.Г.К., съответно правен интерес от извършване на
исканата административна услуга.
В хода на
съдебното производство към доказателствения материал по делото е приобщено удостоверение
от Районен съд Пловдив - служба „Архив“, от дата 03.02.2020г., по ч.гр. дело №
219/1960г., по описа на РС Пловдив, 2р., съгласно което се установява, че няма
данни за прекратяване или отмяна на осиновяването на лицето Н.В.К..
7. При така
установената фактическа обстановка, Съдът, в резултат на извършената служебна
проверка в изпълнение чл. 168 АПК относно законосъобразността на оспорения
административен акт, по отношение на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК, установи следното:
Оспорения отказ е
издаден от компетентен орган – Кмет на район „Северен“ при Община Пловдив. Компетентността
на ответника произтича от разпоредбата на чл.2, ал.1 от НАРЕДБА № РД-02-20-6 от
24 април 2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението, според които удостоверения въз основа на регистъра на населението
се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от определени
от тях длъжностни лица от общинската администрация.
Не се установи
неспазване на установената от закона писмена форма и на установените
процесуални правила. Отказът е мотивиран, съдържа фактически и правни основания
за издаването му.
Административен съд Пловдив, в настоящия състав, преценявайки
материалната законосъобразност на административния акт, въз основа на
представените по делото доказателствата намира за законосъобразен извода на
административния орган, че жалбоподателката не попада в кръга на лицата,
посочени в чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението и не е доказала, че попада
в хипотезата на чл.5, ал.2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване
на удостоверения въз основа на регистъра на населението.
Кръгът на лицата,
които могат да искат издаване на удостоверения по реда на Наредба № РД-02-20-6
от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението, е изчерпателно очертан в чл. 5, ал. 1 и 2 от същата наредба. В
случая, нито в хода на административното, нито в хода на съдебното
производство, жалбоподателката С.П.В., е доказала, че е между лицата по ал. 1, които могат да искат
издаване на удостоверение за наследници. Няма спор между страните, че жалбоподателката
не попада и в хипотезата на ал. 2 от същия нормативен текст, при които
удостоверения могат да се издават и на трети лица.
След като
молителката не е доказала,че попада в кръга на лицата, които биха могли да
искат издаване на удостоверение за наследници и не е налице хипотезата, при
която може да се издаде удостоверение на трето лице, то административният орган
законосъобразно е отказал издаването на подобно удостоверение, поради липса на
правен интерес от извършване на исканата административна услуга.
8. Съдът намира за
неоснователна тезата на жалбоподателката за наличие на правен интерес от
извършване на исканата административна услуга, обоснован с наличието на
хипотезата на непълно осиновяване на майка й - Н.В.К., съгласно действалата към датата на осиновяването
/ 1960г. / норма на чл.81 ЗЛС – отм. В тази насока е необходимо да се съобрази следното:
Със Закона за лицата и семейството /ЗЛС/ от 1961г. ДВ, бр. 50/23.06.1961г., действал към датата на осиновяването /1960г., е въведен по императивен начин
единствения законов режим относно типа на осиновяването -
пълно осиновяване, който се прилага, както за осиновяванията, извършени след влизане в
сила на изменението, така и спрямо всички извършени до момента осиновявания,
като преурежда отношенията и последиците на осиновяването, с
действие от момента на извършване на осиновяването.
Според § 6, чл. 80 от ЗЛС се изменя така: "По молба на осиновителя, а
ако осиновеният е навършил 14-годишна възраст и с негово съгласие народният съд
постановява осиновителят да се впише като родител на осиновения. Вписването се
извършва в регистъра за ражданията по местожителство на осиновителя."
Според §7, чл. 81 от ЗЛС се изменя така: Между осиновителя и неговите роднини,
от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга страна, възникват
права и задължения, каквито съществуват между роднини по произход. Правата и
задълженията между осиновения и неговите низходящи от една страна, и роднините
им по произход, от друга страна се прекратяват, освен когато родителя на
осиновения е съпруг на осиновителя. Правилата на чл. 80 и 81 се прилагат за
заварени осиновявания.
Според измененията на ЗЛС от 23.06.1961г., „Когато
към 23.06.1961г. и осиновителите и осиновените са живи осиновяванията стават
пълни". Съгласно нормата на чл. 86. от ЗЛС „...Родителите могат да искат
връщането на ненавършилите пълнолетие деца, когато последните не живеят при
тях. Околийският съдия, ако това е в интерес на детето, издава заповед за
връщането му при родителите. Тази заповед се привежда в изпълнение по
административен ред.
В конкретния случай, както обосновано е приел
административният орган, в хода на административното производство не са
представени никакви доказателства осиновяването на майката на жалбоподателката
– Н.К.да е отменено по реда на чл.86 от ЗЛС – отм., респективно да е издадена
заповед от Околийския съдия за връщането на детето при родителите. Такива
доказателства не са ангажирани и хода на съдебното производство от страна на
жалбоподателката, от които да е възможно да се формира извод, че майка й – Н.В.К.има
родствена връзка с родителите си по произход - В.И.К.и С.Г.К.. Нещо повече,
съгласно представеното удостоверение от Районен съд Пловдив - служба „Архив“, от дата 03.02.2020г., по ч.гр. дело №
219/1960г., по описа на РС Пловдив, 2р. не се установяват данни за прекратяване
или отмяна на осиновяването на лицето Н.В.К..
От своя страна Семейният кодекс от 1968 г. урежда
за пръв път кумулативно двата типа осиновяване - пълно и непълно. По отношение
на заварените осиновявания, за които не е задължително да бъдат пълни, според
изискванията на закона, е създадена възможност в едногодишен срок от влизането
в сила на СК да бъдат преуредени като непълно осиновяване. Преминаването към
непълно осиновяване се е извършвало със съдебна процедура и е имало действие
само за в бъдеще.
В Чл. 54. На СК от 1968г. е посочено, че:
"По съгласие между лицата, посочени в чл. 51, ал. 1, както и когато
осиновеният е дете на неизвестни родители или е оставен в обществено заведение
със съгласие за осиновяване, между осиновителя и неговите роднини, от една
страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга, възникват права и
задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между
осиновения и неговите низходящи, от една страна, и роднините им по произход, от
друга, се прекратяват.
Чл. 102. Този кодекс влиза в сила два месеца след обнародването му и отменя
чл. 17, ал. 2, чл. 20-58, 61-95, 111-121 от ЗЛС.
Чл. 105. За заварените осиновявания се прилагат правилата относно
осиновяването по чл. 54.
Разпоредбата на чл. 55 се прилага за заварени осиновявания, ако
осиновителят, осиновеният и родителите на последния постигнат съгласие за това
и направят искане пред съда, който е допуснал осиновяването, в едногодишен срок
от влизането на кодекса в сила. Това искане не може да се прави в случаите,
когато при осиновяването децата са били с неизвестни родители или са били
оставени в обществено заведение със съгласие за осиновяване.
В конкретния случай жалбоподателката не е
представила, нито в хода на административното нито в хода на съдебното
производство доказателства, че пълното осиновяване, осъществено спрямо майка
ѝ - Н.В.К. през 1960г., е преуредено
като непълно осиновяване, съгласно възможността, предвидена в действащите
разпоредби на СК от 1968г., така, че последната да има родствени връзки с родителите
си по произход - В.И.К.и С.Г.К.. Напротив, от извършената в хода на
административното производство проверка в регистрите за гражданско състояние при
район „Северен“ при община Пловдив, е установено, че С.П.В. няма родствена връзка с майка си Н.В.К., а оттам и с
родителите по произход на последната - В.И.К.и С.Г.К., за които е поискано
издаване на удостоверение за наследници.
9.Изложеното
по-горе обосновава извод за неоснователност на жалбата, с която е сезиран
съда.Тя ще следва да бъде отхвърлена.
Предвид горното и
на основание чл. 172, ал. 2,изр. последно от АПК, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата,
предявена от С.П.В., ЕГН **********,*** против отказ на Кмет на Община Пловдив,
район „Северен“, обективиран в писмо изх.№ 3-9400-5042/09.07.2021г.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 14 /четиринадесет/ дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: