О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№989 09.08.2019г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на девети август
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 638 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба, подадена от „ЕЛСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. „Тракия”, бл. 331, вх. В, ет. 6, ап. 16, представлявано от управителя Николай Иванов Татаров, чрез адв. Б.С.,***, против „АЙ ХОТЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг”, хотел „Ай Хотел”, представлявано от изпълнителния директор Христо Радев Гълбачев, да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата в общ размер на 102 112,44 лв. (сто и две хиляди сто и дванадесет лева и четиридесет и четири стотинки), от които: 31 379,61 лв. (тридесет и една хиляди триста седемдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки) - част от подлежаща на възстановяване гаранционна сума за изпълнение; 61 379,61 лв. (шестдесет и една хиляди триста седемдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки) - подлежаща на възстановяване гаранционна сума за качество; 9 353,22 лв. (девет хиляди триста петдесет и три лева и двадесет и две стотинки) - обезщетение за забава върху дължимата сума, считано от 16.12.2017 г. до завеждане на иска, както и законната лихва върху сумата от 92 759,22 лв., считано от предявяване на иска (13.12.2018г.) до окончателното ѝ изплащане, както и да заплати направените по делото разноски и разноските в производството по обезпечаване на бъдещ иск.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, като му е указана възможността за подаване на писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.
В определения от съда двуседмичен срок, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Отговорът на ответниците е изпратен на ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба.
В предоставения двуседмичен срок по чл.372 от ГПК, ищецът не е депозирал допълнителна искова молба с възражения.
В указания според чл.373 от ГПК срок, постъпи отговор на допълнителна искова молба от ответника.
При това положение съдът приема, че книжата по делото са разменени
редовно.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Внесена е дължимата държавна такса. Не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска.
Възражението
на ответната страна затова, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на
Глава ХХХІІ от ГПК, не следва да бъде уважено. Претенцията на ищеца се основава
на споразумение между страните за уреждане на отношенията им във връзка със
сключена търговска сделка, обективирана в Договора от 09.02.2017г. с предмет
изпълнение на строително-монтажни работи - електрически инсталации. Съгласно
разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК, по реда на глава 32 се разглеждат исковете
с предмет правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка,
включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението,
неизпълнението или прекратяването ѝ, последиците от прекратяването
ѝ, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването
й към нововъзникнали обстоятелства. Спорът относно процесното споразумение,
като сключено между търговци именно по повод търговска сделка и уреждащо
последиците от прекратяването на същата, попада в приложното поле на цитираната
хипотеза, предвид което и подлежи на разглеждане по реда на глава 32 от ГПК.
Съдът счита, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.374, вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
В исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, ищецът твърди, че на 09.02.2017г. между ответника като възложител и ищеца като изпълнител, бил сключен Договор за изпълнение на строително-монтажни работи, с който било възложено извършването на СМР, представляващи изпълнение на електрически инсталации на обект „Пристройка и преустройство, водно огледало и преместваеми обекти на парково обзавеждане на хотел „Странджа” - УПИ I, кв. 10 по плана на к.к. „Слънчев бряг-изток”, община Несебър. Ищецът извършил възложените му с договора дейности точно и своевременно, но въпреки приемането им от страна на възложителя-ответник, последният не заплатил изцяло дължимите на изпълнителя суми. На 09.10.2017г. страните сключили споразумение, с което целяли да уредят отношенията си във връзка с договора. Твърди се, че действието на договора за строителство било прекратено и занапред отношенията между страните се уреждали единствено от разпоредбите на споразумението. Съгласно чл. 2 и 3 от същото, страните приели за безспорно установен размера на задълженията на възложителя към изпълнителя по Договора за строителство и ги разсрочили по следния начин: 59 388,11 лв. – стойността на изпълнени и приети строително-монтажни работи – платими в срок до 19.09.2017г.; 61 379,61 лв. – удържана и подлежаща на възстановяване гаранционна сума за изпълнение – платими в срок до 15.12.2017г.; 61 379,61 лв. – удържана и подлежаща на възстановяване гаранционна сума за качество – платими в срок до 15.12.2017г.
Твърди се също така, че ответникът заплатил дължимата сума от 59 388,11 лв., както и 30 000 лв. от гаранционната сума за изпълнение, предвид което общият размер на дължимата от ответника сума по споразумението възлизала на 92 759,22 лв., от които 31 379,61 лв. - част от подлежаща на възстановяване гаранционна сума за изпълнение, и 61 379,61 лв. - подлежаща на възстановяване гаранционна сума за качество.
Предвид забавата, ответникът дължал и 9 353,22 лв., мораторна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата сума за периода от 16.12.2017г. до завеждане на иска.
Ответната страна счита претенцията за неоснователна. От фактическа страна не се оспорва наличието на сключени между страните договор за строителство от 09.02.2017г. с посочения по-горе предмет и споразумение от 09.10.2017г. за уреждане на отношенията помежду им във връзка с договора. Твърди се, че след подписване на споразумението били открити дефекти относно полагането и изпълнението на електрическите инсталации, за които ищецът бил уведомен многократно и поел ангажимент да ги отстрани. Налице била и неформална договорка, по силата на която плащането на задълженията по споразумението било поставено в зависимост от надлежното отстраняване на дефектите от ищеца. Ответникът възразява, че ищецът не изпълнил своите задължения, а същевременно изисквал изпълнение, респективно следвало да бъде извършено приспадане между дължимите суми по споразумението и сумите, необходими за поправяне на некачествено извършените CMP.
Потвърждава, че е заплатил на ищеца сума в размер на 89 388,11 лв., но същевременно сочи, че едновременно с това многократно е отправял искания към ищеца да предприеме действия по отстраняване на несъответствията и некачественото изпълнение в електрическата инсталация. Според ответната страна, в следствие на бездействието на ищеца, за „АЙ ХОТЕЛ” ЕАД произлезли значителни вреди и отлив на клиенти. Освен финансови загуби, били нанесени и необратими щети върху марката ,,IHOT@L".
Счита, че уговорките между двете дружества следва да се тълкуват съобразно чл.20 от ЗЗД и следователно при наличие на неизпълнение от страна на ищеца - непълно, неточно, ненавременно, некачествено, претенциите за изплащане на суми са неоснователни като неизискуеми.
Ищецът в допълнителната си искова молба оспорва изложеното в отговора. Категорично отрича наличието на неформална договорка между страните за отстраняване на дефекти, като изтъква, че било налице пълно и точно изпълнение от страна на ищеца. Доказателство за горното било валидно изявената воля на ответното дружество да заплати стойността на перо „изпълнени и приети строително-монтажни работи“ от споразумение. От самото споразумение било видно, че страните не спорели за изпълнените работи и тяхното приемане, а определили срокове за заплащането на дължимите от ответника суми, което не било обвързано от никакви допълнителни условия. Дължимостта на сумите била обвързана единствено от настъпването на падежа. Твърди, че ответното дружество не е констатирало, нито уведомявало ищеца за дефекти по полагането и изпълнението на електрическите инсталации. Отрича да е поемал задължение за отстраняване на дефекти.
С допълнителния отговор, ответникът допълва и пояснява първоначалния си такъв, като не въвежда нови факти и обстоятелства по делото. Не сочи доказателства.
Правна квалификация: исканията имат правното си основание в чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Относно въведените искания по доказателствата:
Представените от ищеца към исковата молба писмени доказателства, съдът приема за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях той заявява, че ще установява наличието на посочените по-горе факти или на основание чл.146, ал.4 от ГПК следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като закона не поставя ограничения за събиране на доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното, те следва да се приемат.
По доказателствената тежест
На доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. При така въведените твърдения и оспорвания, страните следва да докажат твърдените от тях положителни факти. Ищецът трябва да докаже, че е налице ликвидно и изискуемо вземане в твърдения размер, както и размера на претендираната лихва. Претенцията за разноски по обезпечителното производство налага прилагането на доказателства за провеждането на такова.
Ответникът
трябва да докаже, че е налице юридически факт, водещ до погасяване, изменяне
или др. на твърдяното от ищцовата страна право на вземане и в частност
наличието на неформален договор между страните за отстраняване на дефекти и
неговите съществени елементи.
По делото
липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал. 2 и
чл. 155 от ГПК.
Мотивиран от горното, на основание чл.374, вр. чл. 118, ал. 2 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства, в т.ч. адвокатско пълномощно.
УКАЗВА доказателствената тежест на страните съгласно мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на ответника на основание чл.146, ал.2 от ГПК, че не сочи никакви доказателства за твърдения неформален договор.
УКАЗВА на ищеца на основание чл.146, ал.2 от ГПК да представи препис от обезпечителната заповед в производството по обезпечаване на бъдещ иск.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „АЙ
ХОТЕЛ” ЕАД за разглеждане на делото по общия ред.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 03.10.2019 г. от 14.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, като им обявява и проекта си за доклад по делото, а на ищцовата страна и препис от отговора на допълнителна искова молба от ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е оставено без уважение възражението за разглеждане на делото по общия ред, подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Бургас в седмичен срок от съобщаването.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: