РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Сливен, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20232200500042 по описа за 2023 година
Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба на длъжника ЗД ”БУЛ ИНС” АД, гр. София срещу
постановление от 02.11.2022г. по изп.д. №389/2022г. по описа на СИС при РС – Нова
Загора, с което е отхвърлена молбата на ЗД „Бул Инс” АД за намаляване на
адвокатския хонорар по изпълнителното дело.
В жалбата се посочва, че обжалваното постановление е неправилно.
Жалбоподателят – длъжник счита, че приетото по делото адвокатско възнаграждение
на пълномощника на взискателя е прекомерен, предвид фактическата и правна
сложност на изпълнителното производство. Посочва, че длъжникът не може да се
укрие, нито да избегне принудителното изпълнение. Достатъчно било да поиска запор
на банкови сметки, за да е удовлетвори изцяло и бързо взискателя. Липсвали данни
пълномощникът на взискателя да е извършвал други действия, извън подаване на
молбата за образуване на делото. Посочва, че пълното изплащане на задължението е
извършени преди получаване на съобщението за образуване на делото и преди да
започне да тече срока за доброволно изпълнение. Освен това липсвали доказателства за
заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното,
жалбоподателят моли съда да намали размера на адвокатското възнаграждение на
1
взискателя на 200лв. Претендира присъждане на разноските по делото.
Другата страна по изпълнителното производство – взискателят М. К. С. чрез
пълномощника се адв.Д. Т. е подала писмено възражение по жалбата, в което посочва,
че същата е неоснователна. Посочва, че от влизане в сила на решението на БАС до
образуване на изпълнителното производство минали месеци, през които длъжникът е
имал възможност да плати без разноски. След налагане на запорите по делото
представители на длъжника поискали споразумение за разсрочено плащане срещу
вдигане на запорите, т.е. длъжникът целял протакане на изпълнението. Сумите били
събрани в резултат на активни изпълнителни действия, предприети от процесуалния
представител на взискателя. Конкретният размер на адвокатското възнаграждение бил
изчислен точно по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията й преди повишението и няма законово основание за
намаляването му.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е депозирал писмени
обяснения, в които посочва, че намира жалбата за неоснователна. Посочва, че сумата
по задължението не е изплатена доброволно, а е събрана в резултат на наложения
запор, поискан от адвоката на взискателя.
От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство изп.д. №389/2022г. по описа на СИС при НЗРС е
образувано на 26.08.2022г. по молба на взискателя М. К. С. чрез надлежно
упълномощен адвокат – адв. Д. Т., въз основа на изпълнителен лист от 22.08.2022г.,
издаден по в.гр. дело №29/2022г. на БАС за осъждането на ЗД „Бул Инс” АД, гр. София
да заплати на М. К. С. сумата от 40000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие внезапната смърт на нейната
сестра КК.К.К., починала при ПТП на 01.09.2017г., ведно със законната лихва за
забава, считано от 01.09.2017г. до окончателното изплащане.
С молбата е поискано извършване на справка за банковите сметки на длъжника
и налагане на запор върху същите.
С молбата са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие с
уговорено възнаграждение в размер на 870лв., с отбелязване за заплащането му в
изцяло и в брой. Изрично е посочено, че договорът служи като разписка и
удостоверява заплатеното възнаграждение.
С разпореждане от 13.09.2022г. ДСИ е приел като разноски по делото предявения
адвокатски хонорар в размер на 870лв.
Въз основа на изискана справка са установени банкови сметки на длъжника в
следните банки: „УниКредит Булбанк“ АД, „Алианц Банк България” АД,”Българска
2
Банка за развитие” ЕАД, „Юробанк България” АД, „Търговка Банка Д” АД,”ПИБ” АД,
„Българо-американска кредитна банка” АД, „Банка ДСК” ЕАД, „ОББ” АД,
„Интернешънъл Асет Банк” АД.
С разпореждане от 31.08.2022г. ДСИ е наложил запор на посочените банкови
сметки”, като са изпратени запорни съобщения, едновременно с ПДИ до длъжника. От
банките са постъпили писма за наложените запори – за признаване на вземането.
На 31.08.2022г. е изпратена ПДИ до длъжника, в която е посочен размера на
дълга – главница 40000лв., мораторна лихва към него момент 12166,67лв., както и
дължимите разноски, в т.ч. за адвокатски хонорар, получена на 16.09.2022г.
На 13.09.2022г. по сметката на ДСИ при НЗРС е постъпила сума в размер на
53264,67лв., а на 14.09.2022г. – сума от 75,80лв, които са разпределени, като на
взискателя е разпределен и адвокатски хонорар в размер на 870лв.
На 12.09.2022г. е постъпила молба от взискателя за разпределение на постъпилата
по сметката на ДСИ сума и вдигане на запорите.
На 20.09.2022г. по делото е постъпила молба от длъжника с искане да се намалят
разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение до минималния размер по
Наредба №1/2004г. по чл.10, т.1 от 200лв.
На 02.11.2022г. е постъпило становище от молба от насрещната страна –
взискателя.
С постановление от 02.11.2022г. ДСИ е намерил направеното искане за
неоснователно и отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя.
Постановлението е съобщено на длъжника на 18.11.2022г.
Жалбата против него е подадена на 28.11.2022г. чрез ОС – Стара Загора.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирано лице – длъжник и срещу подлежащо на обжалване действие
на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението, съгл. чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
С обжалваното разпореждане, съдебният изпълнител се е произнесъл по
направеното от длъжника искане по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на разноските на
взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат в изпълнителното
производство. Произнасянето, безспорно, е от компетентността на съдебния
изпълнител. Тъй като тази разпоредба е от общата част на ГПК, тя следва да се прилага
както в исковото, така и в изпълнителното производство, т.е. и в настоящия случай.
3
Спорът в настоящото производство е за това, дали в конкретния случай се
дължат разноски и по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при твърдения за липса на извършени други действия от
процесуалния представител на взискателя, извън подаването на молбата за образуване
на изпълнително производство, така и налице ли е прекомерност и в тази връзка
предпоставка за намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал.5
ГПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото.
С подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело изрично са
посочени изпълнителните действия за удовлетворяване вземането на взискателите и
такива са извършени в хода на делото – наложен е запор върху редица банкови сметки
на длъжника. Настъпилото плащане е в резултат на наложения запор на банковите
сметки. Взискателят по образуваното изпълнително делото е претендирал разноски за
адвокатско възнаграждение в уговорения размер за образуване и водене на
изпълнително дело и осъществяване на процесуално представителство по същото.
Безспорно, освен образуване на изп. дело, взискателят чрез пълномощника си е
посочил и изпълнителен способ, който безспорно е приложен, поради което е
последвало и плащане, следователно на взискателя се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение по чл.10, т.1 и по т.2 от Наредба №/2004 г. за МРАВ. Възраженията на
жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Съдебният изпълнител е процедирал законосъобразно, като е изпратил
запорните съобщения до банките, едновременно с поканата за доброволно изпълнение
– чл.507, ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.10 т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лева, а за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от
съответните възнаграждение, посочени в чл.7 ал.2 от Наредбата.
Съдът извърши изчисление на минималния размер на адвокатското
възнаграждение по правилата на Наредба № 1/19.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията действаща към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие. С оглед материалния интерес /40000лв. –
главница/, минималният размер на възнаграждението следва да се изчисли съобразно
разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, а именно: 200 лв. +
865лв. = 1065лв. Претендираният от взискателя размер е 870лв.
Действително, в случая взискателят е поискал извършването на изпълнителни
действия, а именно налагане на запор на банкови сметки, което изпълнително
действие е било предприето. Веднага след това сумата е била преведена от длъжника.
4
Поради това, с оглед конкретното изпълнително производство и предприети
действия, както и липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност,
уговореното възнаграждение в размер на 870лв. не е прекомерно. Напротив, същото е
само в размера по чл.10, т.2 от НМРАВ и е дори под изчисления от съда минимален
размер. Направеното възражение се явява изцяло неоснователно.
Неоснователно е и възражението на длъжника, че липсват доказателства
относно плащането на това възнаграждение. Напротив, в договора е отбелязано, че
същото е получено изцяло и в брой, поради което договорът в тази част има характер
на разписка и доказва получаването му.
Поради това обжалваното постановление, с което е отказано намаляването на
адвокатското възнаграждение е правилно и законосъобразно. Подадената против него
жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
При този изход на спора, на жалбоподателя не се следват разноски в настоящото
производство.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ************ срещу
постановление от 02.11.2022г. по изп.д. №389/2022г. по описа на СИС при РС – Нова
Загора, с което е отхвърлена молбата му за намаляване на адвокатския хонорар на
пълномощника на взискателя по изпълнителното дело, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5