№ 460
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Анна Щ. Т.
в присъствието на прокурора И. В. П.
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100603348 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски градски съд е депозиран протест от прокурор при СРП
срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 135 състав
,от 17.02.2025г., по НОХД 5587/2024г., с която подсъдимият И. Д. Б. е признат
за виновен в това,че: На 25.08.2023г., около 02,30ч., в гр.София, по
бул.“България“ с посока от бул.“Акад.И. Гешов“ към бул.“Гоце Делчев“,
управлявал МПС-лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ****, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 3,13 на хиляда, установено по
надлежния ред, поради което и на основание чл.343Б,ал.1;вр.чл.58а,ал.1 НК
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, като
на основание чл.66,ал.1 НК изтърпяването му било отложено за срок от три
години, наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както и наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от две години. На основание чл.343Б,ал.5
НК лекия автомобил „БМВ“ с рег.№ **** е бил отнет в полза на държавата.
С въззивния протест и допълнението към него прокурор при СРП изнася
1
твърдения за неправилност и незаконосъобразност на присъдата на районния
съд в частта относно наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода“. В протеста и допълнението към него се твърди,че инкриминираното
деяние ,предвид високата концентрация на алкохол в кръвта на Б. разкрива
завишена степен на обществена опасност, поради което наложеното на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ било несъразмерно леко, за да
бъдат постигнати целите на чл.36,ал.1 НК. В заключение прокурорът отправя
искане за изменение на оспорения първоинстанционен съдебен акт,като
наложеното на Б. наказание „лишаване от свобода“ бъде увеличено на една
година и шест месеца.
В съдебното заседание пред въззивния съд прокурорът изразява
становище, че присъдата на районния съд е неправилна, поради изложените в
протеста на СРП съображения и предлага първоинстанционния съдебен акт да
бъде изменен, съобразно искането на прокурора от СРП.
В хода на въззивното производство пред настоящия съдебен състав
упълномощеният защитник на подсъдимия излага становище да бъде
потвърдена изцяло атакуваната присъда , която намира за правилна и
законосъобразна ,като отправя критика към предложения от прокурора при
СРП анализ на обстоятелствата по делото, относими към определяне степента
на обществена опасност на деянието и на дееца и към индивидуализиране
наказателната отговорност на подсъдимия.
Подсъдимият И. Б. не упражнява правото си да вземе лично участие във
въззивното съдебно производство.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства намери, че протестът на прокурора при СРП е допустим ,тъй
като е депозиран своевременно и от легитимирана страна в наказателния
процес.
Съдебното производство пред районния съд се е развило и приключило
по реда на предвидената в глава 27-ма НПК диференцирана процедура и при
условията на чл.371,т.2 НПК, като подсъдимият Б. е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на внесения от СРП обвинителен акт и се е
съгласил да не бъдат събирани доказателства за тези факти. След като е
констатирал,че събраните на досъдебното производство доказателства
подкрепят самопризнанието на подсъдимия и в съответствие с чл.372,ал.4
2
НПК, районният съд е обявил,че при постановяване на присъдата си ще
ползва признанията на Б. и няма да събира доказателства за фактите, изнесени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и правилно на основание чл.283
НПК е приобщил събраните на досъдебното производство доказателства към
материалите по образуваното пред него съдебно производство.
При постановяване на своята присъда първоинстанционният съд
законосъобразно, предвид чл.373,ал.3 НПК, е приел за установени
обстоятелствата,изложени в обвинителния акт, като възприел изцяло
описаната там фактическа обстановка, която коректно пресъздал и в
изготвените към присъдата си мотиви, като се обосновал с направеното от
подсъдимия самопризнание и подкрепящите го други доказателства, събрани
на досъдебното производство. Доколкото тази фактическа
обстановка,предложена от прокурор при СРП не се оспорва от никоя от
страните/най-вече от защитата/ и се споделя изцяло и от въззивния съдебен
състав, нейното възпроизвеждане за пореден път и в настоящото решение не е
необходимо.
Подробно описаната в обвинителния акт , пресъздадена в присъдата на
районния съд и възприета изцяло и от въззивния съд фактическа обстановка
непротиворечиво се установява от събраните на досъдебното производство
доказателства, закрепени по съответния процесуален ред в показанията на
свидетелите А.Д. и М.С. , в талон за изследване и протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби, справка за съдимост , справка-
картон на водача, акт за установяване на административно нарушение,
разпечатка от техническо средство, както и в протокол за извършено
химическо изследване.
Правилно първостепенният съд е заключил,че анализираните от него
доказателства, доказателствени средства и способи обосновават изцяло и
непротиворечиво отправеното и поддържано спрямо Б. обвинение, както и
направеното от него самопризнание. Показанията на свидетелите Д. и С. са
носители на доказателствена информация за времето и мястото на извършване
на инкриминираното деяние, за спирането на управлявания от подсъдимия лек
автомобил, за извършената от тях проверка в качеството им на полицейски
служители; за осъщественото от тях тестване на подсъдимия с техническо
средство за евентуална употреба на алкохол и за резултата от този тест; за
3
издаденото направление за извършване на медицинско изследване; за
транспортиране на подсъдимия до медицинско заведение и за взетия от него
там сравнителен образец от кръвта му за изследване. Показанията на тези
свидетели са последователни и съответни помежду си, а така също
категорично се подкрепят и от писмените доказателства по делото. Изнесената
от тези свидетели информация, се подкрепя от приложените по делото
разпечатка от алкотест „Дрегер“; талон за изследване,от протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби, от акт за
установяване на административно нарушение, от справка-картон на водача.
Иззетата от подсъдимия Б. биологична проба е била подложена на експертно
химическо изследване от компетентно вещо лице. Заключението /протокол/
на това химическо изследване обосновава обстоятелството за установената в
кръвта на подсъдимия Б. концентрация на алкохол.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателствени
източници, приобщени в хода на съдебното производство по съответния
процесуален ред,както и от приетото от районния съд на основание чл.372,ал.4
НПК самопризнание на подсъдимия Б., се установява, че на посочените в
обвинителния акт на СРП време и място И. Д. Б. е управлявал моторно
превозно средство- лек автомобил „БМВ“ с рег. № ****, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно -3,13 на хиляда, установено
по надлежния ред, чрез извършеното химическо изследване на взетата от него
биологична проба от кръв.
Тези обстоятелства са били оценени от прокурор при СРП, който с
изготвения обвинителен акт е предявил обвинение на И. Б. за осъществено
престъпление по чл.343Б,ал.1 НК.
След законосъобразно проведено, по реда на чл.371,т.2 и сл. НПК,
съкратено съдебно следствие и въз основа на извършен прецизен и
всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е
постановил присъдата си, с която е признал подсъдимия Б. за виновен в
извършване на престъпление по чл.343Б,ал.1 НК и в съответствие с
изискванията на чл.58а,ал.1 НК му е наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от осем месеца, като на основание чл.66,ал.1 НК отложил
изтърпяването му за срок от три години, наказание „глоба“ в размер на 200
лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две
4
години. Наред с това, на основание чл.343Б,ал.5 НК районния съд е
постановил лекия автомобил „БМВ“ с рег.№ **** да бъде отнет в полза на
държавата.
Единствената критика на прокурора при СРП е отправена към оценката,
която първоинстанционния съд е дал на относимите обстоятелства ,касаещи
степента на обществената опасност на деянието и на дееца и при
индивидуализиране на така наложеното на Б. наказание „лишаване от
свобода“, като изразената претенция е за увеличаване размера на наложеното
наказание „лишаване от свобода“, отново при условията на чл.58а,ал.1 НК.
Районният съд в своите мотиви е посочил коректно онези установени по
делото обстоятелства,които са от значение за обосноваване степента на
обществена опасност на деянието и дееца и за индивидуализиране на
наказателната отговорност на подсъдимия Б..
Правилно районният съд е акцентирал върху необремененото съдебно
минало на подсъдимия, на сравнително младата му възраст, на
демонстрираните от него съжаление и разкаяние за осъщественото деяние,
както и на трудовата му ангажираност ,за да обоснове извода си,че
наказанието на Б. следва да бъде определено при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, въпреки високата концентрация на алкохол в
кръвта, ценена от първия съд за отегчаващо отговорността му такова.
Обоснован е и изводът на районния съд, че в конкретния случай приложение
би следвало да намери разпоредбата на чл.54 НК, тъй като горните
смекчаващи отговорността на Б. обстоятелства не са многобройни, а никое от
тях не се явява изключително такова. Поради това въззивния съд намира,че
първоначално определеното на подсъдимия Б. от първоинстанционния съд
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ в размер на 200 лева,които представляват
минимума на предвиденото в санкционната част на чл.343Б,ал.1 НК
наказание, се явява законосъобразно. Законосъобразно,предвид разпоредбата
на чл.343Г НК, и правилно е отмерено от районния съд и кумулативно
наложеното на Б. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
две години. Правилно и в изпълнение на императивното изискване на
чл.58а,ал.1 НК районния съд е намалил размера на така определеното на Б.
наказание „лишаване от свобода“ с 1/3, като му наложил наказание „лишаване
5
от свобода“ за срок от осем месеца.
Настоящата съдебна инстанция се присъединява към преценката на
предходната такава и относно приложението на чл. 66,ал.1 от НК, като също
намира, че са налице материално правните предпоставки за отлагане на
изтърпяването на така наложеното на Б. наказание „лишаване от свобода“ с
изпитателен срок от 3 години, тъй като в настоящия случай за постигане на
целите на наказанието не е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно.
Законосъобразно, предвид разпоредбата на чл.343Б,ал.5 НК, районният
съд е отнел в полза на държавата иззетия по делото лек автомобил „БМВ“ с
рег. № ****, който е собственост на подсъдимия и му е послужил за
извършване на инкриминираното деяние.
Поради това въззивния съд приема,че при правилно установения от
районния съд превес на смекчаващите отговорността на Б. обстоятелства,
първоначално определеното му в минимален размер наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година , което съобразно императивните изисквания
на чл.373 ,ал.2 НПК и чл.58а,ал.1 НК било редуцирано до срок от осем месеца,
и кумулативно наложените му наказания „глоба“ в размер на 200 лева
и„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години , се явяват
законосъобразно отмерени, обосновани и необходими за постигане
целите,визирани в чл.36,ал.1 НК.
Напълно уместна е направената от страна на упълномощения защитник
на подсъдимия забележка за необходимостта от съвкупна оценка при
обосноваване съответността на кумулативно наложени наказания с
изискванията на чл.36 НК.
„Наказанието“ представлява онази съвкупност от различни по вид
санкционни мерки,изрично предвидени и обособени по вид и параметри в
Общата част на НК,като „видове наказания“ и конкретно посочени в съставите
на отделните престъпления, както и в някои „общи“ разпоредби от Особената
част на НК, каквато е чл.343г НК,които репресивни мерки законодателят е
предвидил да бъдат налагани от съдилищата на извършителите на тези
престъпления, в резултат на упражнявана държавна принуда и за постигане на
закрепените в чл.36,ал.1 НК конкретни цели. За да бъде гарантирано
постигането на тези цели при осъществяване на правораздавателните функции
от страна на съда и да бъде осигурена необходимата съответност между
6
наказание и престъпление/чл.35,ал.2 НК/, на съда е наложено /кумулативност/
или му е дадена възможност /алтернативност/, при определяне на конкретно
наказание за всяко отделно престъпление да включи в него две или повече
отделни и самостоятелни санкционни мерки, всяка от тях определена по вид и
размер и влияещи негативно върху различни права от правната сфера на дееца
така, че в съвкупност те да способстват в максимална степен за постигане
целите на наказанието.
Отмереното от районния съд ,като вид и размер на кумулативно
наложените санкционни мерки, наказание на подсъдимия Б., се явява
необходимо, а и достатъчно, за да осигури поправителното ,
превъзпитателното и възпиращото въздействие върху И. Б. и
предупредителното такова върху другите членове на обществото, поради
което настоящият въззивен съдебен състав намира, че претенцията на
прокурора от СРП за увеличаване размера на определеното на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода“ е необоснована и следва да бъде отклонена.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.59,ал.4 НК районният
съд е приспаднал времето, през което подсъдимия Б. е бил лишен от право да
управлява МПС по административен ред, при изпълнение на наложеното му
наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
При извършената служебна проверка на материалите по наказателното
производство въззивният състав не установи допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са довели да ограничаване правата на
страните и изискващи отмяна на атакувания съдебен акт, за да бъдат те
поправени.
Поради гореизложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда,от 17.02.2025г., на Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 135 състав по НОХД 5587/2024г.
Решението не подлежи на обжалване и протест .
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8