Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 02.10.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на дванадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2149
по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба на длъжника “И.И.” ЕООД (в ликвидация), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез ликвидатора Е.К.А., за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност и поради свръхзадълженост, с произтичащите от това последици. Молителят твърди, че дружеството има значителни задължения (съгласно приложена справка в размер на 135 128,42 лева към НАП). Твърди, че дружеството не разполага с никакво налично имущество или парични средства, с които да погаси задълженията си. Твърди, че след смъртта на управителя и едноличен собственик на капитала К.А. К. през 2015 г. дружеството не извършва търговска дейност. Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на дружеството и да бъде обявено дружеството в несъстоятелност, с произтичащите от това последици.
Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и събраните по делото доказателства и ги прецени отделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
По делото са представени от молителя и са приети като доказателства счетоводен баланс на дружеството към 30.06.2017 г., справка за задълженията на сружеството към кредитори към 30.06.2017 г. и справка за наличните дълготрайни активи на дружеството към 30.06.2017 г.
Представено е също удостоверение за наследници на управителя К.А. К., починал на 14.04.2015 г.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и приложена по делото справка от Служба по вписванията – София, в която е удостоверено, че след извършена справка по наличната документация за периода от 01.01.1996 г. до 26.07.2017 г. за съдебен район – гр. София, не се установяват вписвания, отбелязвания и заличавания по отоншение на “И.И.” ЕООД (в ликвидация).
Представена е справка от СДВР – Отдел “Пътна полиция”, в която е посочено, че на името на молителя са регистрирани 3 броя пътни превозни средства.
От НАП е изискана и представена информация за наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК, като в писмото е посочено, че няма започнало принудително изпълнение по реда на ДОПК по отношение на “И.И.” ЕООД (в ликвидация). Към отговора са приложени Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 53-00-2326/12.07.2013 г., Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № 4089/16.09.2013 г., Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № 4089/10.10.2013 г. и Постановление за продължаване действието на наложени предварителин обезпечителни мерки с изх. № 4089/12.11.2013 г. на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП София.
Предвид твърденията на молителя в молбата по чл. 625 от ТЗ са изискани служебно от НАП годишните финансови отчети на дружеството за периода от 2012 г. до 2016 г. включително. С писмо от 01.08.2017 г. са изпратени от НАП Годишните финансови отчети на дружеството за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. и е посочено, че няма данни за подадени годишни финансови отчети на дружеството за 2015 г. и 2016 г.
За установяване на финансово-икономическото състояние на молителя, по делото е назначена Съдебна финансово-икономическа експертиза и е определен депозит, който не е внесен от молителя в определения срок и в намаления размер в допълнително дадения срок, поради което допуснатата експертиза е заличена.
Предвид служебното начало, вменено на съда съгласно нормата на чл. 621а, ал.1, т. 2 от ТЗ в производството по несъстоятелност, относно установяване на факти и събиране на доказателства от значение за решенията на съда, настоящият състав намира, че следва да анализира финансово-икономическото състояние на дружеството през периода 2012 г. – 2016 г. включително на основание наличните по делото данни, което е сторено по-долу.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките
на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал.
1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред
компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на
чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е
търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или
отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1
от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника
да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и
трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за
откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът,
съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка,
Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата
или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по
частно държавно вземане. В разглуждания случай съдът е сезиран с молба от длъжника,
който се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Молителят “И.И.” ЕООД (в ликвидация) е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане. Неплатежоспособността съгласно чл.
608, ал. 1 от ТЗ е обективно
състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите
изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки,
свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани
с тази дейност, или частни държавни вземания.
В молбата по чл. 625 от ТЗ са заявени от самия молител публични задължения към НАП в размер на 135 128,42 лева.
От служебно изисканите и представени по делото Годишни финансови отчети на молителя за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. се установява, че краткосрочните задължения надвишават краткотрайните активи на молителя. След 2013 г. се наблюдава рязко увеличаване на натрупаната загуба на дружеството, което показва, че дружеството не е работило рентабилно и че същото е декапитализирано за периода 2013 г. и 2014 г. Основни активи на дружеството в периода 2012 г. – 2014 г. са вземания от клиенти и касова наличност, като не се установява от молителя в производството, че вземанията от клиенти са събираеми в кратък период. В отчета от 2013 г. в раздел “Материални запаси”се наблюдава рязък спад на суровини и материали на дружеството от 271 хил.лв. към 31.12.2012 г. на 0 лева към 31.12.2013 г. и 31.12.2014 г., от което може да се направи извод, че дружеството няма материални запаси за осъществяване на търговската си дейност или евентуално цялостна промяна на осъществяваната търговска дейност.
При тези данни следва да се приеме, че финансовите показатели на дружеството молител за 2013 г. и 2014 г. (за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост) биха били под приемливите стойности.
В случая
длъжникът е възпрепятствал с поведението си изготвянето на заключение на Съдебна
финансово-икономическа експертиза. Предвид процесуалното поведение на молителя, което
възпрепятства извършването на проверка на неговото финансово-икономическо състояние
от вещо лице, както и след съвкупен анализ на
посочените по-горе доказателства съдът прави извода за влошено
финансово-икономическо състояние на молителя и приема, че към настоящия
момент “И.И.” ЕООД (в ликвидация) не
разполага с имущество, достатъчно за изпълнение на задължението му към
кредитори на дружеството.
Длъжникът не е ангажирал и доказателства, че затрудненията му са временни, а същите имат траен характер. Длъжникът не установява да разполага с достатъчно имущество за покриване на всички задължения, без опасност за интересите на кредиторите.
С изменението на Търговския закон (обн. ДВ. бр. 105 от 2016 г.) са въведени оборими презумпции за неплатежоспособността, с които се размества доказателствената тежест, включително и при засиленото служебно начало, съгласно което съдът служебно събира доказателства за осъществяване на фактическите състави на законовите оборими презумпции и за тяхното оборване.
Презумпцията
на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при
доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца. Под “спиране на плащанията” по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на
понятието неплатежоспособност, се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са
изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг
вид вземания на кредитори не се взема предвид при преценка за състоянието на
неплатежоспособност, по аргумент от чл. 608, ал. 1 от ТЗ.
В
случая се установява от събраните по делото писмени доказателства, че молителят
е спрял плащанията на публичните задължения към НАП (данъци и осигурителни
вноски) по чл. 608, ал. 1, т.2 от ТЗ, свързани с търговската дейност на молителя,
като израз на обективната невъзможност на същия да ги покрие.
От гореизложеното се налага изводът, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност.
Съгласно нормата на чл. 742 от ТЗ, съдържаща легална дефиниция на “свръхзадължеността”, едно търговско дружество е свръхзадължено, когато неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. В съдебната практика се приема, че под “имущество” по смисъла на чл. 742 от ТЗ следва да се разбира съвкупността от имуществени активи на дружеството, включително дълготрайни и краткотрайни, притежавани към началния момент на свръхзадължеността. В производството по чл. 625 от ТЗ преценката за наличие или липса на свръхзадълженост се извършва чрез съпоставяне на общия размер на съществуващите към началната дата на свръхзадълженост парични задължения на търговеца, които може и да не са изискуеми, но трябва да е установено възникването им, със стойността на имуществото на дружеството към този момент.
В производството по несъстоятелност въз основа на анализ на финансово-икономическото състояние на молителя и възможността му да изпълнява паричните си задължения си към кредиторите, съдът следва да установи дали същият е в състояние на свръхзадълженост. С оглед наличните данни по делото съдът намира, че коефициентът на финансова автономност и коефициентът на задлъжнялост на дружеството молителя са под приемливите стойности, че собственият капитал на дружеството е отричателна величина към 31.12.2013 г. и 31.12.2014 г., че дружеството е декапитализирано и изцяло зависимо от кредиторите си.
С оглед на това може да се направи извод, че към 31.12.2013 г. и към 31.12.2014 г. имуществото на дружеството (дълготрайни и краткотрайни активи) не е било достатъчно за покриване на всички негови задължения за този период. Налице е недостиг на имущество, което обосновава състоянието на свръхзадълженост. След 2015 г. длъжникът не е развивал търговска дейност, както е заявено от него в молбата по чл.625 от ТЗ.
Длъжникът не е ангажирал и доказателства, че затрудненията му са временни, както и доказателства, че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (аргумент от чл. 631 ТЗ).
От гореизложеното се налага изводът, че дружеството е свръхзадължено.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да се вземе предвид, че е необходимо длъжникът да
не плаща свое изискуемо парично задължение, както и същият да е в състояние да
не може с наличното си имущество да покрие задължения към кредиторите си, което
състояние да е трайно. С оглед гореизложеното и като взема предвид данните в
представените по делото отчети за паричните потоци за периода 2012 г. – 2014 г.,
съдът приема, че молителят не е в състояние да изпълни публичните си задължения
към държавата към 31.12.2014 година, като това състояние е трайно и необратимо.
Също така молителят заявява в молбата по чл. 625 от ТЗ, че след 2015 г.
дружеството не е извършвало търговска дейност. По отношение на началната дата
на свръхзадължеността следва да се приеме също 31.12.2014 г., към която дата се
установява от събраните по делото доказателства, че дружеството е
свръхзадлъжняло и не е могло с наличното си имущество да покрие всичките си
задължения към своите кредитори и собственият капитал на дружеството е
декапитализиран.
Доколкото началната дата на неплатежоспособността и на свърхзадължеността съвпада, то може да бъде открито производство по несъстоятелност и на двете основания (така в Решение № 201/11.12.2014 г. по т.д. № 659/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
При така установеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми
от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “И.И.” ЕООД (в ликвидация) поради
неплатежоспособност и свръхзадълженост.
По делото
липсват доказателства, че молителят разполага с парични средства или
бързоликвидни материални активи за
посрещане на първоначалните разноски в производството. Поради това съдът
намира, че производството по несъстоятелност по отношение молителя “И.И.” ЕООД (в ликвидация) следва да
бъде открито при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това
последици – обявяване на неплатежоспособността на молителя и определяне на
началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност, обявяване на
дружеството в несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му,
допускане на обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото
на молителя и спиране на производството.
Съдът на основание чл. 629б от ТЗ следва да укаже на кредиторите да внесат сумата от 3 000 лева (три хиляди лева), необходима за покриване на началните разноски в производството - възнаграждение на временен синдик и очакваните
текущи разноски в производството по несъстоятелност на търговеца. Кредиторите и длъжникът следва да бъдат предупредени,
че спряното производство по може да бъде възобновено, ако в течение на една
година бъде открито достатъчно имущество или ако се депозира необходимата сума
за предплащане на разноски, както и за последиците от невъзобновяване на производството в законоустановения срок.
На основание чл. 632а от ТЗ, предплатените по реда на чл.629б и чл. 632 от ТЗ
суми следва да бъдат възстановени на съответното лице незабавно, щом масата на
несъстоятелността се увеличи достатъчно.
По разноските:
С оглед изхода на делото, молителят следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева – държавна такса съгласно чл. 24, ал. 1, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл. 632,
ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността и свръхзадължеността на “И.И.” ЕООД (в ликвидация), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 31.12.2014 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника “И.И.” ЕООД (в ликвидация), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на длъжника “И.И.” ЕООД (в ликвидация), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника “И.И.” ЕООД (в ликвидация), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ
чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника “И.И.” ЕООД (в ликвидация), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка “в несъстоятелност”.
СПИРА производството
по търговско дело № 2149 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-8 състав.
УКАЗВА на кредиторите
и на длъжника “И.И.” ЕООД (в ликвидация), ЕИК ********, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното
производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на
настоящото решение в търговския регистър, по молба на кредитор или длъжника,
при условие, че бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или
при представяне на доказателства за внасяне по сметка на Софийски градски съд
на сумата от 3 000
лева (три хиляди лева), необходима за покриване на началните разноски в
производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите
и на длъжника “И.И.” ЕООД (в ликвидация), ЕИК ********, че ако в срок една година от вписването на
настоящото решение в търговския регистър не
бъде поискано възобновяване на производството, производството по несъстоятелност
следва да бъде прекратено и да бъде постановено заличаване на длъжника от
търговския регистър.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “И.И.” ЕООД (в ликвидация), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски
съд сумата от 250 лева (двеста и
петдесет лева) - разноски по делото
за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624
от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.
Решението да се впише в
Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :