№ 1532
гр. Пловдив, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330203156 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Кисов Констракшън“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: *** представлявано от *** В.А.К.
против Наказателно постановление № 629615-F641409/23.03.2022 г.,
издадено от М.К.Л. – *** (***) - ***, с което на основание чл. 179, ал. 1,
предл. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500
(петстотин) лева за нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. с ал. 3 от ЗДДС.
С жалбата не се оспорва обстоятелството, че отчетните регистри на
дружеството за данъчен период месец ноември 2021 г. не са подадени в срок.
Моли се наказателното постановление (НП) да бъде отменено по
съображения, че дружеството не е започвало да извършва търговска дейност
и регистрите са с нулев резултат, а причината за пропуска се твърди да е в
незнанието на управителя за задължението му да подава отчетни регистри по
чл. 124 от ЗДДС при липса на започната търговска дейност. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от управителя
на дружеството, който поддържа жалбата. Посочва, че нарушението е първо
за дружеството, а след като е узнал за характера на задължението си, да е
започнал да подава срочно необходимите документи за декларирането на
данъка.
Въззиваемата страна се представлява от *** К.И., която оспорва жалбата
и поддържа наказателното постановление. Пледира извършването на
административното нарушение от страна на дружеството жалбоподател да е
1
доказано по категоричен начин по делото. Взема становище да не са
допуснати съществени процесуални нарушения, като актът за установяване на
нарушението и НП да са издадени от компетентни лица и в предвидените в
процесуалния закон срокове. Намира, че деянието на жалбоподателя не
представлява маловажен случай. Позовава се на отмяна на наказателно
постановление, с което жалбоподателят е санкциониран за неподаването на
справка-декларация за същия данъчен период. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Кисов Констракшън“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект
с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 09.05.2022 г., установено от
разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 23.05.2022 г., установено от
справката на лист 6 от делото, поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 18.10.2021 г. жалбоподателят „Кисов Констракшън“ ЕООД бил
регистриран по ЗДДС.
До 14.12.2021 г. „Кисов Констракшън“ ЕООД не подало в ТД на НАП –
Пловдив справка-декларация и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС –
дневник за покупките и дневник за продажбите, за данъчен период 01.11.2021
г. - 30.11.2021 г.
На 15.12.2021 г. свид. С.И.Г. – ***, извършила проверка за неподадени в
срок справки-декларации и отчетни регистри от задължени лица. В хода на
проверката свид. Г. установила, че жалбоподателят „Кисов Констракшън“
ЕООД като регистрирано по ЗДДС лице не е подал отчетните регистри по чл.
124 от ЗДДС в ТД на НАП – Пловдив за данъчен период 01.11.2021 г. -
30.11.2021 г. в законоустановения срок до 14.12.2021 г. включително.
На 27.01.2022 г. свид. Г. съставила Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № F641409 против „Кисов
Констракшън“ ЕООД в присъствието на свидетел и на управителя на
дружеството, на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.
На 28.01.2022 г. жалбоподателят „Кисов Констракшън“ ЕООД подал в
ТД на НАП – Пловдив справката-декларация и отчетните регистри, които
били с нулев резултат, за данъчен период 01.11.2021 г. - 30.11.2021 г. На
същата дата жалбоподателят чрез управителя на дружеството подал и
2
писмено възражение против съставения му АУАН, което било прието за
неоснователно от административнонаказващия орган.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. С.И.Г.. От тях се установява, че
свидетелката при изпълнение на служебните си задължения е извършила
проверка, при която констатирала, че дружеството жалбоподател не е подало
в срок справка-декларация по ЗДДС и отчетните регистри към нея – дневник
за покупки и дневник за продажби, за данъчен период месец ноември 2021 г.
Свидетелката изяснява, че срокът за изпълнение на това задължение е бил до
14.12.2021 г. От свидетелските показания се установява и моментът, когато е
изпълнено задължението, като комплектът от посочените документи се
доказва да е подаден в ТД на НАП – Пловдив на 28.01.2022 г., което
представлява първият ден след съставянето на АУАН. От показанията на
свид. Г. се черпи доказателствена информация и за начина на подаване на
справки-декларациите и отчетните регистри по ЗДДС, като свидетелката
изяснява, че те са подават единствено по електронен път, заедно и наведнъж,
тъй като в случай на подаване само на един от документите такова действие
не би било отчетено за успешно извършено и не би било прието от системата
на НАП. Свидетелските показания се ценят като вътрешно непротиворечиви
и добросъвестно дадени от незаинтересовано по делото лице. Решаващият
мотив, за да бъдат те кредитирани, е фактът, че достоверността им е
проверена при съпоставката им със събраните писмени доказателства. По
тези съображения съдът изцяло дава вяра на показанията на свид. Г..
От уведомление с входящ номер на данните ДДС.1600-4932960 от
28.01.2022 г. (лист 8 от делото) се изяснява, че жалбоподателят „Кисов
Констракшън“ ЕООД е подал пред ТД на НАП – Пловдив справка-
декларация, дневник за покупките и дневник за продажбите за данъчен
период м. ноември 2021 г. на дата 28.01.2022 г. Изяснява се и че за отчетния
период е деклариран нулев резултат.
От справка за регистрация по ЗДДС се установява, че жалбоподателят
„Кисов Констракшън“ ЕООД е регистриран по ЗДДС на дата 18.10.2021 г.,
като регистрацията е по избор на данъчно задълженото лице.
От писмо с вх. № 52394/27.06.2022 г. от директора на ТД на НАП –
Пловдив (лист 7 от делото) се изяснява, че против жалбоподателя „Кисов
Констракшън“ ЕООД има издадено Наказателно постановление №
629619-F641405/23.03.2022 г., с което му е наложена имуществена санкция за
неподаване в срок на справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП –
3
Пловдив за данъчен период 01.11.2021 г. - 30.11.2021 г. Екземпляр от това
наказателно постановление е приложен на лист 9-10 от делото.
От Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на
НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя „Кисов
Констракшън“ ЕООД е ангажирана за нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. с ал. 3
от ЗДДС. С посочените разпоредби се задължават регистрираните по ЗДДС
лица да подават отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС – дневник за
покупките и дневник за продажбите, заедно със справка-декларацията за
съответния данъчен период до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят. За дружеството жалбоподател се
доказва по делото да е регистрирано по ЗДДС лице към датата на деянието.
Срокът за изпълнение на задължението за подаване на отчетните регистри по
чл. 124 от ЗДДС е нормативен определен и съгласно разпоредбата на чл. 125,
ал. 5 от ЗДДС е до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния
период. По силата на чл. 87, ал. 2 от ЗДДС данъчният период съвпада с
календарния месец и следователно за данъчен период 01.11.2021 г. -
30.11.2021 г. срокът за подаване на справка-декларацията по ЗДДС, дневник
за покупките и дневник за продажбите е бил до 14.12.2021 г., който е
присъствен ден. Доказва се и че жалбоподателят е изпълнил задължението си
на дата 28.01.2022 г., когато е подал едновременно справка-декларацията по
ЗДДС и отчетните регистри, които са с нулев резултат и същите са приети с
входящ № ДДС.1600-4932960, за което е генерирано уведомлението на лист 8
от делото.
Въпреки това съдът приема, че жалбата е основателна, а наказателното
постановление е незаконосъобразно поради издаването му при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. В конкретния случай за
извършено едно административно нарушение, осъществено чрез едно
бездействие, незаконосъобразно е отегчено положението на жалбоподателя,
като отговорността му е мултиплицирана с налагане на две отделни
имуществени санкции.
Правилата на чл. 125 от ЗДДС регламентират задължение за деклариране
на данъка до 14-о число на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнася. Това задължение се изпълнява чрез подаването на справка-
декларация, към която задължително се прилагат и отчетните регистри по
чл.124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена декларацията, а в
приложимите случаи заедно и с VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС.
Задължението е за своевременно деклариране на релевантни за данъчното
облагане данни от дейността на задълженото лице, като в закона по
императивен начин са уредени формата на деклариране и способът за
4
изпълнение – подаване заедно по електронен път на декларацията и на
отчетните регистри (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС). Така определеното задължение
не търпи частично изпълнение. В този смисъл са и показанията на свид. Г.,
която изяснява, че системата не може да приема подадена само справка-
декларация, но без отчетни регистри или обратното – подаване само на
регистрите, но без справка-декларацията. Това ясно демонстрира, че
задължението е за подаването в цялост на комплект от документи. Пропускът
на задълженото лице да изпълни в срок се квалифицира от правна страна като
едно нарушение, тъй като е налице и едно изпълнително деяние под формата
на бездействие. Не са налице две отделни бездействия, тъй като, както беше
изяснено – подаването на справка-декларацията и отчетните регистри се
извършва наведнъж, едновременно и не е възможно частично изпълнение. В
този смисъл е и съдебната практика - така Решение № 1855 от 15.10.2021 г.
по к.а.н.д. № 1419/2021 г. на Административен съд – Пловдив; Решение №
1918 от 21.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1643/2021 г. на Административен съд –
Пловдив.
Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС: „ За всеки данъчен период
регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-
декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124“, а
според правилото на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС: „Заедно със справка-
декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри
по чл. 124 за съответния данъчен период“.
Нарушението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е на просто извършване като
съставомерната форма на изпълнителното му деяние представлява
бездействие да се изпълни задължението за подаване в срок на посочените в
правната норма данъчни документи.
По аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021
г. по тълк. д. № 1/2021 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно
решение № 6 от 22.06.2017 г. по тълк. д. № 6/2016 г. на Върховен
административен съд и Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. по
тълк. д. № 3/2021 г. на Върховен административен съд преценката дали
деецът е извършил едно или няколко самостоятелни административни
нарушения по смисъла на чл. 18 от ЗАНН се прави въз основа на следните
обстоятелства:
- дали деецът е извършил едно или няколко самостоятелни действия
и/или бездействия като проявна форма на изпълнителното деяние;
- дали установените противоправни действия/бездействия са относими
към неизпълнение на самостоятелни правни задължения, имащи отделен и
обособен характер и предмет.
В процесния случай задълженията за подаване на справка-декларация и
отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и
обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане
на една и съща цел – надлежно отчитане пред приходната администрация на
данните, необходими за формирането на данъчния резултат за съответния
5
данъчен период.
Задължението за подаване на справка-декларация и на отчетните
регистри към нея съгласно нарочната законодателна воля /чл. 125, ал. 3 от
ЗДДС/ се изпълнява наведнъж, едновременно и по един и същи начин – по
електронен път при условията и реда на ДОПК.
При така изяснените принципни положения относно правния характер на
задължението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и начина му на изпълнение съдът
приема, че изпълнението на задължението за подаване на справка-декларация
и на отчетни регистри се осъществява чрез едно действие, респективно
неизпълнението на това задължение представлява единно деяние под формата
на едно противоправно бездействие. Следователно неподаването както на
справка-декларацията, така и на отчетните регистри или неподаването им в
срок се осъществява чрез единно поведение и представлява едно бездействие,
в нарушение на една материалноправна норма – чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, като
води до един и същи противоправен резултат по недеклариране на данък по
реда и в срока, установен от закона.
Следователно нарушението може да бъде в две алтернативни форми на
изпълнителното деяние – недеклариране на данъка въобще или декларирането
му извън законоустановения срок, но и в двата случая се върши едно единно
нарушение, за което следва на основание чл. 18 от ЗАНН да се наложи една
санкция. В процесната хипотеза е налице деклариране на данъка извън
установения срок, което следва да се приеме и за по-малко укоримата форма
на изпълнителното деяние. Наказващият орган незаконосъобразно е
мултиплицирал отговорността на жалбоподателя, като за едно бездействие е
наложил две отделни имуществени санкции – една за неподаването в срок на
1 брой справка-декларация и още една за неподаването в срок на 2 документа
– дневник за покупките и дневник за продажбите. Неясен остава механизмът,
по който наказващият орган е отграничил неподаването в срок на справка-
декларацията като самостоятелно нарушение от същото бездействие, с което
не са подадени още два самостоятелни и отделни документа – регистрите по
чл. 124, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС, като този път неподаването в срок на двата
документа е прието за едно общо нарушение. Броят на нарушенията не зависи
от броя на неподадените в срок документи, а от това колко съставомерни
деяния са извършени. В този смисъл е и съдебна практика на касационната
инстанция - така Решение № 1283 от 23.06.2021 г. по к.а.н.д. № 465/2021 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2123 от 11.11.2021 г. по к.а.н.д.
№ 2112/2021 г. на Административен съд – Пловдив.
Въззиваемата страна навежда довод, че дори и да е издадено в
нарушение на чл. 18 от ЗАНН наказателното постановление да следва да се
потвърди, тъй като да е отменено Наказателно постановление №
629619-F641405/23.03.2022 г. /екземпляр от което е приложен на лист 9 и 10
от делото/, с което жалбоподателят е санкциониран за неподаването в срок на
справка-декларация по ЗДДС за същия данъчен период – м. ноември 2021 г.,
за който с води и настоящият процес. Този довод е несподелим. На първо
6
място той е и вътрешно противоречив, тъй като въззиваемата страна от една
страна се позовава на отмяна на цитираното наказателно постановление, с
което жалбоподателят е санкциониран за неподаването в срок на справка-
декларация за месец ноември 2021 г., но от друга страна при мотивиране на
доказателственото искане за приемане на съдебното решение, с което е
контролирано това НП, изрично се сочи, че то не е влязло в сила. Етапът на
събирането на доказателства в процеса завършва с приключването на
въззивното съдебно следствие, но до този момент липсва влязъл в сила
съдебен акт, с който Наказателно постановление № 629619-F641405 от
23.03.2022 г. да е отменено. В този смисъл наведените в хода на пренията
съображения за потвърждаване на настоящото наказателно постановление
поради отмяна на това, с което е наложена санкция за неподаването в срок на
справка-декларацията, са изначално неприложими към фактите по
настоящото дело. Съдът нито може, нито следва да предполага дали другото
наказателно постановление ще бъде потвърдено или отменено при доказаното
налично обжалване, нито пък може да поставя решението си по същество на
правния спор в зависимост от подобно предположение.
Все в тази връзка възражението е и изначално неоснователно, тъй като
основанието за отмяна на наказателното постановление, предмет на съдебен
контрол в настоящото производство, не е нарушаване на забраната за двойна
наказуемост, въплатена в принципа ne bis in idem, а съществено и
неотстранимо нарушение на процесуалното правило по чл. 18 от ЗАНН. Това
е така, защото незаконосъобразно отговорността на жалбоподателя е
мултиплицирана като за едно деяние, представляващо едно нарушение, са
наложени няколко отделни санкции за всеки непредставен в срок от
жалбоподателя документ. Съдебната практика е трайна, последователна и
непротиворечива, че в тези случаи всяко от наказателните постановления е
съществено опорочено и подлежи на отмяна на самостоятелно основание
поради неправилното приложение на процесуалния закон. Относима съдебна
практика са: Решение № 1848 от 14.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1627/2021 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 672 от 09.04.2020 г. по к.а.н.д.
№ 3994/2019 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 958 от
30.04.2018 г. по к.а.н.д. № 711/2018 г. на Административен съд – Пловдив,
Решение № 892 от 23.04.2018 г. по к.а.н.д. № 385/2018 г. на
Административен съд – Пловдив. Видно от цитираните решения,
касационният съд приема, че на отмяна подлежи всяко от опорочените
наказателни постановления. Касае се за казуси от дейността на друга
администрация, но изводите по приложението на процесуалния закон са
съответно приложими и към процесния казус. Налице е напълно идентичен
механизъм по извършване на нарушението и впоследствие допуснатият порок
при издаването на наказателните постановления – задължения за
санкционирания за представяне в срок на определен набор от документи
(повече от един на брой); непредставяне на документите в срок и наказване с
отделно НП за всеки от документите, които е трябвало да бъдат подадени
7
заедно, но това не е направено и така с едно бездействие е извършено едно
нарушение. Настоящият състав изцяло споделя изводите, формирани в
цитираните съдебни решения на касационната инстанция, относно
допуснатото съществено процесуално нарушение. Така мотивиран, приема и
че процесното наказателно постановление подлежи на отмяна, независимо от
изхода от съдебното обжалване на Наказателно постановление №
629619-F641405 от 23.03.2022 г., тъй като основанието за отмяна е
допуснатото съществено процесуално нарушение при издаването на
наказателното постановление, което е предмет на съдебен контрол в
настоящото производство.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и
несъобразявайки се със съдебната практика по приложението на материалния
закон досежно декларирането на данъка по смисъла на чл. 125 от ЗДДС, то
административнонаказващият орган е игнорирал наличието и на друго,
самостоятелно основание за неиздаване на наказателно постановление в
процесния случай. Наказващият орган е следвало да съобрази, че при така
установените факти по делото деянието на жалбоподателя разкрива
изключително ниска степен на обществена опасност, по-ниска спрямо
обикновените случаи на нарушения от този вид. Деянието разкрива белезите
на маловажен случай на административно нарушение, поради което не е
следвало да бъде налагана имуществена санкция. Този си извод съдът прави
въз основа на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, чиято
количествена характеристика значително надхвърля обикновените случаи. За
смекчаващи отговорността настоящият съдебен състав приема следните
обстоятелства:
- макар нарушението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС да е формално, което
означава, че съставът му не изисква доказването на конкретен вредоносен
резултат, то несъмнено наличието или липсата на несъставомерни вредни
последици също следва да бъде съобразявано при преценката за реалната
степен на обществена опасност на деянието. В процесния случай не се
доказват никакви вредни последици. Това е така, защото неподадените в
срок справка-декларация и отчетни регистри са с нулев резултат.
Дружеството не е извършвало никаква дейност през отчетния период и
следователно нито са накърнени интересите на фиска чрез невнасяне на
дължимо ДДС, нито е нарушена отчетността на търговския оборот, доколкото
такъв за наказания субект обективно е липсвал. Наличието на нулев резултат,
макар и да не изключва задължението за подаване на справка-декларацията и
на отчетните регистри, категорично сочи на по-ниска степен на обществена
опасност на конкретното деяние спрямо типичните хипотези на такъв вид
нарушения;
- освен по-ниска степен на обществена опасност на деянието съдът
намира, че такава занижена опасност следва да бъде призната и на самия
деец. Процесното деяние се явява първо негово нарушение на данъчното
законодателство, което е изрично отбелязано в НП и показва, че
8
жалбоподателят е принципно изправен в дейността си;
- извършването на нарушението съдът намира, че се дължи на проявена
небрежност от страна на управителя на дружеството, като процесният
данъчен период ноември 2021 г., за който справка-декларацията и отчетните
регистри са подадени със забава, представлява всъщност и първия отчетен
период за лицето след регистрацията му по ЗДДС. Незнанието на управителя,
макар и да не е извинително, се явява причината за допуснатата забава при
изпълнението на задължението;
- нарушението е доброволно отстранено и в разумен срок. Справка-
декларацията и отчетните регистри за интересуващия делото данъчен период
– м. ноември 2021 г., са подадени на първия ден, след като представляващият
дружеството е разбрал за съществуващото си задължение. Установено от
справката от информационната система на НАП, приложена по преписката, и
от показанията на свид. Г., отчетните регистри са подадени на 28.01.2022 г.,
представляващ първия ден след съставянето на АУАН. Тази дата се явява и
почти два месеца преди издаването на наказателното постановление;
- установено от приложената по преписката справка от информационната
система на НАП, след узнаване за задължението и за дължимото поведение за
неговото изпълнение всички последващи справки-декларации и отчетни
регистри на жалбоподателя за следващите данъчни периоди са подадени в
срок. Имуществената санкция подобно на административните наказания не
представлява безцелна държавна принуда, а се прилага, за да мотивира
задълженото лице към спазване на установения правен ред. Поведението на
жалбоподателя в продължителен период след довършване на деянието
доказва неговото поправяне. Преследваното предупредително и
превъзпитателно въздействие е постигнато със самия факт на налагане на
санкцията, поради което за постигане на целите на административното
наказване не се налага реалното изпълнение на наказанието. Жалбоподателят
чрез волеобразуващите си органи е наясно за възможните неблагоприятни
последици в случай на отклонение от дължимото поведение, което видно се
оказва достатъчно ефикасен стимул, за да изпълнява задълженията си за
деклариране на ДДС;
- неподадените отчетни регистри са за първия данъчен период след
регистрирането на дружеството по ЗДДС. Това означава, че не се касае за
хипотеза, при която след като многократно е изпълнявал такъв вид
задължение, жалбоподателят е проявил дезинтересованост, липса на нужната
активност и невнимание за изпълнението на едно съзнавано задължение. В
случая пропускът се дължи на липса на опит от търговеца и недостатъчно
познаване на данъчното законодателство, което определя допуснатото
нарушение като резултат от проявена небрежност от страна на физическото
лице, представляващо дружеството, което е значително по-леко укоримо
поведение спрямо хипотезите на съзнавано неизпълнение.
- липсва опит за данъчна измама или стремеж към избягване на данъчно
облагане от страна на задълженото лице. Не е направен и опит за укриване на
9
облагаеми доставки или събития, свързани с тях. Както беше изяснено,
всъщност забавата пред срочното изпълнение на задължението по чл. 125,
ал.5 от ЗДДС се дължи на несъзнателен пропуск от страна на управляващия
дружеството, но нарушението е доброволно отстранено, с което
жалбоподателят е демонстрирал желание за поправяне и да приведе
дейността си в съответствие с нормативно дължимото, както и готовност да
съдейства на приходната администрация.
По гореизложените съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването му
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и поради това
то трябва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и основателността на жалбата право на
разноски би имал единствено жалбоподателят, който обаче не е поискал
овъзмездяване на сторени разноски в процеса, нито е доказал извършването
на такива. Присъждането на разноски не е автоматична последица от
постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта им
съдът не се произнася служебно, а само при надлежно сезиране (така Решение
№ 1411 от 30.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1164/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив). По тези съображения разноски не следва
да се присъждат в полза на никоя от страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 629615-F641409/23.03.2022 г.,
издадено от М.К.Л. – ***, с което на „КИСОВ КОНСТРАКШЪН“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***6, представлявано
от *** В.А.К., ЕГН: ********** на основание чл. 179, ал. 1, пр. 3 от ЗДДС е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. с ал. 3 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10