Определение по дело №4754/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 261285
Дата: 23 декември 2020 г.
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20205530104754
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                          Година 23.12.2020                        Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 23.12.                                                                         Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 4754 по описа за 2020 година.

           

Делото е образувано по искова молба на „АРИИ“ ЕООД, гр. Стара Загора против А.Х.И.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото не е постъпил  отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба документи.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: заверени ксерокопия на Трудов договор №129 от 22.07.2020г.; Длъжностна характеристика; Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ; Споразумение за обучение; 2 бр.преводни нареждания от 06.08.2020г. и от 27.07.2020г., фактура №**********/31.08.2020г.; Молба за напускане от 08.10.2020г.; Заповед №23/09.10.2020г.; Покана.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 27.01.2021 г. от 10,00 ч., за която дата да се призоват страните.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „АРИИ“ ЕООД, гр. Стара Загора против А.Х.И.. Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът бил назначен на длъжност „Куриер логистик“, съгласно трудов договор №129 от 22.07.2020г. Трудовият договор бил сключен на основание чл.70, ал.1 във вр.чл.67, ал.1 КТ със срок на изпитване - 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Съгласно т.8, буква б от договора, същият можел да бъде прекратен с тримесечно предизвестие. Уговореното месечно трудово възнаграждение било 610 лв. С оглед придобиване на професионална квалификация за част от професия „Куриер“, специалност „Логистика на товари и услуги", ответникът преминал професионално обучение към Център за професионална квалификация към „Еконт Експрес“ ООД. Стойността на обучението на ответника в размер на 405лв. /включваща възнаграждение /такса/ по договор за обучение и квалификация на лица в Обучителен център - 300 лв., такса създаване и прекратяване на акаунт във връзка с обучението - 40 лв. и такса изпит 65 лв. била заплатена от работодателя „АРИИ“ ЕООД. Във връзка с провеждане на обучението между работодателя и служителя било подписано Споразумение за обучение от 24.07.2020г., по силата на което страните се споразумели, че работодателят заплаща стойността на обучението в размер на 405лв., а служителят е длъжен да възстанови сумата, ако трудовият договор бъде прекратен преди изтичане на 24 месеца, считано от датата на сключването му. С молба от 08.10.2020г. ищецът поискал да бъде прекратен трудовият му договор, считано от 10.10.2020г. на основание чл.326 КТ, като изрично посочил, че не желае да отработва предвиденото тримесечно предизвестие. Заявил, че му е известно, че дължи обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл.220, ал. 1 КТ. Със Заповед №23 от 09.10.2020г. трудовото правоотношение между страните по делото било прекратено, считано от 10.10.2020г., на основание чл.326 КТ и подадена от служителя молба. В заповедта бил посочен и размерът на обезщетението по чл.220, ал.1 КТ, което служителят следвало да заплати. На 01.11.2020г. на ответника била връчена покана, с която работодателят го поканил в срок до 09.11.2020 г. по посочена банкова сметка ***235 лв., от които 1830 лв., представляваща размера на три брутни трудови възнаграждения, и 405,00 лв., представляваща заплатената от дружеството стойност на обучението към Център за професионална квалификация към „Еконт Експрес“ ООД. Със същата покана ответникът бил поканен да получи дължимото трудово възнаграждение за м. септември 2020г. При връчването на поканата ответникът не бил вкъщи, като неговият дядо се подписал за получаването със задължението да му я предаде. Междувременно ответникът се върнал и също се подписал лично, че получил поканата. На 03.11.2020г. ответникът се явил в офиса на ищцовото дружество и получил изцяло в брой полагащото му се месечно възнаграждение за м. септември 2020г., като възнаграждението за отработените дни за м. октомври 2020г. щяло да му бъде заплатено до 25-то число на м. ноември 2020г., съгласно клаузите на трудовия договор. До настоящия момент ответникът не бил заплатил дължимата сума в размер на 2235 лв. на ищцовото дружество, от които обезщетение по чл.220 КТ — за неспазено предизвестие в размер на три брутни трудови възнаграждения, а именно 1830 лв., както и платената от работодателя сума за обучение в размер на 405 лв.. Предвид явната липса на желание от страна на ответника доброволно да заплати дължимите суми за ищцовото дружество възниквал правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред. Моли съда да постанови решение, с което да осъди А.Х.И., с адрес: *** да му заплати сума в размер на 2235 лв. , от които 1830,00 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и сума в размер на 405,00лв., представляваща стойността на заплатеното обучение на ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото. В указания от съда едномесечен срок по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.220, ал.1 КТ - за обезщетение за прекратяване на трудовия договор без спазване срока на предизвестие от страна на работника. Доказателствената тежест за установяване предпоставките за възникване на правото на обезщетение се носи от ищеца, който следва да установи факта на прекратяването на трудовото правоотношение на твърдяното основание. Съдът е сезиран и с иск по чл.79 ЗЗД – за неизпълнено задължение по споразумение за обучение от 24.07.2020 г. В тежест на ищеца е да установи настъпването на предпостаките по чл.2 от посочения договор за възникване на притезанието му възстановяване на заплатената сума за обучение – прекратяване на договора в 24-месечен срок от сключването му и заплащане на разходи за обучение на работника в претендирания размер.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

            Да се връчи на страните препис от определението.

             Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: