Р Е
Ш Е Н
И Е
№271 29.06.2021г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание
на втори юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Ива
Атанасова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА
административно дело № 119 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на А.Д.А. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Л.Г., против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
21-0271-000021/ 08.01.2021г, издадена от мл.автоконтрольор в РУ-Харманли при ОД
на МВР Хасково на основание чл.171, т.1, б.”б” от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на
заповедта, които се свеждат до постановяването й при неправилно приложение на
материалния закон и нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят твърди,
че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната. Счита, че е
нарушена формата на индивидуалния административен акт поради непосочен срок на
ПАМ. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на
направените разноски по делото.
Ответникът
- мл.автоконтрольор в РУ-Харманли при ОД на МВР Хасково, редовно и своевременно
призован, не се явява в съдебно заседание. С представено по делото писмено
становище оспорва жалбата като неоснователна. Намира издадената от него заповед
за законосъобразна и моли да бъде потвърдена. В случай на отмяна прави
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните
намира за установено следното от фактическа
страна:
С оспорената Заповед № 21-0271-000021/
08.01.2021г, издадена от мл.автоконтрольор в РУ-Харманли при ОД на МВР Хасково, на основание чл.171, т.1,
б.”б” от ЗДвП на жалбоподателя А.Д.А. е
приложена ПАМ – отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство № *********. От фактическа страна е обоснована с това, че на
08.01.2021г. около 17:35ч. по общински път в село Малко Брягово в посока от
село Ефрем към път III-8081 А.А. управлява
собствения си товарен автомобил ***** с рег.№ ***** като отказва да бъде тестван за наличие на алкохол с техническо средство Дрегер
7410 с номер DRSM0016, в 20:15ч .
Издаден и връчен талон за изследване с номер 082533, но отказал да даде кръв за
химическа експертиза и да подпише талона за медицинско изследване.
Заповедта е
издадена въз основа на съставения спрямо А.А.
АУАН серия АА № 815138/ 08.01.2021г за това, че на 08.01.2021г. около
17:35ч. по общински път в село Малко Брягово в посока от село Ефрем към път
III-8081 А.А. управлява собствения си товарен автомобил **** с рег.№ **** като отказва да
бъде тестван за наличие на алкохол с техническо средство Дрегер с номер ARSM
0016 в 20:15ч. Издаден и връчен талон за изследване с номер 082533, но отказал да даде кръв за химическа експертиза и да подпише талона за
медицинско изследване. Прието е, че с описаното деяние А. виновно е нарушил чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
По делото са
приети като доказателства: талон за изследване № 082533, протокол от 08.01.2021г
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и
наркотични вещества, Заповед № 1253з-479/16.11.2020 г. на Директора на ОДМВР
Хасково.
След като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:
В оспорената Заповед № 21-0271-000021/
08.01.2021г, издадена от мл.автоконтрольор в РУ-Харманли при ОД на МВР Хасково,
са отразени дати на съобщаване 08.01.2021г и 20.01.2021г. При липса на данни по
делото на какво се дължи второто отбелязване и при наличието на изрично
ръкописно отбелязване върху нея със съдържание : „получих заповедта на
20.01.2021г“ и положен подпис, съдът приема по-благоприятното за оспорващия
положение, че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от
връчването на заповедта на адресата на 20.01.2021г. С оглед на това и като
депозирана от активно легитимирано лице, за което индивидуалният
административен акт е неблагоприятен, тя е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Процесната Заповед № 21-0271-000021/ 08.01.2021г е издадена от материално и териториално
компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”,
т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. В случая мл.автоконтрольор в РУ-Харманли при ОД на МВР Хасково е надлежно
упълномощен, съгласно представената по делото Заповед № 1253з-479/16.11.2020
г. на Директора на ОДМВР Хасково.
Оспорената заповед е постановена в писмена
форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Обоснована е с релевантните факти и
обстоятелства, съставляващи нормативно регламентираната материалноправна
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171,
т.1, б.”б” от ЗДвП. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за непълнота
на акта поради липса на определен срок на приложената
ПАМ. ЗДвП регламентира максимален срок
на мярката до 18 месеца, като същият зависи от въпроса, свързан
с решаване на отговорността на дееца. Този срок не може да бъде предварително
определен в заповедта, тъй като не зависи от волята на органа, налагащ мярката.
ПАМ се налага до решаване на въпроса, свързан с отговорността на дееца, като
максимално предвидения законов такъв е 18 месеца. С оглед на гореизложеното
съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59,
ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли
са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с
акта правни последици. Като правно основание за издаване на обжалваната Заповед
№ 21-0271-000021/
08.01.2021г е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП, в
която е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага
принудителна административна мярка
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство” на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
В конкретния случай, видно от фактическото
описание в обстоятелствената част на заповедта, основанието за прилагане на ПАМ
е отказът на А.А., в качеството му на водач на МПС, да бъде проверен за
употреба на алкохол с техническо средство или да даде кръв за медицинско
изследване. Наличието на възприетото от административния орган фактическо
основание се доказва от приложения към административната преписка АУАН серия
АА, № 815138, съставен на 08.01.2021г. за извършено
нарушение на чл.173, ал.3, предл.1 от ЗДвП, който
жалбоподателят е подписал лично без възражения. От АУАН се установява, че на 08.01.2021г. около 17:35ч. по общински път в село Малко Брягово в посока от
село Ефрем към път III-8081, А.А. управлявал собствения си товарен автомобил ***** с рег.№ *****, като при
извършена проверка отказва да бъде тестван за наличие на алкохол с техническо
средство Дрегер с номер ARSM 0016 в 20:15ч., а така
също отказва да даде кръв за химическа експертиза и да подпише талона за
медицинско изследване.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове за установяване на административни нарушения по този
закон се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Като
официален свидетелстващ документ АУАН серия АА, № 815138 от 08.01.2021г. се
ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на
удостоверените с него факти и обстоятелства.
Доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя.
В случая по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергават
констатациите на административния орган и описаната в обстоятелствената част на
обжалваната заповед и в съставения АУАН фактическа обстановка, поради което
съдът приема, че тя съответства на действителната такава.
Предвид доказаното
съществуване на посочения в заповедта юридически факт – отказ на водача на МПС
да му бъде
извършена проверка за алкохол /чрез техническо средство или чрез медицинско
изследване/, представляващ материалноправната предпоставка, с която
разпоредбата на чл. 171, т.1, б. ”б” от ЗДвП свързва прилагането на
принудителна административна мярка, административният орган в рамките на
предоставеното му правомощие обосновано е приел, че е налице нормативно
установеното основание за налагане на ограничението, с оглед на което
обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон.
Принудителната административна
мярка е приложена в съответствие и за постигане на законово установената цел по
чл.171, ал.1 от ЗДвП. Отчитайки превантивния и преустановителен характер и
съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт, както и целта на закона,
съдът приема че при провеждане на административното производство не са
допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
обжалваната заповед е законосъобразна -
издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е
в съответствие с материалноправните
разпоредби на които се основава; при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.А. с постоянен адрес
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
21-0271-000021/ 08.01.2021г, издадена от мл.автоконтрольор в РУ-Харманли при ОД
на МВР Хасково на основание чл.171, т.1, б.”б” от Закона за движението по
пътищата, като неоснователна.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.