Решение по дело №1158/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на Н. Ц. У., [ЕГН], с адрес: гр. Костандово, [улица], Община Ракитово, област Пазарджик, подадена чрез пълномощника адв. И. И. П., със съдебен адрес: гр. Велинград, [улица], срещу Решение № 1012-12-231#1 от 06.11.2023 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-2613-5 от 26.09.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което жалбоподателката е задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 13.09.2022 год. до 12.07.2023 год., в размер на 16 162, 26 лева – главница и 1008, 49 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

В жалбата се излагат подробни съображения досежно сочените отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Моли се за отмяна на оспорения акт.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез адв. И. П., поддържа жалбата с доводи за неправилност на оспорения административен акт. Моли за отмяната му и присъждане на разноски. Представя писмени бележки.

Ответната страна – Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез главен юрисконсулт С., моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Представя писмени бележки.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ-Пазарджик, чрез юрисконсулт М., оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя. Представя писмени бележки.

Административен съд-Пазарджик, VII-и състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта в оспорената му част във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:

Началото на административното производство е поставено с подадено, от Н. Ц. У., заявление с вх. № ЗГЮБ-602-01-0379 от 07.10.2022 год. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ), на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирала, че последното й правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 13.09.2022 год. По подаденото заявление с peг. № 121-00-2613 от 11.10.2022 г.од в НОИ с искане за отпускане на парично обезщетение за. безработица и приложените документи на У. е изпратено уведомително писмо изх. № 1019-12-4517#1 от 12.10.2022 год., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомена, че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от компетентната институция (КИ) на Ирландия; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; копие от трудов договор; документ от работодателя, потвърждаващ причината за напускане на работа; копие от последния фиш за заплата от последния работодател.

С оглед писмото на НОИ, оспорващата е представила следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирала причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - „изтичане срока на договора”, копия от фишове за заплата - 2 броя, документ с осигурителен номер, договор за работа за периода от 27.06.2022 год. до 01.10.2022 год. и преносим документ U1 за периода 27.06.2022 год. до 12.09.2022 год., които са приети в ТП на НОИ - Пазарджик с вх. № 1019-12-4517#2 от 24.10.2022 год. Не е представила документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

С подаденото заявление за ПОБ Н. У. е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирала, че последното й правоотношение е прекратено на 13.09.2022 год. и е упражнявала трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО), т.е. за нея са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009. Същата е поискала удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 27.06.2022 год. до 12.09.2022 год.

В тази връзка, на основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ), със структурирани електронни документи (СЕД) U001CB № 481978 от 26.10.2022 год. и U003 № 484265 от 27.10.2022 год. от компетентната институция на Ирландия НОИ е изискал предоставяне на информация за горепосочения период. С Разпореждане № 121-00-2613-1 от 26.10.2022 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U017 и U004 от компетентната институция на Ирландия.

В ТП на НОИ - Пазарджик са получени СЕД U017 № 487486 на 01.11.2022 г. и U004 № 493758 на 08.11.2022 год. от компетентна институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост: от 27.06.2022 год. до 12.09.2022 год.; доход за периода от 27.06.2022 год. до 12.09.2022 год. в размер на 6104,00 евро – брутен доход.

С Разпореждане № 121-00-2613-2 от 15.11.2022 год., издадено на осн. чл. 55 от АПК, е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане № 121-00-2613-3 от 17.11.2022 год., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Н. Ц. У. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 13.09.2022 год. до 12.07.2023 год. (десет месеца), в размер на 85,71 лв. дневно.

Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо с изх. № 1019-12-4517#4 от 19.06.2023 год. и на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от АПК Н. У. е уведомена, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата й дейност, считано от 13.09.2022 год. Лицето не е представило документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост и декларира с вх. № 1019-12-4517#9 от 02.08.2023 год., че няма издаден такъв документ.

За уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия с писмо с изх. № 1019-12-4517#4 от 19.06.2023 год. от работодателя ,,Keelings Softfruits UC” е изискано предоставяне на информация за периода на работа и причината за прекратяване на заетостта.

На 29.08.2023 год., с вх. № 1019-12-4517#10 в ТП на НОИ - Пазарджик е получен документ, с който работодателят „Keelings Softfruits UC” уведомява: „Искам да потвърдя, че Н. У. от горния адрес е била служител в Keelings Softfruits като работник в градинарска ферма на срочен договор. Н. У. е била на работа в Keelings между 27.06.2022 год. и 12.09.2022 год. Н. подаде оставка от длъжността, която напусна преди края на договора си 01.10.2022 год.“

Предвид данните в новополучения документ от работодателя за Н. У. чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите - членки на ЕС със структурирани електронни документи (СЕД) U001 № 726839 от 31.08.2023 год. и Н001 № 729287 от 01.09.2023 год. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 27.06.2022 год. до 12.09.2022 год.

В ТП на НОИ - Пазарджик на 14.09.2023 год., с вх. № 1019-12-4517#11, за У. са получени СЕД U002 № 730029 и Н002 № 738709 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост: от 27.06.2022 год. до 12.09.2022 год.; причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“.

Съобразно установеното Ръководителят на осигуряването за безработица с Разпореждане № 121-00-2613-4 от 18.09.2023 год., на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменил Разпореждане № 121-00-2613-3 от 17.11.2022 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на Н. У.. С Разпореждане № 12200-2613-6 от 26.09.2023 год., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО, на Н. У. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 13.09.2022 год. до 12.01.2023 год. (четири месеца), в размер на 18.00 лв. дневно.

За неоснователно полученото парично обезщетение, на основание чл. 54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е издадено Разпореждане № 121-00-2613-5 от 26.09.2023 год., с което Н. У. е задължена да възстанови неоснователно изплатеното й парично обезщетение за безработица за периода от 13.09.2022 год. до 12.07.2023 год., в размер на 1 6162,26 лв. - главница и 1 008,49 лв. - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

За да потвърди Разпореждане № 12200-2613-6 от 26.09.2023 год. Директорът на ТП на НОИ-Пазарджик е приел, че е издадено при спазване на материалноправните разпоредби без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Посочил е, че от анализа на всички събрани доказателства може да се направи обоснован извод, че жалбоподателката е била наясно, че трудовият й договор с работодателя не е изтекъл към 13.09.2022 год., както е декларирала в заявлението си до НОИ, но въпреки всичко е декларирала пред компетентната институция на Ирландия и впоследствие е представила в ТП на НОИ - Пазарджик преносим документ U1, с посочена причина за прекратяване на трудовото й правоотношение – „изтичане срока на договора“. Органът е приел, че с това поведение недобросъвестно е получила осигурителни плащания за по-дълъг период и в по-голям размер.

Решението е връчено на жалбоподателката чрез изпращане по пощата, на 16.11.2023 год., видно от приложеното по делото известие за доставяне (л. 13 от делото), след което на 24.11.2023 год. Н. У. е подала в ТП на НОИ – Пазарджик жалбата срещу решението, с което е потвърдено процесното разпореждане.

В хода на съдебното производство са представени документите, част от административната преписка, които са на чужд език, в превод на български език, със заверка от лицензиран преводач. Сред тези документи е и трудовият договор на жалбоподателката с „Keelings Softfruits UC“ за 2022 год. (л. 113-114 от делото, както и на л. 201 – 202 пак там). От съдържанието му се установява, че е сключен като срочен трудов договор за периода от 27.06.2022 год. до 01.10.2022 год. Друг документ, преведен на български език, е писмо от служител в отдел „Човешки ресурси“ към „Keelings Softfruits UC“ (л. 111 от делото). С него е направено изявление, че Н. У. е била наета на работа в същото дружество като работник в градинарството на срочен трудово договор за периода: 27.06.2022 год. – 12.09.2022 год. Подала е молба за напускане преди края на трудовия й договор – 01.10.2022 год.

По искане на ответната страна е издадено съдебно удостоверение по делото (л. 223). Въз основа на него, чрез електронен обмен от Осигурителната институция в Ирландия, са представени СЕД U017 (л. 266) и СЕД U004 (л. 268). В последното съдебно заседание пълномощникът на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик заяви, че няма да се ползва от СЕД U017 и съдът го е изключил от доказателствения кръг.

От страна на ответникът е представен електронен обмен на социалноосигурителна информация между РБългария и ЕС, съдържащ документи по опис от т. до т. 10 (л. 242 – л. 254 от делото).

По искане на жалбоподателя съдът е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК по оспорване истинността на СЕД U002 № 730029 и Н002 № 738709, както и на документ вх. № 1019 – 451710 от 29.08.2023 год. (л. 43 от делото).

По искане на жалбоподателя е издадено съдебно удостоверение от 17.04.2024 год. (л. 191 от делото), въз основа на което да се снабди с друго такова от компетентния осигурителен орган на Ирландия, с което да представи по делото актуализирани структурирани документи по смисъла на чл. 1, параграф 2, б. „г“ от Регламент № 987/2009 (СЕД U017 и СЕД U004). Посочено е, че в тях следва да се посочи причината за прекратяване трудовото правоотношение на Н. У. с работодател „Keelings Softfruits UC“ за периода от 27.06.2022 год. до 12.09.2022 год. В тази връзка по делото на л. 240 и л. 241 са представени: товарителница на „Български пощи“ ЕАД за изпращане на документ до Ирландския осигурителен орган на 09.01.2025 год. и касов бон, удостоверяващ, че за пратката е заплатена.

От страна на жалбоподателя са ангажирани свидетелските показания на Л. А. Й., която по сватовство има роднинска връзка с Н. У.. Въпреки това съдът счита, че лицето е безпристрастно и показанията й следва да се кредитират. Й. е работила заедно с оспорващата в Ирландия, при работодател „Keelings Softfruits UC“, на същата длъжност като нея – извършвала е селскостопанска дейност по бране, почистване на мустаци на ягоди и малини. На 27 юли са започнали трудовата си дейност и от тази дата са подписали трудовите си договори на английски език с чуждестранното дружество. Уведомили са ги, че дейността е до приключване на сезонната работа. Пътуването до Ирландия им е било организирано от фирма от България, от гр. Пловдив. Септември месец са започнали да получават имейли на електронните пощи с посочване на датата, когато ще приключи сезонната работа. Документи за прекратяване на трудовата им дейност не са получили. Имало е „вайзори“, които са им обяснявали.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - Пазарджик излага следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14 – дневен срок, срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО, в предписаната от закона писмена форма, с изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Разпореждане № 121-00-2613-5 от 26.09.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица е оспорено пред по-горестоящия административен орган и с оглед чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО е издадено процесното решение. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.

По отношение приложението на материалния закон, настоящият състав намира следното:

Разпореждането, което е предмет на административното обжалване, е издадено на осн. чл. 54ж, ал. 1, чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО.

В чл. 54а, ал. 1 от КСО е регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 2 не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; т. 3 не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Към момента на подаване на заявлението жалбоподателката е субект, отговарящ на условията по чл. 54а, ал. 1 от КСО. Не е спорно, че последната й трудова заетост преди прекратяване на осигуряването е за времето от 27.06.2022 год. до 12.09.2022 год. в Ирландия.

Доколкото жалбоподателят е български гражданин, то той попада в персоналния обхват на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на противоречие с националните законодателства имат приоритет (по арг. от чл. 288 от ДФЕС).

Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство.

В процесния случай, доколкото българското законодателство е поставило придобиването на правото на обезщетение за безработица, в зависимост от период на осигуряване, компетентните органи са зачели трудовата заетост на жалбоподателката, съгласно издаден от друга държава официален свидетелстващ документ.

Спорният въпрос по делото е относно правилното определяне на размера и срока на отпуснатото обезщетение за безработица, съобразно националното законодателство.

Съгласно предвиденото в чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Според ал. 3 на същата норма обаче, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, 107, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Съгласно мотивите на Разпореждане № 12200-2613-6 от 26.09.2023 год. на Н. У. е отпуснато парично обезщетение за безработица за срок от четири месеца и в минималния дневен размер от 18,00 лева, съгласно ЗБДОО за 2022 год. и 2023 год., за периода от 13.09.2022 год. до 12.01.2023 год. поради това, че последното прекратяване на осигуряването е от 13.09.2022 год., с причина „напускане на служителя“.

Правилото, установено в чл. 54б, ал. 3 от КСО представлява изключение от общото правило по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.

Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица - да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл е и Решение № 9434 от 07.07.2014 год. по адм. дело № 1716 от 2014 год. на Върховния административен съд, шесто отделение).

В цитираната разпоредба не са конкретизирани хипотезите на прекратяване на правоотношение в друга държава, с която се прилага международен договор, но с оглед текста „или по други закони“ следва да се приеме, че изброяването на правните норми – основания за прекратяване на трудово, служебно или друг вид осигурително правоотношение в нормата на чл. 54б, ал. 3 от КСО не е изчерпателно, и разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи, при което правоотношението е било прекратено по желание, със съгласието, или поради виновното поведение на безработното лице.

От тук следва, че спорът по настоящото дело е обусловен от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката.

В този смисъл следва изрично да се посочи, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в приетата с ПМС № 32 от 11.02.2002 год., обн. ДВ бр. 19 от 2002 год., Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 (приложима редакция ДВ, бр. 73 от 2020 год., в сила от 18.08.2020 год.) е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат: т. 1. за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО - акт за прекратяване на правоотношението. (В същия смисъл е и редакцията с ДВ, бр. 39 от 14.05.2019 год.).

Жалбоподателката не е приложил към подаденото от нея заявление (по образец Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредбата) акт за прекратяване на правоотношението, нито при попълване на заявлението е декларирала основанието от акта за прекратяване на правоотношението.

Съгласно представения и приет по делото, неоспорен от страните, срочен договор за полагане на труд в Ирландия, касаещ 2022 год., е посочено, че „Компанията си запазва правото да ви освободи от работа или да намали работното ви време, когато поради обстоятелства извън нейния контрол не е в състояние да ви задържи на работа, или да ви назначи на пълен работен ден. Ще получите толкова известия, колкото е разумно възможно преди такива съкращения или кратки срокове.“ В частта, уреждаща „Предизвестие и прекратяване на договора“ е посочено, че „При спазване на разпоредбите на клаузата за изпитателен срок по – горе, в случай че Компанията желае да прекрати трудовото ви правоотношение след изпитателния ви срок, Компанията ще ви уведоми, както се изисква от Закона за минималното предизвестие и условията на труд 1973-2001 год.“ Освен това между страните е уговорен механизъм за прекратяване на трудовото правоотношение и без предизвестие съобразно, който е предвидено, че: „Независимо от срока на предизвестие, съдържащ се в горния раздел, Компанията може, чрез писмено предизвестие да прекрати работата ви незабавно без предизвестие или обезщетение (с изключение на дължимата заплата или отпуск) при някое от следните обстоятелства:…“

Видно от представеният трудов договор, сключен между Н. У. и „Keelings Softfruits UC“ за посочени период от време през 2022 год., страните са се уговорили и в случаите на предизвестие и прекратяване на договора, и в случаите на прекратяване без предизвестие на трудовия договор, че следва да има писмено предизвестие за намерението на работодателя за прекратяване на договора, но такова не се установява да е сторено. От съдържанието на договора се установява, че същият е срочен, предвид фиксирания в него срок на продължителност от 27.06.2022 год. до 01.10.2022 год. и изпитателният срок започва да тече от датата на сключване на договора - 27.06.2022 год., като осемте седмици изпитателен срок изтичат на 22.08.2022 год., която дата не съвпада с датата, на която лицето е напуснало работа – на 12.09.2022 год., преди изтичане на сключения договор – 01.10.2022 год. При разглеждане на спора жалбоподателката не опроверга уведомителното писмо, представено от работодателя й, въпреки направеното оспорване по чл. 193, ал. 1 от ГПК. От съдържанието му се установява, че тя си е тръгнала от работното място на 12.09.2022 год. Тези данни се потвърждават и от оспорените по реда на чл. 193, ал. 1 от АПК, СЕД, които доказват, че лицето е тръгнало от работното си място преди датата на изтичане на срочния трудов договор. При разпределяне доказателствената тежест съдът е указал изрично на оспорващия, че тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва – по арг. на чл. 193, ал. 3 от ГПК. В тази насока от жалбоподателката бяха ангажирани свидетелските показания на Л. Й. и беше издадено съдебно удостоверение от 14.04.2024 год. за събиране на доказателства от осигурителния орган на Ирландия. Предвид правната теория и съдебната практика със свидетелски показания не могат да опровергаят оспорените по този ред документи. За оспорването им се изискват писмени доказателства, а свидетелските показания на Й. биха били само допълващи. Съдът кредитира показанията на свидетеля, но ценени с общия доказателствен материал не следва да приеме, че е извършено пълно и главно доказване в това производство по оспорване истинността на документите. По отношение на другото доказателствено искане – съдебното удостоверение съдът даде възможност на процесуалния представител на жалбоподателката да го изпрати и взе предвид, че са използвани услугите на „Български пощи“ ЕАД, даде в няколко съдебни заседания указания и предостави възможност да се представят доказателства дали е получен отговор от Ирландската държава. Видно от представената на л. 240 и л. 241 товарителница и касов бон жалбоподателката е изпратила съдебното удостоверение на 09.01.2025 год., което е приблизително шест месеца от издаването му. При реален интерес от защита на правата си и доказване на тезата си за неправилност на оспорения акт тези действия нямаше да се отложат толкова дълго във времето. Въпреки това беше предоставена процесуална възможност да представи отговор от Ирландската институция, но това не беше сторено и в последващите две съдебни заседания, последното състояло се на 14.03.2025 год. Разбираемо е, че изпращането на документ до чужда държава отнема повече време, но в случая периодът от време от издаването на съдебното удостоверение до датата на последното заседание е около единадесет месеца. Поради посоченото следва да се приеме, че оспорващата страна, чиято бе разяснена от съда доказателствената тежест, на осн. чл. 193, ал. 3 от ГПК, не успя по надлежния процесуален ред, с нито едно от доказателствата да обори верността на съдържанието на официалните документи, което води до извод за неуспешно провеждане на оспорването по посочения ред и до липса на доказване за материална законосъобразност на оспорения акт.

На следващо място следва да се отбележи, че административният орган е спазил разписаната в чл. 1, ал. 6 от Наредбата процедура, според която при прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ уведомява лицето в 7-дневен срок от приемането на заявлението, като му дава необходимите указания за отстраняване на нередностите, като уведомлението е връчено чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен адрес, съобразно изискванията на същата норма. В хипотезата на чл. 1, ал. 8 от Наредбата, след като липсващите документи не са представени в териториалното поделение на НОИ в указания срок, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.

По реда на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата са изискани документи за удостоверяване на осигурителния стаж и доход на лицето по законодателството на държава, с която се прилага международен договор, по който РБългария е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

В представените пред осигурителните органи документи, а именно СЕД Н002, се посочва, че договорът с ирландския работодател е прекратен поради напускане на служителката. В подкрепа е и представеното от ответната страна заявление, с което У. е поискала от осигурителния институция на Ирландия да й бъде издаден преносим документ U1. От него е видно, че е декларирала като причина за прекратяване на трудовото правоотношение в Ирландия: „изтичане срока на договора“.

Доколкото липсват данни за иницииране на прекратяването от страна на работодателя и след като от лицето не са представени изисканите необходими документи за удостоверяване на причината за прекратяване, което според сключения договор следва да е или предизвестие или писмено известие, следва да се приеме, че в действителност причината за прекратяване на трудовото правоотношение е напускане на У., поради което размерът и срокът на обезщетението за безработица правилно са определени по чл. 54б, ал. 3 от КСО. В настоящата хипотеза същите са определени въз основа на наличните официални документи, а възраженията на оспорващата за неправилното им определяне са неоснователни.

В този смисъл следва изрично да се посочи, че СЕД U002 и СЕД H002 са официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред и същите съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Като официални документи същите са оспорени по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, от страна на жалбоподателката, но оспорването им не беше успешно, същите притежават формална доказателствена сила.

Освен горните, за изчерпателност следва да се посочи, че изменението на влязъл в сила административния акт в хипотезата на чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2 от КСО може да стане извън сроковете по чл. 102, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 99, т. 2 от АПК. Кодексът за социално осигуряване е специален по отношение на АПК, което води до извода, че следва да се съобразяват сроковете посочени в първия. Установения в КСО и Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица ред за преразглеждане на влезли в сила разпореждания се явява специален спрямо общия, установен в АПК. Няма и изискване разпореждането за отмяна на отпуснато парично обезщетение за безработица да е влязло в сила, за да бъде извършена нова преценка на правото по подаденото заявление за отпускане на такова обезщетение. В този смисъл Решение № 3288 от 28.03.2023 год. на Върховния административен съд по адм. дело № 8617 от 2022 год.

Предвид изложеното, оспореното решение е надлежно мотивирано, издадено е при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон. Не се констатира процесният акт да е издадено за цел, различна от установената със закона и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора и съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника и в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от оспорващата. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100,00 ( сто) лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Ц. У., подадена срещу Решение № 1012-12-231#1 от 06.11.2023 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-2613-5 от 26.09.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което жалбоподателката е задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 13.09.2022 год. до 12.07.2023 год., в размер на 16 162, 26 лева – главница и 1008, 49 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

ОСЪЖДА Н. Ц. У., [ЕГН], с адрес: гр. Костандово, [улица], Община Ракитово, област Пазарджик да заплати на Териториално поделение на НОИ – Пазарджик разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 119 от КСО.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.