РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. Благоевград, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело №
20241210103108 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. И. К., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б**** ул. „А*** чрез адв. М. В. М., против „П***, с
ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С* р-** бул. Б**, представлявано от
Управителите С*Н* Я*Ч* и Н*М*.
Твърди се, че между Д. И. К., в качеството му на кредитополучател и „П*Д, с ЕИК
*, в качеството си на заемател, е сключен Договор за потребителски кредит „П* Стандарт“
№ 40020627148 от 11.10.2023 година, по силата на който последният е следвало да
предостави заемни средства в размер на BGN 600 /шестстотин/ лева, а ищецът е следвало да
възстанови предоставената сума, ведно с възнаградителна лихва. Сочи се, че съгласно
договора, страните се договорили годишен лихвен процент по правоотношението да бъде
40.90 % като кредиторът е посочил, че годишният процент на разходите по договора е 46.69
%. Уговореният срок на договора между страните бил 11 месеца. Излага се, че със сключване
на договора за потребителски кредит са закупени и допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“, съгласно точка V от процесното съглашение, които са както следва:
възнаграждението за допълнителната услуга „Фаст“ е в размер на 240 лева, а закупуването
на допълнителната услуга „Флекси“ е в размер на 360 лева. Твърди се, че уговореното
възнаграждение за двете предоставяни допълнителни услуги е в общ размер от BGN 600
лева и също трябвало да се изплати за 24 месеца, като общата месечна вноска за заплащане
на допълнителния пакет е 54, 55 лева, и е дължима заедно с месечната погасителна вноска
към кредита. Счита се, че при калкулиране на годишния процент на разходите по договора,
не е включена таксата за услугите „Фаст“ и „Флекси“, а единствено е калкулиран като
разход, договорения лихвен процент, което според ищеца води след себе си до
недействителност на процесния договор, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Излага се, че ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието на посочените
допълнителни услуги, като сключеният договор е предварително изготвен, с бланково
попълнени параметри, с предварително съставени общи условия. Сочи се, че с
начисляването на допълнителните услуги се определя възнаграждение за тези услуги и
съответно допълнителна месечна вноска към тази, дължима по договора. Твърди се, че
1
въпросните клаузи са неравноправни, именно защото няма съответствие между правата и
задълженията на двете страни в случая. Твърди се, че уговореното възнаграждение под
формата на такса за „ползване на допълнителни услуги“ е разход по кредита, който е
следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на
кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК, поради което и поради невключването на
това възнаграждение в посочения от потребителския договор размер на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение.
В случай, че съдът прецени, че договорът не е изцяло нищожен и в условията на
евентуалност се иска от съда да постанови, че договорната лихва противоречи на добрите
нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. В условията на евентуалност се иска от съда да
постанови, че клауза, с която се уговаря възнаграждение за отпускане на допълнителните
услуги „Фаст“ и „Флекси“, съгласно точка VI от договора е недействителна поради
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като
нарушава принципа на справедливост.
С оглед на горното, се иска от съда да постанови съдебно решение, с което да
признае за установено, че Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“
№ 40020627148 от 11.10.2023 година, сключен между „П* с ЕИК **и Д. И. К., с ЕГН:
********** е изцяло недействителен, поради противоречие с императивните разпоредби на
ЗПК и ЗЗП, а в условията на евентуалност, да се признае за установено, че следните клаузи
по сключения между „П*Д, с ЕИК *и Д. И. К., с ЕГН: **********, Договор за
потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 40020627148 от 11.10.2023 година, са
нищожни, а именно: чл. VI от Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт“ № 40020627148 от 11.10.2023 година, съгласно който се дължи възнаградителна
лихва в размер от 40.90 % /четиридесет цяло и деветдесет процента/ върху главницата и чл.
VI от Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 40020627148 от
11.10.2023 година, съгласно който се дължи възнаграждение за допълнителната услуга
„Фаст“, в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева и възнаграждение за отпусната
допълнителна услуга „Флекси“ , което е в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника. Не се оспорва,
че между страните е сключен процесният договор за кредит при посочените от ищеца
условия, както и че в съдържанието на същия е включена клауза за заплащана не уговорено
възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, предоставени по желание на
ищеца. Твърди се, че сключения между страните договор е действителен, сключен съгласно
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК. Сочи се, че в договора е посочен
както ГЛП, така и ГПР. Твърди се, че по този начин от страна на кредитодателя са
изпълнени изискванията на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК .
Сочи се, че в договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на
промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, какви
допълнителни услуги, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по
кредита. Други вземания по този договор се твърди, че няма. Твърди се, че в процесния
договор ясно е посочен размерът на ГПР, както и размерът на дължимата възнаградителна
лихва, като отделно е посочен и размерът на възнаграждението за предоставени услуги,
както и общо дължимите суми по кредита. Оспорват се като неоснователни твърденията в
исковата молба, че с уговорката да се заплаща възнаграждение по предоставените
допълнителни услуги се нарушавало изискването за максималния размер на ГПР и водело
до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Твърди се, че в сключения договор за
кредит в раздел V „Допълнителни възможности за клиента“ ищецът е избрал да закупи
пакет от допълнителни услуги, като изрично е посочено, че изборът и закупуването на
допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на потребителски кредит.
Твърди се, че дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължи от
2
кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, при което не
представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, т.е.
възнаграждението за закупени допълнителни услуги не следва да бъде включвано в
изчисляването на ГПР, не е налице и заявеното основание за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва, а именно - противоречие с добрите нрави. Моли се предявеният иск
да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се и сторените по делото разноски.
Съдът като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. с чл. 22 и сл. ЗПК вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7- т. 12
ЗПК, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. с чл. 143 и 147 ЗЗП.
Не се оспорва от ответника, че между Д. И. К., в качеството му на кредитополучател
и „П***, с ЕИК *, в качеството на заемател, е сключен Договор за потребителски кредит
„ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 40020627148 от 11.10.2023 година, както и, че в договора са
уговорени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
В тежест на ищеца е да установи, че договора, респ. посочените в исковата молба
клаузи от договора, сключен между страните, са нищожни на посочените основания.
Ответникът носи тежестта да докаже възраженията, релевирани в отговора на
исковата молба, както и да установи, че договорът е сключен при шрифт не по-малък от 12,
да установи валидността на всяка една оспорена като недействителна клауза, и че всяка една
оспорена като недействителна клауза е индивидуално уговорена и не е неравноправна.
Видно от приетия по делото като доказателство договор за потребителски кредит с №
40020627148, сключен между страните в производството, ответникът е следвало да
предостави заемни средства в размер на BGN 600 /шестстотин/ лева, а ищецът е следвало да
възстанови предоставената сума, ведно с възнаградителна лихва и страните се договорили
годишен лихвен процент по правоотношението да бъде 40.90% като кредиторът е посочил,
че годишният процент на разходите по договора е 46.69 %. Уговореният срок на договора
между страните бил 11 месеца. Със сключване на договора за потребителски кредит са
закупени и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, съгласно точка VI от процесното
съглашение, които са както следва: възнаграждението за допълнителната услуга „Фаст“ е в
размер на 240 лева, а закупуването на допълнителната услуга „Флекси“ е в размер на 360
лева.
Съгласно т. V и VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет Фаст – предоставя
право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит в размер на 240,
00 лева и възнаграждение за допълнителен пакет Флекси – предоставя право на промяна на
погасителния план на потребителския кредит в размер на 360, 00 лева. Размерът на вноската
за закупена допълнителна услуга е в размер на 54, 55 лева и е дължима заедно с месечната
погасителна вноска по кредита. Уговорено е, че общото задължение по кредита и по
закупената допълнителна услуга възлиза както следва: общо задължение – 1 329, 54 лв.; общ
размер на вноската 120, 87 лева и дата на погасяване – 20 ден от месеца. Постигната е
договореност между страните възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна
незадължителна услуга да стане изискуемо с подписването на този ДПК, но се разсрочва за
срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на
кредита. В случай, че кредитополучателят поиска да погаси изцяло или частично своя
кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга за
периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ако
кредитополучателят е закупил допълнителна услуга „Фаст“ дължи възнаграждението за
същата в пълен размер. Договорът е подписан от страните, по което не се спори. Представен
по делото е и Погасителен план към цитирания по-горе Договор за потребителски кредит, от
3
който е видно, че месечните вноски по кредита са общо 11 на брой, с начален падеж
20.11.2023 г. и краен падеж 20.09.2024 г., с размер на вноската по кредита ежемесечно по
120, 87 лева. Към договора е приложена декларация от ищеца, от която се установява, че
ищецът е получил екземпляр на договора за потребителски кредит, приложимите Общи
условия (ОУ) към него, както и погасителен план.
В Общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към Договор за
потребителски кредит, които са в сила към 18.04.2022 г., представляващи неразделна част и
приложими по отношение на всички договори за потребителски кредити, следователно
относими и към настоящия казус, се посочват какъв е начина за сключване и отпускане на
кредит по ДПК, какво е договорното възнаграждение /годишен лихвен процент/, правата и
задълженията на всяка една от страните по договора за кредит, санкциите и кога настъпва
предсрочната изискуемост, по какъв начин се връчва известието до кредитополучателя и
реда и начина за изменение на Общите условия. Договорено е между страните, че за
ползвания кредит кредитополучател дължи на кредитора годишна лихва, чийто процент е
определен в т. VI от ДПК. Общият размер на ДВЗ по кредита е предварително определен в
погасителния план на база на лихвения процент по ДПК. /т. 4. 1/. Следващата т. 4. 2 гласи, че
лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и непогасената главница за периода на
ползване на кредита и започва да тече от датата на усвояване на кредита За целите на
изчисляване на лихвата, посочена в т. VI от ДПК, се приема, че годината се състои от 360
дни, а месецът се състои винаги от 30 дни. В т. 4. 4 се посочва, че ако е закупена
допълнителна незадължителна услуга, страните по този ДПК се споразумяват
възнаграждението за закупената услуга, което възниква на кредитополучателя като
задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява
от него като част от погасителните вноски и в рамките на погасителния план. Видно от т. 6.
1 е че кредитополучателят се задължава да върне на кредитора така предоставените парични
средства, заедно с ДВЗ и дължимото възнаграждение при закупена допълнителна услуга, в
размер и срок съгласно посоченото в т. VI от ДПК и според погасителен план, неразделна
част от ДПК. Всяка една от страниците на Общите условия е подписана от страните -
кредитор и кредитополучател. В чл. 15 от ОУ са регламентирани правилата относно
допълнителните услуги, които клиентът е решил да закупи, като на същия е предоставена
опция да закупи една или повече допълнителни услуги към договора за потребителски
кредит. Съобразно установеното в чл. 15. 1. от ОУ допълнителна услуга „Фаст“ предоставя
право на всеки закупил я клиент да получава приоритетно разглеждане и становище на
искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена
допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпването на искането
за отпускане на потребителски кредит в системата на „Профи Кредит България“ ЕООД.
Допълнителната услуга „Флекси“ на свой ред дава право на пожелалия да я закупи клиент да
получи правото да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на
съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3 – арг. от чл.
15. 2 от ОУ.
Видно от представено извлчение по сметка към процесния договор за потребителски
кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 40020627148 и счетоводен документ за погасените
задължения, с разбивки на платените суми по Договор за потребителски кредит „ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт“ № 40020627148 от 11.10.2023 година, представени от ответника след
дадени му указания от съда с определението за насрочване на делото в открито съдебно
заседание, ищецът е внесъл общо сумата в размер на 1 517, 30 лева.
Съдът намира, че възнаграждението, което са е задължил да заплати потребителя за
предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на
изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена услуги не са
изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от
4
услугите по отделно. В тази връзка в чл. 10а, ал. 4 ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът
на действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит.“ В противоречие на императивното
правило на чл. 10 ал. 4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни
услуги е определено възнаграждение за плащане за закупена допълнителна услуга Фаст в
размер на 240, 00 лв. и за допълнителна услуга Флекси – 360, 00 лв. Наред с това
заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо
само за „възможността за предоставянето“ на изброените по-горе услуги, както е посочено и
в общите условия, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време
на действието на сключения между страните Договор. Предвид на изложеното се налага
извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в
поискания размер в заявлението се явява нищожна като противоречаща на императивни
правни норми - разпоредбите на чл. 10, ал. 2 предл. второ и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от Закона за
потребителският кредит/ЗПК/. Следва да се посочи, че такива клаузи са в противоречие с
изискванията на принципа за добросъвестност и информиране на потребителя. Напротив
така формулиран начин на уговорките е подвеждащ и целящ явно заблуждение на
потребителя.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свободата на договаряне, но не
допуска уговарянето на клаузи, които противоречат на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а включените в
пакета допълнителни услуги представляват именно услуги във връзка с усвояването и
управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че за същите се дължи
възнаграждение. Още повече, че въпросните услуги реално представляват само опция, от
която кредитополучателят би могъл да се възползва в бъдеще, но независимо дали се е
възползвал или не от нея, той дължи посочената цена, която в случая е колкото размера на
отпуснатия кредит. Подобна клауза причинява вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - тоест представлява
неравноправна клауза по см. на чл. 143 от ЗЗП. Няма данни за индивидуално договаряне по
тази клауза, напротив, установява се, че въпросният „пакет“ е достъпен за предлагани
кредитни услуги на търговеца, които са декларирали желание за закупуването му в искането
си за кредит. Конкретните процедури по предоставяне на услугите, част от въпросния пакет,
са описани в Общите условия на търговеца и няма данни потребителят да е имал
възможността да влияе на тяхното съдържание. Дори и да са въведени нови промени в
Общите условия, от предходните такива, в случая единствената разлика е, че е добавено
изречението „пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга“.
Съдът намира, че дори и индивидуално уговорено, подобно клауза би била нищожно
поради противоречие с добрите нрави, т. к. е сключено при изначална липса на
еквивалентност на насрещните престации и има за цел единствено да постави в
неблагоприятно положение икономически по-слабата страна по договора. Уговореното
възнаграждение обикновено превишава размера на възнаграждението по кредита
/договорената възнаградителна лихва/, без да представлява цена за действително
предоставени услуги. С уговарянето на посоченото възнаграждение се цели заобикаляне на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Кумулирането на възнаграждението, дължимо наред с
погасителните вноски по кредита, води до скрито оскъпяване на същия, защото посоченият
ГПР нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора. Или от изложеното се
налага извод, че потребителят дължи предварително възнаграждение за услугата, която
кредиторът може и да не достави, ако не са спазени правилата, установени от кредитора в
5
ОУ. Нещо повече уговорената услуга се изразява в „може да иска“ никъде не е посочено, че
дори да са спазени условията кредиторът е длъжен да даде. Тоест за изменение на договора е
нужно съгласие и изключение с тези клаузи от това не е предвидено. Само по себе си такава
уговорка е нищожна, тъй като води до неоснователно обогатяване.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на
кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги Фаст и за допълнителна
услуга Флекси. Тяхното заплащане е следвало да бъде възложено като задължение на
потребителя едва след като той изпълни всички свои задължения, предвидени в ОУ за
доставката й.
Предвид на изложеното съдът приема,че клаузите 15., 15.1., 15.2., 15.2.1, 15.2.1.1.,
15.2.1.2, 15.2.1.3, 15.2.2, 15.2.2.1, 15.2.2.2 и 15.2.3 от Общите условите са неравноправни
клаузи на основание чл. 143 във вр. с чл. 146 от ЗЗП. Отделно от горното, по отношение на
закупения пакет допълнителни услуги „Фаст“ - предоставяне право на приоритетно
разглеждане и изплащане на кредита и „Флекси“ - право на промяна на погасителния план,
същите се явяват вероятно нищожни, поради прякото противоречие със забраната на чл. 10а,
ал. 2 ЗПКр, според която не се допуска начисляване на разходи за усвояване на кредита (вкл.
за по-бързото му предоставяне на потребителя). Тъй като тези услуги представляват част от
задължението по договора, като са елементи от договорното съдържание, за тяхното
ползване се заплаща за предоставяне на кредита при условията, установени в договора, вкл.
датата на отпускането му, което е съществен елемент от пазарното решение дали
потребителят да избере даден вид кредит - на коя дата ще си получи парите. Поради това
таксите за посочените вземания следва да се приемат за част от „общия разход по кредита“
по смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр и следователно да участват по реда на чл. 19, ал. 1 ЗПКр при
формиране на годишния процент на разходите (ГПР). Съобразно текста на договора,
представен по делото това не е направено - ГПР е изчислен само върху главницата и
лихвата, а таксите за „допълнителни услуги“ са добавена след това, отделени са като
отделни вноски по „допълнителен“ договор, и не участват при формиране на ГПР.
Така съобразно с практиката на Съда на Европейския съюз - т. 1 от Решение от
21.03.2024 г. по дело C-714/22 срещу „Профи кредит България“ ЕООД, член 3, буква ж от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета е взето решение, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договора за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните
вноски или да се намалява техния размер, попада в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен
процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, или те представляват конструкция,
предназначена да покрие действителните разходи по този кредит. В решението си от 21 март
2024 г. СЕС постановява, че когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от
Директива 2008/48 разходи - а в случая не са включени разходите по допълнителните услуги
„Фаст“ и „Флекси“ - ДПК следва да се счита за нищожен. Отделно от това, въпросните
клаузи от ДПК, позволяващи на съответния потребител да отлага и да разсрочва плащането
на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е
сигурно, че този потребител ще се възползва от посочените възможности, несъмнено имат
неравноправен характер, понеже разходите за тях са явно непропорционални на размера на
отпуснатия заем, тъй като отпуснатият кредит е в размер на 600, 00 лева, а общия сбор на
закупените допълнителни услуги е 600, 00 лева, което категорично сочи на
6
непропорционалност /въпросното решение на СЕС от 21 март 2024 г./. По същността си тези
услуги представляват допълнителен разход по кредитния договор, който по арг. от §1, т. 1 ДР
на ЗПК подлежи на включване именно в ГПР, което в настоящия случай не е сторено. СЕС
изрично разяснява, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на
наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се
съблюдава основният принцип на пропорционалност.
С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в ДПК, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед
на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл. 3, б.
„ж“ от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява
точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на
своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно
санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при
посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. В конкретния казус, ако разходите
за споменатите допълнителни услуги се включат в ГПР, той многократно ще надхвърли
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, което ще има за
последица нищожност поради противоречие със закона.
В решението си от 21 март 2024 г. СЕС постановява, че когато в ГПР отсъстват някои
от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи - а в случая не са включени
разходите по допълнителните услуги - ДПК следва да се счита за нищожен. Отделно от това,
въпросните клаузи от ДПК, позволяващи на съответния потребител да отлага и да разсрочва
плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи,
макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочените възможности,
несъмнено имат неравноправен характер, понеже разходите за тях са явно и категорично
непропорционални на размера на отпуснатия заем, защото надхвърлят 100 % от същия
/въпросното решение на СЕС от 21 март 2024 г./
Съгласно т. 2, член 10 параграф 2, буква ж и член 23 от Директива 2008/48 е взето
решение да се тълкува в смисъл, че когато в договора за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщането от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
В настоящата хипотеза според съда вероятно не е посочен действителният размер на
ГПР и кои компоненти са взети предвид при определянето му. Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно ГПР,
да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата
на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени
обхвата на поетите от него задължения. Затова неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В
настоящия случай в договора е посочен ГПР, който не отговаря на действителния размер на
всички общи разходи по кредита, тъй като не включва разходите за допълнителни услуги.
Посочването в договора на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
7
икономически последици от сключването на договора. ГПР не се уговаря между страните.
Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от
ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност по-малка от
действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява
неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Нищожните клаузи, съответно неспазването на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
за посочване на действителния ГПР, не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4
ЗЗД от императивни правила. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и
нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането
на дългосрочната цел, предвидена в чл. 7 от Директива 93/13/ЕИО, тъй като продавачите и
доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и
последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде
допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези
продавачи и доставчици.
Предвид изложеното, съдът намира за основателен иска за прогласяване на
нищожност на сключения процесен договор за кредит между страните на посочените
основания по - горе.
Поради това съдът не разглежда останалите наведени от ищеца основания за
нищожност на договора и съответно не разглежда предявения в условията на евентуалност
иск за прогласяване нищожността на договорните клаузи, посочени в исковата молба.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищецът, на който следва да се присъдят сторените разноски за платена държавна такса в
размер на 53, 18 лв. По списък по чл. 80 от ГПК адв. М. е претендирал адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. С решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по
преюдициално запитване е прието, че посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г.
редакция на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимални размери не обвързват съда, поради несъответствието на наредбата с правото на
ЕС. В конкретния случай следва да се държи и сметка, че става дума за възнаграждение,
което не е договорено доброволното въз основа на проява на договорната свобода между
страните /клиент - адвокат/, а се касае до такова по реда на чл. 38 от ЗАдв., което предполага
заплащане на възнаграждението директно на адвоката, осъществил безплатна правна помощ
на страната, по изключителната преценка на съда. Посочените в Наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното
определяне на възнаграждения, но те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед
цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора,
фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. Що се касае до
размера на адвокатското възнаграждение и съобразявайки обема на реално извършената от
адвоката работа, съдът намира, че адвокатско възнаграждение дори и в минимален размер
по наредба, се явява прекомерно предвид вида и количеството на извършената от адвоката
правна дейност, която се изразява в подаване на искова молба, която е бланкова и част от
голям брой заведени еднотипни дела /които са цитирани и от ответника/; както и в подаване
на писмена защита, преповтаряща доводите в исковата молба; адвокатът не се е явил в
първото и единствено съдебно заседание; по делото не са провеждани разпити на свидетели,
не са изслушвани експертизи или други процесуални действия с
участието на адвоката; делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото се
касае до предявени искове, по който има формирана трайна съдебна практика. Размерите на
претендираните от адвоката възнаграждения са прекомерни предвид обема на свършената от
адвоката работа и материалния интерес по делото. Безплатната правна помощ не
представлява отговорност за разноски по чл. 78 от ГПК, поради което следва да се държи
8
сметка и да не се допуска злоупотреба с това право на адвоката, осъществил безплатна
защита. По дефиниция злоупотреба с право е упражняване на правото в противоречие с
неговото предназначение и от обективна гледна точка е налице тогава, когато правото се
упражнява противно на неговата социална функция, а не за задоволяване на определен
признат от закона интерес. В този смисъл, разноските по делото и в частност адвокатското
възнаграждение не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в
чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата
страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на
страните. Съдът не само не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба.
Ищецът е могъл да предяви исковете си в една обща искова молба, но ги е завел поотделно,
поради което присъждането на разноски за адвокат по всяко от делата, не следва да бъде
източник на обогатяване, а да бъде съобразено с реално извършената работа при
съобразяване и на горното обстоятелство.
Предвид изложеното, съдът намира, че справедливо и обосновано съобразно
критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв е адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК Договор за потребителски кредит „ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт“ № 40020627148 от 11.10.2023 година, сключен между Д. И. К., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Б***ул. „А***като заемополучател и „П**, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр. С*-н Ср*, бул. Б*, представлявано от Управителите С*
Н* Я* Ч*и Н* Л*, като заемодател.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „П*, с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. С*р-н С*, бул. Б*представлявано от Управителите С* Н*, Я* Ч* и Н* Л*да
заплати на Д. И. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б* общ. Б*бл. Б* ул. „А*
сумата от 53, 18 лв. за направени по делото разноски за платена държавна такса.
ОСЪЖДА „П*, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С* р-н С*, ж.к. М*
бул. Б* представлявано от Управителите С* * Я* Ч*и Н*Л*да заплати на адв. адв. М. В. М.,
адрес: гр. С* ул. „А* на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 200, 00
лв. /двеста лева/ с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9